Човешкото е мръсотията която трябва да се преодолее. Имаше един филм за края на света с Киану Рийвс, където щяха да унищожават хората, за да запазят планетата, но видиш ли, Киану се трогнал от човешките взаимоотношения и решил, че все пак в хората има нещо истинско и ценно. Много наивно филмче за съжаление... Напомни ми, че по-добре да си губя времето с филми на Едуард Нортън, че са доста по-смислени :)...

Какво разбираш под човешко? И какво са за теб човешките взаимоотношения?

Всичко което съм виждал да проявява в животът си човешкият вид наричам човешко. Изключвам редки опити духът на някой не случаен човек да постигне нещо повече, но то обикновено е омърсено от самата физическа форма и живот характерен за тук. Просто няма какво да се направи. За да не говоря за хора които са далеч във времето и нямам никакъв досег с тях, за да си изградя лично мнение, ще дам пример с Кърт Кобейн. Още съвсем визуално като го погледне човек вижда, че е одухотворен , много различен не само от масата, а и от малкото количество леко по-еволюирали на тази планета. Успява да остави според мен доста ценно творчество характерно за времето в което живеем, но всички знаят тежкият му живот и как той приключва. Човекът е същество което в най-добрия случай се бори цялият си живот за зрънце просветление, което заплаща прескъпо. Истината тук е навсякъде и във всичко, но цената да достигнеш до нея е висока, затова и хората прекарват животът си в илюзия. Само заблужденията се котират лесно и позволяват ... полета на "духа". Разбира се не е дух, а егоцентрично въображение, но повечето хора не могат да правят разлика...

хах, ..ми щом са си твои оковите ти си ги творила - сътворяваш си едно облаче и връзваш другият край на веригите за облачето та да можеш да си го местиш на свобода

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите