|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
|
Тема
|
 любов
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 21.02.09 10:59 |
|
|
въпрос - до всички духовни и / или търсещи
какво е за вас любовта?
нямам предвид любовта по принцип и това, че тя е в основата на живота, и че тя не е субект-обектна и т.н. и че идва отгоре и че субекта няма нищо общо, освен просто да й се остави и т.н. тез неща да кажем, че са общи и донякъде ясни.
какво е за вас любовта между двама души? (и т.н. всичко, дето е свързано и пояснително по това)
моля ви, преди да постнете каквото и да било, опитайте да се ценрирате и да бъдате НАЙ-искрени и отворени към това, което пишете. и пишете точно дотогава, до когато усещате, че сте центрирани, искрени и отговора ви идва от сърцето.
за себе си мога да кажа, че аз уча най-много от интимните мъжко-женски отношения, в които влизам. и уча е дума, която трудно слагам тук, щото то е учене без думи - да кажа, че имам най-дълбоки трансформативни преживявания, когато направя среща. какво е среща е друг въпрос. аз дотук засега, после може пак.
стъпка по стъпка
| |
|
|
|
ах, да не пропусна - и къде се помества свободата, зависимостта и независимостта в това любовно отношение?
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 21.02.09 11:26.
| |
|
|
|
Любовта е истината.
Въпросът е че не идва отгоре, а протича като химичен процес в мозъка! Факта че можеш да се изкачиш над любовта те поставя на по-високо ниво. Свободата идва със знанието за любовта.
| |
|
Тема
|
 Алхимия на Л(л)юбовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 21.02.09 16:32 |
|
|
Ето тук една подобна тема (диаграмата е ). Прегледах какво съм писал преди 5 г. и бих казал същото и сега.
Понеже любовта може да се погледне от много страни, ще добавя още една, специално за теб. Даже ще цитирам първо Ошо, който казва, че е изцяло за любовта, защото тя ще се провали (« …will fail »). Моето усещане е същото. Влез дълбоко в любовта, бъди будна (вероятно, ще си дадеш сметка, че не си истински свободна, защото все още няма да си цялостна) и любовта (да ме прости Ошо, че ще използвам друга дума ) ще се превърне в Любов.
П.П. Пряк път обаче няма и аз съм също за любовта. Но не забравяй, колкото по-дълбоко влизаш в нея, толкова по-будна и медитативна трябва да си за да видиш какво става там.
| |
|
|
|
...за мъжко-женските отношения... мисля, че преживяването на любовта е хипер-яка енергийна практика. само дето има силен елемент на спонтанност в нея и не е коректно да се нарече 'практика' или 'упражнение' . подпалва и първия енергиен център - секса - и втория, сърдечния (по китайците са общо три - два от три е голям успех!) и така ги подпалва, че почат да стават чудеса. който не е пробвал, да пробва
освен това има социални измерения - т.е. не работи само на индивидуално ниво, защото свързва човека, който преживява любов, с някой Друг по един не-егоистичен начин. което е невероятна рядкост за този свят, нали? така дава шанс на личността да се развие по отношение на отношенията си с хората - да се научат да се свързват с другите хора наистина, а не само да маркират, да се научат да правят равностойни срещи. да не говорим, че когато се запали любов между двама души, тя прелива и отвъд двамата - наоколо, и чудесата наистина стават, за и със всичко наоколо...
ммм. май мога и още да я продължа тази пледоария, но друг път само сега се сещам за нещото, което препятства случването на любовта - като има толкоз много плюсове, защо не се осмеляват много-много хората да я допускат до себе си? защо е такава недоразбрана - вечно неразбрана - тема?
хората се плашат, защото тя е лудост. хората се страхуват да бъдат луди, страхуват се да допуснат толкова близо до себе си някой луд. и понеже лудостта е заразна (все пак за енергия става дума, а за нея бариери няма), по-сигурно някак изглежда да не доспускаш луд до себе си. няма да ти провокира света и няма опасност нещо да се промени, нещо да бъде загубено, няма да иска и от теб да си луд... еееех, тъжно... любовта изисква/има нужда от интимност, а интимността е страшна - как да допусна до себе си някой Друг, при условие, че аз самия не смятам, че заслужавам интерес или не се хресвам?! това са някакви много дълбоко скрити страхове, за които често човек не си дава изобщо сметка... мисля аз. хората се страхуват, че ако допуснат някой близо до сърцето си, той ще им отнеме нещо, ще ги нарани навеки (не че е невъзможно, даже напротив!) и след като се опарят веднъж-дваж, се затварят за по-сигурно. а жалко...колко двойки има, в които хората не са стигнали до истинска интимност и доверие...колко хора изобщно не влизат в двойки поради същия страх...
чрез любовта човек пораства и се разгръща - като цвят на божур, с много листенца - едно по едно.
за любовта и свободата обаче не ми е ясно... не ми е много ясно... много е лесно да кажеш 'имам нужда от свобода', а всъщност да криеш зад това някакви си страхове. всеки има право да се страхува, хубаво е човек да си дава сметка за страховете си... и от друга страна много е лесно да кажеш 'ако ме обичаш, ще си стоиш тук с мен в къщи и няма да се виждаш с приятели' - дори да не го казват, много хора го реализират това послание по някакви безсловесни начини и партньорът им се връзва в къщи... така де, къде е баланса... не знам
Редактирано от жepaв на 22.02.09 01:17.
| |
|
|
|
хм, усещам цитат от Ошо в това, което казваш?
обаче!
първо, не вярвам в химичните процеси. не казвам, че ги няма, но смятам, че химичните процеси следват, а не водят. това, което води е - засега - почти неизмеримо от науката. и то именно - според мен - е любовта, есенцията й. ако говорим за онова хормонално опиянение - ясно, че е хормонално. но не е единствения начин да се преживее и усети любов. ако виждаш енергии (със затворени очи всеки вижда цветове. ако човек е пробвал да разграничава в различните състояния какво вижда - и почва да свързва случването с типа енергия), та енергията на любовта има розов цвят. това според мен няма нищо общо с химията.
а какво значи 'да се изкачиш над любовта'? и по-високо ниво от какво/кого?
и "свободата, която идва със знанието за любовта" - кое знание?
моля те, поясни!!! интересно е!
стъпка по стъпка
| |
|
|
|
Сливане и отдаване на това което се случва. Защото любовта просто се случва.
Отдаване на себе си, за другия, за нещо което той иска или търси. И в това отдаване, се получава губене на представата за себе си, губене на собствени интереси и извличане на полза. В резултат на което човек навлиза вътре в другия и става близък до другия. Получава се сливане с цялото и разширяване на съзнанието, поток на космическа информация.
А като цяло в отношенията между двама души протича обмяна на информация и енергия и e когато двамата го осъзнават и се отдадат на тези промени, тогава могат да пораснат откъм разширяване на съзнанието. В този процес има много красота и любов.
Свобода има където има любов. За да има любов, трябва да няма страх, страха сковава свободата. Значи ако има свобода, но не безусловна любов, тогава свободата не е реална. Ако има любов, която не те прави свободен/а, тогава това не е любов.
Така ги виждам аз нещата
Редактирано от jennifer_ на 22.02.09 03:14.
| |
|
Тема
|
Re: Алхимия на Л(л)юбовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 22.02.09 08:57 |
|
|
Благодаря ти за този проблясък от миналото. Любовта ми е безинтересна, но пък видях някои мои любими анимационни герои, които и преди 5 години са приказвали все същите... неща.
___________
| |
|
|
|
jennifer_ - jenifer_,
благодаря ти за това просто, кратко и ясно синтезче!
все едно, че аз го казвам! но съм го била забравила, че може да е толкоз просто!
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: Алхимия на Л(л)юбовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 22.02.09 10:33 |
|
|
Миро!
писах ти вчера едно писъмце тук, ама съм забравила да натисна бутона, който трябва така че сега на нова нога - сигурно е за добро
Спомням си тези твои текстове, харесаха ми преди, харесват ми и сега, но по същество ги намирам недостатъчни и схематични. Любовта за мен е поетична и не-логична.
За разликата и връзката между любов и Любов (както ти ги наричаш)
аз срещнах Любовта извън личностните взаимоотношения - ей-тъй-на, както си ходех, и ме обзе тотално преживяване, не за Любов, ами за ЛЮБОВ - пред-субектна, преди-езикова, абсолютно несвързана с каквото и да било. извън всякакви личностни взаимоотношения. Е, не че беше чак толкова случайно случване - беше си подготвено по някакъв начин - както средата, в която се движех, така и аз самата не бях 'невинна', а си бях подготвила центровете стабилно преди това (медитация му е майката, нема какво да се лажем). Така че, моето лично мнение, продиктувано от личния ми опит е, че, макар че мъжко-женските отношения може да са път към свързване с т.нар. Любов, това никак даже не е задължително, защото свързването с Любовта май чисто и просто значи, да си запалиш сърдечния център. За което има достатъчно много различни начини.
Но чуденето ми е на мен за 'малката' любов до колкото я разделяме от другата щото те в крайна сметка са проявление на едно и също. И не само за нея, а за свободата, която хората си дават в едно любовно (а не само сексуално) отношение. Както и за страховете от това човек да се отпусне в това отношене. Ти на това как гледаш? май не си писал в онази тема за това, или пък аз не забелязах някак...
Ти казваш, че си 'за' любовта. Какво значи това? Че ти се е случвало да се отпускаш в любовно а не само сексуално отношение? Сподели опит? Какво значи, че тя ще се провали?
Благодаря за личното послание - за будността, медитативността, и т.н. Стараем се, до колкото можем а в момента можем точно толкова, колкото можем
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 22.02.09 11:04.
| |
|
|
|
Ами някои течения в йога казват: за любовта не се учи - това е така, защото ти самият се учиш от нея.
Да се изкачиш над любовта и да получиш свобода сигурно означава да си зададеш въпросът - Защо? Защо съм влюбен? Кое е това което ме привлича? - винаги ще намериш психологична причина за любовта - очи, коса, глас, начин на мислене.... а след причината идва и следствието - любовта. Като намериш причината ти става малко гадно, как може да се зарибиш по този посредствен начин, а да изпитваш такова възвишено чувство?! - но това знание, че е химичен процес в мозъка само помага и те предпазва от лудост, щото любовта и лудоста имат много тънка граница... .. а да се изкачиш над любовта означава да не и се подаваш - може би това е най-трудното нещо което някога съм предприемал...
п.п. чесно не съм чел нищо от Ошо, ама това не пречи да имаме еднакви възгледи... Редактирано от nonetheless на 22.02.09 18:14.
| |
|
|
|
Нали! Винаги е било толкова необяснимо - трябва да се изпита...
| |
|
|
|
ахам
забравих нещо важно, как още никой не се е сетил да го напише? - че любовта е лепилото, което държи атомите ни свързани великопено е, нали? цитирам някого, не помня вече кого, но така стоят нещата че сме забъркани от частици, които са свързани с любов. мх? айееее!!! тъкмо си ги послепих моите малко, позагладих косъма... хубаво е човек да заглажда косъма на някой друг и обратно - някой друг да му го заглажда... амброзийно е някак...
любов и радост!
| |
|
Тема
|
Любовната енергия
[re: mo32]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 22.02.09 18:25 |
|
|
Знам отношението ти към любовта, но ако позволиш един приятелски feedback. В теб също има любов и си заслужава да я изследваш. Впрочем, точно както зад секса има сексуална енергия, така и зад любовта има любовна енергия. И втората е не по-малко важна от първата... В началото на Кан и Ли практиките от даоската алхимия се смесват точно тези две енергии.
Любовта и енергията й не са нито ошовски, нито даоски, нито кастанедиански. Те са във ВСЕКИ човек и докато той не ги развие и трансформира няма да се усети пълноценен... Любовта ти към споренето е именно понеже любовта ти по принцип не е освободена.
Сърча на времето беше също против любовта (макар и по други причини). Малко повече свобода и осъзнатост за любовта в него би му спестила безсмислените борения с вятърните мелниците на Аз-а му, в които предполагам, че още е въвлечен.
| |
|
|
|
Минах от тук и се спрях на думата любов.Хубава дума,но разрушенат от нейната обратна страна-омразата.Любовта и омразата са две страни на медала,както казва Ошо.Защо казвам,че е разрушена?Разрушена е от постоянното проповядване на любов.Докато омразата е чиста.Когото мразим го правим истински.Когато обичаме-само лицемерим.От как свят светува хората се учат на любов-да обичаш родителите си,ближния,врага,Бога...Защо се прави това?Защото хората се страхуват от истинската любов,защото истинската любов не е подвластна на контрол.Защото тя е завладяваща.Никой не владее любовта-тя завладява.А всеки желае да държи другия под контрол.Защото всеки се страхува от непредсказуеемата природа на любовта,от нейната естественост и предпочита от самото начало да и подреже крилата.А най-важното,което човек има-е възможноста да обича!Малкият човек,завладян от любовта има чувството,че е способен да извърши невъзможни неща.Във всички древни истории за любовта съществува едно условие-да се извърши нещо невъзможно.Това условие не се е появило току-така.Някъде в подсъзнанието на човешката психика се пази знанието,че любовта е способна да превърне невъзможното във възможно.Защото тя е безумна.Когато сме завладени от нея преставаме да мислим с категориите на разсъдъка,логиката и реалноста.Поставяйки пред любовта невъзможно за изпълнение условие,ние правим вежлив опит да и откажем.А влюбеният човек има само един отговор,и той е,че всичко е възможно и не може да бъде контролиран.За това ни внушават лъжливата идея за любовта-т.е.да бъдем здравомислещи роби на обществото.Истинската любов превръща човека в бунтар,докато лъжливата го прави послушен."Учението" за любовта е направило омразата искренна и истинска,а любовта-лицемерна.Света може да бъде пълен с любов,ако в нея няма противоположност.Само с дълбоко вътрешно осъзнаване омразата може да бъде трансформирана в любов.Но това не е точния израз,за съжаление езика е беден и каквото и да казваме,все не е вярно.Работата е там,че не ние,а осъзнаването трансформира омразата в любов.Ние просто трябва да осъзнаваме всеки миг от живота си.В осъзнатия човек няма нито любов,нито омраза.Когато с помоща на осъзнаването цялата енергия на омразата се превърне в любов,възниква съвършенно нов феномен за който трябва друго име.ИЗащото тогава възниквавъпроса:Ако повече няма омраза,защо тази нова енергия трябва да се нарича любов?Любовта в нашия ум е нещо противоположно на омразата.За това осъзнатия човек няма нито любов,нито омраза.Но ,това не значи,че той е равнодушен,въпреки,че може да изглежда на такъв.В него има нов вид любов,ново нейно качество,което не е противоположно на омразата.Това е любов,която е по -близка до състраданието,отколкото страстта;която е по -близка до цялото,отколкото до отношенията;това е любов,която повече дава,не искайки нищо в замяна,а не като любовта ,приличаща на сделка,в която всяка от страните се опитва да даде по-малко и да получи повече.Осъзнатия човек просто дава.Защото другия няма какво да му даде.Какво може другия да му даде?Той дава,защото има прекалено много,защото е преизпълнен.Той е като облак,пълен с дъжд,който трябва да се излее,без значение върху кого или какво.Осъзнатия човек споделя любовта си и е признателен за това,че му е дадена тази възможност;че другия е бил достатъчно отворен,достъпен,чувствителен;че не е бил отхвърлен,когато е бил готов да излее блаженството си върху теб;че си отворил сърцето си и си възприел толкова,колкото е възможно по силите ти.Само такава любов може да трансформира цялата човешка омраза.Да бъдеш себе си,става от самосебе си.Всичко,което е нужно е някаква близост,някакво приятелство.Любовта е непредсказуема,така,че остава спокойно и осъзнато да я чакаш.Максимума,който може да се направи е -да не създаваш бариери и препятствия,да не се напрягаш и отделяш.Бъди отпусната,и върви,по-близко.Няма какво да изгубиш,можеш само да получиш...
Съжалявам,че не споделих ,изпепеляващата енергия на любовта,но това е не защото не съм я преживяла,а защото съм я осъзнала.
| |
|
Тема
|
Re: Любовната енергия
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 22.02.09 19:19 |
|
|
Благодарен съм ти за feedback-a. Това, което ще ти кажа по-долу, може и да не звучи така, но пък е също толкова искрено, колкото това тук!
В отговор на:
В теб също има любов и си заслужава да я изследваш. Впрочем, точно както зад секса има сексуална енергия, така и зад любовта има любовна енергия. И втората е не по-малко важна от първата... В началото на Кан и Ли практиките от даоската алхимия се смесват точно тези две енергии.
От маркетингова гледна точка, ако трябваше да продавам продукт на хора, безвъзвратно пристрастени към любовта и аз бих смесвал любов и секс. При това бих го правил във всяка една практика.
И двамата знаем, че Дзин не е сексуална енергия, но се превежда и популяризира като такава, защото секса продава. Дзин е основна енергия, която се използва не за секс(удоволствие), а за създаване на живот. И бла-бла-бла мисля, че натам е ясно.
В отговор на:
Любовта и енергията й не са нито ошовски, нито даоски, нито кастанедиански. Те са във ВСЕКИ човек и докато той не ги развие и трансформира няма да се усети пълноценен... Любовта ти към споренето е именно понеже любовта ти по принцип не е освободена.
Любовта ми към спора е моята дарба. Имам още откак съм се родил, но я осъзнах съвсем случайно - заради грип, един мой съученик отсъстваше и учителката по философия хвана първият, който й се изпречи пред погледа, за да го замести в един публичен диспут. Паднах се в отбора, който защитаваше теза, която не подкрепях, защото не беше вярна и от историческа гледна точка, и от гледна точка на моите разбирания по онова време. Разбира се, защитих я блестящо, и спечелихме, защитавайки грешна теза. Тогава осъзнах, че обичам да споря.
Но за да не плампам на празен ход, кажи какво разбираш под това, любовта да не е освободена?
___________
| |
|
Тема
|
Re: Алхимия на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 22.02.09 20:07 |
|
|
Явно пръстчето ти е послушало, това което ти сама беше написала за центрираността. Няма по-центриращо от това да напишеш един дълъг постинг два пъти.
Тези дни общувахме точно на тази тема с едно чудесно същество и като видяхме темата ти си рекохме, че трябва и ние да сме я провокирали някак си.
Ако любовта (независимо с каква буква започва) можеше да се вкара в няколко постинги, пък били те и мои, щеше да е нещо много ограничено.
За мен тази „голямата” Любов не е да си отвориш само сърдечната чакра (което е просто малък увод). Тя връзва (след като е цъфнала вече с въпросна чакра), когато се свържеш с Цялото... Ако усещаш ясно Любовта със сигурност няма да имаш чудения за любовта. Любовта (с „Л”) е отвъд поезия и логика.
Да, права си, че не съм писал в онази тема за нещата, за които спомена относно „малката” любов. Бях пуснал увода на темата с надеждата по-късно да обхванем и тази част, но кастанедианския поглед често изключва любовта и не засегнахме много неща. Но пък ти сега, с твоята Любов, продължаваш делото.
Аз усетих за първи път ясно Цялото именно с любовта. Може и по други прости начини да се усети: в дълбок сексуален оргазъм, състояния близки до смъртта, и т.н., но на мен така ми се случи. Човек може да усети Цялото за първи път и отивайки за хляб, но за това се изисква голяма будност. Докато горните ситуации създават нужното интензивно енергийно поле, където може да ВИДИМ.
Сега ми е лесно да ти го описвам това по-надолу, но тогава не ми беше чак толкова лесно. И не заради отпускането и навлизането навътре в съответното взаимоотношение. И тогава, и сега ми е било ясно, че за да разбера нещо трябва да вляза дълбоко в него. Не съм притеснявал от това. Напротив гмуркал съм се, а тай-чито само ми е помагало да вляза още по-навътре.
Въпросът е, че от една дълбочина натам, когато си за първи път, просто нямаш репери и ориентири. А когато все още не усещаш Цялото, нещата са много локални (ти и партньора ти) и при всяко едно сътресение в тези отношения не знаеш какво ще се случи, но знаеш, че те боли. Още повече, че гледах хората с повече (външен) опит от мен и не виждах някой да има достатъчно виждане за да ми помогне. А когато цялото това взаимоотношение и впускане в дълбокото трае с години, нещата стават още по-многопластови.
Това, което ми помогна е, че имах някакъв, макар и не много голям, опит с медитациите, тай-чи и цигун практиките. Т.е. бях видял как тези неща работят в други области на съзнанието и тогава се опитвах (доколкото можех) да ги прилагам съвсем практично в темата, която дискутираме сега.
Няма да се спирам на всичките перипети, но след много усилия и отпускания, виждания и невиждания, самозаблуждения и разбирания един ден, неочаквано за мен, видях Цялото зад въпросната жена... Съвсем ясно... И видях как взаимоотношението е между мен и Цялото, а тази жена е само посредник, която пак Цялото е избрало много подходящо. Дотогава си мислех, че я обичам тази жена, но видях, че не съм бил способен да й давам пълната свобода... Бил съм зависим от нея... И точно когато усетих Цялото и влязох в центъра си, усетих, че мога истински да я обичам.
„Провалът” е ако мислиш, че трябва да събереш две половинки в едно цяло... Че всичко е само между теб и него... Ако правиш всичко без Цялото... „Провалът” е също че любовта се превръща в Любов... И любовното отношение става между теб и Цялото.
| |
|
|
|
Джени, хареса ми това, което си написала. Моето усещане е подобно.
Искам да те питам нещо. Когато си в такава любов, както я описваш, даваш ли пълна свобода на партньора си? Примерно, ако той иска да си отиде или да има дълбоки отношения (и) с друга жена. Ще приемеш ли това след като си се била сливала пълно с него и това те е правило щастлива? Още по-просто казано, ако от теб зависи да го запознаеш с една жена, в която знаеш той ще се влюби дълбоко, ще го запознаеш ли? И ако да, как ще приемеш липсата му после?
| |
|
Тема
|
Re: Алхимия на любовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 22.02.09 22:52 |
|
|
Тези дни общувахме точно на тази тема с едно чудесно същество и като видяхме темата ти си рекохме, че трябва и ние да сме я провокирали някак си.
Абсолютно си прав. Благодарна съм ви за което. Радвам се, че се включвате с писане и двамата, защото това точно беше целта на темата ми - имах нужда от тази яснота по нея.
стъпка по стъпка
| |
|
|
|
Здравей и тук, Видия
всъщност намирам постинга ти за доста страстен тлее в него изпепеляващата енергия на любовта, каквото и да говориш
Ошо казва, мисля, че който може да обича, може и да мрази (простете ако не цитирам точно, карам по памет, а книгата вече не ми е под ръка ) и - както отбелязваш също - любовта и омразата са двете страни на един и същ медал. до момента, когато любовта не стана с главно Л - за справка виж алхимичния текст на Миро , тогава вече си отвъд омразата
знам за какво говориш никак не е лесно да минеш отвъд, въпреки всичко така е...
Осъзнатия човек просто дава.Защото другия няма какво да му даде.Какво може другия да му даде?Той дава,защото има прекалено много,защото е преизпълнен.Той е като облак,пълен с дъжд,който трябва да се излее
Така е. красиво е, нали?
Максимума,който може да се направи е - да не създаваш бариери и препятствия,да не се напрягаш и отделяш.Бъди отпусната,и върви,по-близко.Няма какво да изгубиш,можеш само да получиш...
Така е. Стискам ти палци!
Аз имам един ъпгрейд обаче - срещата. За да има среща между двама души, трябва да има възможност за интимност. Нямам предивид сексуалната интимност, а това пространство на общуване между двамата, в което те си взаимодействат. Какво храни и какво разрушава това пространство, мислиш?
Надявам се и другите да споделят нещо по това...
стъпка по стъпка
| |
|
|
|
хей, че защо да не й се поддаваш? че то само бенефит от поддаването - разширяваш се, ставате двама защото е лудост ли?
а има ли всъщност нормалност? нормалността е страх от живеенето според мен не е ли? има ли нещо стабилно и фиксирано в тоя живот, че да се придържаме към него?
най-постоянното нещо в живота е промяната, казват... и това ако е нормално
| |
|
|
|
исках да я изпитам любовта - щом тя ме държи и контролира, дали и аз имам някакъв контрол над нея - имам
.. иначе е хубаво да и се подам, не ми пука от лудостта, право викаш .... .. и това ако е нормално
| |
|
Тема
|
Re: пълната свобода
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
jennifer_ (zagada4na) |
| Публикувано | 22.02.09 23:55 |
|
|
Oх Миро, това което го описваш ми е направо мечта от всякъде. Най оргазменото нещо за което си мечтая, самата идеа ми бърка дълбоко и задоволяващо в мозъка.
Ама гаджето, вече бившо не можа да ме разбере, казах му, че от любов към него, го пускам на свобода а той ми казва, аз от любов с никоя няма да спя. Казвам му, че свободата е най-големия подарък, защото най-трудно се дава, ама гаджето, не аз никой не искам, само теб. Питам го, ами аз ако си поискам друг, той ми каза ааа не, не може да си поискаш друг, ако си с мен.
Но, това което описваш ми се случи от части и беше една от най-голямите близости която съм изпитала с някой. Случи се да живеем зедно една седмица (по работа) и се сливахме доста, емоционално и духовно, но не и физичеси. Да, любувахме се на природата, той я пушеше (цигари), аз си хапвах (плодове), вечер пиехме заедно (аз по цял ден бях пияна от сливане с цялото), заспивайки с класическа музика докато се реехме извън тялото. И така през тази седмица се получи любовта която описвах... как се получи?... нямаше страх, нямаше усилие, и намерение нямаше.
Когато го видях за първи път беше много пиян и закъсня три часа. На никой не му пукаше, за нищо. Споделяхме много, говорехме за това което ни болеше, отчайваше, засрамяше, убиваше, не за това което ни прави горди и доволни. Моите глезотий не минаваха при него, той си псуваше по мен, аз си кротувах. Той си мълчеше, аз го вкарвах нарочно в спор с мен. Допълвахме се. Говорехме болката толкова много, че накрая то се стопи и остана тишината, накрая на деня, когато той пушеше, а аз ядях ягоди, гледахме се и гледахме есента и светлените на града, докато вече не бях сигурна дали аз съм есенно листо или ягода... или него. Удоволствието от това беше чисто и пълно и сякаш ако се докоснехме, щеше да се разпадне. Имаше нещо в идеята да искам да съм с него, но да не го направя... някакво уважение, чистота, не исках нищо, не посегнах, не взех, оставих го на него си.... пълна свобода. А не съм против секса, просто нямаше нужда от секс, издигнахме се нах него...
Вече даже не говорихме, всичко казано щеше да е маловажно. Накрая на седмицата се озовах в тях и го гледах как се целува с приятелката си, тогава просто го пуснах, той не беше мой, даже се зарадвах, защото той се радваше. Тогава сякаш границата между мен и него съвсем изчезна и неговото желание беше мое желание, това което той искаше за себе си, аз исках за него. Сякаш се пренесох в него и той в мен. Осезаемо го чувствах с тялото си, пълна свобода, а удоволствието от тази свобода бе неописуемо. И преди съм изпитвала голяма близост към някой, но не толкова ярко и дълбоко.
Той сега не ми липсва, защото мога да го видя навсякъде около мен. От момента в който си казахме довиждане, аз трябваше да го търся в себе си. Защото той ме допълваше, а него го нямаше. И започнах сама да се допълвам...
Да, още си мечтая да се слея с някой физически и после да го гледам как прави секс с някой друг. Ще ми се случи някой ден... ще си го построя мислено... А на теб случвало ли ти се е това за което питаш?
| |
|
|
|
Здравей,и благодаря за гостоприемството!По принцип,малко се задържам тук,но ти ме провокира да остана с въпроса си,който донякъде приемам лично.Може би ще те разочаровам,но,уви нямам нито изразни средства,нито дълбоки опитности в сливането и проникването в Цялото,които описват майсторите в жанра Миро и Джени.Мисля,че е естествено, едно взаимно привличане ,да отвори и-реалното пространство за душите,които са се намерили,независимо от това дали са две или повече.Но не мога да споделя лично преживяване,защото неговото съдържание е не в говоренето,а в паузите между думите.А как да опиша пауза,която ако я опиша ,ще престане да бъде такава и по този начин ще я превърна в обикновенна дума.За това,ако позволиш,ще ти раскажа-нещо реално,което всеки от нас е преживял по един или друг начин.Не се отклонявам от темата ти,а я допълвам със Самотата в Мрежата или Интимноста в Нета като пространства за срещи,преливащи в Любов/така и не разбрах,с малка или голяма буква да я пиша,ще питам Мастера-за персонално обяснение/.Приеми го,както искаш,аз само споделям. Предлагам ти го,под формата на расказ,в който героите са ,колкото измислени,толкова и познати,защото живеят във всеки от нас.
Днес Той искаше да бъде съвсем сам.И внезапно осъзна,че да бъде сам означава също нежелание да се слива с всички от списъка му в Скайпа,както и с реалните хора от съседната стая.Във всеки момент можеха да го попитат:”Как си?” Доста често го питаха..А днес не му се искаше да отговаря на подобни въпроси.Главно,защото трябваше да се замисли над отговора.Работейки,той мислеше само за това,което пише.А най-главното се състоеше в това,че не трябваше да се замисля за себе си.Обаче нямаше избор.Той не можеше да изключи Скайпа.Започна важна фаза в един проект и беше обещал да бъде постоянно във връзка.Така,че сутринта той се включи в мрежата,надявайки се,че няма да се намерят загрижени ,които да се интересуват от самочувствието му.И почти стана.До 16.30ч никой не го разтревожи.И тогава,започна да мига символът във вид на малка оранжева картичка.Знак,че някой му пише и по всяка вероятност очаква неговият отговор.Той отпи от “колата”и кликна по оранжевата картичка.
“ Аз съм все още малко влюбена,все още съм пълна с остатъци от безсмислена любов,толкова ми е тъжно сега,че ми се прииска да разкажа на някого за това.На някакъв съвършенно чужд човек,който не би могъл да ме обиди.Най-после ще има полза от този Интернет.Попаднах на теб.Мога ли да ти разкажа?”
За минута се чувстваше като човек,случайно прочел писмо,адресирано до друг.Преди всичко,трябваше да се увери,че е предназначено за него.И ако е,да,защо именно на него.Той написа:
Уверени ли сте ,че именно на мен искате да подарите Вашето доверие?И ако е ,да, как стана така,че попаднахте на мен?
В этот момент тя отвори чата.
ТЯ: Виж,ти си /…/,българин си и живееш много години извън страната.Прочетох те в дира.Избрах те ,защото си достатъчно анонимен,намираш се достатъчно далеч и достатъчно дълго не живееш в БГ.За мен това е гаранция,че няма да ми направиш сюрприз, искаш ли ,да се обръщам към теб на “Вие”?Ще бъде не толкова камерно и интимно?Но ако искаш…
ТОЙ: Стана му ясно как го е намерила…От регистрацията в дира…Тя беше провокиращо непосредствена.Да,точно така.Той се усмихна.За първи път в този ден.И напечата:
По принцип най-много сюрпризи на света са направили немците,но аз нямам намерение да ги оправдавам.Разбира се,можеш да се обръщаш към мен на “ти”.Дори и ако си само на 13 години..
ТЯ: Кажи ми,какво образование имаш.Това не е нахалство.Само любопитство.Бих искала да сме на обща честота.
ТОЙ: Това вече губеше характера си на провокираща непосредственост.И приличаше повече на наглост.Беше му трудно да провери искренноста на утвърждението и “това не е нахалство”.Но ако е имала намерение да го спровоцира- успя да гонаправи.Той нервно зачука по клавишите:
Образование? Нормално. Като всички. .Магистър по математика, магистър по философия, доктор по математика, доктор по информатика.
ТЯ: Боже! Къде попаднах! Да не би да си вече на седемдесет?Ако е така-това е прекрасно.Значи имаш опит.Ще ме изслушаш и ще ми дадеш съвет,нали?
ТОЙ: Прочете горното с усмивка.”Сега на това му се вика,помисли той,на английски self-conscious ,на немски Selbstbewusst, а как ще е на бг?Егоцентризъм?Не.Прекалено унищожаващо е.Самоувереност и съсердоточеност върху собствените си потребности?Май,че на бг,няма да стане определянето с една дума,както е в английския и немския.”
Ако е тъжно,няма да слушам.А подозирам,че е тъжно.Не съм станал все още на седемдесет.И все пак ,не ми расказвай,моля те…Днес нищо печално.Дори не се опитвай.По-добре ми напиши мейл…@...Аз се боря с тъгата средно 24 часа в денонощието.Сега бих ти препоръчал крайни средства:химия или алкохол.А утре,внимателно ще прочета мейла ти и ще ти дам съвет
Впрочем,не ти трябват съвети. Просто ти искаш да раскажеш на някой,да споделиш,а психотерапевта ти днес е зает или в отпуск.
ТЯ: Смяташ ли,че психотерапевт може да помогне на българин?Че те и без това винаги знаят и могат повече от другите. Освен това ,имам впечатление,че всички психотерапевти в БГ или пишат книжки,или правят издателства,или са на постоянна работа в телевизията или радиото.Ти продължаваш ли да бъдеш все още българин?
ТОЙ: Навярно, вече не.Не пия ракия,пунктуален съм,държа си на думата и не правя бунтове.но имах психотерапевт още докато БГ беше НРБ.Това беше толкова отдавна,че го наричаха психиатър,а организирането на подобни издателства се наказваше по-сурово,от колкото нерегистрираното варене на ракия.
ТЯ: И помогна ли ти психиатъра?
ТОЙ: Самият психиатър - не. Но това,което чух в приемната пред кабинета,много ми помогна.
ТЯ: Кое боледува в теб-разума или душата?
ТОЙ: Момент! Няма да стане така! Тази мацка почука в монитора на компютъра му ,като чужд човек на вратата,и сега има намерение да погледне под голотата му.Но той не успя да реагира и получи следното съобщение.
ТЯ: Да, зная.Навлязох прекалено на вътре.И всичко това,заради тази виртуалност.Имам усещането,че самият факт на нашата взаимна анонимност ме подтикна да задавам въпроси ,които аз за нищо на света не бих задала,ако се бяхме запознали в кафене или влак.Извинявай.
ТОЙ: Тя е права. Интернета, е такъв. Донакъде напомня изповедалня,а разговорите са наподобяват групова изповед.Понякога си изповедник,а понякога-изповядващ се.Това е в резултат на разтоянието и увереноста,че винаги можеш да станеш”оф-лайн”. Тук нищо не отвличавниманието ти.Нито аромата,нито външноста,нито прекалено малките гърди.В Мрежата си създаваш образ от думи.От собствени думи.Никога не е известно ,колко време ще искаш да си “он-лайн”,и за това веднага преминаваш към главното и задаваш истински съществени въпроси.но дори задавайки ги,не очакваш пълна изкренност.Впрочем,точно в това той беше уверен.И за това отговаряше винаги изкренно.”Ако не знаеш какво да кажеш,кажи истината”.той не помнеше кой от философите даваше такъв съвет,но този философ ,несъмнено , беше прав.Освен това,той нямаше голям опит.До този момент той беше водил виртуални беседи само с аспиранта си от БГ.Той напечата:
Мислиш ,че болния разум се различава от болна душа?Питам от любопитство.В мен всичко е болно.Всяка клетка.но вече ми мина.Може би,не съм напълно здрав,обаче,без съмнение,съм излекуван.
ТЯ: Знаеш ли, а ти ме трогна. Не зная за сега точно защо,но ме трогна.Трябва да изляза.радвам се ,че можах да ти напиша.Ще напиша още.До утре.
ТОЙ: Пази се.Имаш красив ник.
Без предупреждение тя напусна чата.Излезе от нета.Беше offline.Изчезна неочаквано,както се появи.Дори не прочете последното му съобщение.Гледайки в екрана на монитора,той си помисли,че без нея неочаквано стана някак си празно и безмълвно.
Той се замисли.Когато тя така неочаквано напусна чата ,в него възникна усещането,което получава човек,прекъснат по средата на думата.В повечето разговори-в реалния живот-това решаваше той-за какво да говори и кога да приключи разговора.А тук остана впечатлението,че в този инетски диалог контролът беше в нея.В течение на няколко минути тя изкопчи от него онова,което той не би расказал на никой,освен на приятел.Дълго се чудеше на себе си.От друга страна,вече предварително се радваше на утрешния контакт.Отбеляза също,че мисълта за нея му доставя удоволствие.И това удоволствие не прилича на нищо друго.
Тя беше предизвикателна,помисли той.Да,точно така.жената,която срещаш в реалния живот може да бъде определена като предизвикателна по външноста,по начина по който върви.Но и в и-нета донякъде действа същия механизъм. Предизвикателен вид,прекалено ярка ,не съответстващата на часа на деня козметика,демонстративното поклащане на бедрата или прекалено голямото деколте бяха заменени в Мрежата от преувеличена непосредственост или от провокотивни или прекалено дълбоко нацелени и прекалено лични въпроси.Такова поведение много често прикрива неувереност,плахост,страх,коммплекс или обикновенна впечатлителност.В колата вече помисли дали и в нея не действа същия механизъм.
Не можа да сдържи усмивката си ,спомняйки си въпроса и:”Кажи,какво образование имаш?”После се хвана за това,че му се иска тя да бъде красива.И в този смисъл виртуалноста нищо не променя.Мъжете са до такава степен суетни,че жадуват,дори в нета с тях да се запознават само красиви жени.И няма значение,че в даденият случай красотата не играе никаква роля.Тя е незрима и за това-несъщественна. Но мъжете,дори съвършенно случайно избрани за запознанство ,искат да вярват и преимуществено свято вярват,че са толкова изключителни,че привличат вниманието само на красиви жени.Той си представи,как много от тези мъже,седейки пред комповете си,гълтат коремите си или прикриват с остатъците коса прекалено голяма плешивина.Ей,такава,инстинктивна реакция на истинските самци ,пренесена от плажа в Интернет.Нима еволюцията е спряла и само променя декора си?А може би,това,което става сега ,наистина се нарича еволюция?
