|
|
|
Тема
|
 плаши ме лудостта ми
|
|
| Автор |
Great Ruler (непознат
) |
| Публикувано | 15.05.10 00:17 |
|
|
не се притеснявам, че съм някакъв "ненормален"
по-скоро се притеснявам, че съм малко плашещ за хората (усещам, че не съм като тях и някак не мога да бъда, не ми е естествено)
чел съм Ошо - беше много въздействащо
също така как да кажа... си имам мои си проблеми...
в последно време се стремя да си призная това, че имам (вероятно) някакъв проблем... малко в областта на личните отношения... който много искам да реша и да съм някак по-нормален - и на това ще съм доволен
много исках да намеря решение
та... решенията идват малко странно
и преди е ставало така по други теми
понякога изведнъж ме завладява някакво усещане (леко напрежение), че имам невероятна идея или не знам как да го опиша и непременно трябва да го запиша защото някак не трае дълго и идва последователно...
усещането е като да гледате задача по маетматаика и изведнъж да ви хрумене решението или нещо такова само, че някак така да дойде от нищото...
случвало се е малко след като си легна изведнъж да стана и да търся нещо за писане... понякога е само 1-2 изречения... но ставам мн. не спокоен и ме обхваща чувството, че това е много важно
след време може и да ми се стори дори и глупаво или да не намирам мн смисъл но на момента това е нещо невероятно, грандиозно...
та.... понеже пак се случи ще ви споделя това което написах
интересно ми е как изглежда от страни
медитация ли е, трансцедитация или нещо такова или просто игра на ума
-----------------------------------------
Интимността преди опознаването е винаги извратено.
Опознаването е потвърждаване процеса на харесването.
Интимността след харесването е Божествена.
Интимността трябва да е желана.
Харесването трябва да е доброволно и възникнало само, отвътре. Само тогава е естествено.
Липсата на херсване е знак за неправилност.
Корегирането на неправилностите води до харесване.
Харесването е естествено.
Неправилностите са отклонение от естественото.
Полагането на усилия за корегиране на неправилностите не е постигане.
Интимността е потвърждаване на проявлението на съвършенството и проявленията на съвършенството отключват интимност.
Естественото се стреми да се самовъзпроизвежда* и да се изевява винаги.
Само естесвеното притежава стабилност.
Естественото е първоначалната идея само по себе си.
Всяко отклонение е неправилност.
Отклоненията притежават неправилност при липса на стабилност понеже са откъснати от Източника и винаги изчезват заедно с носителя си.
Връщането към Източника е възможно преди пълното изчерпване.
След изчерпването всичко се разпада и изграждането започва от начало.
Всяко откъсване от Източника е отклонение.
Извращенията са заобикаляне на естесвеното поради лиспа на енергия за корегиране на отклоненията.
Усилието за връщане към Източника трябва да е признато и доброволно поради доброволното признаване на възникване на отклонението.
Връщането е възможно при осъзнаване на отклонението.
Отклоненията винаги водят до резултат за осъзнаване поради Божественото заложено вътре.
Степентта на отклонение е резултат от нуждата от осъзнаване.
Нуждата от осъзнаване е естествена и възпрепядстването води до закъснение.
Опитността е индивидуална.
Прилагането на чужда опитност не въздейства на собствените отклонения поради липса на връзка с тях.
Когато изживяването е истинско въздействието възниква само.
Истинските изживявания започват когато се признае индивидуалността на себе си.
-------------------------------------------
* - понякога не мога да намеря точната дума въпреки, че усещам каква трябва да е...
понякога започвам да пиша изречението без да знам какво ще излезе и се притеснявам какво пиша
а някой път като напиша нещо ми трябват 1-2 минути да разбера какво иска да каже автора
Редактирано от Great Ruler на 15.05.10 00:20.
| |
|
|
|
точно сякаш аз съм го писал.
Принципно тези, за които ми пука намирам начин да не ги плаша, а тези които се плашат понякога нарочно правя нещо за да ги сдухам още повече, мишоци.
аз сега нямам време да навлезна и да усетя как при мен са се случвали нещата с плашенето на хората и как съм го изчиствал това, но тези дни като имам повече време ще го напрая
| |
|
|
|
Я, кви убави работи си писал!
Не знам, на мен ми изглеждат естествени.
| |
|
|
|
даа, знам как се чувстваш.
И аз така дълго време даже и още в някои ситуации се чувствам не на място,че хората около и тези които виждам всеки ден не са на моята вълна(така да се изразя).
Но всъщност като се вгледаш малко по внимателно може да забележиш,че не си чак толкова различен,необикновен,ненормален....или там каквото си мислиш че те различава от другите.
Ти си толкова различен от другите,колкото и си приличате.
А това е много хубаво че получаваш такива проблясъци,аз си водя дневник в такива случаи.
Тези проблясъци са ми като ориентир,получил съм някаква информация отгоре, и оттук изследвам кое от това е добре за мен и кое не е,кое истина за мен и кое не е.....
По получената информация личи по какъв начин е настроено съзнанието ти че за да я получи- виждат се твои предрасъдаци,страхове,идеали.....
Няма нужда да се притесняваш,всичко ще си дойде на мястото,просто си пиши,а като му дойде времето ще разбереш каквото е нужно
| |
|
|
|
в последно време се стремя да си призная това, че имам (вероятно) някакъв проблем
недей много да се стремиш, че да не се окаже че проблемът се е появил именно защото си успял да си го признаеш.
Моят съвет е да не обръщаш много внимание на това дали плашиш хората. Ако намеренията ти към тах са добри, не обръщай внимание и си действай. Виж ако се държиш не достатъчно тактично или адекватно с хората е нормално те да си помислят "тоя в ред ли е" и да подхождат с опасение.
Тук е редно да се отбележи, че спазването на обществените норми и маниери на поведение, ще кара хората по-малко да се плашат от теб. Някои се дразнят от тези норми и гледат на тях като на някакви канони, но всъщност нормите са създадени, за да могат максимално много хора да си комуникират, без взаимно да се мущават. Аз често се надсмивам над тези норми и често се гавря с тях, но когато държа на комуникацията с хората умея да си ги спазвам.
И аз по едно време си мислех че ги плаша , но реших този проблем чрез повече комуникация с хората и се оказа, че хората като ме по опознаят започват да не са толкова резервирани.
И на мен ми се е случвало да ме сполети нещо, което смятам за гениално и важно, даже почти всеки ден си имам такива периоди и съжалявам, че съм доста зает за да записвам това което ми идва, ма тва е положението.
| |
|
|
|
т'ва *Прозрение* много докарва като структурна подредба лекциите от *Курс по чудеса* - да не се приспиваш с нея ?
For a lonely soul, I'm having such a nice time
| |
|
|
|
tova koeto pomaga e texnika koiato se praktikuva pone godina.....
spored men ludostta...idva ot lutaneto na 4oveshkiat um..no kogato ima dobra teoreti4na osnova predi praktika...mnogo sa po iasni neshtata....po konkretni sa...
4ovek dokato tarsi e lud kogato nameri pristana za sebe si ..e normale..
| |
|
|
|
Благодаря за мненията, някак придобих увереност, че може би положението не е чак толкова странно или страшно (което за обществото е едно и също?).
...
Тези дни се порових из Ошо клуба. Тук там наистина има и интересни неща.
Сега... много е лесно да се цитира Ошо и да се дава акъл взет от него на заем...
Животът е река... Остави се по течението... Бъди такъв какъвто си... т.н.
Това са пълни глупости. Неща от Ошо донякъде извадени от контекст... или е разбран неправилно...(?)
Видях тука мнения, че като си мислим за проблемите и си ги създаваме и т.н.
ОК, може и така да е - нещата не са добри или лоши мисълта за тях ги прави такива. (?)
Нека обаче да ви разкажа една кратка история - един малък откъс от моя скромен живот. Та за проблемите в личните отношения ли? Или как бях такъв каквъто съм.
Година назад...
Винаги съм искал да срещна точното момиче, онова рядко срещано в днешно време същество, което... ще обича само мен и аз само нея, айде така да го кажем. Да речем, че случайно я срещам. Правя всичко възможно да я спечеля... Получава се, нещо изключително, романтично, като в Титаник или някой Холивудски филм... ама наистина(!!!). Аз правя всичко за нея и съм готов на всичко, обсипвам я с любов, внимание, нежност... защото по всичко изглежда, че е точно това което винаги съм търсил и винаги съм искал точно така да бъде... нещата стават доста сериозни... Е, добре, може би се престарах, може би се хванах като удавник за сламка, може би - просто бях такъв какъвто съм.
Два дни (!) след като и поисках ръката - се събудих от розовия сън...
Явно не съм бил чак толкова заспал, след като 1% от мен все пак е можел да мисли рационално... Нещо повече, всичко се оказа пълен кошмар, защото зад перфектната артистичност и външност на "кротък ангел" се оказа... не искам да съдя... но да речем, жена водеща доста разнообразен и богат сексуален живот. При това с умения за извършване на "операции под прикритие" придобивани и шлифовани дълги години (планриане + тактика & стратегия)... (узнах за живота и поне 10г назад)... За мен това свърши почти в психиатрията - поне седмица имах нужда от медикаменти...
Проблемът, не е в това, че тя е такава каквато е. Проблемът е сблъсъкът на моите илюзии с реалността. Айде така да го кажем.
Въпреки, че преди всичко това... Бил съм и с женени жени. Бил съм с женени които тайно идват в ноща за един готин секс (и си носят хавлиената кърпа). Не падам от Марс и долу горе си имам представа за живота. Но не бих казал, че този начин ми харесва... исках семейство, лични отношения... а не секс кукла и дупка за ръгане...
Ще цитирам това което казах и на нея: "Виждал съм какво правят такива като тебе и си мислех - Господи дано да не попадна на такава".
Благодаря ти Господи - направо нацели десятката - ако Те има - имаш невероятно чувство за хумор!!!
Месец два назад...
