Струва ми се, че дадох достатъчно примери. Ако нещо конкретно не си разбрал, питай. Но ако човек няма усещане за Цялото и пет пъти повече да се говори, това не може да му даде разбиране.

Това, което даваш като примери, няма нищо общо със същността на споделянето ми. Или има общо дотолкова, доколкото показва, че нямаш усещане за него. Аз не говоря за причните за нещо си (което е съвсем отделна тема), а просто ОПИСВАМ ДАДЕНО УСЕЩАНЕ и СЪСТОЯНИЕ.

Щом за теб светът се изчерпва само с ТЕБ и само с ТВОЕТО действие, хубаво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мога само да се съглася с теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наздраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ша да ме изписват май вече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Майка Тереза и Св. Франциск!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забелязвам една разлика между двата подхода и той е в удобството на аза(егото, не Атмана). Има постоянно поддържане на едно удобство, докато при другият подход, се гледа да се постави аза в непривична ситуация, дето да не може да си ги подреди нещата.

Забележи, но не може да се каже че ти си виновен че си ги привлякъл тези ситуации, по вярното е според мен че сте са се привлекли взаимно.
. Да оставим вината настрана. Но виж как отговорността се прехвърля, намесва се цялото, като пораждаща причина не е само в теб, защото би зависело само от теб и оправданието става безмислено.

Ошо верно се кутира при западните хора с дълбоко вкоренено чувство на вина и по някакъв начин им помага да се съхранят от нея. Въпросът е, след като си стъпиш на краката, дали е далновидно да продължаваш да създаваш удобство на аза?

вината може да се прехвърли изцяло на вселената, но дали това ще свърши работа, дали това ще накара чувството за вина да се изпари? Може да се прехвърли и изцяло върху аза, но дали самообвиняването до безкрай е нужно? Често и двата подхода са безполезни и могат да вкарат човек в ненужно умуване. Понякога няма никакво значение дали ти си виновен или вселената, когато чувството на вина е налично и най-практично ми се струва човек да се отправи на пътешествие към източника на налично усещане за вина и да го изследва.
Тук хубав инструмент, на който хирстиянството обръща повечко внимание може да бъде и прошката - да не бъдеш такъв егоист спрямо себе си и да можеш да простиш на себе си. Но някои хора не могат да си простят нещо цял живот, а други свикват бързо с вината и тя се изпарява. Но безкрайното самообвиняване пречи на човек да се освободи от вината, а има много по-полезни неща, които човек може да свърши за обществото и за себе си отколкото да продължава да се самообвинява.
Аз съм и за двата подхода едновременно и не се отказвам от никой от тях - те са просто инструменти - като кирката и лопатата, единият е по-проложим за едно, а другият за друго. Въпросът е да не забравяш примерно, че има лопата и навсякъде да се опитваш да изкопаеш и прекопаеш всичко с кирката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нали казах да оставим вината за сега, дай за другото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо ще трябва да ти прегледам пак примерите.

създаването на комфорт у аза се свързва просто с вървенето по пътя. За мен азът е път и нуждите му са нещо като пътеводител, а стремежът за създаването на комфорт е естествената сила , която задвижва нещата(като гравитацията задвижваща реката). Както беше казал някой - "аз съм пътят и истината, и животът".

Принципно създаването на комфорт е доста относително понятие, защото често нарочното създаване на дискомфорт, обикновено е свързано със създаването на комфорт в по-далечно бъдеще и тук пак опираме до задвижващата сила. Имаш ли нещо да добавиш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите