Re: Ин и Ян при сливане / Религия и мистика / Ошо

Ех,Шани,толкова е глобално изложението ти,че в първия момент,като го видях,се сепнах.Уж си бях вече,тръгнала от тук,спрях се да отдам вежливост на Хуанджи,в съседната тема,която не изключва любовта и се спънах в твоето заглавие.Прочетох ,изложението,гледах картинките,но не посмях да оставя коментар-това беше снощи.Като преспах темата,сутринта пак реших да я видя.За по-сигурно,погледнах ,какво са писали Безпътния и Жерава.Още повече си разроших мислите..Като си свърших ангажиментите,реших още веднъж да прочета,да се потопя в изложението ти.И видях,че ти продължаващ темата за любовта,сливайки я със секса.Разбира се,така както ти само можеш да го правиш-мащабно и глобално.Видях как изливаш тази стихия ,породена от твоето разбиране за сливането на двата принципа и разбрах,че тази стихия е твоята собственна любов.Коментара на Безпътния е много верен-изперкал си,ама от любов.Какво по-хубаво от това!Аз лично,ще се опитам да раскажа,моето виждане за любовта и секса и как те се сливат.

Най-хубавото,което може да преживее обкновенния човек- е спонтанен секс от препълнената енергия и резонанса с партньора.Но секса може да бъде и друг.Той може да дава енергия и сила.И неговият най-прост способ, е такъв…

Най-напред,нека да не си кривим душата.За много от нас секса е просто навик. Навик не в смисъл на времето/Стана 22ч-време е за секс!,както това правят германците ,на пример,в петък от 21-22ч-споделям от първа ръка/.Обикновенният секс е навик в смисъла на стереотипа на поведение в стандартна ситуация. Във всеки нормален човек съществува неосъзнат набор от стериотипи ,работещи като програма.Ако в конкретна ситуация се влючи тази програма,по –нататък всичко върви по утъпканата пътечка.

Ето как става това:

Да видим, началото на ситуацията-онова,когато тя става за нас сексуална.Оказва се,че всеки от нас си има комплект признаци /ама хич не харесвам тая дума-звучи ми като заповед,пък уж говорим за сливане на любов и секс-но,уви това е поредната бедност на езика/. Тези признаци са скрити от осъзнаването и по тях човек определя не върви ли работата към секс.Например:”Тя го погледна в очите”.Или:”Вечерта тя каза,че не бърза за никъде и седна до него”. Индивидуалният комплект признаци може да бъде много различен,но ако те:признаците /са достатъчни за пускане на програмата на по-нататъчните действия,то тя неотвратимо се влючва.Програмата се диктува от целта ,която трябва да се постигне и се състои от комплект малки радости ,срещащи се по пътя към заветната цел.Най-често,такава цел е половият акт.

И от къде всичко това се взема?Ами от нашият вътрешен свят.А какво е нашият вътрешен свят,той пък от къде се взема?Много ясно-той е сформиран от нашето възпитание,книгите,които сме чели,филмите,които сме гледали,от нашите приятели,родители,от собствените ни фантазии…Всичко,което живее вътре във нас,ни натиска,провокира и ни кара да действаме по определен начин като марионетки.

По този начин излиза,че фактически не ние правим секс,а компанията от нашите родители,приятели,писатели,учители,режисьори,депутати-абе,цяла тълпа!

Ние сме като зомбитата,нашето тяло само се използва,за да може чрез него да действат онези,които са ни създали като личности,напълнили са ни е главата с такава плънка,с която е даже препълнена ,и която се нарича култура,възпитание,здрав смисъл и т.д. и т.п...Същото се отнася и до нашия партньор.Получава се,че секс правят две тълпи,и ще е добре,ако в тези тълпи случайно сме се сблъскали с партньора си. ..