Реших пак да опитам с едно момиче, с което ме запознаха приятели... така, да се каже този път беше с "връзки и препоръки"... така, да се каже, предполага се, че всичко е по ISO9001 :). Казах си ок, миналия път се самопрецака - ама айде бе, само още 1 път, намери сили да опиташ... И наистина опитах. Всичко започна страшно романтично, приказка. Холивуд - ряпа да яде.
Мина се не мина известно време и аз просто реших да и споделя нещо лично... споделих и, че не съм от български произход... (досега не съм срещал проблеми, въпреки, че си имам 1 на ум, знам къде и кога живея и какво мислят хората...).
Нямаше 1 миг колебание. За милиардни от секундата, аз вече не струвах нищо и бях едва ли не някаква "грешка", която тактично трябваше да се оправи...
Е, всичко това, скъпи приятли, е само малка част.
Да бъда такъв какъвто съм ли? Нежен, мил, жертвоготовен, себеотрицателен... романтичен? Идеалист!? Рицар търсещ своята Дулсинея?
10x but... no 10x. Няма нужда, филма свърши.
ОК, може проблема ми да е в егото, кой знае.
ДА, може би имам способността да материализирам мислите си (страховете? "Сфера" Майкъл Крайтън?).
Ето сега накъде ще насоча мислите си - лайф!
Бодрост и оптимизъм!
Нищо обвързващо - романтика, приятни приключения и беше ми прятно чао края на лятото!
Живот точно според Ошо!?
Любовта е цвете - расте, разцъфтява и увяхва. И после пак и пак и пак.
Ще съсредоточа мислите върху себе си - повече спорт - по малко грижи.
Убеден съм (вече), че най-голямата обида към някое космическо същество и глупост е да си въобразиш, че можеш да мислиш вместо другия/та (дори и за негово добро).
Всеки има глава - да я използва, и е тук да се научи и да трупа опит.
В този смисъл... няма негативен опит. Всичко е полезно.
Благодара на Вселената, че въпреки доста шамари - ме събужда все повече!
Може би, някой ден когато се слеем отново - ще се посмеем заедно на всичките ми глупости. (чак ме е срам да си призная)
Не ми е лесно да се разделя с "детството", но Съществуването не търпи лигавщини...
П.С.
Усещам... че много хора са минали през такъв период и затова държат сърцата си по-здраво залостени и имат страх да ги разтворят...
"Кой си ти? Не те познавам? Ами ако ми направиш нещо лошо?"
Това е модела на поведение който се използва.
Ти си лош по подразбиране - трябва да докажеш, че си добър.
Само, че аз съм добър по дефаулт - какво да доказвам?
Пробвайте да заговорите някое момиче на улицата. Вижте реакцията.
Вижте как се включват всичките файъруоли, антиспайуеър, антивирусни и всякакви подобни софтуери в главата и - и почва да те анализира байт по байт - и при най-малкото съмнение - конекцията се прекратява от другия край.
Така, че ти трябва да трепериш - ами ако открие нещо не както трябва?
Ето затова, мъжете ако искат да постигнат нещо, са си изработили тактики, стратегии, методи и средства за "финтиране на защитата".
И ако някоя е била "хакната" - единствено може да се сърди на себе си и затова затяга още повече "файъруолите" и преградите.
Или...?
Започва да играе за себе си - "ок, ще допусна това и това - но всичко е под мой контрол и ще извлека максимума за себе си, та ако стане нещо да не съм с празни ръце".
Невероятно е. Любовта е заместена с хитрост.
И колкото повече минават годините - толкова заместването като, че ли е по пълно.
Та както казах - може би имам проблем в личните отношения...
Но аз няма да направя точно това - всичко, ще си е честно и искренно - просто без илюзии - без илюзии, че другия е идеален и без илюзии, че съм на Титаник и едва ли не друга любов освен тази няма.
Всичко което искам е да порастна.
| |
|
|
|
Браво!
Разбира се житейският ми път е различен, но изводите все едно са ми излезли от главата. Направо те почуствах като духовен брат.
Най-голямото страдание произлиза от това, че насила не можеш да дадеш.
Любовта седи някъде свита в ъгъла, в мазето на душата. Хората (не само жените) са се побъркали от страх, че може да им се случи нещо лошо - поредния емоционален срив. И този страх предизвиква омагьосания емоционален кръг, в който живеят повечето от нас.
Хората не осъзнават и дори напълно отхвърлят възможността да бъдат свободни.
Да се грижиш за себе си, не е егоизъм! Човек първо трябва да се погрижи за себе си. Та ти си единственото същество, единственото съзнание във вселената, с което имаш рефлекторна връзка!!! Следователно Всевишния изисква от теб по един директен, безкомпромисен и направо болезнен начин да се погрижиш именно за себе си! Как можеш да се погрижиш за близките, за групата или за обществото ако ти самият си в нужда и се чустваш зле?! Единствено когато си в отлично душевно и физическо състояние ти си полезен на себе си, а по този начин и на околните. Защото само тогава разполагаш с излишък, който можеш да подариш безвъзмездно.
...
| |
|
| 
|
|
[