Да, той би бил много разочарован,ако тя не му напише.Много разочарован.И излизайки на другата сутрин от дома си ,беше абсолютно уверен в това.Сега,виждайки мейла и , почувства…той дори не знаеше ,как да нарече това…почувства,че тя не го е излъгала.Веднага започна да чете:
София,… януари
За твоето съществуване разбрах около 16.30. Сега в София е само 17.15, а ти вече успя да ме учудиш,да ме поразиш,да ме заинтересуваш,да ме трогнеш,да предизвикаш завист,да ме натъжиш и зарадваш. Напоследък имам малко преживявания ,и поради това по-остро възприемам подобни чувства.Беше прав,когато каза,че нямам нужда от никакъв съвет.Имах нужда да освободя това от себе си ,да раскажа на някого.Сега дори знам,че най-малко на теб бих искала да раскажа.Освен това,това стана прекалено банално,за да губя времето ти.
Зная толкова много за теб,че ми се прииска и ти да научиш нещо за мен.Аз съм на…години,живея в София,и вече пет години живея с мъж,който се явява мой съпруг,имам дълга черна коса,а цвета на очите зависи от настроението ми.Ти дори не можеш да си представиш ,колко се радвам,че и двамата имаме Скайп..
От 16.30 аз се радвам.
До утре.
Ако позволиш.
Благодаря ти,че те има…И аз мога да бъда.
| |
|
|
|
хубаво си решил :)
дали тя като те контролира и ти можеш да я? - ама разбира се, можеш и да я унищожиш даже, колко му е тряс вратите - и готово! пито-платено има смисъл обаче само, ако човекът отсреща не те 'вижда' - ако те 'употребява', ако те ползва, за среща със себе си, САМО за огледало на себе си (то иначе всички се оглеждаме в другите, номера е обаче да можем и да виждаме кой е този пред нас...). ако е така, тогава бегай, контролирай, и да не ти пука така или иначе няма място за тебе там - при този отсреща има място само за него си. то тогава и с главна буква не можеш да го напишеше този друг... независимо от това колко красиво говори и колко напред изглежда да е с материала (какъвто и да е той - нали си го харесал заради нещо...) бегай и дим да те няма, щото Някой друг чака - някой, който още не е обръгнал дотам и може да те види очи в очи и да си общува с тебе като с равен
не е ли така? щото на практика ако стоят така нещата, значи, че от отсреща не идва любов към теб, а се произвежда любов към себе си обменът е дозиран на порции - точно толкова, колкото да се каже, че го има някакъв. всичко е под контрол и няма автентичност...
има едни философи, които казват, че общуването е невъзможно - щом веднъж сме влезли в езика, няма вече измъкване оттам... аз не го вярвам това. смятам, че са прави, но има измъкване. и така, както сме сами в езика, и така, както уж срещата минавала през другия само заради цялото, все си мисля, че за да порастне човек трябва да се научи да си общува с Другия - да го разпознава като равностоен, и да му отговаря като на равностоен. е, точно там й е мястото на любовта - затова има алхимия, за да може човека да погледне Човека отсреща като равен, и да го приеме като такъв. иначе е суета и гонене на вятъра
малко ти ги излях на теб тия неща, не го приемай лично - така ми дойде... но пък ми хрумна, че щом ги пиша на теб, ти може и да ги разбереш. как ти звучат?
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от жepaв на 23.02.09 14:24.</EM></FONT></P>Редактирано от жepaв на 23.02.09 14:26.
| |
|
Тема
|
Re: Алхимия на любовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 23.02.09 14:00 |
|
|
хубав постинг. звучи меко, медитирал си над него, значи и всяка дума си е точно на мястото, за главните букви да не говорим. сигурно те дразни пернатия начин, по който такива като мен подскачат нагоре-надолу джаста-праста наоколо и даже главни букви не слагат (за мен - с малки изключения) хаха! грам центрираност няма в това сякаш да знаеш - тренирам медитация в действие има и такава будност уча се да развивам скорости. колкото по-бавно медитирам, толоква по-бързо ми иде да действам след това това офф-топик...
но... какво стана с тази жена, през която си прогледнал за Цялото? отдавничка звучи граматическото време, което използваш. оттогава случвало ли ти се е да влизаш в интимни отношения с друга жена? или реши, че няма смисъл вече - след като веднъж си открил пролуката обратно към себе си, нема смисъл да се връщаш пак на тия отсреща? така ми звучи на мен твоята концепция... предлагам го това като въпрос към теб, не като крайно твърдение
| |
|
Тема
|
освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 23.02.09 14:24 |
|
|
Поне аз знам, че Дзин е и сексуална енергия. Естествено, включва и други неща, но е много точно да се започне именно оттук като изходен пункт за изследване на останалите му качества.
Прав си, че споренето трябва да се преподава на децата и подрастващите. За разлика от теб, когато видях, че със спорене може да доказваш всичко, ми стана безинтересно. Просто, животът е нещо многократно по-голямо и обширно от споренето, което в сравнение с него е като един Game Boy.
Помисли, какво би станало, ако на времето, когато си започвал да практикуваш даоските сексуални практики, си се бил отдал на аналогични маркетингови разсъждения... Бидейки добър в спора, като нищо сам да си си доказал, че "няма хляб" в тази работа.
Що се отнася до освбождаването на любовта, случвало ли ти се е да се влюбваш и какви са ти впечетленията от това "нещо"? И въобще, влизайки в разни по-дълбоки взаимоотношения с жени, освен спорене и секс, заблелязал ли си и нещо друго да се поражда в теб към тях? Нещо, което да има отношение към настоящата тема за любовта.
| |
|
|
|
Ами звучи ми като ... частен случай , а в моя частен случай беше друго - нямаше "употребяване" всичко си беше нормално. Това в което се поучих след като изпитах любовта е че сега мога да се влюбя когато си поискам, без причина, в когото си поискам - и то толкова искрено, колкото и първият път
| |
|
|
|
"Това в което се поучих след като изпитах любовта е че сега мога да се влюбя когато си поискам, без причина, в когото си поискам - и то толкова искрено, колкото и първият път " - това е много красиво, казал/а си го много точно и пълно
| |
|
|
|
Разбирам бившето ти гадже и преди много години и аз съм гледал така на нещата. Ако сме заедно с теб и ни е добре, не бих искал да търся някоя друга (колкто зор ми е отнело да те намеря теб) и още по-малко не бих искал ти да щъкаш с други мъже, което би било край на моя рай.
Разбирам и теб сега пускайки на свобода най-близкия до теб. Всъщност, една малка забележка. Ако бяхме заедно с теб, не бих могъл да ти дам свободата, просто защото никога не съм имал тази твоя свобода. Как да ти дам нещо, което не притежавам... Но това е малък детайл, който само показва, че ми харесва много това, което си споделила.
Ако сме били заедно и сме били щастлви и ти се влюбиш в някой друг, само си представям колко още щастие може да се роди от това. Би ми било интересно и не бих те спрял не само заради теб, но и заради мен самия. Как мога да не дам шанс на едно по-голямо щастие от това, което аз съм мислил като безкрайно. Значи има още нещо и си заслужава да го опозная.
Много е красиво, когато някой е бил с един партьнор, но решава по една или друга причина да провери и с друг и накрая се върне пак при първия. Не по задължения, а че просто така му е харесало. Това е смисъла и дара на свободата. На естесвеното случване...
А пък ако не се върнеш, това ще е идеален случай да видя как си ме допълвала и какво аз трябва да науча за себе си в моята тишина. Идеален е и случая да съм отворен към новото... Всъщност, ако не съм бил отворен, сега трябваше да съм все още с някоя съученичка, с която сигурно също съм си мислил, че е върха.
Да, имал съм такива взаимоотношения. Много е рядко, когато и двамата парньори не си ограничват свободите. Рядко е и когато единият поне не огранчива свободата на другия. А често е когато и двама взаимно мислят, че се притежават един друг. Така се е случило, че съм би и в трите типа взаимоотношения.
Хареса ми това, което сподели и за секса на горния фон. Сексът не е най-главното в случая. Tой е нещо второстепенно, което може да се случи, а може и не... Много хора в такава ситуации сигурно биха ме попитали "А ти спа ли с нея?" На мен ми е бил винаги смешен такъв въпрос.. Просто, защото ми е интересно в едно дълбоко взаимодействие не да спя с една жена, а да съм буден с нея.
| |
|
|
|
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: пълната свобода
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
jennifer_ (zagada4na) |
| Публикувано | 23.02.09 17:02 |
|
|
"Сексът не е най-главното в случая. Tой е нещо второстепенно, което може да се случи, а може и не... Много хора в такава ситуации сигурно биха ме попитали "А ти спа ли с нея?" На мен ми е бил винаги смешен такъв въпрос.. Просто, защото ми е интересно в едно дълбоко взаимодействие не да спя с една жена, а да съм буден с нея." - Мерси, че ми го напомни, аз уж знам че е така, ама пак си мисля по стария начин и си търся секса като върховна близост. И бях на път да се навра между шамарите, ще внимавам повече и ще си издигам мислите и желанията.
Бая трабваше да порасна за да имам тази свобода, бях адски ревнива като дете. Но нищо, още имам много да раста...
Иначе ми се е случвало да изчезна с някой и после да се върна при моя си човек. Супер е, връщаш се с още по-голяма любов...
| |
|
|
|
Мерси, че ми го напомни, аз уж знам че е така, ама пак си мисля по стария начин и си търся секса като върховна близост. И бях на път да се навра между шамарите, ще внимавам повече и ще си издигам мислите и желанията.
Има ли смисъл,Джени,да внимаваш?Нима можеш да контролираш чувствата и да спреш тяхната спонтанност и естественност?Няма стар и нов начин на чувстване-има само чувстване.За това сме хора.По природа,човек е все още дуалистичен-има и душа и тяло.Друг е въпроса,за кое повече мислиш,или по-точно-кое те контролира.Което и да е от двете-си е твое.За това му се остави и го следвай.Когато някои тук говорят за души,би трябвало да престанат да бъдат личности.В това е смисъла да бъдеш само душа.Това значи да престанеш да бъдеш личност,т.е.да престанеш да имаш его.Всички ние тук,макар и твърдящи,че сме открили нещо си,все още сме подвластни на егото си и за това сме тук-в този пост,в социума,в този си живот.Ако толкова искаме да бъдем само души-събличаме дрехите и сядаме като Буда под някое дърво.Ако ни стиска да се откажем от човешките си зависимости...За сега обаче всички сме тук,в комфорта на нета и социума,в нашия живот.И изписваме любовта,както я чувстваме и с което я чувстваме.Защото най-ценното в нас-е че можем да се обичаме !В любовта ограничения до къде и как да я търсим- няма .Защото тя винаги и навсякъде и с всеки е единствена и непомторима.Защото е любов и принадлежи единственно на любовта.А докато сме дуалистични,или имаме душа и тяло,ще обичаме така,както душите и телата ни искат...Това,което казваш,е твоята свобода-жадна и гладна да се наслаждава.Наслаждавай и се и не спирай да го правиш!Радвам се,че можеш!
| |
|
Тема
|
любовта в интернет
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 23.02.09 18:15 |
|
|
Относно предния ти постинг за любовта и омразата, се сетих, че никога не съм мразел жените, с които съм имал по-тесни контакти. Даже и когато съм несъзнтален за цела и половинки. Ако нещо ме е нервирало ми е било ясно, че аз се нервирам и никой не ми е крив за това,ч е чак да го мразя... Anyway.
Хубаво подхвана тема за любовта в интернет (скайп, и-мейли, клубове и прочие). Какви са ти впечатленията от нея? Какви са предимствата и недостатъците да целунеш някого в скайпа ? Разминават ли се много очакванията, които неволно се порждат у теб, с реалността на срещата, ако такава въобще искаш да се случи? "Интернет любовта" любов ли е? И понеже тук е клуб Ошо, каква е духовната страна всичкото това? Щом споделяш горните неща сигурно имаш все някакъв опит.
П.П. Въпросът ми е към всички, които имат опитности по въпроса.
| |
|
|
|
Нима можеш да контролираш чувствата и да спреш тяхната спонтанност и естественност?
Можеш! Тогава няма да имаш шизофренично съзнание за дуализъм, а ще бъдеш слят. Научиш ли се да не се подаваш на чувствата си - отключваш нови, непознати досега за тебе чувства. Успех...
Редактирано от nonetheless на 23.02.09 18:49.
| |
|
Тема
|
истории с учителки и директорката им
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 23.02.09 18:49 |
|
|
Като звучи меко постинга ми, допускаш ли го дълбоко в теб? Аз те приемам такава каквато си.
Мда, много вода изтече от тази история. Онази жена си продължи по своя път, пък аз по моя. Чуваме се по 1-2 пъти на година и си казваме директно нещата без да се церемоним много (както и винаги сме го правили)... Хората често искат техните пътища да са заедно "во век и веков" с този на някой техен любим. Не е нужно. Иначе не бихме били отворени за новия миг.
Би трябвало да съм много буден за да мога да науча от една връзка само всичките неща, които съм споделял в тази и съседни теми относно разните любовни, сексуални и други аспекти на отношенията мъж-жена. Е, понеже не съм бил толкова буден, ми се е налаго да повтарям разни класове с различни учителки.
Но с която и учителка да съм бил за тези повече от 10 г. директорката на училището си е оставало Цялото и към нея съм имал привилигировано отношение. И като послушен ученик съм правил каквото тя ми е казвала (да ме простят госпожите и госпожиците в случаите на разминавания между техните желания и тези на шефката им ).
Всъщност, именно след въпросната история станах ученик. А както се досещаш, ученето не е за ден и два... То е за цял живот и няма край.
| |
|
|
|
Джени, а как се изрязава духовното ти общуване със специалните за теб мъже? Как се е променял духа ти (пък и нещата около него) от любовните ти взаимодействия? Нека този път да осветим и сексуалните такива - как усещаш връзка между секса и духа ти?
П.П. Бих се подписал под това също "Супер е, връщаш се с още по-голяма любов..."
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 23.02.09 19:35 |
|
|
В отговор на:
Поне аз знам, че Дзин е и сексуална енергия. Естествено, включва и други неща, но е много точно да се започне именно оттук като изходен пункт за изследване на останалите му качества.
Така се случи, че си купих 2 книги със стари даоски текстове и оттогава ми тръгна да ми дават и подаряват такива книги.
Та ползата от тия книги е, че видях малко по-различна гледна точка от тая на Мантак Чиа. Дзин е основната, поддържаща енергия, а практиките свързани с нея, са на ниво тяло.
Юдлав също разделя практиките според Дзин, Ци и Шън, съответно на Тяло, Дишане и Ум. Доколкото си спомням и д-р Ян Дзюн Мин също
Та Дзин е поддържащото начало, основата която стои зад материята. Поради тая причина Дзин отговаря и за създаването на нов живот. Поради причината, че секса е удоволствие, което няма за цел зачеване на нов живот, Дзин се хаби и тялото остарява, разболява се и умира.
Знаеш ги тия неща, аз просто исках да наблегна на ролята на Дзин.
Заниманията с Дзин, съвсем не означават занимая със секс. По-скоро се отнасят и до регулиране на тялото. Сексуалните методи рядко са се използвали, а според прочетеното от мен, дори и направленията, които са ги използвали, са наблягали над това, че удоволствието и емоционалното обвързване препятстват алхимичния процес, дори са опасни.
Не така стои въпросът с 'Изкуството на спалните покои' - една орязана и опростена версия, при която се акцентира преди всичко на удоволствието, без човек да си похаби здравето и без наличието на каквато и да е алхимия. Тя е създадена от даосите за Китайския император и добива 'известност' сред най-висшата аристокрация.
Предполагам, че и това ти е известно, но исках да направя разликата.
Та от всичко видяно, прочетено и практикувано, мога да кажа, че моето мнение е, че няма такова нещо като смесица между алхимия и 'спалните покои'. В първите си книги Мантак Чиа, макар също да говори за любов и емоция, вс епак подчертава и ролята на У Уей в целия процес. Ако човек е изпълнен с празнота т.е. отстранен и безпристрастен към емоциите и усещанията, как тогава ще изпитва любов и привързаност?
Това противоречие заслужава да се изследва.
В отговор на:
Прав си, че споренето трябва да се преподава на децата и подрастващите. За разлика от теб, когато видях, че със спорене може да доказваш всичко, ми стана безинтересно. Просто, животът е нещо многократно по-голямо и обширно от споренето, което в сравнение с него е като един Game Boy.
Аз пък точно на обратно - видях, че споренето е абсолютно безполезно, освен за забавление. Вярно е, че човек може да го използва, за да се налага над другите, но това съвсем не повишава полезността на спора.
Според мен децата трябва да се учат как да общуват и да изразяват себе си. Най-малкото това ще доведе до повече свобода във взаимоотношенията и по-малко личностни комплекси.
В отговор на:
Помисли, какво би станало, ако на времето, когато си започвал да практикуваш даоските сексуални практики, си се бил отдал на аналогични маркетингови разсъждения... Бидейки добър в спора, като нищо сам да си си доказал, че "няма хляб" в тази работа.
Предразсъдъци имах, това е безспорно. Но бях все още тинейджър, така че не бяха толкова затвърдени. Никога не съм крил, че причината да се захвана и упорствам с даоските сексуални методи, бяха твърде себични.
Но най-важното е, че имах добър учител, който наблягаше на неща отвъд секса, мъжкото его и предразсъдъците.
От една страна, секса привлича повече хора и продава - съгласен съм, че е добре, колкоот се може повече хора поне да имат някаква алтернатива. От друга страна, виждам и как нещата се изкривяват и отиват в друга посока. Това не ме касае пряко, пък и виждам, че който е тръгнал по грешен път, не стига далече. Просто има един начин нещата да се правят правилно и безброй много начини да се правят неправилно.
Не забравяй, че тук не говорим за леко изчукване, а за неща, които могат да навредят на здравето, ако човек не внимава много.
В отговор на:
Що се отнася до освбождаването на любовта, случвало ли ти се е да се влюбваш и какви са ти впечетленията от това "нещо"? И въобще, влизайки в разни по-дълбоки взаимоотношения с жени, освен спорене и секс, заблелязал ли си и нещо друго да се поражда в теб към тях? Нещо, което да има отношение към настоящата тема за любовта.
Така и не разбрах от всички тия въпроси, какво имаш предвид под освобождаване на любовта?
___________
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 23.02.09 19:45 |
|
|
Благодаря ти,че ме забеляза. Благодаря ти и за това,че не ме разбра.Защо трябва да ми напомняш в кой клуб съм?И кога точно Ошо говори за духовност?Нима забрави,че той е духовен терорист?Знаеш,за любовта ми към него,както и това,че всяка вечер си "говоря"с него,отново и отново,гледайки в очите му на екрана и попивайки думите му.Отношението ми към него не е любов,граничаща с фанатизъм.То е предаване и преклонение към безкрайната му мъдрост.И Ошо,и ти ,и всички тук сме виртуални.Не мисля,че това ни пречи да се обичаме.И да се целуваме в Скайпа,по-истински,отколкото бихме могли да го направим в действителност.Силата на нета е в подхранването на въображението,в спонтанното доверие към един или много хора.Щом сме тук-значи имаме нужда от такова общуване.Но си признавам,думата духовност,стана вече толкова пошла,че май и за нея трябва да търсим нова дума.Моето мнение е,че истински духовните хора,никога не говорят за духовност.Защото тя е като любовта.Тя също се дава,без да има очаквания и без да има нужда да се учи.За това смятам,че духовноста ,както и любовта ,всеки си я култивира сам-по свой начин и със двои средства.И за това не е необходимо да обикаляш от ашрам в ашрам,или да скачаш от легло в легло ,чакайки някой да те научи на нещо.Достатъчно е да влезеш в себе си,в източника си и да се слееш с Цялото.Там има всичко-и духовност ,и любов, и свобода, и секс....
