Да дадем на клетките на тялото съзнание за безсмъртие, което вече съществува в душата ни е основна задача. Преди всичко да погледнем към вечността. От опит виждаме, че проблемът за безсмъртието е свързан винаги с проблем за истина. Безсмъртно е това, което е истинско. Ако бяхме напълно истински, бихме били изцяло безсмъртни. Засега само душата ни е безсмъртна защото е истината на Духа в нас. Тя преминава от живот в живот, расте, прогресира и става все по-съзнателна. Менталът, когато е достатъчно организиран около централната Истина, когато иска Истина и мисли Истина, е безсмъртен и много лесно намираме старите си формации. Има изключително близки истини, има необяснимо силни потребности за истина. Когато е достатъчно интегриран към централната психическа Истина, виталът също е способен на безсмъртие - изплуваме в друго измерение, познато като вечността. Но това е много рядко, защото обикновено нашата сила за живот е заета много повече с пропиляване на времето, отколкото с желанието да изгражда истински живот.
Но нека да признаем, от стародавни времена Смъртта е мъдра: един Господин Дюпон - безсмъртен, това би било чиста загуба за безсмъртието. Смъртта в крайна сметка е верен страж на Истината.
Смъртта и старостта ни сграбчват само защото не ни достига истина.
На клетъчно ниво ние живеем в пълен хаос. Това е вихрушка от усещания, които са силни, приятни, болезнени, остри, глухи, пробождащи ни ту гори ту долу. И щом бъркотията секне, зейва тревожна празнота, която на всяка цена трябва да запълненим с други усещания, с все повече усещания.
Чувстваме се живи, само когато се движим. Следователно основното в този хаос е да постигнем пълен покой - не душевно равновесие, а клетъчно.
Тогава работата за истина може да започне.

Здравей Шримад,

засягаш много теми наведнъж. Опитах се да ги обхвана:

1) трябва да станем изцяло безсмъртни и това е основната ни задача
2) това, което е преходно, не е истинско (безсмъртието е истинското)
3) клетките на тялото нямат съзнание за безсмъртие
4) безсмъртието съществува в душата ни
5) ако бяхме истински (ние не сме), щяхме да бъдем безсмъртни
6) имаме душа, която е безсмъртна и е истината на Духа в нас
7) душата расте и прогресира, става все по-съзнателна
8) безсмъртието е проблем
9) организираният(около Истината) Ментал е безсмъртен
10) интегриран Витал около Истината е способен на безсмъртие
11) безсмъртието е равно на вечността
12) вечността е друго измерение
13) заради пропиляване на времето, не можем да достигнем вечността
14) изграждането на истински живот е вечността
15) смъртта е мъдра
16) ако не си някакъв готин, си е чиста загуба да си безсмъртен
17) смъртта е верен страж на Истината
18) старостта е следствие от недостиг на Истина
19) смъртта е следствие от недостиг на Истина
20) на клетъчно ниво всичко е хаос
21) клетъчното ниво е вихрушка от приятни и неприятни усещания
22) бъркотията може да бъде прекратена
23) ако се прекрати бъркотията остава празнота
24) празнотата е тревожна за нас и се стремим да я заглушим (чувстваме се живи, когато се движим)
25) целта ни, за да оправим бъркотията, е да постигнем не душевно равновесие, а клетъчно
26) за постигане на Истината трябва да се работи
27) само след като имаме клетъчно равновесие, можем да работим за постигане на Истината
28) изпитваме потребност да търсим Истината

Правилно ли съм схванала мисълта ти?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите