На въпрос: "Как се тече като река?", Миро отговори:

значи да си естествен и да следваш Цялото.

Доста съм слишал за това прословуто "Цяло", но сега имам конкретени въпроси:

Ако това "Цяло" обхваща всичко, тогава защо следващият го се дели от него? Ако не се дели, тогава кой следва и какво следва, след като са едно Цяло?

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

едно ражда две, две ражда три, а три - десетте хиляди / безброя неща
казва знаеш кой

според мен многообразието от неща е един господ знае защо. по някакъв начин съзнанието учи нещо така. космическото имам предвид.

а че всички сме едно - едно сме. отвъд привидността всички сме сияйна пустота, понякога тъмно блестяща

ама ти го знаеш всичко това. защо питаш?

"тук. сега.просто така."

Хубав въпрос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Относно първият ти въпрос, струва ми се очевидно, че когато различни обекти формират едно цяло, тези обекти могат да бъдат разглеждани (или те самите могат да се разглеждат) и самостоятелно. Включително, един такъв обект може да каже "Доста съм чувал за това цяло, но не знам какво е".

Що се отанся до следването, ти примерно може да си част от едно цяло (семейство, група, страна...), но от това не следва автоматично, че следваш винаги решенията на това цяло. Аналогично, твоето същество е едно цяло, но умът ти може да иска едно, тялото ти - друго, а пък чувствата ти - нещо трето съсвем различно. Впрочем, това се случва при всички хора и е наистина интересно кой и какво следват като са едно цяло.

Според мен, обаче, много по-екзистенациален е въпросът как да го усетим това Цяло (главната буква означава, че включва всичко) или пък, ако сме го усетили вече, как да задълбочим и разширим това усещане. Всъщност, всичките духовни търсения започват именно след като човек получи проблясък за това Цяло... След като усети, че е взаимосвързан на най-различни нива (далеч извън физическите само) с Околното и че същността му може да се развива и намери своя смисъл именно в дълбок контакт, хармония и сливане с това Цяло.

Отговорът ми на горния екзистенциален въпрос на базата на скромния ми опит е, че колкото по-навътре човек навлиза в себе си, толкова повече се "доближава" до Цялото. Т.е. толкова повече го усеща, разбира и се разтваря в Него... А следването тогава идва от самосебе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скоро наблюдавах отново това разкъсване, за което говориш. Когато сетивата са изманипулирани да отреагират на нещо, което Духът отхвърля. Щото иначе, ако човек не усеща връзката с Духа, приема за чиста монета всякакви послания, които го правят част от някаква малоумна маса и не се измъчва от двойния стандарт. Когато обаче същинският център е малко по-чувствителен или на път да се събуди, неизменно се появява противоречието. И си е нужно време за отсяване това, което истински усещаме, от това, което ни се втълпява, че следва да приемем на доверие. Може би чак вече по-пробуденият Дух не се разкъсва, а просто Е и водени от него, просто няма начин да се поддадем на масовки и промивки.

Относно първият ти въпрос, струва ми се очевидно, че когато различни обекти формират едно цяло, тези обекти могат да бъдат разглеждани (или те самите могат да се разглеждат) и самостоятелно. Включително, един такъв обект може да каже "Доста съм чувал за това цяло, но не знам какво е".

Въпросът ми беше:
"Ако това "Цяло" обхваща всичко, тогава защо следващият го се дели от него?"

Ти даде отговор от позицията на човек, който знае какво е да тече като река. И от тази позиция искам отговор. Как може хем да си част от нещо, хем да го следваш?

Що се отанся до следването, ти примерно може да си част от едно цяло (семейство, група, страна...), но от това не следва автоматично, че следваш винаги решенията на това цяло.

Дал си примери с изкуствено създадени обществени разделения. "Цялото", както казваш, съществува обективно, независимо дали отделните части съзнават неговото съществуване и не е въпрос на лично решение дали то съществува.

___________

„Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.“

Здравей, никът ти Live Love Laugh е много ошовски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е въпрос дали някой се дели или не от Цялото, а дали го УСЕЩА и как. Когато усещаш ясно Цялото, автоматически го следваш. Когато обаче не го усещаш, оставаш затворен в своята човешка черупка.

Някак си пропусна примера за една стандартна човешка същност тяло-чувство-ум, където следването може да е в различни посоки.

Човек може да е обективно част от Цялото, но да не Го усеща. И в следствие на това да не Го следва, а да следва това, което идва само от неговата камбанария/черупка.

Не е въпрос дали някой се дели или не от Цялото, а дали го УСЕЩА и как.

Мислих, че ще дадеш примера, който е толкова популярен: рибата и водата. За мен не важно "как" и "дали", защото всяко учение си има своите методи. Пък и за себе си, отдавна съм намерил отговори на тези въпроси.

Просто ми направи впечатление, че ползваш разделение там, където трябва да има сливане.

И все пак, какво е Цялото според теб?

___________

„Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.“

Цялото не се движи! -за тази логика погледни учинията на дзен-будизъм "ако стоиш на едно място, цялата вселена ще премине пред очите ти" - по същата логика, ако се задвижеш, действително не се движеш, а вселената и всичките енергии се движат около тебе, особено ако ако познаваш същността си! -нищо не си разбрал от източните бойни изкуства

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите