|
Страници по тази тема: << 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Патиланско царство
[re: L.L.]
|
|
Автор |
konopr () |
Публикувано | 26.12.09 21:34 |
|
както телата ни могат да живеят само при условия като на земята, така и умът може да живее само при определени условия и едно от най-важните тези условия е логическата последователност. Там където я няма той не може да живее. Но пък ти можеш да живееш там и където умът не може да живее.
Умът трудно може да си представи раждания и смърти без логическа последователност. Примерно много от хората, които вярват в прераждането логично смятат, че като умрат трябва да се родят някъде в бъдещето и че в миналите си животи са ги живяли в миналото.
тялото се ражда, ок. ама за мен е по-интересно, как се раждаш в тялото си и раждането като усещане а не раждането като факт.
Спомените за миналите животи и за този живот са само информация и ако тя бъде изтрита всичко се променя. Представи си как първият спомен на някой получил амнезия в тялото в което живее например е, когато той вече е на 40
Опитай се да се почустваш сякаш току що си се родила и че току що си кацнала в тялото си и катобонус към него си получила цял пакет от информация - безброй спомени от един започнат живот на планетата Земя скрепени от логически последователна сюжетна линия
А въпросът "Ама случило ли се е нещо..?" си е доста важен въпрос, и не съм сигурен дали му знам отговора на 100%
| |
|
понякога си е много важна солидната основа, аз примерно докато не се убедя че мога да летя, само с вярване не бих пробвал да литна от покрива на някой блок
| |
Тема
|
Re: cляпото вярване
[re: konopr]
|
|
Автор |
L.L. (химера) |
Публикувано | 26.12.09 23:42 |
|
Проверката е много по-лесна отколкото изглежда.
Просто заставаш на покрива (или къде да е) и пробваш да литнеш... нагоре! Ако успееш, значи всичко е ток и жица - овладял си гравитацията.
Ако ли не, по-добре не опитвай с други методи - късметът може и да ти се усмихне под формата на силен порив на вятъра, съчетан с издуващи се дрехи; камион със слама или прочее странични фактори, но това не е точно умение да летиш, ако ме разбираш какво искам да кажа.
| |
Тема
|
Re: Патиланско царство
[re: konopr]
|
|
Автор |
L.L. (химера) |
Публикувано | 26.12.09 23:51 |
|
Представи си как първият спомен на някой получил амнезия в тялото в което живее например е, когато той вече е на 40
Представям си и е кофти - не ща да си го представям повече. Ум на новородено и тяло на 40 години - ужас! Готов индивид за психиатрията.
Опитай се да се почустваш сякаш току що си се родила и че току що си кацнала в тялото си и катобонус към него си получила цял пакет от информация - безброй спомени от един започнат живот на планетата Земя скрепени от логически последователна сюжетна линия
Егати и шока, ако исках такова грубо отношение към съществото си, щях да катастрофирам, егаси...
Имам едно вътрешно чувство, че не съм се родила, за да се малтретирам или поне не това е била първоначалната идея.
| |
Тема
|
Re: Следва монолога...
[re: mo32]
|
|
Автор |
L.L. (химера) |
Публикувано | 27.12.09 00:30 |
|
Да, напълно съм съгласна.
Единственият кусур на моето съгласие е, че е женско и като такова, първо лесно се постига, и второ - хич не е задължително да доведе до действия. Може би най-трудното нещо за една жена не е да бъда убедена (както това изглежда много трудно и невъзмажно понякога), а да стигне до момента сама да действа - последователно, упорито и целенасочено. Просто такива жени са една на милион, а при мъжете все пак по-често се среща (стига мъжът да бъде убеден в нещо, сравнително по-лесно това води до съответните систематични и последователни действия).
А темата за усилието си заслужава, въпреки, че Светличка ми се разсърди заради нея (или може би точно за това).
Според мен, да се тълкува Дао Дъ Дзин, като трактат, който учи на липса на всякакво усилие е безумие.
Като докакзателство за това мога да приведа думите на един доказан майстор по ци-гун (д-р Ван), който обясняваше, че за да се постигне отпускане на ума е нужно огромно усилие, всъщност, и че за нас това е равнозначно да се опитваме да вдигаме умствени или мозъчни гири - толкова голямо е усилието, което трябва да положим. Някак си съм много по-склонна да се вслушам в това, още повече, че по-късните ми експерименти, опит и общуване с други хора, следващи и изследващи даоския път, само потвърдиха нещата, които съм чула от него. И не е само даосизма, просто ... не знам, няма система, която да учи на нещо или да разкрива нещо, или да води до разкриване на потенциала, култивиране на енергия или както и да го кажеш, където необходимостта от приложено усилие да не е първото нещо с което практикуващия се сблъсква, та било то и усилие за релаксация. Това е усилието на концентрацията, усилието за следване на една цел, усилието да се удържа някакво състояние, усилието на осъзнаване. Всичко то това го няма ей така - даром и в изобилие - не и за нас, защото ако го имаше нямаше изобщо да сме тук и да говорим по въпроса...
Та така. Ти си знаеш, всъщност...
| |
Тема
|
Re: Следва монолога...
[re: L.L.]
|
|
Автор |
mo32 (beholder) |
Публикувано | 27.12.09 07:43 |
|
Заради преводи и неправилното им разбиране, бая 'меки' и мързеливи хора има, които са избрали даоизма и БИ с даоски корен.
Едно време, когато учителят на моя учител замина в чужбина, част от неговата група дойде да тренира при нас. И разбира се нещата не се получиха. Причината беше, че техният учител беше такъв тип, че учеше само тия, които виждаше, че полагат усилия и не се бъркаше на тия с фантазиите. Моят учител правеше същото, но по свой си начин - отсяваше хората с трудни тренировки.
Та имаше един от новодошлите, дето викаше: "Ние сме свикнали по-меко"
Безусилна е гледката на върха на планината. Ама преди това трябва човек да се качи. Сиреч, това което казваш е точно така - трябва усилие за да се стигне до онази естественост, за която се говори в даоизма. После може и да е без усилие, ама се съмнявам.
Тия дни си мислех за т.нар. просветление и за изказването на Тайша Абелар, че по-важно от това, човек да спре света, е какво ще прави след това. Всеки може да се научи да си спре вътрешния диалог и да му просветне, не е голяма работа, но това е началото, а не краят.
___________
| |
Тема
|
Re: Следва монолога...
[re: mo32]
|
|
Автор |
ha! (дрисльо) |
Публикувано | 27.12.09 10:27 |
|
И на двайсе години да минавам да ви наглеждам, май пак същите плямпала ще сте си. Същите никове, същите празни приказки
Миро, смени сламката
прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ
| |
Тема
|
Re: Следва монолога...
[re: mo32]
|
|
Автор |
huanji () |
Публикувано | 27.12.09 10:31 |
|
Тия дни си мислех за т.нар. просветление и за изказването на Тайша Абелар, че по-важно от това, човек да спре света, е какво ще прави след това. Всеки може да се научи да си спре вътрешния диалог и да му просветне, не е голяма работа, но това е началото, а не краят.
В крайна сметка тези учения целят да ни повишат качеството на живот, чрез добро здраве, спокойствие и необусловен ум. Когато го постигнеш, няма какво повече да търсиш, просто си живееш живота и продължаваш да поддържаш нещата.
| |
Тема
|
Re: Следва монолога...
[re: ha!]
|
|
Автор |
mo32 (beholder) |
Публикувано | 27.12.09 11:17 |
|
...и все същите минаващи да наглеждат. Миро, кат ша сменяш сламката, донеси и нова оранжада на госпожата.
___________
| |
Тема
|
Re: Следва монолога...
[re: mo32]
|
|
Автор |
ha! (дрисльо) |
Публикувано | 27.12.09 11:59 |
|
Точно над теб Хуанджи прозря... Знаеш ли, че сте еднакви?
прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ
| |
|
Страници по тази тема: << 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | (покажи всички)
|
|
|