Не разбирам човешките отношения. Можеш ли да бъдеш себе си, когато влизайки в отношение губиш себе си - ставаш повече или по-малко в зависимост от материала срещу теб? Има ли такова нещо като себе си, или винаги трябва да излъскваш лустрото за пред другия? Не е ли това бягство, загърбване, подтискане, временно споразумение със себе си? Има ли въобще такова нещо като "себе си" или винаги то е повлияно от обстоятелствата? Нали битието определя съзнанието? Или пък обратното? Болестите погрешно мислене ли са? А кое е правилното? Многообразието води ли до свобода? Свобода поне от детеродните функции, от които свободни са дори животните? А ние? Ние се вкопчваме в едно и разправяме, че друго няма, щото единственото в което съществуваме е страх.

спечели ме с тази тема! прекрасни въпроси! познавам ги от себе си - ти какво мислиш за тях?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прекрасни въпроси - с прекрасни отговори, надявам се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

човек, който се държи по точно определен начин, използва точно определен набор от думи, върши само избран тип от дейности - и ето първоначалната идея, възможността да бъдем свободни и да разчупим клишето, което сме, е сведена до борба със зъби и нокти да запазим на всяка цена това малко нещо, което сме показали пред света, вече то е станало много важно и бранейки го губим себе си

Има черти които не може да си избира и са ти зададени педварително, а останалоата част може да се изгради в последствие.

Хубаво е човек да е свободен да се държи по нетрадиционен начин, но е добре да не се забравя типа човек който си си избрал да бъдеш, иначе ако всеки ден си различен човек, това може да ти създаде проблеми в общуването и изграждането на определени взаимоотношения. Всеки инструмент, който ползваме си има предназначение и е хубаво човек да види как може да го ползва и кога му трябва и не му трябва, вместо да се бунтува срещу инструмента.
Често по тези форуми хората описват човешкия ум като някой злодей, а това само си е един прекрасен инструмент

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти,

Преди няколко месеца говорихме с теб в една друга тема, че човек (т.е. и човешките отношения) не е нещо фиксирано, а е един огромен потенциал, който може да бъде развиван във всякакви посоки.

Вярно, че може да се загубиш влизайки във взаимоотношения с другия, но пък това може да е крачка към намирането на теб самия...

А всичките тези приказки за лъскане на лустро пред другите, за егота и прочие приказки са показател, че въпросният човек не се вижда сам добре и за това му е нужно да се оглежда в очите на другите за да се види поне малко. Махането/боренето/умуването/заличаването на егото е ялов подход, които не върши много работа, а напротив води те в грешна посока (извън себе си). Според мен, себеизследването и себепознанието е правилният подход. Виж коя си, какво има втеб, какво искаш от живота, върши ли ти работа това, което правиш... Ако намериш някъде его в теб това търсене, което да ти е полезно, чудесно.

Примерно, ако ми повтаряш, че съм велик/супер/... (т.е. лъскаш ми егото) не виждам в това нещо полезно и пркатично за мен. Същото и ако говориш противложните общо приказки. Мен поне ме интересува това, което ми върши работа. Та виж и на теб, кое ти върши работа и действай, мила моя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

глейса, това подканяне, дет' го праиш - кой разчитал на готовите отговори и т.н.., е детско малко. детинско по-право. аз тез въпроси колкото пъти си ги задавам, мога толкова пъти различни отговори да им дам. важното в случая ми е на мен да не оценявам - себе си или другите. да не слагам под общ знаменател различни хора и да не генерализирам. изглежда ми като че ли ти го правиш, обаче. помисли си какво криеш зад тази илюзорна сигурност.

това, което ми хареса в темата ти, беше Можеш ли да бъдеш себе си, когато влизайки в отношение губиш себе си - ставаш повече или по-малко в зависимост от материала срещу теб? Има ли такова нещо като себе си

като изключим 'материала', което е понятие на бат бойко, както и това с 'излъскването', което си и е твоя някаква лична грижа - на тез коани универсален отговор няма, всеки го намира за себе си. аз мога да кажа мой отговор за процеса, не за резултата - и той е, че човек не е някаква фиксирана и окончателна същност, а поток, постоянно променящо се - съзнание, енергиен концентрат някакъв, което е флуидно и реагира на постоянно променящите се обстоятелства. човек в потенциала си е всичо, затова са му нужни другите, пък и промените, за да реализира, полека-лека, цялото си. сега едно - после - друго, в нас има всичко и трябва много да учим, за да му дадем шанса да излезе, да се роди. да се фиксираме в една-единствена същност и ценност и занятие и форма спира автентичния ни процес. затова - общуваш, губиш се, намираш се, обменяш, обогатяваш се и т.н. аз-ът е илюзия, която е полезна - помага ни да се центрираме в тук-и сегато на телесното си ограничение. с времето се разширява и започва да губи значение, 'аз' става гъвкаво понятие с много вариации.

полезно е да можеш да бъдеш лъскав, но да можеш да бъдеш и невидим - както са казали хората 'да знаеш две и двеста, без проблем', всичко това са роли, състояния, които са адекватни за различни ситуации. лошо просто няма :) има го в оцеките ни. и в твоите оценки, Наташа. Ако подходиш с любов и приемане към себе си в тоя въпрос, ще откриеш че всичкото е прекрасно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

относно втората част (между другото, ти си подфанала тука една енциклопедична епопея, присъща за хората, когато са в криза. радвай се на кризата си, тя ще ти донесе богати плодове, не се предавай :) !)
Болестите погрешно мислене ли са? А кое е правилното? Многообразието води ли до свобода? Свобода поне от детеродните функции, от които свободни са дори животните? А ние? Ние се вкопчваме в едно и разправяме, че друго няма, щото единственото в което съществуваме е страх.

какво значи свобода от детеродните функции? значи, че искаш да те кастрира някой ли? май нещо с първа чакра не се разбирате, не си се заземила ли що ли. всичко, което ни е дадено природно, е това, което ни е нужно. оттам насетне всичко е въпрос на интерпретацията ни - дали ще успеем да се харесаме и да използваме 'материала' си, зависи изцяло от нас.

болестите са път, учител, учебник, симптома изказва нещо, което не си усетила, когато (не)съзнаваното ти е викало по-тихо преди. правилното мислене е да чуваш тихия си вътрешен глас - с други думи да поддържаш жива връзката със себе си, да не оставяш другите да заглушават собствения ти глас. никой по-добре от теб не знае кое е добре за теб - лошото е, че много хора (грешно ппоставени като авторитети - даскалите в школото, родителите, които самите те не са порасли и т.н.) пълнят главите на други хора, в по-слаба във властово отношение позиция (деца, ученици и т.н.) с назидателни приказки за вина и пр.простотии, така че на хората им заглъхва достъпа до вътрешното знание. тогава идва болестта, която представлява вик - 'чуй ме! аз съм тук' - гласът на собствената ти природа.

чувам в теб, че имаш нещо да си прощаваш, мислиш в термни на вина, грешка, качествено и некачествено - излез от тези термини и живота ще се върне в тялото ти. обичай себе си и болестта ще стане излишна!

Детинско го наричаш, но те провокира все пак да дадеш отговорите си, макар и не съвсем доброжелателни на места. Ами накарай ме да повярвам че ти прокарваш пътя, поемаш инициативата и отговорността да бъдеш първа, да не правиш като другите, да не се водиш от всички останали и ще призная че някои представители на човечеството си заслужава да бъдат опознати. Защото моите наблюдения са други, всичко живо се юрнало да гледа к`во прави съседа, и макар да вижда че резултатите са плачевни и не водят до никъде, пак си знае "ама всички така правят". Пък коя сигурност не е илюзорна?
Имаш склонноста да омаловажаваш нещата, чакрата си е съвсем на мястото, говорех за многообразието, което води до свобода, в стремежа си да ме ухапеш залитна в другата посока. Виждам че се чувстваш добре с увереността и яснотата си, но на мъдростта е присъща по-скоро колебливостта. Може би и затова предпочитам да стоя в собствената си неопределеност, да я примиря някак.
И пак ти благодаря че се почувства ангажирана да ми отговориш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миро, нека не предъвкваме отново клишираната вече тема за заличаване, борба с егото, многократно обсъждана по тези места, панацеята едва ли не за всичко. Тук не стои. За друго питам. Едни отношения са пълни, богати, дълбоки, можеш да се изгубиш в тях, чувстваш се на мястото си, откриваш се напълно, намираш себе си, а в други - и на йота не помръдваш, като парализиран си, все едно стена имаш отпреде си, все едно ръцете ти са къси, краката счупени, сърцето мъртво. Тогава?

Склонностите и тенденциите ли имаш предвид?
И все пак ако сега не направим усилие да ги разчупим, не рискуваме ли да се ремейкваме и преповтаряме докато свят светува - и следващият път ще е същото, същите обстоятелства, същите тенденции, същите въпроси за решаване. Самсара в целият си блясък!