Кое е важното от всичко това?Това,че,онова,което е прието да се нарича вътрешен свят на човека,в действителност е външен свят по отношение на самия човек.Нали човека е съзнание,независим наблюдател,живеещ вътре в тялото. Това е този,който може да насочва вниманието си към това,което го окръжава.А какво има наоколо?Наоколо има един многомерен организъм натъпкан с плънка. Физическото тяло, мислите, емоциите, настроенията, вътрешната енергия, цялото наше състояние – това е само нашето близко окръжение ,това ,в което живеем,но не сме ние самите.Това е товато,от което не можем да се отделим,това е онова,с което винаги се бъркаме,но това не сме ние.Това е само ситуация,в която сега сме се оказали,но не сме ние самите.

Уф,май много го завъртях.Ще опитам с пример:Всяко вътрешно състояние може да се наподоби с определено “време” /визирам метеорологично/.Самия човек,е този,който се оказва в това “време”.Най-често,човек не остава независим наблюдател на ставащите вътре в него събития,той се въвлича в това “време”,поддава се на влиянието му,състоянието му се променя в съответствие с “времето”.Когато ”вали”-е тъжно ,когато е”слънчево”-е радостно. В действителност бихме могли да си останем независими наблюдатели.Можем да бъдем едни ей,такива,вътрешни синоптици-хидрометеоролози ,изучаващи състоянието на вътрешната си атмосфера.

Та така,секса може да се сравни с определено”метеорологично време”вътре в човека.Секса е като тайфун,цунами,земетресение,пожар.А това съвсем не са чести събития.Ние може да ги чакаме доста дълго!Разбира се,можем да си направим изкуствен дъжд,но нима той ще прилича на истинския?
Когато човек мисли:”Днес ще правя истински секс! “-то това е само прогноза,а прогнозите не винаги се сбъдват.Секса се случва,ама изкуствен.В този случай това не е пожар в джунглата,а лагерен огън.Въпреки,че лагерниците могат и да му се радват..

И така, ние предполагаме,че ще преживеем истински секс,и същото предполага партньора ни.Вероятноста на това,че нашето предположение ще се сбъдне,е много малка.Толкова е малка и вероятноста,че и партньора ни ще познае.Но още по-малка е вероятноста,че ще познаем и двамата,едновременно!..Вероятноста,че секса ще бъде истински,а не изкуствен.

Стандартният секс сам по себе си е прекрасен пример за изумителното раздвояване на обикновенния човек.Истинският секс- е проявление на любовта,това е просто част от любовта,свързана с тялото,това е проекцията на любовта върху тялото. Вижте,сега:Дали обичаме или не –зависи не само от нас.Ние просто констатираме факта:”Обичам”или “Не обичам”. Това е като лавина.Ние сме ,или в нея,или извън нея.Ние не можем да управляваме лавината.Ние сме само потърпевши.Ние само свидетелстваме.Ние може да мечтаем да управляваме любовта,но на практика,тя ни управлява.Ако се опитаме да обичаме,това което не обичаме,нищо хубаво няма да излезе.

Та така ,де,със секса е същото.Какво ние обикновенно правим?Ами опитва
ме се да управляваме секса.Ние решаваме-да правим ли секс или не,ние дори го обмисляме.А после размишляваме ,дали всичко е било направено правилно. Но ако всичко е хармонично и естественно,то тялото реагира по съответния начин и ние преживяваме истински секс.Ако ситуацията е измислена и изкуствена,то от тялото не може да се “изстиска”истински секс.Може да се изстиска само пъпка!Но секс с такова качество-е неприятен.И тук възникват вълненията:”Да не би нещо да е станало?Усещанията са притъпени,тялото не реагира както трябва и бла,бла,бла”.Не можем да излъжем тялото. Тялото е част от природата и живее по нейните закони,то е –естественно.То реагира така,както си е.То е индикатор.За тялото секса и любовта са неразделими неща,тялото не отличава секса от любовта.Такова разделяне на секс и любов е резултат от анализ,а анализи прави интелекта,не тялото. Тялото просто не разбира това.Но когато го караме да прави секс,когато то не иска това,когато то не е обхванато напълно от любов,резултата става доста печален.Това е същото,когато ни карат,да правим нещо,което не искаме.
Как такова насилено от ума тяло,може да ни даде истински усещания?Остава му само да ни излъже и да създаде видимост за секс,видимост за сексуални преживявания.Само за да не го закачаме.По-бързо да свършим,че да се освободи.Случва се ,че възмутеното тяло,прави стачка за неопределено време и се отказва да участва в нашите авантюри.Такава стачка се нарича импотентност или фригидност.

Много условно секса може да се раздели на обикновен ,хармоничен и духовна практика.Последните две определения могат да се нарекат истински секс.Хармоничен секс може да възникне в резултат на спонтанен “взрив”на сърцата,енергията и телата.Такъв спонтанен зрив не може да се програмира. Но може да се получи хармония и в резултат на дълбока сънастройка с партньора.За това съществуват специални правила.А в духовна практика секса се превръща само тогава,когато става осъзнан. Същественното е ето какво.Ако в секса се използват специални манипулации с енергията,правят се особенни енергийни упражнения,то това не значи,че секса е осъзнан и,че е станал духовна практика. В действителност,в момент на обикновен секс във физическото тяло няма енергия специално за секс.Заставяйки тялото да прави секс,ние вземаме енергия,по-малко,от всякъде.от всички органи и системи.Това е като да платим неочакван данък.В резултата настъпва умора,опустошеност и усещане за изгубване на енергия/обръщаме се с гръб и заспиваме/.Истинският секс не уморява!
С една дума,истинският секс става не тогава,когато можем да накараме тялото си да прави секс,а тогава,когато не можем да го избегнем.Тогава секса ни е обхванал.
Диоген е казал:”Кихам,когато в носа ми попада прашинка”.Разбирате ли,докато не ви попадне прашинка в носа,няма нужда да се напрягате да кихате
За да се случи истински секс,трябва да има истинска любов.Любов в тази конкретна минута,в този конкретен миг.За това е нужна отвореност,изкреност и отсъствие на страх.И,разбира се-взаимно привличане един към друг.Притеглене на енергиите,вниманието и телата.Това дава взаимен резонанс,а резонанса ражда усещания,емоции и игра на телата.Ако обичаме човека”въобще”,но точно в този миг не усещаме реалната любов като притегляне към любимия,приемането му изцяло и желанието да му се отдадем,тогава секса става механичен. Най-хубавото,което може да преживее обикновенния човек-спонтанен секс от резонанс с партньор.
Но секса може да бъде и друг. Той може да награди с енергия и сила.И най –простият начин е следният: Проблема е в това,че секса става без любов…Какво и пречи да възникне?Това,което и е противоположно.На любовта е противоположен страха.В обикновенният секс винаги съществува страх…Този страх прави секса обикновен,той не позволява на истинския секс да се случи. Това е страхът от това да се загубиш.Кого себе си ли ?Онзи,за когото се смятам,онзи за когото си се представям.-“аз съм сериозен човек,”аз съм порядъчна жена”,”аз съм добър любовник”и пр.Да изгубиш представата за себе си,означава да се срещнеш с истинската си природа.Мъжът и жената-са две природи,две естества,две основи.Нали секса става не между бизнесмена и неговата секретарка,не между христианин и будистка,а между мъж и жена.
Истинският секс се случва ,ако насаме останат само мъжа и жената,а не техните маски и стереотипи.Мъжът и жената могат да се слеят в едно цяло ,защото природата им е еднаква,те са две половинки на едно цяло,а ако това пробват да направят две маски,два имиджа,ще се получи хибрид някакъв.

Секса е подобен на гилотина, -той отсича главата с нейните мисли,страхове ,условия и маски.По време на секса главата трябва да умре.Ако секса е истински,в него няма ум.В тези мигове ние не разсъждаваме,не анализираме,не мислим,не си спомняме,не сравняваме.Всичко това прави главата, ума.В истинският секс няма място на ума ,има място само преживяването.Но умът отчаяно се съпротивлява на такава “временна смърт”.Той започва да контролира поведението ни ,да ни подава различни мисли,само и само вниманието ни да не бъде насочено към секса,само да не ни позволи секса да ни обхване напълно.
И какво да правим?

Има едно просто правило:да правим всичко бавно и да нямаме никаква цел.При това ,ние почваме да бъдем”тук и сега”,т.е.напълно сме погълнати от преживяването на онова,което се случва в този миг!Тук и сега:бавно,без цел- с внимание- с любов.

Възниква обаче и друг въпрос:Как да отличим секса от похотта?Диоген,много ясно се е изразил по този повод-ако в носа ми попадне прашинка,аз кихам.Същото и със секса.Ако естествено кихаме-това е едно,но ако кихаме от това ,че вдишваме емфие т.е.кихнали сме ,благодарение на табака,и сме запомнили,че това ни е приятно-ей ,това е похот.Похот е това,когато няма нищо сексуално около нас,а ние си мислим или спомняме за секса.Ние стимулираме в нас това срещу естественното положение на нещата.Тогава и секса е изкуствен.

Даааа,много са проблемите с човешката сексуалност.Например,какво се случва с колосалната стихия,наречена ревност?За нея може да се говори с часове,да се провеждат какви ли не терапии и..много малко хора се променят.Защото тя е дълбоко навътре и е такава база,с която трудно се справяме.Същото може да се каже и за сексуалните проблеми.Имам чувството,че всеки човек си има някакъв кодекс,относително това,как да ползва половите си органи.Само така и до толкова.Ако нещата излизат зад рамките на тази представа,на този кодекс,на тази вътрешна конституция,на основния генитален закон,то,значи това е край-ще го обявят за нечистоплътен,порочен,мръсен..Много хора точно така се отнасят и към секса.
А всъщност е толкова просто да се потопиш в едно дълбоко състояние. Когато просто пуснем секса в себе си.Точно така,както и любовта.За това могат да се прочетат хиляди книги,но ние няма да станем от това любими.Суфите казват,че ако си прочел какво е мъжество,от това няма да станеш мъжествен.Същото се отнася и за секса.
Просто трябва да бъдем отворени и доверчиво да го възприемаме.И ще видим,че парченца от тези знания живеят вътре във нас.Ние просто чувстваме,че това е така.Но тези дълбоки чувства,са затиснати от горе с всякакви неща,които са ги погребали вътре.Това са огромни паметници-монументи от нашето образование,възпитание и от целият ни начин на живот.Ето,ако ние поне малко надигнем тази надгробна плоча ,ще видим,че там долу,не е труп,а точно ние-живите.Тогава можем да открием пред себе си един нов свят.
Истинската ,природна спонтанност е винаги хармонична и прекрасна.Тялото-е част от природата,от природата го отделя само ума.Нещо изкуствено,съдадено с участието на ума може да бъде напълно нехармонично.В природата просто няма лошо време.
Човека е част от природата и нейната хармонична част ,ако е естествен.Хармонията е възможна само тогава,когато няма мисли за хармония,за това кое как трябва да бъде.Щом се появи мисъл”Това е хармония”,значи хармонията току-що е изчезнала. Хармония каквото и да било-е преживяване на особенно състояние,но това не са мисли за особенно състояние.
Ако аз имам шанс,да преживея с някой хармония,то с глава,без мисли ,ще се потопя в това.Но ако поискам да го променя,за да преживея още по-голяма хармония,ще трябва да повикам Мичурин на помощ,за да ми даде съвет как да получа по-голяма реколта.
Истинският секс може да се роди само без участие на ума-спонтанно и естествено,т.е.,природно.Спонтанното,естественото,природното е винаги силно,дори на пръв поглед да е само зелена тревичка,пробиваща дебелият асфалт.Това се отнася и до секса.Всички знания, получени за секса от книгите,филмите,приятелите,от собственните мисли, нямат за мен никаква стойност,напротив,те ме объркват и ме погребват под себе си.Следването на идеи,а не на своята природа ,няма да ми дадат сила и живот,защото това може да ми даде само идея за живота,но не и самият живот.За за мен ценност има само личният опит. Защото другото не е моето щастие,а само разказ за чуждо щастие.Любовта е силата между Бога и човека.С нейна помощ Божественото слиза до човека,а човек се вдига до Божественото.
-----------------------------------
Май,потънах в темата...нищо,обръснах си мислите,за това потъвам ...за да икоча и пак да потъна с ЛЮБОВ!