Брей какъв дълъг увод си написала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не искам да се умува над въпроса. Напротив, помолих пишещите да медитират. Всяка тема и въпрос може да бъде разгледана само чрез ума, но може да бъде разглежда и далеч по-цялостно и екзистенциално.

Има неща, за които умът е полезен, но има толкова много неща в живота, за които умът не върши съществена работа и НЕЩО друго в нас е двигателя. Просто, трябва да му се обръща повече внимание на това друго нещо и за това пуснах тази тема.

Ауробиндо ме привлече с това, че е
буквално, Spiritual scientist...той описва
вътрешните процеси с чудесна яснота,
без метафори, без притчи, без абстракции.

Яснотата, най-вече ме привлича в него,
и подхода, а подхода е ДИРЕКТЕН,
влизаш и ДЕЙСТВАШ(!),
без никакви излишни действия
или загуба на време.

Първи ден, това се свършва,
на втория ден-следващото,което трябва да се свърши,
на третия-следващото по ред...
без прескачания, без липси, без рискове.
Стъпало по стъпало.

Има учители, чийто подход,
прескача няколко стъпала,
и директно се гмурка в ананда, в нирвана или каквото там си избереш
от тези блаженните състояния, НО
тези прескачания,
не остават безопасни,
стъпвайки назад, незнаейки какво има там,
на тези стъпала,
рискуваш, да стъпиш на криво в тъмното,
да се изкълчиш, да се препънеш, да пропаднеш,
образно казано.
Методите на Ошо, са по-скоро такива,
и затова и не ги усетих подходящи за себе си.

А е възможно и друго,
не, че не са подходящи, а да не са били за конкретния момент, подходящи,
за мен самата. Ако тогава, когато опитвах неговите методи,
бях успяла да направя реална връзка с Ошо, мисля, че би имало голяма вероятност, за осъществяване.......Може и да греша,
не мога да бъда сигурна, тъй като не съм го преживяла,
но само предполагам, че има и такава възможност.

!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!

Редактирано от izit на 28.06.09 22:19.

с други думи - нещото, което ми се избистри след цялото това писане - изводът поради който навремето се отказах да мисля повече по въпроса, а го отказах за някакъв свой по-безтелесен етап, или по-одухотворен, да го наречем - е, че от настоящото състояние на съзнанието си на въпроса има ли реалност или няма не мога да дам отговор, който да излиза пряко от мен - мога да чета какво са казвали други по този въпрос, но колкото автори - толкова мнения, пък и какво ме интересува мен това, след като не мога да свидетелствам пряко. и тъй като отговор не мога да получа от първа ръка (може би все пак си струва да потърся някой просветлен и да го попитам, иначе няма сми...) - всички останали отговори нямат ценност за мен и губя интерес към тях.

много повече ме интересуват прагматичните аспекти на живота - като например как да съвместявам в настоящата си реалност - била тя илюзорна или не - всичко, което искам да съвместявам в настоящето си, което вече се пука по шевовете.

или - все пак да се придържам по-близо до темата ти - ако все пак има реалност, как да осъществя досег с нея (както споменах - спора между номналистите и реалистите). отговора ми е много прост и изпитан (както между впрочем са и много от мислите ми, споделени в първия постинг, макар и да изглеждат игра на ума и думите - практически са, прагматиката ми е пътеводна светлина) та, отговора ми е "да, може да има достъп до реалността - чрез медитация". понеже иначе възприятието ни е опосредено от какво ли не - от сетивата, от символната система, в която функционираме (обществена, семейна и т.н.) така че остава единствено медитацията, която е средство за непосредствено възприятие и излизане от зациклянето на конвенцията (конвенцията е състоянието, в което ни вкопава символното ни обучение още от раждането - с цел адаптация към настоящите условия на живот).

но дали тази реалност, до която имам шанса да се докосна чрез медитация е Онази Реалност [в този момент гледам сериозно и строго] - кой да ми каже??? и кой да ти каже... аз лично разчитам основно на опита си и това, което ми остава, е само да чакам, за да видя... но дори да не е 'Онази Реалност', тя все пак е 'една отделна реалност' и това ми е достатъчно, за да ме интересува.

Редактирано от жpв на 29.06.09 00:45.

Изразих се грешно с това освобождаване, идеята ми беше, да го поставим на мястото му или по точно да се освободим от господството му. Запомнил съм думите ти :)

Leben und leben lassen !

Всичко е енергия. Умът има способността да интерпретира тая енергия и да и предава познати форми, да създава от нея света, в който живеем и познаваме.

И понеже всички живеем в този свят и за повечето хора той е неизменен и нямат алтернативна гледна точка, то може да се кажа, че при това положение, всичко е игра на ума.

Ума създава света, като освен форма, той му предава и емоционална окраска. Почти не забелязваме детайлите, хвърляме им мимолетен поглед, но затова пък емоцията ни води от всякъде. Двама човека могат да бъдат на едно и също място,по едно и също време и единият да мисли, че това е добре, да се чувства добре, а другият да мисли, че е на неправилното място, да се чувства кофти.

Всеки от тях се намира в еднакви обективни условия в този момент - заобикалящи предмети, температура на въздуха, влажност и т.н., но живее в свой собствен свят, създаден от Ума.

Друг пример - към тези хора, които се намират на едно и също място, по едно и също време, трети човек отправя шега. единият се смее, другият я приема враждебно и се обижда.

Доколкото съм запознат, една от целите на Йога е човек д ане сепривързва към емоционалните си състояния, за да може да възприема обективния свят, без филтъра на субективното преживяване - някой ме обидил, значи днес е кофти ден и ще съм вкиснат докрай и т.н.

По тоя начин човек не зависи от играта на Ума, и може да бъде отвъд нея.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

с какви методи медитираш?

Има много реалности, и всичките са реални.
Има враждебни реалности, има заблуждаващи реалности,
а има и такива реалности, които те извеждат в реалността, в която няма никакви заблуди, никакви враждебности, никакви несигурности, никакви крайности, никакви условности.

Съществуването е точно като пясъчен часовник.
И часовника е истински, и безкрайното пространство около него
също е истинско. Въвтре във вътрешността му, също е истинско,
времето е истинско, съществува, но все пак е ограничено в тази стъклена
форма, която има формата на 8-ца, която е и знака за безкрайността в
математиката. Безкрайност, но въпреки това, там има две пространства, в тази осмица, които са ограничени, нали..
Горна и долна част. Горната част е спиралата на еволюцията,
долната част е спиралата на инволюцията.
Човека, влиза ту в горната, ту в долната спирала,
нямайки контрол над собствените си действия и мисли.

А "Мислите управляват света", беше казал някои от пробудените души.

СъУмявайки, че Мисълта ни може да се контролира от нас самите,
влизаме вече в горната спирала, и стигайки до върха на пясъчния часовник,
образно казано, се появява Вратата към Безвремието,
където получаваме способността, както да влизаме във времето,
така и да сме извън/да не независим от/ него.

Времето съществува само в ума на човека.
Ума е временен, той зависи от времето.
Съзнанието, което е отвъд ума,
не зависи от ограничението на времето.
Съзнанието не мисли, за това което трябва да свърши "утре",
или за мъртвото минало,
СъЗнанието е ТУК и СЕГА,
и действа незабавно,
без планове за утре или други ден..
без главоблъсканици в миналото...
СъЗнанието ТВОРИ в ТУК и СЕГА, бъдещето.

Ума винаги си губи времето, от което е толкова зависим,
в бръщолевене за миналото или глупави планове за бъдещето.

!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!

Когато говорим за ума е добре първо да уточним понятието ум, като инструмент на физическото тяло, ум = мозък, или обхваща по широко разбиране ум = съзнание. Що се отнася до ума-мозък, сигурно не е за това темата, но да кажа - 2/3 от човечеството смята, че основният мозък са червата, те приемат първите впечатления от това, което се случва, те са като антена, наслоени, едно над друго § (принципът на антената е взаимстван от там между другото), играят ролята на приемник, улавят сигналите и тогава ги предават на мозъка, който ги трансформира в емоционално-оценъчни мисли. Този ум, с който наблюдаваме, създаваме наука, смятаме, че земята е кръгла е следствие на това тяло и си отива с него. Този свят, всичко, което наблюдаваме, не е обективно, той е проявление породено от съществуването на това тяло, всичко останало са латентни възможности. Към тези латентни възможности се обръщаме, когато сядаме да медитираме примерно, когато изключваме сетивата, възприемането, оставаме в тишина. Но не за това е темата, предполагам.

Колкото до ума-съзнание, не че искам да поправям мъдреците, но за мен е така едно към едно - Всичко е игра на съзнанието, и малко повече - Всичко е съзнание. Няма да кажа много, само ще си задам отново въпросите.
Какво има предвид една жена, казвайки: „Той влезе в мен”?, само физическото проявление ли визира?
Къде свършвам аз и започваш ти?
Има ли граница между външната, т. нар. обективна действителност и мен? Къде свършвам аз и започва външната реалност?
Имам ли аз въобще някаква граница? Къде е тя? С какво се определя? С физическото тяло ли? С аурата, менталното тяло, първото, петото, десето тяло (да използвам и аз думи, които не разбирам)
Тази вселена, материята, природата биха ли съществували под тази форма ако нас ни нямаше?
Тялото ли съдържа съзнанието или съзнанието тялото?
Под хипноза парче сладка ябълка се превръща в кисел лимон? Коя е обективната действителност - "нашата" ли или лимонената? Ако се събудиш мравка как ще виждаш действителността - там една подметка е краят на светове? Коя е обективната действителност? Досадна ставам наистина но действителностите са толкова колкото и съществата.
Учените знаят че Вселената функционира и се оформя по този начин само ако се наблюдава от тук, от Земята. Всички неща се формират по начин в зависимост от това кой наблюдава и какво е отношението му.

Идва от времената, когато хайдушката пръдня е трябвало да излиза бързо и най-вече незабелязано, за да не издаде четата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите