Естествено, че не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

So, what we do?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да ти кажа ли мнението си хора, които не посочват автора на това, което цитират?

а също и за тези, които се правят, че не забелязват това и продължават да го коментират?

Няма 'ние'. Проблемът е в 1.л. ед.ч.

В текста на Ошо исках само да наблегна, че установяването на проблема и на начин за неговото решение не е достатъчно. Все едно да имаш лекарство за дадена болест и като му прочетеш името и да оздравееш.

Накратко - освен от разбиране и от осъзнаване, човек има нужда и от ситуации, в които да упражнява това, което знае на теория.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В цитирания от теб текст (коректно е да посочиш източника разбира се) гневът се приема по презумция за нещо, което е "неправилно" и следователно - с него трябва да се справим. Дори е създадена методика, която да доведе до справянето с гнева.

Можем да се запитаме, първо - дали наистина винаги гневът е нещо "неправилно"? Защо обобщаваме и пренебрегваме уникалността на всеки конкретен случай, изключвайки ситуации, в които например поведение, изразяващо гняв (или поне изглеждащо като такова), да бъде напълно адекватно?

И второ - кой е този "аз", който се "справя" с гнева? Има ли наистина "аз", разделен от гнева? Какво е "аз"-ът? Структура от натрупани преживявания, спомени, информация, обусловености, обвързаности, обсебвания. Същата тази структура провокира съзнанието да реагира по определен начин, по някога и под формата на гняв. Съдържанието на "аз"-а и съдържанието на гнева е едно и също. "Аз"-ът в определени ситуации се проявява като гняв, т.е. "аз"-ът е гняв, а не "аз имам гняв". И как може същият този "аз", който е гняв, да се справи с гнева? Поставяйки си такива задачи в резултат на определени внушения, можем да се оплетем в още по-големи усложнения и себезаблуди.

В случая психологическите модели не водят до реална полза, каквато е свободата от гнева, но дори задачата им е неправилно зададена - "справяне с гнева". Защо трябва да се "справяме" с гнева и "кой" всъщност се справя с него?

Но съм на принципа на анонимните алкохолици - признаването на проблема е първа крачка за решаването му. След това малки и ежедневни крачки, ден след ден.


А имаш ли идея за себе си какви конкретно могат да бъдат тези крачки? В смисъл, нещо като да си повтаряш всеки ден "днес ще се ядосвам по-малко от вчера"? Не се бъзикам, сериозно те питам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

оф! нета ми се разпадна след един изпипан отговор... та едно отново вероято един по-постен вариант.
казвах, значи, че съм съгласна с теб, макар и да смятам че има там някъде още нещо...
по отношене на първия ти постинг - има нещо, което смятам за важно да отбележа, и то е че според някои (които пък аз уважавам а и процеса ми е показал, че са прави) гневът е нещо като шамандура, под която се крие нереализирана скръб. т.е. - не гневът води до депресия - както твоя човек казва - а гневът е следван от депресия (по-точно от процес на тъгуване, което води до лекуване на депресията), което е естествения процес на освобождаване от емоции при раздяла и траур.

сега се сещам, че Ошо дава за образец по протичане на емоциите децата - казва, че през тях емоциите преинават светкавично и не се задържат и това е здравословния, естествен и правилен начин. при възрастните има травми емоционални, неотработени, поради което те се набутват във възпроизводство на стари емоции при нов стимул. също си спомням сега, той казва още, че който не може да мрази, не може да обича - понеже става думи за плюс-минус динамика на чувствителността. ако я няма - няма чувства значи.
не си спомням обаче за гнева какво казваше точно...

От мои опит искам да кажа че с гняв и други подобни неприятни и вредни за нас и околните емоции не можем да се справим чрез умът.Това е наивно .Просто се мъчим да излъжим нещата искаики да се случат по един лесен магичен начин.Не е така просто.Психологическите методи само подтискат ,те са игра на ума.Също и повтарянето на някакви изречения ,самовнушения или мантри. Трябва да се работи с методи които първо пречистват после трансформират боклука в нас.След това всичко се получава естествено.Филосовстването нищо не прави с нас,само се забатачваме в нашето си необятно въображение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сега се сещам, че Ошо дава за образец по протичане на емоциите децата - казва, че през тях емоциите преинават светкавично и не се задържат и това е здравословния, естествен и правилен начин. при възрастните има травми емоционални, неотработени, поради което те се набутват във възпроизводство на стари емоции при нов стимул.

Ако беше така, нямаше да има толкова травмиращи събития/емоции от детството, които оказват влияние през целия ни оставащ съзнателен живот.

Иначе протичането на емоцията без задържане и последващо рекликиране и мултиплициране, е идеалния вариант.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм фанатик и стриктно следвам предписанията на нашия мил гуру и писател-фантаст. Мисля, че точно на теб няма нужда да ги преразказвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите