Цялото ? / Религия и мистика / Ошо

Аз нямам дефиниция за Цялото, защото за да дам дефиниция за нещо трябва да го обхвана отвсякъде. Мога да ти споделя само как го усещам, давайки ти различни примери. Разбира се, тези примери не дават пълнота и аз не претендирам за такава.

Българският език също не е пригоден за изразяване на такива неща и въпреки, че се стремя да намеря възможно най-близките думи, ако човекът отсреща не се опита да разбере, не би се получила комуникацията. А пък логически спорове в случая направо са безсмислени.

Ето ти няколко примера как усещам Цялото. Апропо, „как”, което употребих и по-рано, не означава методи за постигане, а чисто емпирично описание. Което разбира се може да носи непълнота на субективното ми разбиране, но поне аз се стремя да го предам максимално точно.

Да започна с това, което Live Love Laugh каза. Ако действието ми идва само от мен (няма го усещането за Цялото), то може да се съпротивлявам на „течението” или просто да се чудя без да съм сигурен как точно трябва да постъпя с цялата нехармоничност на такова действие. Когато усещам Цялото, самият аз ставам едно цяло и съществото ми отива цялостно в една посока. От тук идва израза „течене като река”, защото една река тече само в една посока (не нагоре и надолу). Ще допълня Live Love Laugh с това, че да се оставиш по течението не значи да си пасивен (понякога реката може да стигне дълбока долина и да трябва да я изпълни). Но просто действието е цялостно и съмнението, за което говорех в други теми, отпада. Всичко си е на мястото. Даже и да трябва да свършиш неимоверно много неща.

Друга гледна точка. След като имах 4-5 години опит с такова усещане и като поглеждах живота си назад виждах как, особено за важните неща, нищо не се е случвало случайно и сякаш е имало Сили, които са подготвяла нещата и са ме водели и помагали. И колкото повече „общуване” с Цялото се случваше, толкова е по-ясно това усещане. Даже за доста неща виждам, че е неточно да използвам 1 л. ед. ч., защото не аз правя нещата, а Силите/Цялото и аз. Но няма такова глаголно време... Чувал съм разни Учители да казват, че Цялото действа ИЗЦЯЛО през тях (т.е. слели са се) , но моето усещане още не е такова.

Горното общуване с Цялото мога да се оприлича най-точно на общуването ми с добър учител по тай-чи бутащи ръце. Теорията е ясна и действието е същественото. Когато учителят е добър не мисля да го избутвам, а за това да наблюдавам какви твърдости ще ми покаже той в мен с действието си. И съответно как да ги разтварям. Общуването с Цялото е просто МНОГОМЕРНИ БУТАЩИ РЪЦЕ (не знам дали за другите този израз говори същото, което и за мен с десетките практически детайли).

Не ми е ясен механизъма на действието на Цялото. Примерно, общувал съм много с един приятел, с когото усещания ни накрая са сходни, но той има опитности и за някои механизми. Примерно, според неговите опитности (не прочетени книги) за всеки човек се грижат разни духовни същества от по-фините светове. Едно същество (ангел) се грижи за енргийността в теб и за разни дребни ежедневни нужди, друго (архангел) ти подготвя възловите събития и ти насочва съдбата, трети (елохими) се грижат за Земята и т.н. Не знам дали е така и не това е най-важно за мен, но сигурно има на „субатомно духовно ниво” много неща, за които и представя си нямам. Така, че Цялото е като черна кутия с неговата непознатост и непознаваемост. Но пък взаимодействието му с мен е особено реално и точно то ми е интересното.

Интересно ми е дали ти или други хора имат подобни усещания за свързаност с Цялото?