с какви методи медитираш?
с амалгама от каквото ми дойде в момента. имам слабост към дао, ошо и някои други

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миро, аз с риск да се конфронтирам и да стана като всички онези ограничени йоги, нещо от което нямам намерение да се дистанцирам, нарекох свинщина неща, които визират известна тенденция в България, не знам само защо някои хора се обидиха от животното, а то е сред най-интелигентните от представителите си, но прави една работа, която е наистина свинска; ще посмея да кажа, че всички ние същесвуваме в отделни реалности. Моето битуване за теб факт ли е? Моите мотиви за действие в дадена ситуация адекватни ли са за теб? Би ли постъпил по начин характерен за мен, продиктуван от това което нося в себе си, от начина по който са ме възпитали, от това което е бил за мен баща ми, майка ми? Би ли действал от позиция на изнасилен, потъпкан, неразбран? Плачеш ли от радост? Писа ли стихове? Създаде ли музика? Танцува в дъжда? Опече сладки във фурната? Нарисува нещо? Залепи вазата, която се счупи? Целуна Катето, щото го заболя? Зарови лицето си в една котка? Изкачи хълма? Плува гол в морето? Разхожда се по залез? Посрещна изгрева? Свири с хармоника? Разговаря с някого до зори? Любихте се с часове на морския бряг? Общува с природата? Общува с Бога?
Тези въпроси са не за да се разгранича от теб, а само да визирам различното възприемане, подиктувано от възпитание, пол, среда. Надявам се да се съгласите с мен, че човекът става човек, когато носи идея и я пресътвори в нещо. Всички сме потенциални носители на това, ние сме възможности.
Ако пресътвориш това което носиш като идея, това което се получава е различно от това на всички останали – това е буквално, едно към едно. Свят, в който съществуваш ти и твоето обкръжение.

Ако само много мислиш по въпроса, ще изкараш просто някаква мисловна негова картина. Медитирай над него, обхвани го цялостно... Това което каза за прагматичността е стъпка в правилната според мен посока.

Просто виж какво има в теб. Ако в теб има само ум, естествено,че всичко ще е игра на ума. Но ако има и други същности, то ще е игра и взаимодействие на ВСИЧКИТЕ тези същности.

Т.е., ако съм те разбрал правилно, за теб лично всичко в живота ти е игра на ума? Задавам въпроса прагматично и практично, а не философски.

Няма лошо да се конфронтираш с мен, защото виждам, че изразяваш ясно своята позиция, а не бягаш и не се криеш зад разни книжни йога думички, както въпросните "смели" господа.

Всъщност, съгласен съм, че съществуваме в различни реалности, че сме различни. Забележи, именно защото сме различни, общуваме и се търсим.

В колкото и различни светове да живеем, все пак сред 6 милиарда хора сме се срещнали и след първото общуване сме пожелали да го направим пак и пак. Все пак нещо в твоите думи, действия и присъствие събужда нещо в мен. И цялото изкуство на общуването е да се намери мярата и баланса между това, че сме различни и това, че сме свързани.

Но това е повече за другия ни разговор в съседната тема за общуването. Докато тук иде реч дали всичко, което на теб ти се случва го възприемаш като игра на ума. В теб освен ум има ли и нещо друго?

Ума ни най-малко не"съзнава каквото му е възможно"...
ако беше така, нямаше планетата и хората на нея, да са на това дередже!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забележете и един друг факт за ума. Много хора си "мислят" погрешно, че умът ни господства/ръководи. Но при всичките тези хора, даже и да нямат усещане за събуден дух, умът НЕ господства. Иначе, ако господстваше и кажеше "(не) трябва да правя това" и щеше да го последва съответното действие.

Всъщност, има много малко хора (които са си служили много с логика и математика), които са господствани от ума. При 99% от хората проблемът идва от това, че няма кой да обединява и ръководи различните им същности... Усещат се НЕСВЪРЗАНИ и РАЗПОКЪСАНИ... Умът се опитва да прави каквото може, но той просто не е създаден за това и проблемът не е в него. И за това да му се стоварва отговорността е не само неточно, но и опасно, защото не се вижда истинската причина. Има друга човешка същност (извън ума), която е създадена да бъде наш капитан/пилот и духовните практики са средство за нейното събуждане и израстване.

Съвсем практично: В моментите, когато се ядосам или съм отчаян, но не се поддам, тогава за момент съм извън "играта на ума"; Когато сънувам, съм извън "играта на ума"; Когато 'медитирам' и т.н. прекъсвания.

Имам алтернативна гледна точка и средства за изживяването й. Ако нямах, тогава щях да съм 100% вЪ клубЪ.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Т.е. излиза, че НЕ ВСИЧКО е игра на ума за теб?

П.П. Не знам защо пропускаш като си гладен и търсиш храна, като ходиш на работа, като общуваш с близки/приятели и като правиш още 1001 неща това също ли е игра на ума.

Т.е. излиза, че НЕ ВСИЧКО е игра на ума за теб?
Може би си се подвел от примера с ядосването и с отчаянието и това, че е социално приемливо човек да се бори с тези състояния. Само че моя пример няма нищо общо със социалната гледан точка, а с пестенето на енергия. Не случайно нарекох изброените от мен неща "прекъсвания", защото те са именно прекъсвания в "играта на ума".

Ако не ги знаех, то ВСИЧКО за мен щеше да е "игра на ума", дори нямаше да съзнавам, че има алтернатива.


П.П. Не знам защо пропускаш като си гладен и търсиш храна, като ходиш на работа, като общуваш с близки/приятели и като правиш още 1001 неща това също ли е игра на ума.

Естествено. Защото зад тия дейности стои ума, който:
1. Възприема познатия свят и му придава емоционални характеристики.
2. Той не се интересува от базовите потребности а ги използва.

По т.2 ще ти дам пример. Животните също търсят храна, като за тях това е въпрос на оцеляване. Обаче при човека има и още едно ниво отгоре, което е "играта на ума".

Ако човек си изкарва прехраната и се справя добре, той иска това да си проличи. Ние не просто се храним, а ядем трюфели и стриди за да покажем социален статус; в другият край е липсата на храна, при която липса макар и човек да се приближава по-близо до инстинкта за оцеляване, то пак се проявява Ума - човек страда, самосъжалява се, отказва се и се предава.

Забележи, че едно животно никога не парадира с храната си, нито пък се самосъжалява и се предава, преди края.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите