Re: ума и духа / Религия и мистика / Ошо

Здрасти Миро,
аз пък забелязвам, че напоследък дискусиите наоколо са доста его-моторни (моя дума) - т.е. водени не от желание някаква истина да се избистри, а от желанието един или друг говорещ да излезе прав, да победи. за мен това е игра на ума със сигурност, и по-точно игра на егото.

иначе, по темата ти. не съм запозната в детайли с последните говорения тук и не знам контекста, в която таз тема изплува, така че ще си кажа директно как според мен изглежда отговора на въпроса ти, без да съобразявам динамиката наоколо изобщо.

този въпрос е много стар - нито сме първите нито сме последните, които ще го бистрят и избистрят. мен лично също ме е вълнувал много отдавна. в античната и средновековна философия това е въпроса за битието (онтология май се наричаше като дял във философията), а последствията на този въпрос се разглеждат в две основни направления - на номиналистите и и на реалистите. за тях въпроса не е има ли реалност или няма, а имаме ли ние достъп до реалността или нямаме. това също е интересна посока, която е пряко свързана с твоя въпрос, за мен даже е по-интересна от темата за това дали изобщо има реалност.

според мен всичко зависи от гледната точка. аз лично вярвам, че всичко е одухотворено - което в есенцията си значи, че има съзнание, т.е. има нещо - материя или не - която носи, обменя и трансформира, обработва информация с някакво намерение, а не случайно - на всички нива и във всички аспекти на битието. камъните имат съзнание, дърветата, водата, за птиците и животните да не говорим. е, и хората - това е ясно. при хората обаче също има какво да се бистри - за това къде е съзнанието, в мозъка ли, в тялото, какво е ума и т.н. - ролята на тялото за работата на духа, ама това е вече друга тема.

оттам насетне, за мен сега, на настоящия ми етап на развитие, ще бъде реалност да бия един десен прав на една скала и да си счупя ръката като следствие. ако обаче съзнанието ми е достатъчно разширено - или достатъчно устойчиво в това да не се идентифицира с егото, ако имам съзнание трайно виждащо материята като енергия, най-вероятно ще виждам също и че моето цяло е част от тъканта на някакво по-голямо цяло, което пък е част от тъканта на някакво по-голямо цяло и т.н. и ръката ми няма есенциално да се промени при този акт - нито като материя, нито като възприятие за случващото се (двете ще бъдат интегрирани, споени - за разлика от сега-то ми, когато трудно и рядко бих имала шанса за такова съзнание).

така че - всичко зависи от интерпретацията и гледната точка. примера, който даваш с родителя, който трябва да си изхранва детето не е съвсем уместен, защото всичо е въпрос на приоритет - в смисъл, и парите са символ, и храната е символ, всичко материално има за съзнанието ни символен характер. ето, хората се хранят със слънчева светлина - и ттова е съвсем ок за мен. даже не е бог знае каква философия. друг пример е хомеопатията, която работи по някакъв немариален, а чисто енергиен - информационен, значи и духовен/одухотворен - начин. няма да се изненадам, ако на 'оня' свят установя, че всичко, коет сега си мисля за ежедневна реалност, е сън, от който много трудно се излиза, ако изобщо е възможно. както и джуан цзъ, прекрасния, казва в притчата за пеперудата и сънуващия. съня е форма на реалност, реалността - форма на сънуване, зависи от прочита, и всичко е тъй преплетено всъщност, че няма особено значение от прагматична гледна точка...

по някакъв начин въпроса за реалността и илюзията е какво всъщност е материята, има ли материя или не и т.н. твърдата материя е сгъстена енергия или даже не сгъстена, щото всъщност има решетка и много пусто пространство в нея, но е някаква друга форма на енергия - от топлинната, светлинната и т.н. енергии, за които обичайно говорим. абе нали за светлина се искаше да има частица и трептение/вълна/енергия, ами това се иска за всичко - това е и енергия, и материя, не е ли? - ти си физиика, ти ще кажеш. т.е. енергията е материална, материята е одухотворена. така че от тази гледна точка всичко е игра на съзнанието - на духа, но също е и реалност. ха сега де!

от друга гледна точка обаче това прозрение в ежедневието на един непросветлен (т.е. на мен) няма никакво значение, тъй като аз трябва да отделям време и пространство в личното си време (;) :D), за да работя - трябва да отделям и време в личното си пространство, за да медитирам. т.е. в реалността на моето ежедневие, такава каквато съм на настоящия си етап на развитие, това прозрение все още не ми играе роля от прагматична гледна точка. следователно преди да се науча да работя с различните нива на материите, енергиите и т.н., които са по-силни/по-големи от мен (или аз не си давам сметка за това кое какво е в ограничението на настоящото си съзнание), за мен реалността си остава реалност - а за илюзията мога да говоря в по-друг смисъл, мога да говоря за други нива на илюзия.

в крайна сметка сякаш въпроса за реалността и илюзията е - кое на кое е подвластно и кое множество кое обхваща. в момента т.нар. реалност мен ме обхваща повече, отколкото би обхванала един просветлен - допускам, че за него е много по-вероятно реалността да е илюзия и всичко да е игра на ума - дали на моя/неговия - или на съзнанието на някаква по-голяма реалност - няма значение - т.е. всичко е вярно и всички тук са прави, по един или друг начин.

в кратце - един реално-илюзорен пример - тук-и-сега в тоя форум се случва един виртуален бой напоследък между говорещите, който според мен е част от реалността (понеже е извън мен/моето множество, донякъде, защото аз не участвам в него - не и до този момент), но аз съм също част от този форум - т.е. този двубой е в моята реалност все пак, илюзия би било да го смятам за отделно от мен нещо. и за капак, той със сигурност е част от его-илюзията на говорещите, с което обаче - както стана ясно от предишното изречене - значи е и част от моята его-излюзия