Икономика на секса / Религия и мистика / Ошо

Или няколко прости положения относно Дзин, които всеки трябва да знае.

Нарочно избрах такова 'комерсиално' заглавие, защото намерението ми за писането на тази тема е да кажа няколко неща, които не са приятни от романтична гледна точка, но пък са открити и затвърдени от даоските традиции, които са открили и развили сексуалните практики за съвместно развитие.

Но първо малко теория.
Преди раждането си, в майчината утроба, зародишът е с цялостна енергия. След раждането си, под притеглянето на нашия материален свят, тя се разделя на познатите ни 3 части - Дзин, Ци и Шън. Дзин се изтощава от сексуалната дейност, а Шън се изтощава от мисловната. В следствие на това Дишането(става) става плитко и Ци не циркулира свободно из тялото.
Трябва още да се знае, че всеки човек се ражда с различно количество енергия, от което следва, че едни ще я пропилеят по-бързо, а други по-бавно, при сходен начин на живот; разходването обаче зависи и от самия начин на живот, както лесно можем да се досетим.

Да кажем че цялата енергия на човек е 10 000 единици (в класиката е 64, пресмятанията са малко трудни) Да кажем, че при образуването на спермата или при съзряването на яйцеклетката мъжът/жената изхабява 10 единици.

За жената е ясно - по време на секс тя не хаби от Дзин, поради което има по-големи сексуални възможности; При нея това изразходване може да се спре, чрез спиране на менструацията.

Какво се получава при мъжа - той изразходва всеки път по 10 единици. За какво отиват тия 10 единици? Да кажем, че 3 от тях образуват материалната част на спермата, а останалите 7 остават под формата на Дзин, който да създаде живот.

При сексуалните практики, човек може да си върне в най-добрият случай 7 единици, останалите 3 остават под формата на материална част. Това разбира се е много по-добре, отколкото да се похабят всичките 10 единици.
Логично е човек да се запита, какво става с материалната част? В природата всеки орган, който не се използва, спира да функционира, за да се спести енергия. По тоя начин, след известен период, тестисите спират да произвеждат сперма.
Ако мъжът еякулира от време на време, то той поддържа функционирането на половите си жлези, но губи Дзин.

Защо сексуалните методи са считани за методи подходящи за началните нива? Поради няколко причини:
1. Главната цел в Даоизма е повторно сливане на човека и Дао. За целта човек трябва да е възвърнал всичките 10 000 единици сила с които се е родил. за да може след това да 'преобразува' различните типове енергия и да ги обедини в едно цяло, така, както са били преди раждането.
Видно е, че при всяко Голямо Изтегляне мъжът задължително губи поне 3 единици, които остават под формата на енергия, а еякулацията от време на време го кара да губи още 10 единици.

2. Тук някой ще спомене за привличането на енергия от партньора или както е популярна обмяна на Дзин между партньорите.
Ето обаче какво казват класическите текстове:
- За да привлече качествена Дзин, партньорите трябва да имат качествена дзин. С колкото по-здрав и жизнен партньор прави секс даоса, толкова повече Дзин ще привлече.

- Чуждата Дзин се нарича сурова Дзин и има нужда от 'отработка', за да може да се включи в алхимичния процес. Някои даоски секти считат дори, че чуждата Дзин замърсява собствената и води до много отрицателни последици. Разбира се тия секти отричат съвместното развитие като метод

- Освен състоянието на партньора, за един мъж има значение и броя на партньорите. Класиката казва, че с колкото повече здрави и млади партьорки прави секс, толкова повече Дзин ще привлече практикуващия мъж.

- Наличието на емоционална обвързаност или желание за удоволствие, води до невъзможност за привличане на чужда Дзин.

От всичко написано до тук, става ясно, че сметката от сексуалните практики не излиза. Те по-скоро имат значение за обучението в началните етапи, когато човек е млад и е трудно да се откаже от секса. Играят ролята на превантивна мярка и средство за заучаване на някои основни метода, които ще се използват при по-високите нива на алхимичния процес.

Не мога да не изразя своето възхищение пред древните даоси (първите текстове, в които се споменава значението на Дзин и връзката със секса са от 2ри век пр.н.е.), които са успели да превърнат един разрушителен процес, обвързан с удоволствието, в метод на тренировка и съхраняване на Дзин (доколкото е възможно).
Тези секти, които са включвали съвместно развитие в арсенала си от практики, са смятали, че след известно време ученикът, чрез редовна и упорита практика, ще се отдръпне от зависимостта си от чувствените удоволствия, ще може да се откаже от секса и да се захване със същинския алхимичен процес.
Казват, че често пъти теста на наставника бил, да пусне своите ученици да живеят самостоятелно в света на съблазните, и тия, които се връщали при него след това, получавали същинската част от обучението.

Ще ми е интересно какво смятате за написаното по-горе?

___________