Дали има истинска виртуална любов?Аз не съм миродавна.Мога да кажа,за себе си-да.Именно нета ми подари един специален за мен Човек,един невероятен Учител и Приятел ,пред който не се срамувам да разголвам душата си ,както виртуално,так и на живо.Пак,тук,в нета се срещнах и с много от тях-на живо запознах,с чудесни хора от цял свят.Но,това е моето случване.Оставям на другите,ако искат,да споделят своята гледна точка.И за да небъда голословна,ето продължението ,на несвършилото разказ4е,от първия пост.Ще се радвам,ако някой поиска да го пишем заедно.Ох,забравих-с много духовност
Не знам къде тук е целувката,ама Ви я давам-от сърце.Благодаря,ви!
Преди да влезе днес в Скайпа,тя искаше да види всичко излизащо в интернет под неговото име и фамилия. Отваряше страница след страница.И вече губеше надежда.Навсякъде информатика,генетика,някакви безсмислени отчети за конференции,статии,които бяха над нейните разбирания..
"Боже, помогни ми да бъда такъв човек,за какъвто ме смято моето куче”.Тя се усмихна.Помисли,че това е поразително мъдра молба.После се усмихваше почти през цялото време.Това беше неговата собственна интернет-страничка!Пак генетика,но този път-неговите собствени гени.
Той разказваше за себе си.Тя знаеше,колко е трудно да избереш,интересна информация за себе си и да я изложиш на всеобщо обозрение във уеб-страница.Някога тя също се замисляше да си направи в мрежата собствена страничка,но се отказа от намерението си-главно,защото ,не знаеше какво да раскаже за себе си ,така че,то да не изглежда безвкусно и банално.
А той виртуозно беше заобиколил тази трудност:беше се съсердоточил върху другите и чрез другите расказваше за себе си.Говореше колко важни за него са Моцарт, Шопен, Моррисон, какви стихотворения знае наизуст, и какви би искал да научи (впрочем,тя мисленно се усмихна,кой в наше време все още учи стихотворения наизуст?)Расказваше какви книги чете и какво мисли за тях,и какви повече никога няма да вземе в ръце.Представяше химическите формули на някои вещества и много интересно беше расказал,как се чувства при техния недостатък или повишено съдържание.Тя беше потресена,когато прочете,какво може да направи с човека допамина и на какво трябва да се обръща внимание ,за да се справиш с дефицита или повишеното съдържание на тестостерона.
Той демонстрираше неправдоподобно красиви фотографии,расказващи за неговите любими места по света - все едно са спирки от железопътни гари.Неговият свят нямаше граници.Той расказваше за науката,за вселената,за мъдроста и мозъка.Мозъкът беше неговата страст.
Когато по-късно тя проанализира страничката му,стигна до извода,че той по-скоро не е смел човек.Той не е могъл сам да пише за себе си.Той расказваше за това,което мисли,което чувства,от какво се възхищава и дори иска,базирайки се на стихове,авторитети и наука.
От тази страница тя не разбра нищо,което би могло да я разтревожи.В нея нямаше жена-за изключение на жените в стихотворенията-които са заемали и сега заемат някакво място в живота му.За нея това беше ценна информация.
Ако трябваше с една дума да го охарактеризира въз основа на тази инетна-страничка,то тя би използвала една –единствена дума-впечатлителност.А втората дума,която и дойде в главата,веднага след впечастителност,беше”тъга”.Неговата страница беше изпълна с тъга.Тъга и мъка.тя не знаеше за какво или по кого ,но и беше съвършенно ясно:той тъгува.
Освен това,цялата му страница беше възхвала на мъдроста.Тя се замисли ,прочитайки последната фраза:”Бъди по-мъдър от другите и не им го показвай…”
Тя приключи с четенето на страницата му и усети тревога. "Нека да бъде,да би поискал да бъде,само да не изчезне”-обезпокоено помисли тя.
Включи Скайпа. Той беше online.
Тя напечата:”/…./липсваш ми”.
ТОЙ: Той работеше.По –точно чакаше,работейки.Най-накрая!Скайпа показа,че тя е online.Натисна мигащата оранжева картичка.Никакво”здравей”,”как си”?Веднага”/…/ липсваш ми”.Той стисна зъби.Вече отдавна,т.е.от много години беше убеден,че на никого не липсва.Това беше неговият собствен избор.Няма нищо по-несправедливо някой да ти липсва без взаимност.Това е даже по-лошо ,отколкото любов без взаимност.Сто пъти по-лошо.
Той напечата:
Здравей. Радвам се ,че те има.Чаках те.Да чакаш,не е ли същото като да липсваш?
Тя отвори чата.
ТЯ: Не.За мен-не.Когато чакам не се събуждам в 5 сутринта,отказвайки се от най-хубавите сънища.И не идвам на работа,когато няма още седем.Когато аз чакам ,млякото не ми се струва безвкусно.А когато нещо ми липсва-да.
ТОЙ: Ще запомня.Особенно за млякото.Аз попитах,защото ми се струваше,че вече от доста време не липсвам на никого.И когато вместо”здравей”аз чета такова нещо ,то в първия момент ми се прииска да се обърна и да видя,дали няма някой зад гърба ми.Но зад мен няма никой.
ТЯ: Това беше написано на теб.Само на теб.Струва ми се,че ще свикнеш.Ще видиш.
ТОЙ: Разкажи ми нещо за себе си? Вече зная.Сънуваш.Обичаш мляко и ти липсвах.А може ли да разбера още нещо?
Големи ли са ти очите?Високо ли е челото ти? Крачето малко ли е? На една страна ли заспиваш? Пухкава ли ти е косата? Говориш ли английски? Обичаш ли да ходиш под дъжда? Сбичаш ли опера? Облизваш ли устните си език ? Вярваш ли в Бог? Обичаш ли ягоди?
ТЯ:Въпросите на екрана се появяваха един след друг.Като,че ли той имаше някакъв неподреден списък и просто го препечатваше.Някои въпроси никой никога не и беше задавал.Никой никога.И мъжа и също.А тя живее снего вече пет години.Тя напечата: Кажи ми само едно:Защо искаш да знаеш всичко това?
ТОЙ: Защото…ти също ми липсваше.
ТЯ: Ще ти раскажа.Нали ще имаме много време?
От първия ден разговорите с него бяха подобни на преживявания,които не се забравят.Тя не можеше да ги обясни,но не смяташе ,че ставащото между тях се развива прекалено бързо.Вчера по това време тя все още не го познаваше.А днес ,след минута ще му отговори ,на коя страна заспива.И ако я беше попитал,дали спи гола,тя без колебания би отговорила:да,гола. В интернет ли е причината или в отсъствието на преживявания ,а може той просто така да и действа,карайки я да бъде толкова откровенна?Възможно е и това,че на нея и се иска ,най-после да раскаже на някого за себе си и да бъде уверена,че този някой иска да я изслуша и има време за това?
ТОЙ: Внезапно му се прииска да научи за нея всичко. И не е важно,че не я вижда.Тя сама ще му раскаже ,онова,което той би могъл да види.Ще му раскаже със свои думи.И това би било така,както тя би искала ,той да я види.И той ще повярва в това и такава ще я взема-мисленно-в къщи и в своето въображение.Защото в нета най-главното-са думите и въображението.
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
L.L. (златната жаба) |
| Публикувано | 23.02.09 19:50 |
|
|
Здрасссти...............................
Лиубофтъ в интернрт е като олимпиадата за инвалиди. Целата мизерия се вижда, но е добре излъскана, така щото да изглежда, като истинскъ.
Мъйц!
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 23.02.09 21:06 |
|
|
Виртуалната любов е като виртуалното прикриване - никой не те търси, но се криеш.
В олимпиадите за хора с увреждания има много желание за живот и за борба.
___________
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 23.02.09 22:32 |
|
|
Обична Видия, толкова е красиво да се благодари само за внимание. Даже и ако това внимание не е могло да те разбере. Чувал съм, че забелязването можело да става и без директен контакт или обръщение. Т.е. липсата на обръщение можело също да е форма на обръщение. Надявам се да ме разбереш, ако ли пък не, аз на свой ред ще ти благодаря за неразбирането.
Защо съм ти напомнил, че сме в Ошо клуб? За да ни споделяш по-често от любовта, с която Ошо те изпълва. Не бъди стисната да минаваш само „от време на време”.
Ако смяташ, че Ошо е духовен терорист, то пак е нещо около духовността. За мен думата духовност не е пошла. Въобще, думите не са пошли. Човешките умове ги правя такива.
Тъкмо ми стори, че си миродавна (т.е. даваща се на миро) и взе, че го отрече. Хм, май някакви виртуални фантазии са ме налегнали... А ми беше харесало.
За разлика от кастанедианците по-долу, аз споделям твоето мнение, че даже и чрез нета може да има любов. Любовта е в хората, а каква е средата за предаване, това са подробности. И за това те целувам сега.
П.П. Като пишеш дълги неща, оставай по един празен ред след всеки параграф. Така е по-практично за спиране и медитиране там.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 23.02.09 22:38 |
|
|
Виж в постинга си, колко подобно си описал неща, за които не те питам (но явно са на сърцерто ти), а за това, което те питам по същество в тази тема – нищо. Не усещаш ли дисбаланса.
За дзинове и енергии сме говорили много пъти и може пак да говорим другаде. Пробвай сега по темата, по която всички наоколо споделят нещо.
Случвало ли ти се е да се влюбваш и какви са ти впечетленията от това "нещо"? И въобще, влизайки в разни по-дълбоки взаимоотношения с жени, освен спорене и секс, заблелязал ли си и нещо друго да се поражда в теб към тях? Нещо, което да има отношение към настоящата тема за любовта.
| |
|
Тема
|
Re: истории с учителки и директорката им
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 23.02.09 22:40 |
|
|
а-ха, а-хаааа, така си и мислех... оттогава насам не срещаш много-много хора (имам предвид жените в мъжко-женските отношени), а?... правиш си срещи с Цялото, значи...не е лесно да си в човешка форма... или ти не се оплакваш?
аз дали те приемам? приемам те, Мирчо, напълно х х х
и съм асолютно благодарна на Цялото, че ме срещна с теб всеки си ходи по пътя и си събира плодовете му - кой каквито може да обере и си учи уроците, щото, те се заплащат с плодове. или обратното, не знам кое е яйцето и кое-кокошката
обичам те всъщност, и заради това те приемам
за капак - чувствам се свободна да си летя накъдето си искам. което и правя
поздрав най-сърдечен с много любов и радост
светлината и вятъра - от теб <P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от жepaв на 23.02.09 22:44.</EM></FONT></P>Редактирано от жepaв на 23.02.09 22:46.
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 23.02.09 22:48 |
|
|
А ако всичкото това не е в интернет, не се ли вижда? Според мен, ако човек се е затворил за любовта и будността, и в идеални реални условия да е, пак ще е в мизерия... А пък, ако е отворен за тях, и в интернет да е, любовта и будността му пак могат да го учат.
Интересно как често кастанедианците в торбата с многото решения, от които могат да се поучат, все ще извадят „нещото”, от което няма полза.
Здравей, радвам да се да те видя. Пък било и виртуално.
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 23.02.09 23:15 |
|
|
Здравей, Видия.
Прекрасен разказ! (искам да те помоля само няколко трика за интернет писане да включиш - да отделяш параграфите с един празен ред, да правиш малки параграфи. така се чете по-лесно. извини ме за съвета, но го правя заради себе си - имах затруднение в началото да чета точно заради това, че очите ми трудно разделяха редовете...)
Казвах, прекрасен разказ! наистина! напомня ми за първата ми виртуална любов(ех, първата любов - знаете... ). Човекът, с когото я споделях, беше за дълго много далече. Средата не беше интернет, а смс - доста скъпо удоволствие но - няма прегради пред любовта тогава разбрах, че имам силна интуиция. Имаше дни, в които 'помирисвах' присъствието му и мириса на гората до къщата му имаше моменти, в които знаех къде стои и за какво мисли по същия начин усетих и кога се отдалечи от мен но се опитвах да се убедя, че сетивата ме лъжат... сетивата ни са много повече от това, което официално наиричаме 'сетива' - вътрешните ни са с невероятни възможности. оказва се. човек трябва само да слуша достатъчно внимателно и ще се чуе с времето тази сетивност само може да се развие, което си е цял нов свят...
а иначе, до колко е истинска виртуалната любов и т.н. ... ами истинска е, ако е истинска - дали е виртуална или реална няма значение, чуството е в сърцето, а не в средата. аз не съм фен обаче на виртуалната любов. и то може би точно заради тази ми първа опитност - моят човек тгава не издържа на виртуалността и се пресегна към близкостоящата реалност усмивам се, но част от сърцето ми още плаче та и аз така сега - предпочитам близкостоящата реалност... не искам да наранявам по този същия начин сърцето си отново... това е истината ми...
оттук насетне идва въпроса за коя любов говорим. през цялото време си мисля, че има някакво недоразбиране за какво говорим, поне за мен. струва ми се, че има няколко вида любов (в някой от езиците имаше много и различни думи за любов, при нас поне са две, а не само една - както в английския )
мен напоследък ме интересува т.нар 'зряла' любов. както ветерана nontheless справедливо отбеляза - можем да се влюбим във всеки и във всичко. и на сутринта (когато розовите облаци след първоначалното влюбванесе утаят) да се окажем с монстър в леглото (образно казано) това, което мен ме интересува, е какво идва после - когато първоначалното влюбване отмине. знайно е - за ошовистите би трябвало да е - че живота е оргазмен по природа. колко дълго го задържате оргазма в отношенията си, мх? това изглежда оф-топик на въпроса за любовта в интернет, но на практика не е, защото касае и този вид любвно общуване...
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
L.L. (златната жаба) |
| Публикувано | 23.02.09 23:18 |
|
|
Според мен, ако човек се е затворил за любовта и будността, и в идеални реални условия да е, пак ще е в мизерия... А пък, ако е отворен за тях, и в интернет да е, любовта и будността му пак могат да го учат.
Да.
Интересно как често кастанедианците в торбата с многото решения, от които могат да се поучат, все ще извадят „нещото”, от което няма полза.
Има. Цели две мнения. Безценни.
Здравей, радвам да се да те видя. Пък било и виртуално.
Странна е радостта на водните зодии - водна.
Как беше...? Мръц? ... Мърц?... Да приемем, че е било Гмюц.
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: mo32]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 23.02.09 23:23 |
|
|
кастанедци, рулирате!
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: mo32]
|
|
| Автор |
L.L. (златната жаба) |
| Публикувано | 23.02.09 23:26 |
|
|
Да, верно е. И все пак се питам, защо някой, който не може да ходи се мори на 200 метра "бягане", когато би могъл да тренира стрелба кажи - речи наравно с хората без увреждания.
По същия начин и с любовта, импотенцията, виаграта и интернет. А нещата могат толкова добре да се ползват по предназначение - интернет, като източник на информация. А това, дето не може да люби, със сигурност може отлично да прави нещо друго - да пишка, например.
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 23.02.09 23:50 |
|
|
Миро,миличък Шани,невероятно хубаво е,да ме караш да се смея до сълзи!Благодаря ти!
| |
|
Тема
|
литературни вдъхновения
[re: imprint]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 24.02.09 00:08 |
|
|
като цяло, искам да ви споделя един инсайт мой днешен
първо - че съм благодарна на всички, които писаха тук по тази тема - каквото търсих - намерих, да знаете!
също - имам усещането, че около този клуб сега витае духа на нещо, което искрено ни вълнува - споделяте толкова лични и истински неща! благодаря ви! това усещане за искреност е страхотно и истинско! Всичко, което тук се казва, е вярно и е част от истината - просто всеки изказва това, което може, това, което достига до него. Цялата истина е неизказуема от един, затова и са нужни повече да говорят - от тези, които се съмняват и оспорват - до онези, които са екстатичните апологети.
Ами по същество това ми е инсайта - усещането как всичко, което тук се изказва сега, отива на едно общо място и ни касае всички, и е вярно и истинно, и всички ние му принадлежим, независимо от кого идва даден постинг :)
в чест на което! ми хрумна, че можем да съберем текстове за любовта, които са ни вдъхновявали. моля ви, споделете тук своите - най-любимите си - текстове за любовта!
аз започвам с:
Платон - Пирът
Библията - Песни Соломонови
Послание на ап.Павел до коринтяните, гл.13
Джеллаладин Руми
моля ви, добавяйте!
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 24.02.09 00:21 |
|
|
Здравей,Жеравче,благодаря ти за хубавите думи и най-вече -за забележките.Безкрайно неучтиво беше от моя страна,да ви измъчвам с неразделени параграфи.Ще се опитам,да си проверявам нещата,преди да ги пусна.Благодаря ти и за споделената история-красива е .Не виждам само,защо сърцето ти все още плаче.Когато обичаш някого/няма значение в коя реалност/ти го обичаш заради самата любов ,която изпитваш към него.В моята любов,към моят виртуален приятел,няма и грам притежание.Той е свободен да лети ,където и да е и да се слива,с душата,която го е привлякла.Знам,че от това любовта му към мен не намалява,а моята се увеличава,защото знам,че тогава е бил щастлив.Прекрасно е,когато даваш всичко от себе си-метеш с душата си пред вратата на сърцето на любимия човек.Тогава,той я отваря и ти оставаш там-в своето кътче от сърцето му.Това е достатъчно,поне за мен.Що се отнася до реалноста-реална или виртуална-това също няма значение.Когато любовта ти е медитация или медитацията ти е любов-ти проникваш навсякъде.Не бих казала,че в реалноста,в която се гмурвам в енергията на любовта,се намирам в същата реалност.Тогава няма реалност-има единствено-Цяло.
Благодаря ти.
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
L.L. (златната жаба) |
| Публикувано | 24.02.09 00:28 |
|
|
Работата е там, разбираш ли, че любовта е майката на сънищата. Тва е. Толкова е просто. Какво повече има да го мажеш?
... "Кастанедианци", "Ошовци", "интернет"... дрън-дрън.
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 24.02.09 00:42 |
|
|
всичко, което казваш, го разбирам и понякога го споделям
това, което разделя, е страх, също така
а защо още плаче сърцето ми като се сетя ли? не е от любов - от лъжата е. почувствах се предадена и измамена. бях тотално отворена и рискувах. и хем обичах свободно, хем се страхувах, че 'ще го загубя' както и се получи накрая. но това беше в реда на нещата - аз вече бях научила сърцето си да прощава и да пуска, да не дърпа към себе си. нарани ме това, че той ме излъга, а не беше открит и честен. знам, че толкова е могъл в този момент - не е могъл повече :) но се почувствах много-много предадена. мисля, че се свързах - и все още се свързвам - с някаква детска си част, която е била наранена много по-отдавна... имам още рани в сърцето за лекуване, значи
| |
|
|
|
Благодаря ти,че намираш ,че имам шизофренично съзнание за дуализъм.Дори не можеш да си представиш,какъв комплимент ми правиш!Все пак,би трябвало да знаеш,че щом в хороскопа ти все още присъства влиянието на Сатурн/Шани/,все още не си се избавил от собствения си дуализъм.Що се отнася до контрола на чувствата в любовта-виж лекцията на Ошо-Любовта и омразата са две страни на медала.В нея той точно ще ти обясни,че само лицемерната любов,тази на която са те учили,се контролира.Истинската любов,не може да се контролира.Защото е безумна.А безумието си е човешкото название на шизофренията.Точно за това-пак ти благодаря-защото мога да обичам безумно и като всеки луд-съм щастлива от това.
| |
|
|
|
а в моя частен случай беше друго - нямаше "употребяване" всичко си беше нормално
Пич, тва не е било любов или ти си затваряш оченцата за нещо. Няма "нормална любов". Любовта винаги ни тласка към границите ни - там, където за нас не е "нормално" да бъдем. Сори, пич, ама това е положението с любовта - винаги ни изиграва.
| |
|
|
|
Сори, пич, ама това е положението с любовта - винаги ни изиграва.
Ами аз това смятам за нормално. Другото е мечта.
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 24.02.09 01:22 |
|
|
Жеравче,толкова топло звучиш,и наранено.В любовта няма предателство,защото ти и се предаваш.Радвай се на чувството,което си изживяла и благодари на неукротимото си его,че още те кара да страдаш.Ако погледнеш към болката си и и благодариш,че я има,тя ще се превърне в любов-опитай.
| |
|
|
|
А кое е "другото"? .... Ако е любов, мечтите се сбъдват - това е нейният "подпис". Ако не се сбъдват - нещо не е наред - или не е любов или не сме наясно с мечтите си.
| |
|
|
|
Благодаря че ми напомняш за спонтанността на любовта. Аз се бях оплела в размисли и изпуснах този аспект. В действителност любовта винаги е била пълна и красива, когато просто и се отдам да се случи. Когато просто оставя всичко и намерения, и разсъждения, и обяснения. В такива моменти сякаш хиляди малки звездички, започват да сияят около мен, в моята аура, те са толкова много, че мога да ги излъчвам на хората безкрайно.
Мисля си напоследък, че хората често искат да разберат останалите с намерението да ги категоризират според тяхната система за ценности. Така можеш да си кажеш "да, на този не може да се разчита, не се очудвам че е толкова зле", или "тя е толкова мила и прекрасна". Така хората знаят/представят си че знаят какво да очакват и това дава чуство за контрол, за сигурност. Няма изненади които да шокират и да те накарат да спреш във времето и пространството, ситуаций в които да оставиш всичко и да се насладиш на момента. Затова хората откачат когато не знаят кактво иска/мисли той или тя. Това го пиша във връзка със виртуалната любов.
Да, има любов, там където има свобода. А в интернет има много свобода, свободата от очаквания, принудената свобода от очакване. Поне това се наблюдаваше при мен, в един момент почти всеки имейл от него ме разтъсваше адски много, толкова много че като видя че ми е писал, се вцепенявах, ставах като малко дете което тепърва изледва света.
Сещам се една история, отивам си аз в една цъква да свиря пиано (незнам дали в България се случва това) и имаше доста хора и аз се отказах. Понечих да излезна, но нещо сякаш ме дръпна навътре към олтара и тогава започнах да се моля... за него... просто изпитах любов към него и исках да се помоля за това да бъде пазен и закрилян, и да се случи това което е най-доброто за душата му. Доста време стоях там и имах чувстовото, че нещо ще му се случи. Досега не бях чувствала толкова ярко, някой, който не съм виждала, даже и гласа му не бях чувала. В следващия имейл ми писа, че е минал с камиона, който кара през саморъчно взривно устройство, което би се взривило 99.99% от случаите, (Събитието се развива в Ирак) но не е се взривило.Радваше се, че живее втори живот... ей каква привързаност, какви очаквания... всичко се стопява, живееш за момента, днес те има, утре те няма. Не мисля, че някога ще се срещнем да си кажем едно обичам те, в различни континенти сме, затова всичко се изживява на момента, на имейла, ... А и имейлите понякога не пристигат с месеци, мислиш че всичко е приключило и после се появява пак от изневеделица и руши представите ми за каквото и да било.
Просто исках да споделя, липсата на очаквания и привързаност, която се получава и свободата породена от това.
А за това което Миро ме попита, ами както пише в 11 минути "Тези които опознаха душата ме, не докоснаха тялото ми и тези които опознаха тялото ми, не опознаха душата ми" (цитирам по памет). Имам някакви заченки на сливане - душа, тяло при които енергийте се допълват реално, не само теоретично. Има по този много да се говори, за сега отивам да спя.
Светлина и любов!
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 24.02.09 08:33 |
|
|
Нещата не са съизмерими.
Физическото увреждане има съвсем различен произход от импотентността. Надали някой си е загубил ръката от прекалена употреба. Освен това, "бягането" е начин човек да надмогне загубата, докато при импотентността е зор да си върне удоволствието.
За интернет - той е като всичко останало. И вестниците не се ползват само за информация, просто липсва момента с интерактивността, Иначе манипулацията, клюката, личния интерес и т.н. са преди информацията.
Но ако караме така, ще стигнем до стрелата, огъня и колелото, които вместо за отопление/всетлина, лов и превоз, са се ползвали за палежи, войни/убийства и военни машини. Природата на ума.
___________
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 24.02.09 09:22 |
|
|
Миро, първо аз те попитах нещо, което ми стана интересно в твоето изказване Ще го повторя за трети път: какво разбираш под това, любовта да не е освободена?
Първо не е учтиво да се отговаря на въпроса с въпрос. Второ, досещаш се за какво ми говори това.
На мен наистина ми стана интересно какво имаш предвид, а ти тръгна темата да оправяш. Или искаш отправна точка, като си мислиш, че въпросите са неудобни за мен, или няма какво да кажеш. Понеже, както ти казах, освен сериозност и искреност, влагам и немалка доза забавление във всеки разговор, ще ти дам отправна точка, па белким кажеш нещо по въпроса с освободената любов
В отговор на:
Случвало ли ти се е да се влюбваш и какви са ти впечетленията от това "нещо"?
Естествено - не съм расъл в саксия и социализацията не ме е подминала. Мнението ми е, че рова 'нещо' е една силно надценена емоция, която се използва за заместител на реална цел в живота.
Примери: много хора се разделят, развеждат; много хора си изневеряват; много хора буквално не се понасят, но се търпят или заради децата, или заради напредналата възраст, или поради други семейни или социални причини. Ако любовта беше такава универсална ценност, защо повечето хора вечно я преследват, а не я изживяват? Защо са нещастни, а не щастливи?
Забележи, че моите въпроси всъщност са отговори.
В отговор на:
И въобще, влизайки в разни по-дълбоки взаимоотношения с жени, освен спорене и секс, заблелязал ли си и нещо друго да се поражда в теб към тях?
Да - дълбоко уважение, искрена привързаност, огромно доверие. Ето какво уважавам: една жена да се грижи за себе си, разбирай да поддържа тяло/дух в оптимална форма; да мога да разчитам на нея, да е оправна и борбена, така че да ми пази гърба - т.е. да е най-добрия ми приятел, с който да споделям и на който да разчитам.
И най-важното - да може да се забавлява и да се радва на живота!
В отговор на:
Нещо, което да има отношение към настоящата тема за любовта.
Ти кажи доколко има връзка по темата. Смяташ ли, че това е просто друго описание на Любовта?
Предполагам, че ще наместиш нещата в графа "нищо ново, нищо заплашително". Нека не правим нещата толкова удобни - ако не попадна на жена, с която да споделяме част от Пътя си, тогава не се тръшкам, не страдам, че никой не ме обича, че съм самотен и прочие. Не изпадам в истерия по търсене на истинската Любов. Човек така или иначе е сам, останалото е дар, който може да го има, а може и да го няма.
Мисля, че ти дадох достатъчни отправни точки.
П.П. И да, нека оставим дзиновете настрана, поне за сега. Щото щом в тях еропейския християнски запад е припознал Любовта, то значи всеки може да открива и намира каквото душа му поиска.
___________
Редактирано от mo32 на 24.02.09 09:25.
| |
|
Тема
|
Re: истории с учителки и директорката им
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 24.02.09 09:48 |
|
|
сега. има нещо, което мисля, че не съм изказала достатъчно ясно. като казвах 'случвало ли ти се е да влизаш в интимни отношения с друга жена' нямах предвид сексуалните взаимоотношения. мислех, че няма нужда да уточнявам какво значи 'интимни отношения'. но май има нужда.
имам предвид, като си правиш среща с Цялото отдвъд човека отсреща, успяваш ли да видиш човека отсреща или ти е доста прозрачен? наскоро в някаква друга тема някой казваше, че не трябва да се избавяме от егото, защото то е инструмента ни за развитие. и аз така мисля - и аналогично гледам на егото на човека отсреща като на инструмента за неговото развитие. е, според мен, когато тези две его се срещнат - тогава е шанса за истинско развитие, разширяване, за бум! и атомна експлозия. (отвъд оргазма - и по продължителност във времето и по ефекти ) затова ми беше въпроса, когато казвах 'ти срещал ли си други жени интимно след това', защото така, както говориш, ми звучи, че си имал много учителки, но никоя оттях не си срещнал наистина интимно - така че да рискуваш с истинската си наранимост да влезеш в равностойно отношене. учителския дискурс, бай дъ уей, ми влияе депресивно - не знам дали се забелязва, но усмивките ми заглъхнаха драматично
кажи сега по този въпрос какво мислиш
Редактирано от жepaв на 24.02.09 10:03.
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 24.02.09 09:48 |
|
|
така е
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: mo32]
|
|
| Автор |
L.L. (златната жаба) |
| Публикувано | 24.02.09 11:38 |
|
|
Нещата не са съизмерими.
За мен са. И в двата случая човек се опитва да компенсира някаква липса и се хваща за това, което няма, вместо да борави с това, което все още е на негово разположение. Гоненето на миражи е дълбоко залегнало в начинът ни на действие и отношение към света.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 24.02.09 12:35 |
|
|
хей, Мо, Миро
включвам се в разговора ви не като намеса, а за да си споделя нещо и аз, което ме вълнува по темата.
В първите си книги Мантак Чиа, макар също да говори за любов и емоция, вс епак подчертава и ролята на У Уей в целия процес.
и мен така са ме учили - че у уей е това, което, а не някаква насочваща работа по това или онова - независимо дали е орбитата или е сексуалната практика. и точно във връзка с това ми дойде следващото:
Та Дзин е поддържащото начало, основата която стои зад материята. Поради тая причина Дзин отговаря и за създаването на нов живот. Поради причината, че секса е удоволствие, което няма за цел зачеване на нов живот, Дзин се хаби и тялото остарява, разболява се и умира.
по логиката, според която отвъд ще отнесем онва, което сме развивали тук, интересно ми какво ще си отнесе човек, който основно се фиксира върху сексуалните практики. но може би трябва да питам някой будист, че те са вещи в отвъдното. а за хабенето на тялото с дзин - да, и това също се свързва с първото - че връзката с Духа става през у уей, а не през концентрацията. щото точно, ако му се оставиш - на Духа, на Дао - тогава ще те изведе където трябва. Другото е да му ходиш на егото по дирите.
сам Ошо - набеден сексуален революционер - казва (цитирам по памет), че човек може веднъж в годината да прави секс, стига да го прави качествено (т.е. с тотално осъзнаване и тотално отдаване). е, сега, както и в повечето му думи, преувеличаването се ползва като риторичен похват. но смисъла именно е "качество, а не количество".
е, това ми е включването.
а, имах още нещо да добавя - Ако човек е изпълнен с празнота т.е. отстранен и безпристрастен към емоциите и усещанията, как тогава ще изпитва любов и привързаност? тук за това си прав принципно. въпросът е обаче как се стига до тази празнота. Даосът казва - като се отдръпнеш и утихнеш. Ошо и тантра казват - като преминеш през него се освобождаваш. Това е разлика в пътищата, която води до един и същи краен резутат - освобождение от желанието
все пак, според мен и Ошо и Дао са за баланс, който се постига и в двата случая през медитация. това е и единствения инструмент, по който и двете страни нямат никакви противоречия това е централния път, по който да стигнеш до центъра
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от жepaв на 24.02.09 12:38.</EM></FONT></P>Редактирано от жepaв на 24.02.09 12:49.
| |
|
|
|
Другото е: в мечтите за любов няма място за омразата, а нормалното което се сбъдва вече ми го написа...
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 24.02.09 13:49 |
|
|
Здравей, жерав. Много е хубаво, че се включваш! Радвам се!
Нашите разговори с Миро са дълги и всеки си отстоява позицията, та бих казал скучни. Добре е да има и друга гледна точка, която да е като камък, хвърлен в застояла вода.
В отговор на:
и мен така са ме учили - че у уей е това, което, а не някаква насочваща работа по това или онова - независимо дали е орбитата или е сексуалната практика. и точно във връзка с това ми дойде следващото:
Наистина У Уей е състояние, при това естествено състояние, което не може да се описва, а да се изживее. Не зная дали си се занимавал с Тай Чи, но там това състояние е отразено в началото и края на всяка форма (тао лу) с неподвижната, балансирана позиция. Чен Ман Чин казва, че това е като да усещаш как вятър минава през теб. Разбира се и това е само описание.
Ако трябва да дам синоним за У Уей, за мен това е отстраненост/безпристрастност.
В отговор на:
по логиката, според която отвъд ще отнесем онва, което сме развивали тук, интересно ми какво ще си отнесе човек, който основно се фиксира върху сексуалните практики. но може би трябва да питам някой будист, че те са вещи в отвъдното.
Нека оставим отвъдното на спокойствие и да се съсредоточим върху настоящото пътешествие.
В отговор на:
въпросът е обаче как се стига до тази празнота. Даосът казва - като се отдръпнеш и утихнеш. Ошо и тантра казват - като преминеш през него се освобождаваш. Това е разлика в пътищата, която води до един и същи краен резутат - освобождение от желанието
Споменатия от теб втори метод, ми се вижда малко алтав, щото всички преминаваме през страстите и тревогите на ежедневието и уж ги изживяваме, а те не отминават. Прилича ми на следното - за да се предпазите от хероин, пробвайте за да видите колко е гаден. Бъзикам се, но сигурен ли си, че точно това е позицията на Тантра?
___________
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 24.02.09 13:59 |
|
|
В единият случай, може да си се родил с някакво увреждане, което е доста често срещано, докато импотентните по природа са изключително, дори пренебрежимо малко. Така във втория случай, човек добре се е подрудил за да си докара неможачеството на главата.
Замисли се, нима човек не оценява нещата, едва когато ги е загубил? Нима копнежа по Свободата не е също копнеж по нещо изгубено и осъзнал тая загуба, човек, да се стреми към нея?
И за да се върже с темата - Любовта според мен е един сурогат на Свободата. Копнеж по нещо неизразимо, насочен в социално приемливи граници, които като резултат имат възпроизводство на обществото, секс и нещастни хора. От гледна точка на Обществото обаче, личносто нещастие е приемлив негатив - някой ще страда, но насреща ще има деца и задоволено либидо.
___________
Редактирано от mo32 на 24.02.09 14:00.
| |
|
|
|
Бллагодаря ти, Джен,прекрасен е расказът ти за твоята виртуална любов.В нея ти още веднъж показваш,как душите заредени с любов могат да общуват в пространството и времето.Красиво е,дай боже,всекиму,да го изпита!По този повод ме наведе на идеята,да направим едно сравнение,като тема за разсъждение.Знам,че ще предизвека противоречие,но все пак:
Леглото ли е по-романтично или старият комр?Май всичко зависи от това какво е станало на леглото и какво се е случило,благодарение на компа.За повечето преимуществата на леглото е очевидно и не подлежи на съмнение.Главно,благодарение на съседството на обекта,обонянието и осезанието/докосването/.Думите в леглото минават на втори план.Не споря.Само смятам,че с думи могат да бъдат заменени и аромата и докосването.Да,можеш да докосваш с думи/нали и тук това правим/.Дори по-нежно,отколкото с ръце.Аромата може да се опише така,че да получи и вкус и цвят.А когато от думите излизат и нежност и аромат,тогава….по-често трябва да изключваме компа.В леглото ,в такива моменти се изключва разсъдъка.
Благодаря,за споделените мисли,по този въпрос.
| |
|
|
|
В мечтите за любов ли? Да разбирам ли, че я има само в мечтите?
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 24.02.09 15:51 |
|
|
За да е освободена любовта, първо човек би трябвало да може да говори свободна за нея. Не за любовта по принцип (в другите), а за любота в НЕГО и за нейното проявление. За други неща пише толкова подорбно и споделяш даже твоя опит, а на тема любов си някаква пустиня и трябват сега пак уточняващи въпроси.
Социализацията не ме e подминала
Хм, даже не казваш "Да, влюбвал съм се", а ме питаш какво е това любовта да не е освободена... Любовта и социализацията са две различни неща... Сега говорим за любовта и кой какво е усетил чрез нея. Виж другите хора наоколо как споделят свободно и при това в 1 л. ед.ч. Никой не е последна инстанция или пък велик специалист, но пък изрязавя свободно своята гледа точка по тази тема.
Твоите разсъждения за любовта ми приличат на тези на Хана (и други подобни) отнсо секса (примерно в темата за Езотеричния секс, която е в профила ми). Сигурно тя би те перифразирала, че пък сексът е силно надценена дейност, която се използва за заместител на реална цел в живота. Давам ти ги тези примери не за да говорим за секс или за КК, а за да видиш гледната си точка отстрани.
Струва ми се по-точния начин за говорене за любовта (който показва минимум нейна освободеност) е нещо от сорта: "Да, влюбвал съм се.... Забелязъл съм това и това в мен в тези случаи (тук обикновенно хората мога да изпишат по много страници наблюдения!).. Това ми е харесало... а това не... По-късно пак съм се влюбвал (защото еди какво си)... Или пък съм си забранил да се влюбвал вече (защото еди какво си)... Или пък нещо друго... От N години не ми се случвало да се влюбвам... Но пък онзи ден срещнах жена, която нито се поддържа най-добре, нито знам дали би ми пазила гърба, но по погледът и усмивката й проникна дълбоко в мен и накараха сърцето ми да трепне...". Виж скайп споделянето на Видия, интересно е.
Примери: много хора се разделят, развеждат; много хора си изневеряват; много хора буквално не се понасят, но се търпят или заради децата, или заради напредналата възраст, или поради други семейни или социални причини.
Да беше започнал направо с това "много хора умират, защо да се живее?" или пък "животът е пълен с трудности и проблеми и най-добре да да влезем в един ковчег още сега за да ги избегнем". Говориш в други теми за войнски начин на живот и разни толтекски принципи, а при първите трудности си готов да избягаш от собствения си живот. Та нали в живота ги има тези "трудности" (поставям ги в качвички, защото аз не ги виждам като такива) именно за да разбереш какво е живота и какво правиш на земята в това тяло.
Ако любовта беше такава универсална ценност, защо повечето хора вечно я преследват, а не я изживяват? Защо са нещастни, а не щастливи?
Първо любовта не е ценност, а твоя ДАДЕНОСТ. Както имаш ръце, очи и нос, така Природата е заложила и Любов в теб. Може да кажеш, че ръцете само се цапат, очите те разейват, а любовта пък ти пречи и да ги заключиш. Твое право е. А може да се опиташ да ги ИЗПОЛЗВАШ. Изборът е твой.
Хората са нещастни преследвайки любовта, защото я търсят някъде НАВЪН. Нещастни са, когато са повърхностни и половинчати... Когато нямат смелостта да влязат в тях и да се познаят... Всъщност, нещастни са, когато още не са познали Любовта.
Аз не гледам на любовта като на нещо, което съм го прочел в даоски или библейски книжки. А на това, което съм изследвал в мен. И съм видял, че го има и в другите хора.
Мисля, че аз също ти дадох няколко отправни точки. Не искам да те убеждавам в нищо и ако темата за любовта не те интересува, уважам правото ти да я загърбиш. Но ако искаш да продължим по нея, разчитам на твоите собствени наблюдения върху теб самия.
| |
|
|
|
Не, обаче като дойде изиграването, което винаги се случва, си казваш: "това го нямаше в мечтите ми"
| |
|
Тема
|
Re: пълната свобода
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 24.02.09 16:19 |
|
|
Хей, Видия, не мога да не се включа думите или осезанието? думите или мириса? думите или ...прегръдката не трябва да се избира така според мен. аз, макар и да пиша много тук, предпочитам да се разбирам с хората без думи. думите опосредстват действителността. Хан Шан ли се казваше поета, дето казал 'ех, да имаше някой, който е минал отвуд думите, та с него да си поговоря' :) тогава думите се превръщат в едни други думи и не е въпроса в средата, а във връзката ни с изразяването, и във връзката ни с откровеността и автетичността ни.
аз не се изказвам поетично. много рядко го правя. най-малко пък във форум (тук бих написала гротеска или хумореска, знае ли човек...). но това е защото такава е конвенцията на форума, може би. и защото тук има също толкова много социални правила, колкото и в другата реалност. но когато имам интимност наистина с един човек, независимо дали в интернет или в леглото, думите ми вече са други думи. е, не мога да отрека, че сетивата са много преди думите обаче и че те достигат до съзнанието много по-директно, каквото и да си говорим но това може да се компенсира - или пък на някой може да му иде отвътре да го компенсира, ако е тъй интегративо свързан с дуите си, че работи с тях като с ръцете си или с тялото си.
ако 'реалната' действителност не е достижима - нямаме избор, нужно ни е да опосредстваме. ако ли пък е достижима - това става въпрос на ценности - ако някой предпочита 'бягството от действителността' - интернет е перфектна среда за бягство - анонимна, аморфна. ако някой иска да развива вътрешните си сетива - интернет също е една доста добра среда, можеш да практикуваш и да експериментираш всяко нещо си има и плюсовете и минусите.
аз мога да кажа, че искам да 'прогледна' отвъд илюзията - независимо дали съм в интернет или в другата реалност. всяка реалност е виртуална в крайна сметка, защото самите сетива опосредяват връзката ни с реалната реалност - ние не я възприемаме непосредствено (в повечето случаи), а именно чрез сетивата. сетивата са дифолтната ни връзка - и препятствие - спрямо реалността. медитацията дава възможност човек да се доближи до реалната реалност. не думите, а медитацията, нищо друго
когато бях малка, имах нарушение на едно основно сетиво. фантазирах си, че в крайна сметка съвсем ще го загубя. когато започнах да медитирам открих, че докато умът ми, мозъчния ми апарат, функционира нормално, може да се каже, че дори да загубя това си сетиво напълно, няма да съм ощетена от липсата му - защото имам вътрешния потенциал да развия друга сетивност - вътрешните си сетивности. и постиганто на това, между другото, никак не е тъй далечно - имала съм кризи, в които нищо друго освен медитация не съм можела да правя - тогава вътрешното ми развитие скокообразно е напредвало.
та, на въпроса - леглото или интернет? аз лично приоритизирам 1. леглото после 2. интернет. но това е само заради принципната позиция - 'дръж се близо до реалността'. иначе такъв избор според мен не стои. той не е автентичен. въпросът би трябвало да бъде 'истинската среща - къде е тя, в леглото или в интернет'. и тогава идва отговора, че може да имаш среща с някой,с когото споделяш леглото си, но това вече не е вече само креватно гунфу. и тогава нямаш нужда от интернет. а може да нямаш среща в леглото, но да имаш в интернет. и тогава идва смисления въпрос - ами какво правиш в това легло, чкоето нямаш среща? така ми се струва на мен
Редактирано от жepaв на 24.02.09 16:28.
| |
|
Тема
|
Re: истории с учителки и директорката им
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 24.02.09 16:30 |
|
|
Под интимни отношения, аз също нямах предвид сексуални. И си мислех, че не е нужно да го уточнявам. Но щом трябва... Всъщност никога не съм бил в сексуални отношеняи с една жена, ако между нас не е имало и други интимни и духовни такива (не, че чисто сексуалните отношения са лоши!).
"успавям ли да видя човека отсреща или ми е доста прозрачен". Всъщност, ако ми е прозрачен, успявам да го видя . А за да ми е "прозрачен" аз самият трябва да съм се опрозрачил до съответното ниво и да съм видял в мен си...
Виж, не си правя срещи с Цялото. Цялото е в мен и около мен непрекъснато. Цялото ми подава различни ситуации и аз се стремя да ги поемам максимано отворено и будно. И без предрасъдаци, че нещата трябва да са в тази или онази посока. Ако ме срещне с една жена, с която е подготвило да имам по-дълбоко отношения - ОК. Ако ме срещне с повече такива жени - ОК. Ако не ме срещне с нито една жена - също ОК. Погледни всичко това като отношение към живота въобще (отношенията с жените са някаква малка част). Стремя се да съм ОТВОРЕН към живота и във всяка ситуация да влизам малкимално навътре бидейки ЦЯЛОСТЕН. Не виждам какво толкова има да рискувам да загубя освен собственанта си глупост. От наранимости не се притеснявам.
За мен не егото е инструмента на работа, а Познанието е инструмента за работа. Егото е часта от нас, където няма още познание и будност. Но никъде не ти казвам да махаш нещо си (пък било и его). Просто, вкравай светлина. Ако нещо си отиде - хубаво. Ако остане - пак хубаво.
Сега като говоря с теб, ти си ми учителката. Ако нещо ти влия депесивно, ВИЖ В ТЕБ (използвай ситуацията ). И те приемам и прегръщам най-сърдечно. Би било плитко да пишем в тема за любовта и да не изрязавяме любовта си между нас. За това приеми моята такава. При това, за разлика от поетите, за мен това е нещо съвсем конкретно...
| |
|
|
|
Извинявай не исках да те обиждам, ама ти все пак ми благодариш - защо да има дуализъм някъде другаде освен в мозъка ти, добро и зло, любов и омраза са двете страни на медала които трябва да слееш, не да ги разделяш и измерваш. После наистина те очаква истинската любов - тя не е обектно ориентирана т.е. не е към мъж или жена а към всичко.
п.п. хороскопа е измислен за човека, не човека е измислен за хороскопа
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 24.02.09 16:46 |
|
|
Ако любовта е майката на сънищата, остава само да ... сънуваш осъзнато . От устата на толтекска принцеса това трябва да е голям комплимент за любовта.
Намесих кастанедианците, защото виж как и двамата с Мо се опитвате да говорите абстрактно без да включвате вас самите. При това сте царе да се отплеснете да говорите за нещо друго си (я параолимпийски игри, я за международнот положение). А хората наоколо споделят за тях си без да правят генерални заключения.
Какви са ТВОИТЕ впечатления за любовта? Виждаш ми се все пак по-отворена от Мо и си готова да изразиш твоята любов (поне към към мен).
| |
|
Тема
|
Re: пълната свобода
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 24.02.09 17:52 |
|
|
Благодаря,ти,Жеравче,че се включи.Благодаря ти и ,че даде своят отговор-такъв,както го намираш за правилен.Нали въпроса е за това-да си получи отговора.При всички случаи,отговорът ти е интересен,забавен и честен,каквато си явно -и ти самата.Респект.
| |
|
Тема
|
Re: пълната свобода
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 24.02.09 18:07 |
|
|
ой-ой, чакай, че перцата ми пак се позагладиха благодаря ти, ама няма защо - видяла си нещо хубаво свое в мен
сърдечно!
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 24.02.09 18:49 |
|
|
хм за мен у уей е непосредствено преживяване на реалността, което можже да стане, когато човек отстрани мислите си (когато те затихнат). и това, което се случва тогава наистина трудно се описва, да думите не са направени, за да описват онази страна, а отсамната
какво казва тантра?... а сега де! импровизирах тука... но! тъй като гугъл знае всичко - виж какво казва един Майстор за тантра (на английски):
в резюме:
тантра е у уей (точно това, за което говорих в горния параграф)
тантра е да кажеш ДА на всичко (айееее!!!)
тантра обича безусловно, не казва -не- на нищо, зазащото всичко е част от цялото, без което цялото ще бъде лишено от нещо значимо
някой, който се отрича от нещо от гледна точка на тантра е егоист...
няма нужда да се бориш, няма нужда даже да плуваш - просто се пусни по течението
като кажеш ДА, в теб се случва дълбоко приемане
и т.н. и т.н. - да не превеждам повече, има го и на български :)
та значи, това е тантра
| |
|
Тема
|
Re: пълната свобода
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 24.02.09 19:09 |
|
|
Жеравче,тъй като се вглеждаме една в друга,позволи ми да допълня вчерашният разказ,с неговото реално виртуално продължение.
@
ТЯ:Тя стигна до стойката на бара и поръча:
- Донесете ми,моля,литър минерална газирана вода,четири парчета лимон,две сламки ,капучино,но сипете в него двойна порция амарето,и ми дайте ибутилка червено сухо вино,с две чаши.
След което,седна зад масата и отвори лап-топа.
След минута,компа и показа,че той е тук.
-Хей,мила,здравей?
Тя зарадвано се усмихна.
-Прекалено силно ми липсваше.Аз съм в кафенето на нощния клуб на един хотел .Седнала съм недалеч от бара,зад който ме гледа изумен барман,пия минерална вода с лимон и поръчах бутилка червено вино.Сега ще ми я отвори.Освен барманът,който не се смята,тук няма никой-тук сме сами-само ти и аз.
Без да дочаква реакциятаму,тя написа:
- /…../, след минута ще ти подхвърля всички сведения за мен ,а ти,моля те, ме съблазни . ЩЕ МЕ СЪБЛАЗНИШ ЛИ ДНЕС В ТОЗИ КЛУБ????????
- Направи го,моля те.Ние нито веднъж не сме били заедно в нощен клуб,сами,така,че в кръвта ми да има алкохол.И втори път,не се знае,кога би могло да се случи.Отвори бутилка червено вино,което несъмнено имаш и затвори вратата на стаята си.
Тя спря и викна на бармана:
-Не бихте ли могли,в крайна сметка, да пуснете някаква музика? Б. Б. Кинг... - и добави: -Моля.
"Този барман, май вече на нищо не се чуди ", -помисли тя.
След минута в този тъмен,но изведнъж станал,толкова уютен клуб,зазвуча блус.
- /…/ за да ти е по-лесно и за да имаш всички шансове,които имат и другите,ще ти съобщя,най-главното за себе си.Днес съм с тъмнозелен дантелен сутиен,откопчаващ се отпред,черна прилепнала блузка с три копчета,която се облича през главата,днес съм изключително красива,защото цикълът ми свърши преди два дни,на устните си имам гланц,и е достатъчно да ги докосна и по тялото ми ще тръгнат мравки. Освен това,сега звучи блусът на любимият ти Б. Б. Кинг, а в главата ми бродят такива невероятни мисли,че дори подсъзнанието ми се изчервява.С една дума-имаш всичко,което трябва.Клавиатура,интернет и твоите желания.Моето желание-също.Така,че,ЗАПОЧВАЙ.
Звучеше любимият и фрагмент "Dangerous Mood" в изпълнението на Кинг и Джо Кокър, а тя разкопча всички копчета на блузката си,наля си пълна чаша вино ,седна удобно на плюшения стол,сложи ръце на клавиатурата и се втренчи в екрана.Той вече пишеше всички нежности,които тя така очакваше,а тя се замисли,как така се случи,че точно днес облече именно това бельо. Вдигайки чашата с вино,тя на секунда откъсна поглед от монитора.Барманът седеше неподвижно,с отворена уста,и изглеждаше,че се срахува да диша,за да не попречи на това,което започваше тук.
@
ТОЙ: Затвори скайпа ,все едно,че наистина им предстоеше да се разделят.И при това помисли,колко далеч са навлезли във виртуалният свят,научавайки се да живеят в него така,както и в реалния.На хората понякога им се иска да се разделят,за да имат възможност да тъгуват,чакат и да се радват на завръщането. И тяхната връзка,която за сега по никакъв начин не биха определили и на която не бяха дали название,не беше по-различна.Те също искаха същото.Те не забелязваха,или даваха вид,все едно,че не забелязват,че през цялото време живеят разделено и това няма нищо общо с физическото разделяне,което се измерва с разтоянието.В техният случай няма абсолютно никакво значение ,дали ги разделят 1000 или 10000километра. В общоприетият смисъл ,те не се отделяха един от друг.Най-много да сменят геотрафските координати на компютъра,който ще ги свърже,но те не се разделяха в смисъла ,в който се разделят разделящите се хора.Тяхното разделяне беше двояко,както и всичко в кибер-света. Те или бяха един до друг,”на една ръка разстояние” или в нета. В и-нета всичко е еднакво далечно или еднакво близко,което всъщност е едно и също.На тях,както и на всички ,им трябваха раздели,но за разлика от всички други ,не за да се радват на завръщането.Те се разделяха,за да се срешнат най-после.
P. S. Не мислиш ли,че процеса на очакването удължава самото очакване?Аз не мисля така.Аз съм уверена в това.
Долети най-после.
| |
|
Тема
|
Re: пълната свобода
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
жepaв () |
| Публикувано | 24.02.09 19:22 |
|
|
Видия
както някой вече каза...
тук ние някак правим едно общо нещо
това, което един казва, е изричане усещането на друг
много любов
| |
|
|
|
В никакъв случай не си ме обидил.Имам достатъчно истинска любов в мен и я споделям с теб с благодарност.
П.П.Когато говорех за астлология,нямах пред вид познатата екзотерична такава.Имах пред вид,езотеричната астрология,в която не се разглежда личноста,а пътуването на душата през всичките знаци и домове,връщането и обратно в знака/ако не е взела изпита/ и преминаването и през всичките Кръстове на вселената,докато се възроди в светлина.Всъщност,използвах астрологията като пример,без желание да ти я натрапвам.Ако ти е интересно,книгата се казва "Езотерична астрология",Алис Бейли.Тя преобърна изцяло преставата ми за поп-астрологията,както и ме убеди в нейната ненужна комерсиалност.
| |
|
|
|
Добра благодаря, ще погледна Алис!
Душата не пътува, мислите пътуват през душата като вълни през море и мислите са тези които пътуват в мрака докато намерят светлината която да носят!
| |
|
Тема
|
Re: пълната свобода
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 24.02.09 19:47 |
|
|
Няма как,да не ти се поклоня!
Любов и в теб!
| |
|
|
|
И решаваш да покажеш на тая връткава любов кой командва тук, в края на краищата!
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
L.L. (златната жаба) |
| Публикувано | 24.02.09 20:41 |
|
|
Да, царе сме на международното положение...
... Личен опит.... Според личния си опит в Любовта, едва прохождам. Всичко досега е било мазало. Мазало от очаквания, претенции, тревоги, страхове, кошмари (да, без майтап - имаше и кошмари, всъщност какво говоря, то беше преобладаващо количество кошмари) и някви хора, дето искат нещо от мен с голямо И, а аз им отвръщам с подобаващ тормоз. Или обратното. Денонощна истерия и писъци.
От сравнително скоро нещо ново дойде в живота ми. Тихо, нежно и спокойно, като дете, като цвете, като топла земя. И когато спрях да крещя, открих, че в промеждутъците тишина мога да чуя звука на сърцето си и как дишам с утробата си, всъщност. И тогава мога да усетя онова, което ги свързва, а после и да усетя как то може да ме свърже с всичко останало... Това бих нарекла "любов".
Но понякога пак бълнувам и се стряскам от собствените си кошмари, случва се.
Редактирано от L.L. на 24.02.09 20:44.
| |
|
|
|
Красиво говориш за пътуващите си мисли.Пътуването,на душата,което споменах ще ти разкрие Тибетеца.Друг е въпроса,дали ще се съгласиш с него.
| |
|
|
|
Беше много трудно и... много интересно. Предната вечер се бях срещнал с половинката, а на другият ден половин ден бях в мечтанието и в опита си да се измъкна от него, втората половина бях в тъгата.... .. интересното беше че всичко ми се прожектираше и визуално като си затварях очите.
| |
|
|
|
Това с отпечатващите се преживявания при мен няма нищо общо с любовта. Може да ми се прожектира визуално и филм, който ме е впечатлил с нещо, при това съвсем не задължително да има общо с любов. А от тъгата ме излекува една такава "половинка"... с половинчата любов, ха!
| |
|
|
|
Това е защото издигаш любовта на пиедистал който не заслужава.
| |
|
|
|
Оле, мале, пиле със зеле.
ИздигаХ конкретни хора на пиедестал и със сигурност процесът не си заслужаваше. А любовта няма ни-що об-що!
| |
|
|
|
Определено любовта е само чувство над което трябва да се изкачиш и да я погледнеш отгоре - тогава наистина става смешно
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 24.02.09 22:54 |
|
|
Къде ми беше акъла толкова време да говоря за л(Л)юбов в Йога, вместо да кацна няколко жици надолу Обикновено или услужливо ме въвеждаха в някоя позната схема, или удържаха геройски собствената си уязвимост в някое познато поведенческо клише. И трябва да ти кажа, че няма разлика между познатите ни клишета и идеите за безупречно йогийство/йогинство/йогство - обикновено едни и същи предразсъдъци формират и двете.
Затова ме зарадваха красивите и открити същества, които пишат в темата сега.
От своя страна ще помълча с Любовта :-) - изплъзва се на думите ми от доста време насам. Закъснях да се влея в потока тук, когато беше моментът :-)
@-}--
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: жepaв]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 24.02.09 23:07 |
|
|
думите не са направени, за да описват онази страна, а отсамната
Не мога да не се съглася. Няма да развалям изживяването на У Уей с думи. :)
Тантра ми е интересна, дори много, защото ми е непозната.
___________
| |
|
|
|
Голяма загуба, човече! Любовта се възприема/изживява само въртешно.
Иначе с удоволствие бих погледнала отгоре, отстрани и отдолу всякакви вкопчвания, вманиачавания, привързаности и прочее емоционално-умствени разтройства, дет нямат нищо общо с любовта!
Редактирано от L.L. на 24.02.09 23:15.
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: Aye!!!]
|
|
| Автор |
L.L. (златната жаба) |
| Публикувано | 24.02.09 23:13 |
|
|
Целувки! {}
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 24.02.09 23:18 |
|
|
И от мен, миличка!!! {}
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 24.02.09 23:58 |
|
|
За да е освободена любовта, първо човек би трябвало да може да говори свободна за нея.
Миро, откога говорено за нещо дойде като първи признак за неговото познаване, изживяване и т.н.??? Според мен си поставил каруцата пред коня, но пък си дал чудесна илюстрация на механизма на социализация - говорене и създаване на предразсъдъци и очаквания за нещо, което не познаваш от личен опит.
а на тема любов си някаква пустиня
Нека не обиждаме пустинята. Там любовта са се родили едни от най-красивите .
Любовта и социализацията са две различни неща...
Грешиш. Социализацията определя представата на човек за всяко нещо. Любовта, като толкова ценена емоция, пък в още по-голяма степен: не само възпитанието, а литературата, поезията, киното, живописта, вестници, списания, Интернет.... Любовта е на всякъде и от всякъде й се дават определения.
Ето ти един пример в най-чист вид - деца отгледани от животни. Има описани, при това подробно доста такива случаи. Познай какво? Те изпитват базовите емоции като страх, любопитство, гняв, усещане за група (глутница), привързаност, но... ами няма да откриеш нито едно описание за Любов, такава, каквато уж естествено човек изпитва. Поинтересувай се, ще откриеш доста любопитни факти, не само в тая насока.
Струва ми се по-точния начин за говорене за любовта е нещо от сорта: "Да, влюбвал съм се....
Това е твоята представа, твоята гледна точка. Ако говорех по тоя начин, щяхме да сме на едно мнение и да се навиваме един друг, колко готина е любовта. За щастие не сме на едно мнение и можем да се възползваме от това да съберем две гледни точки.
Да беше започнал направо с това "много хора умират, защо да се живее?"
Comparaison n'est pas raison!! Никой не избира дали да живее - раждаме се не по наше желание, но можем да избираме своите възгледи. Стига да го осъзнаем.
Говориш в други теми за войнски начин на живот и разни толтекски принципи, а при първите трудности си готов да избягаш от собствения си живот.
Не мисля, че бягам от трудностите. Не виждам какво трудно има в това да следвам една социално утвърдена програма на живот - любов, брак, деца, работа, 1 път в годината почивка и бла-бла. Това го може всеки, една и съща песен с вариации. При това липсва всякакъв личен избор.
Първо любовта не е ценност, а твоя ДАДЕНОСТ. Както имаш ръце, очи и нос, така Природата е заложила и Любов в теб. Може да кажеш, че ръцете само се цапат, очите те разейват, а любовта пък ти пречи и да ги заключиш. Твое право е. А може да се опиташ да ги ИЗПОЛЗВАШ. Изборът е твой.
По-горе ти дадох пример за децата отгледани в Природата. Второ, мисля, че бъркаш стадния инстинкт и чувство за принадлежност с Любов. Едното ни е дадено от природата, защото като вид оцеляваме много по-лесно на групи, отколкото по отделно.
Любовта за която говориш не е даденост, а ценност. при това придобита в ранна детска възраст. Ето ти един друг пример от психологията - дете вижда родителите си да правят секс и свързва виковете на майка си като болка. По-късно разбира, че секса е и удоволствие и смесва болката с удоволствието. Това е едно съвсем опростено представяне на формирането на садо-мазо наклонностите. Нарочно давам такъв ярък пример.
Сега ще ти кажа, че всяка една реакция, която смятаме за своя, по отношение на Любовта - начина на разговор с жена, ласките, подхода и прочие са или копиране на модела на поведение, или опит за негово отрицание. Но едно е безспорно - те са заучени.
Знаеш ли какво е в чист вид? Това е кефа от секса. При жените той не е толкова гарантиран както при мъжете и поради това те толкова много говорят за Любов. Удоволствието от секса е природно дадено, защото е обвързано с инстинкта за оцеляване - гарантира че мъжът ще иска да прави секс, заради удоволствието, и так вида ще се продължи.
Хората са нещастни преследвайки любовта, защото я търсят някъде НАВЪН. Нещастни са, когато са повърхностни и половинчати... Когато нямат смелостта да влязат в тях и да се познаят... Всъщност, нещастни са, когато още не са познали Любовта.
Виждаш ли как сам си противоречиш - уж любовта беше естествена, пък сега хората виновни. Ми що не е така с гнева, любопитството, страха...?Те са естествени и човек ги изпитва без никакво усилие. Пък Любовта, която беше даденост от природата...
Не се безпокой, разговорът не е да се убеждаваме един друг в своите гледни точки. И двамата сме възрастни хора, със собствен живот, който живеем както разбираме. Ценното на подобни разговори е, че човек има възможност да види другата гледна точка. В случая с Любовта не ми е много интересно, защото съм бил и на двете позиции и им ги познавам. пробвал съм няколко пъти да защитавам подобна на твоята позиция, но не се забавлявам достатъчно, защото събеседниците ми са доста нескопосани при откриване на слабите страни на Любовта. Бе направо не си вярват като говорят, защото са изцяло въвлечени в подкрепа на Любовта.
Искам да кажа и още нещо - Когато човек има само позицията на Любовта, тогава няма алтернатива - или те обичат, или не те обичат; или си щастлив, или не си щастлив. Това ми напомня положението със секса - или еякулираш или не правиш секс. Няма алтернатива. Но и двамата знаем, че алтернатива има и тя, колкото и невероятно да звучи, е съвсем реална.
Представи си сега, че правиш същото, което правиш и в секса - любов, но без емоционална еякулация. С прости думи, причината Любовта да се проваля, е че нас ни учат че трябва да сме обичани. остави ги тия думи за отдаване, за безкористна любов и прочие. Има хора, които уж я 'практикуват' тая Любов, ама от позицията на саможертвата т.е. търсят съжаление и признание за тая си жертва в името на Лбовта. Дрън-дрън
Любовта се проваля, защото следва модела на егоизма - на мен да ми е добре или в най-добрия случай - танто за таратинто. Давам, ама какво ще получа? Заради това се проваля.
За разлика от секса и спирането на еякулацията, много трудно се практикува любов, но без его-еякулация, защото не е само да се научиш да управляваш един мускул. Трябва да преобърнеш цялата си личност и да изхвърлиш много неща, на които всеки е научен в най-ранна детска възраст, когато само е можел да наблюдава и да попива всичко.
Тоя път не ти давам отправни точки, а направо казвам какво мисля. Дано сега съм ти по-полезен като събеседник.
___________
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: Aye!!!]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 25.02.09 12:16 |
|
|
Добре си дошла . На мен също ми се струва, че това е особено подходящо място за теб. И можеш да ни обогатиш, било с тишина, било с нещо друго... Хей, за любовта никога не е късно. Прегръщам те.
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 25.02.09 12:27 |
|
|
Именно, когато човек види мазалото, може да мине отвъд него. В противен случай ще си остане винаги в него, колкото и да отрича любовта.
Понеже се познаваме от повече от 15 г (брей как времето лети ), да ти кажа, че от самото начало на запознанството ни съм виждал любовта в теб... И разните войнски доспехи не могат никак да я скрият . Прегръщам те.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 25.02.09 12:43 |
|
|
Мо, разсъжденията, които си написал нямат нищо общо с любовта. За да се усети любовта, едно друго сетиво трябва да се отвори в човек... Без него, философстванията на тази тема са като тези на слепия за светлината. Ако се питаш къде се намира това сетиво, потърси нещото, което го има в споделянията всички хора наоколо, но липсва в твоите... Но за това НЕ изпозвай ума, защото пак ще се завъртиш в познатия ти кръг. А светът е много повече...
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
нeй (непознат) |
| Публикувано | 25.02.09 14:26 |
|
|
Нагледен пример, колко е фалшиво приемането, което така рекламираш.
Човекът е изредил систематично основни черти в човешката матрица, които са част от живота....и споделянето на всички хора наоколо произлиза от тях
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 25.02.09 14:37 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 25.02.09 15:54 |
|
|
Миро, опита ми показва, че когато свършат аргументите, свършва и приятния, взаимно полезен разговор.
Темата не е разум срещу чувства - една изтъркана дихотомия, която е безсмислена и непрактична. Не живеем във Викторианска Англия и това не е роман на Джейн Остин. Аз лично не бих си градил мирогледа и живота върху любовни романи, но пък хора всякакви.
Ако имаш някакви доводи, аз съм насреща.
___________
| |
|
|
|
Здравей, Видия.
Харесвам как пишеш странно как никой още не ти е отговорил с писане. аз затова съм тук сега. Искам да продължа да чета това, което пишеш. Не знам как да направя така, че това да стане, затова реших аз да съм този, който ще ти отговори с писане - ти отправи покана. Приемам я лично.
Дано и онзи, когото викаш с разказите си, да ги е прочел, защото наистина са красиви.
Той я увлече. Завладя я без тя да разбере как. Водеше я, а тя го следваше. С удоволствие – старата игра между първия мъж и първата жена. Просто се случи, някак. Имаха толкова общо помежду си, бяха вървели по едни и същи пътища и не бяха се срещали. Познаваше го от години, беше просто познат. Пътищата им не се бяха пресекли тогава – може би за да го направят сега. Имаха толкова неизвестни, имаше толкова пространство помежду им, никой не му отдаваше значение. Все едно утре ще излязат в града и ще се срещнат, очи в очи.
„Защо ме обичаш?”каза той… Тя се зачуди. Има ли отговор на този въпрос? Защо мъжете искат да знаят това? Това ще даде ли отговор на магията. Това ще разбули ли тайната. Какво иска да чуе той. Какво ли иска да му каже тя. Кой си ти за мен…кой съм аз за теб. Какво ни кара да сме тук и да се докосваме… какво кара реката да тече към морето, какво кара тревата да расте?
Той я дочака, той я плени. Тя искаше за него пленяването да е било удоволствено. Мислите й все кръжаха наоколо му. Трябваше да прави страшно много и важни неща. Но не можеше да се съсредоточи в друга посока. Усещаше се увлечена от вихъра край него. харесваше й да се губи така. Реши да последва мечтанието си и замина за дивата си къща извън града.
Беше привечер. Луната беше почти пълна. Тя искаше да го срещне и днес, отново. Но нямаше как - градът проблясваше в далечината, заедно с интернет - тъй далече. Нямаше друг изход освен да опита да го срещне в пространството помежду – отвъд физическата близост, отвъд кабелната връзка, в най-виртуалния и-нет - имагинерния. Излезе на двора. Нощта беше топла. Небосвода над нея се отвори и разпръсна из себе си купища древни звезди, трансгалактически мъглявини и постоянно избухващи свръхнови. Тя се отпусна по гръб на мократа трева.
Беше тихо. Толкова тихо! Тишината – с нож да я режеш.
Чудеше се как ще дойде, дали ще го усети да идва. Дали без светлината на екрана ще усети светлото му присъствие до себе си. Зачака и се остави на случването.
…това, което дойде, бе слънчев потоп от вятър, кълбо от сияеща газообразна вода, гъста светлина, която издуха всичките й атоми, чак до сърцевината на костите й. Дъхът й спря. През нея протичаха токове, ветрове, потоци, трябваше да удържа всички тях без да загуби формата си, още не, рано е. Усещаше се преливаща от светла фосфоресцираща течност - нещо меко и силно, което се излива в постоянно растящото около нея кълбо през очите и ръцете й, през дъха и всичките й телесни отвори. Сърцето й биеше, коремът й, слабините й пулсираха. Дишането й беше като на катедрален орган - въздухът влизаше от низините измежду краката й, разтваряше я и се вливаше в гърдите й. Задържаше се така незнайно дълго време като я изпълваше до горе със ветлината си и излизаше по същия път обратно, с налягане.
„Здравей отново” усмихна се тя, „и добре дошъл в покоите ми”. Облегна се на меката ухаеща земя и се отдаде на прилива.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 25.02.09 18:10 |
|
|
Хей, момчурля
Много сте мили и сте страшно симпатични търсещи хора
Не мога да пиша много, но ще ви предложа в търсето на корените на любовта да проверите какво се случва с човека в развитието му чакра по чакра, чакра по чакра
Вижте кое кога се отваря, развива, кога и кой дава любов в началото. дотук с подсказките. Ще пиша, когато мога. Но общо взето всички въпроси на Мо имат смисъл в неговото търсене! Този дългия постинг на мен много ми хареса - аз искам да ти отговоря и ще го направя. Скоро
Работата е там, че за да пише човек по този начин, трябва да изяснява фона, който ползва за обясненията си. Щото е пълно с теоретици, които говорят за същността и смисъла на любовта. На тези теоретици критичността не може да противостои убедително, тъй като теориите се базират на наблюдения и факти. За пример - Берт Хелингер и семейните констелации. На български книгата на Свагито се казва 'Корените на любовта', заглавието не е случайно.
мир вам, и любов!
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 25.02.09 18:12.
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: Aye!!!]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 25.02.09 18:41 |
|
|
Виждайки, че си ми писала и преди да вляза още в постинга ти, исках да ти кажа нещо. Но като влязох и ... стана точно както си го показала.
Няколко часа по-късно, все пак да ти го кажа. Понеже пишеш за тантра и значи си си върнал дара за словесна комуникация , къде усещаш гранците на Любовта/любовта/лЮбОвТа си? Не е спешно, когато се роди.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 25.02.09 18:45 |
|
|
Мо, Любовта няма нищо общо с любовините романи и чувствата, които са ти познати. Любовта не се опознава с аргументи. Не че аргументите ти са добри или лоши, просто не става с тях. Някога и аз съм имал подобни на твоите аргументи, даже и повече... Така че няма смисъл да ги дискутираме.
Трябва да си готов да влезеш в Нея..., да се разтвориш в Нея..., да се роди нещо ново в теб... Това исках да ти кажа, а не да водим някакъв приятен безсмислен разговор. Най-хубавото започва именно, когато свършват аргументите.
П.П. Няма по-скучно нещо от това да се говори за любовта с човек, който не я е изживял и подхожда към нея с ума си. Хм, трябва много Любов за това...
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: нeй]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 25.02.09 18:47 |
|
|
Нищо не рекламирам. Просто се забавляваме с приятели. Чудесни същества има в тази тема.
Като са ти интересни чертите на човека, обърни се към него, не към мен. Насочи любовта си към него... Поне аз не ревнувам.
| |
|
|
|
Извинявай, че се включвам в комуникацията ви (хм в скайп разказите и в живота често се включва някой 3ти, 4ти...), но е чудесно действието ти.
| |
|
|
|
Здравей и благодаря,че прие поканата и се присъедини.Когато отправях поканата,очаквах точно това,което направи ти-всеки по свой начин да допълва със свой разказ ,за да се получат малки новели,в чиято основа е любовта,а движещият ход на сюжета да бъде интернет-в него и евентуално излизане от него при реална среща.С моите раскази не викам никой,особенно любовта.Аз просто я давам-на всички.Ти си усетил/а и дойде.Респект и благодарност,за това.Ето ти и моята част:
@
ТЯ: Когато той престана да пише,тя продължи неподвижно до седи в креслото и помисли,че съвършенно случайно срешна необикновен човек.И че и се иска ,той винаги да е наоколо. До него,както с никой друг в света,тя се чувстваше избрана и единствена.За пръв път,седейки в това кресло,тя се уплаши,че той може да престане да бъде част от живота и.Тя вече не можеше да си представи това. И се замисли,защо усети това именно сега,четейки неговите мисли.
Внезапно,на полуфраза беше напуснал чата и всичко стана толкова празно и тихо.Възможно,това ще прозвучи помпозно,но от известно време без него нейният свят наистина ставаше пуст и тих.
Света на Скайпа,чата и интернет само изглежда тих.Нали и звуците са също само въпрос на въображение .Звуците и гласовете могат да се преживяват ,без да се чуват.С тях нета беше пълен от звуци.Тя се смееше,а понякога се заливаше от смях. Ако той я трогваше с нещо,му шепнеше.Викаше-ако я беше разсърдил или възмутил.Нетърпеливо чукаше по масата с мишката ,в очакване на на отговор или коментар.Слушаше музика,когато той я молеше за това.Медитираха заедно. Изговаряше думи,които,както той смяташе,понякога,получават значение ,само ако ги казват силно или нашепват,а не просто четат.Общуването с него,рядко биваше тихо. За това,когато той напуснеше чата ,в нейният свят ставаше тихо,като на празен стадион. Но съвсем не ставаше дума за такава тишина.И не за такава пустота.Тя се познаваше достатъчно добре.Той винаги беше под ръка:чат,мейл .И това ставаше опасно.Тя застрашаващо близко се приближи до състоянието,когато мъжът отново запълва целият и свят.Тя не искаше това.Това трябваше да бъде само приятелство.Съвсем не-любов!Сега за пръв път,мислейки за него,тя използва тази дума.Тя не искаше никаква любов.Любовта включва в себе си страдание.И то е неизбежно,поне при разделите.А те се разделят всеки ден.Приятелството-не.Любовта може да бъде неразделена.Приятелството-никога. Любовта е пълна с гордост,егоизъм,алчност,неблагодарност.Тя не признава заслуги и не раздава дипломи.Освен това ,приятелството изключително рядко става край на любовта. И това не трябва да бъде любов!Най-много-асимптотична връзка.Тя трябва непрекъснато да ги приближава един към друг,но така и да не ги награди с докосване.
Всъщност,тя не го обича!Това е просто очарованоста на жена,на която съпруга и е престанал да обръща внимание.Освен това,той е виртуален.Тя не може да вземе и да съгреши с него. Въпреки,че днес почувства,че въпреки това и се иска да се отскубне от тази асимптота и да се докосне до него.Нима това би бил грях?
А всъщност,защо не?
ТОЙ:Искаше му се ,тя да мисли само за него –когато изпитва радост,взема решение,когато е тъжна или развълнувана.Да мисли само за него,когато слуша музика,която я възхищава,когато се смее на виц или плаче от прилив на чувства,гледайки филм.Искаше му се тя да мисли за него,когато избира бельо,парфюм или боя за коса.Да мисли само за него,когато деликатно отмества поглед от целуваща се двойка.Единствената мисъл сутрин,когато тя се събужда,и вечер,когато заспива-да бъде за него. И той беше уверен,въпреки,че не се осмеляваше да попита,че тя мастурбира.
Тя беше прекалено интелигентна за да не прави това.
Само мастурбиращите жени ясно знаят,какво ги възбужда и са способни да си го поискат.Освен това акта на мастурбация е само допълнение към истинският акт,който става в мозъка.Перинеума е само сцена,върху която той се разиграва.Той беше убеден,че тя мастурбира,когато мисли за него.Да,и това беше онази желана изключителност:да бъде в мозъка и –в пръстите и-в такъв момент.
Възможно ли е да бъдеш по-близко до жена,от тогава,когато тя разрежда напрежението на фантазиите си ,знаейки,че нищо,абсолютно нищо,и пред никого не трябва да изобразява?
Дори ако той да не целува лоното и ,все едно то се явява негова сцена.
| |
|
Тема
|
Re: разказите
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 25.02.09 21:37 |
|
|
Миличък,Шани,поканата за допълване на моя расказ,беше отправена към всички,включително и към теб.Помислих си,че всички заедно,можем да направим цяло произведение от новели,в което главно действие е любовта в мрежата/визирам електронната мрежа/ и евентуалното и развитие в нета и извън него,ако се е случила такава реалност.Нещо като своеобразна електронна изповед с общ изповедник.Благодаря ти за това,че харесваш действието ми.Ще се радвам,ако и ти си намериш роля в него.Има достатъчно място на сцената на живота-независимо дали е скайп или реалност.При условие ,че Скайпа има статус,едва ли е трудно да баннеш някой непоканен гост.Точно както и в реала.
Аз също ще се извиня за включването ми в една твоя комуникация,но ми е интересно,как точно определяш границите на любовта?Аз пък свято и наивно вярвах ,че тя е безгранична.
Благодаря.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
нeй (непознат) |
| Публикувано | 25.02.09 22:06 |
|
|
Е, пробвах да те побутна, ама си като бетонен блок както винаги
, твое право и всичко добро:)
| |
|
|
|
любовта между 2ма души според мен е някакъв микс между обич и сексуално привличане, но не е само това има емоционален някакъв синхрон и колкото този синхрон засяга повече личностни аспекти, толкова се получава по-голям резонанс, а като се получи силен резонанс се чупи стъклото
ама едно нещо не ми е 100% ясно: защо съм попаднал в цикъл в който не ми върви със жените, които най ме привличат, а с жени които не ме привличат особено ми върви без усилия по мед и масло. Тва и в една песен наскоро го чух, се пееше за същия цикъл
А друго нещо, което е странно е това че като съм сам (няма женско рамо на което да се опра) ми се е случвало да остана с впечатлението, че сякаш жените не им се занимава много с мен, а като ми потръгнат нещата с някоя мадама, изведнъж отвсякъде женско внимание, това е малко ганярско от страна на Жената (тука имам предвид голямата жена, която е във всички жени едновременно и която е съвкупност от всички жени)
дали има тука някой любовен гуру, да видим какво мисли по тези въпроси
| |
|
Тема
|
Re: любовта е...
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 25.02.09 22:41 |
|
|
Дай посоката, която те нтересува. Иначе изложението ще се разнопосочи :-)) или пък ще забиe извън смисъла А може би не...:-)
Точно около времето, когато си поствал, разсъждавах, нещо повече – будувах над границите си. Виждах как, навлизайки дълбоко в отношения, съм и поспирала. Докато се наблюдавах, не бързах да си давам оценка или да оценявам ситуация/друг. Оставих възможност да е било естествен процес на отдръпване от илюзорна интимност, както и възможност да съм се докоснала до пределите си за момента. Допуснах дори, че реално не съм се отдръпвала, както и че напротив – навлизала съм по-навътре в себе си, отколкото мога да осъзная сега. С други думи - продължих да гледам на нещата в движение, без именуване и ограничаване на случилото се, на случващото се.
Мога да пиша в темата много, мога да възкресявам стари химери, да акцентирам върху привидяни като безкористни преживявания с малката любов (ескалирали в докосвания до Голямата), но знам, че ще е непълно и ограничено. Дори ако разкажа за случвалата се в мен, независима от "външни"* фактори тавтология на „безкористие” ще се получи тромав поетичен опит, пък в тези мигове самата съм била 'чиста поезия:-).
За границите пред Любовта „ми” какво да кажа...Тя никак не е моя, а когато минава през съществото ми, ме лишава от опората на фалшивите ограничения, но пък нали е непредвидима и нелогична, току виж поставила граница пред любовта МИ.
Какви са твоите граници в Ллюбовите?
А думичката „граници” какъв нюанс носи в смисъла, който влагаш?
*Нищо не е външно на нас, та дори, когато има посредник за към Любовта, той никак не ни е външен.
| |
|
Тема
|
Re: любовни явления
[re: konopr]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 25.02.09 22:43 |
|
|
Не знам дали има любовен гуру, но положително има минимум двама негови преданоотдадени
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 25.02.09 23:09 |
|
|
чакра по чакра, чакра по чакра
Чудесно предложение. За жалост мога само да наблюдавам, а не да участвам. Родил съм се без чакри.
___________
| |
|
Тема
|
Re: любовни явления
[re: konopr]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 25.02.09 23:10 |
|
|
Хей, Конопи, друже здравей!
за това -
А друго нещо, което е странно е това че като съм сам (няма женско рамо на което да се опра) ми се е случвало да остана с впечатлението, че сякаш жените не им се занимава много с мен, а като ми потръгнат нещата с някоя мадама, изведнъж отвсякъде женско внимание, това е малко ганярско от страна на Жената (тука имам предвид голямата жена, която е във всички жени едновременно и която е съвкупност от всички жени)
мога веднага да ти споделя - запалил си огъня отвътре и всички идват да се сгреят. Когато има огън, на всички им се иска да ги огрее и тях
на мен ми се е случвало. трябва да внимаваш да не станат грешки. имам предвид, че е възможно да изразходваш енергията преди човека, който я е събудил, да се е обърнал към теб. от друга страна - ако пътя е отворен за някой, може би точно той трябва да дойде, а не този, за който ти си бленуваш... божа работа, не се знае знае ли се
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 25.02.09 23:26 |
|
|
Някога и аз съм имал подобни на твоите аргументи, даже и повече... Така че няма смисъл да ги дискутираме.
Ще го приема с особено мнение, сиреч съмнение. Не познавам човек, който чрез практиката си да е достигнал до подобни на моите аргументи и да се е върнал пак на кота нула. Поне не от тия, които все още се занимават. От отказалите се - бол. Но аз не съм ти, така че всичко е възможно.
В отговор на:
Няма по-скучно нещо от това да се говори за любовта с човек, който не я е изживял и подхожда към нея с ума си
Argumentum ad hominem - любимият ми аргумент. Съжалявам, но в случая не върши работа. Просто говорим за различни неща. По твоя мироглед аз не съм изживял нещо, по моя пък ти не си изживял нещо. Кой е прав и кой крив?
За мен по-важното беше, да се наблегне на факта, че всеки мироглед е следствие на възприети чужди възгледи, следователно не е универсален, нито пък е наш, да не говорим за личен избор.
Едисон е казал, че има хиляди начини как да не се направи електрическата крушка и само един правилен. Аз вярвам, че така е със всяко нещо в живота. И от тук, за мен е много ценно да наблюдавам личния опит на различните хора и следствията от техните избори. Не представата им, не желанията им, а следствията - неоспорими, сурови, обективни.
Опита на хората, които са приели да следват Любовата е много полезен за мен. Казах ти, аз виждам нещастни хора; хора, които постоянно търсят и това търсене няма край. Другото наистина са подробности под линия.
___________
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 25.02.09 23:51 |
|
|
ха-ха, да, ти май си от ония, дето са само с по три тантели.... ооопс, тантиена?
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 26.02.09 09:22 |
|
|
"Роден без чакри" е една заигравка от студентските ми години, когато за пръв път пробвах Хата Йога. Преподавателя беше леко фанатизиран, че Йога и само Йога е единственият прав път. Беше почнал да разправя нещо за чакрите и ме попита за някакви усещания. Аз му казах, че съм роден без чакри, а той се вкисна и ме изгони.
Идеята ми беше, че всяка система разглежда всички хора, като подвластни на нея, респективно, според Йога, всички хора имат чакри.
Обаче как може да се обясни противоречието, че има различни системи, различни от Йога, чиито последователи са стигнали не по-назад от йогините, без да ползват никакви чакри?
Дао е само един от примерите, има още много. Между другото, в Марма Йога има много, много повече центрове, от основните 7 чакри. И по ръцете и по краката и по цялото останало тяло. Според китайците, всяка точка от тялото е енергиен център.
Но пак си остава въпроса, че най-важните енергийни центрове, в различните системи, са с различно местоположение, характеристики и свързани с тях практики.
П.П. Аз съм кастанедианец, а кастанедите имат само един главен център - мозъка, който очевидно е закърнял и сме кухи като лейки. Поради тая причина, всички вярваме, че нашата кокошка е фитка и сме по-хитри от другите, като сме избрали най-доброто учение! Селски тарикати и фанатици!
___________
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 26.02.09 10:59 |
|
|
Здравей, Мо,
понеже обещах, а и имам чувството, че остана неизяснена работа по твоите постинги ето сега един опит. Абзац по абзац, стъпка по стъпка
За да е освободена любовта, първо човек би трябвало да може да говори свободна за нея. - казва Миро
Мо - Миро, откога говорено за нещо дойде като първи признак за неговото познаване, изживяване и т.н.???
Сега, тази тема я отворих аз, с молбата хората да отговарят центрирано и от собствен опит. От тази гледна точка Миро е прав. От друга гледна точка - ти си прав, защото първо е опита и после – говоренето, поне така и аз смятам, че е смислено. Аз си мислех, че повечето хора тук са с опит, та вече могат да говорят. А говоренето за любовта има смисъл точно, защото медиите преекспонират темата за любовта и секса. В медийното пространство се създава образ, който е моден и изкуствен. Молбата ми тук беше да говорим от личен опит, а не на основата на предразсъдъци точно, защото по този начин можем да се докоснем до нещо автентично. тук идва и коментара ми към Хуанджи, който обаче е в тантра-темата - ние говорим, понеже сме човешки същества с индивидуално съзнание. ако бяхме животни най-верояно нямаше да го правим, поне не по този начин, макар че не съм сигурна, че сме съвсем наясно с животинското съзнание и способности за говорене. Излизат все повече свидетелства че животните говорят и се смеят, което е белег за съзнание. За преживяването им за любов нищо не знаем, понеже не сме говорили с тях.
Говоренето и рефлектирането са именно основани на опита и имат за цел да помагат на личността да се движи в правилния път. рефлексията е част от медитацията, а говоренето е споделяне на рефлексията. поне в този случай тук и сега в тази тема. тъй че тия разговори за говоренето - сдали говорим за каквото нямаме и не гоорим за каквото имаме - за смехота и нямат смисъл сега. не е това отправната позиция.
Нека не обиждаме пустинята. Там любовта са се родили едни от най-красивите разкази за любовта.
йъп! съгласна! стинг е великолепен, па и се води виден тантрист с акцент върху сексуалните практики, според медийния му образ
Любовта и социализацията са две различни неща... - казва Миро
Мо - Грешиш. Социализацията определя представата на човек за всяко нещо.
абсолютно съм съгласна с тебе, мо, що се отнася до любовта с малко 'л'. също така, смятам, че човек е неизбежно социално животно, така че, тъй като почти всичко му минава през съзнанието и езика, всичко му е социализирано. (да не влизам в цитати, това е възглед на социалните теоретични и практикески науки, каквито аз упражнявам в ежедневието си). обаче просто има един аспект на разглеждане на нещата, който се нарича феноменология, идва от философията и изследва нещата в тяхното пораждане. Т.е. микрокосмоса на нещата. Миро явно изследва пораждането на феномена точно в перспектива микрокосмос, ако разбираш какво имам предвид. И тук гледните ви точки не се засичат просто защото говорите различни езици - единия изследва социалния аспект, а другия - феноменологичния. Ако не го знаете – и двамата сте много симпатични обаче, и вярвате или не вяравате - много си приличате . Може би е от дългите ви дискусии във форума на дира, или от неюо друго – не знам. интересна е срещата между двата мирогледа (или могледа , да не привилегировам )
Никой не избира дали да живее - раждаме се не по наше желание,
спорен тезис. зависи от гледната точка, от ‘религиозната’ перспектива, която споделяш. Не знам още за човек, който да е дошъл ‘оттам’ с ясни доказателства за това какво е и какво не е. аз лично не познавам такъв и докато не позная –избирам по някакви си мои съображения. твоята е гледна точка е енда, моята е друга, няма да обръщам вярата ти обаче
Не виждам какво трудно има в това да следвам една социално утвърдена програма на живот - любов, брак, деца, работа, 1 път в годината почивка и бла-бла. Това го може всеки, една и съща песен с вариации. При това липсва всякакъв личен избор.
това си е твоя избор. липсата на избор също е избор никой не ти отнема правото да избираш, то е свещено и изначално човешко право. няма да оценявам избора ти, защото си е твой, запазвам си правото да се различавам от теб и това да не ме диспривилегирова социално.
Първо любовта не е ценност, а твоя ДАДЕНОСТ. - казва миро
Мо казва - По-горе ти дадох пример за децата отгледани в Природата. Второ, мисля, че бъркаш стадния инстинкт и чувство за принадлежност с Любов. Едното ни е дадено от природата, защото като вид оцеляваме много по-лесно на групи, отколкото по отделно
относно децата, отгледани от природата. ти познаваш ли такива? Изследванията, за които говориш, изследвания върху преживявания на любов ли са. защото, ако не са, това значи, че просто тази тема не е била засегната в тях. всяко изследване в резултата си зависи от матрицата на търсене, която му се залага в началото. така че тук гледам на тази препратка като на твоя спекулация, която обслужва доказването на личната ти гледна точка, но без доказателства.
Относно стадния инстинкт и чувството за принадлежност обаче се доближаваш - според мен - до същността. разбираш ли, проблема е в думите. задачата на настоящото 'изследване', което тук предприех с тази тема, беше именно да се опитаме да избягаме от клопката на думите. и това да го направим като говорим за личното си преживяване за любов. което нямаше да ни направи автоматично апологети – от което ти не знам защо се боиш. но дори и да беше така - какво обезпокоително има в това? ако то отразява същността на нещата в тяхното преживяване???
на стадния инстинкт и чувството за принадлежност ще се върна пак, защото се отваря голяма и важна тема.
и най-накрая стигаме до твоя параграф, където споделяш нещо от личен опит. заради него направих отговора си - защото тук си стигнал до себе си и заслужаваш отговор поне заслужаваш моя отговор - аз това бях повикала, автентично споделяне. всичко, което казваш в последния параграф, е вярно - за теб. за което ти благодаря. по повод него искам просто да ти кажа, че ако имаш друга гледна точка - например, че твоята работа е ти да даваш, а пък от другата страна да става каквото ще - също ще бъдеш прав. както ти казваш и аз съм абсолютно съгласна с теб, става дума за ценности и личен избор.
салют, мо! за чакрите и социалното чувство за принадлежност ще пиша отделно, че стана безкрайно дълго тук.
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 26.02.09 11:02.
| |
|
Тема
|
Фичино, за Пирът и Соловьов, за любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 26.02.09 11:11 |
|
|
Марсилио Фичино - Коментар върху Платоновия Пир за любовта,
а ето тук руският религиозен философ Владимир Соловьов, за любовта:
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 26.02.09 11:14.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 26.02.09 12:12 |
|
|
Здравей, imprint,
Радвам се, че се включваш в нашия дълъг и чисто мъжки стил на безкрайно писане и дъвкане, при това го правиш по начин, че да те разбера. Благодаря ти за усилието! Ще вмъкна една скоба - жените, понеже живеят в мъжки свят, в много по-голяма степен владеят мъжките елементи като логика и говоренето, отколкото мъжете владеят женските елементи като интуиция и безмълвие. За жалост комуникацията тук не може да бъде посредством мълчание, така че не мога да упражнявам споменатите женски елементи.
Но да се надяваме, че някои осъзнавания могат да бъдат вербализирани.
По същество.
Молбата ми тук беше да говорим от личен опит, а не на основата на предразсъдъци точно, защото по този начин можем да се докоснем до нещо автентично.
Въпросът ми е как човек може да надскочи образа на любовта, чийто продукт е цялостното негово възприемане на Любовта?
Миро казва чрез усещания. Аз му казвам, че и усещанията могат да се моделират, при това човек без да си дава съзнателна сметка за това. Така че усещането не е критерий. Личния опит, следствие на заучени усещания също не е критерий, уви.
обаче просто има един аспект на разглеждане на нещата, който се нарича феноменология, идва от философията и изследва нещата в тяхното пораждане. Т.е. микрокосмоса на нещата. Миро явно изследва пораждането на феномена точно в перспектива микрокосмос, ако разбираш какво имам предвид. И тук гледните ви точки не се засичат просто защото говорите различни езици - единия изследва социалния аспект, а другия - феноменологичния.
Феноменологичния подход ми е известен, изучавал съм го в няколко различни дисциплини. Проблемът с едно изследване или по-скоро наблюдение винаги си остава, доколко изводите базирани на феномена са валидни.
Аз пак ще повторя - западния човек (нека го вземем за отправна точка, защото всички сме възпитани в духа на тази култура), или по скоро личността на западния човек е продукт на определен тип социализация, в която централна роля играе Любовта. Забележи, че не правя разлика между голяма и малка любов, защото според мен моделът е един и същ, като разликите са във отделните вариации. Но основата си остава обща.
Сега да излезна от академичния изказ, който макар и точен е доста сух. И ти и иаз, а и всеки човек е научен какво е Любов. Как тогава може да изследва Любовта, ако човек е движен от насадени от детството модели на поведение а.к.а редразсъдъци? Човек не е отделен от социалния си аспект/възпитанието/, който е водещ и според мен е неправилно че отделяш феноменологията от социалното.
липсата на избор също е избор
За да има избор, трябва да има поне две алтернативи. Когато няма алтернативи, си е сляпо следване, особено ако човек не съзнава, че няма избор.
относно децата, отгледани от природата
Има материали по темата. Намери нещо и прочети, стига да не е за Маугли. Отговорът на въпросът ти е - тези деца не само не изпитват Любов, такава каквато изпитва един социализиран, цивилизован човек, но са дотолкова различни във своето възприятие, че не могат да се приспособят към елементарни и обикновени действия като ядене с прибори, носене на дрехи, спане на легло и т.н. Те умират, неспособни да се променят според насилствено налагания им социален модел. При това колкото са по-големи, толкова са по неспособни да се социализират и толкова по-бързо умират.
по повод него искам просто да ти кажа, че ако имаш друга гледна точка - например, че твоята работа е ти да даваш, а пък от другата страна да става каквото ще - също ще бъдеш прав. както ти казваш и аз съм абсолютно съгласна с теб, става дума за ценности и личен избор.
Да, теорията ми е ясна. Практиката обаче показва друго. Всеки иска нещо в замяна на даването - така сме научени - благодарност, признателност, вътрешен комфорт, а ако не ги получава, тогава съжаление, самосъжаление и т.н.
За да го има това, което ти казваш, и теорията за истинската и чиста любов казват, трябва човек да няма Его. Уви, в самата Любов няма ни най-малък намек за това какво е Егото и как човек да се справи с него. Не познавам хора без Его.
Каква е любовта на човек с Его? - Егоистична!
Салют и на теб, ще се радвам да поговорим за чакрите-макрите. Темата е интересна, особено ако е намесен личен опит.
___________
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 26.02.09 13:00 |
|
|
Хей, Мо, удоволствие е за мен
Въпросът ми е как човек може да надскочи образа на любовта, чийто продукт е цялостното негово възприемане на Любовта
моят отговор е продиктуван от личния ми опит, че моето разбиране за любовта се променя с това как аз се променям. и тъй като личния ми процес е, вервам, към разширяване, вероятно и разбирането ми за любовта - пък и за Любовта - се разширява, поне така говорят наблюденията ми върху мен засега.
неизбежна е, верно, основата, не случайно името ми е imprint, това е онова, за което говориш при децата, отгледани от животни или при патетата, отгледани от хора (виж конрад лоренц за това). това е образеца на първото, което те въвежда в дадена социална ситуация. оттам насетне обаче има и работи индивидуалното усилие и отговорност за това какво да става с теб / да не става с теб, какви усилия да положиш в някаква - избрана от теб - насока.
Как тогава може да изследва Любовта, ако човек е движен от насадени от детството модели на поведение а.к.а редразсъдъци? Човек не е отделен от социалния си аспект/възпитанието/, който е водещ и според мен е неправилно че отделяш феноменологията от социалното.
ах ти суфист си ти, Мо, не си ли?
вярвам, не налагам убеждението си, но то пак е въз основа на личен опит, че е възможно човек да преживява някакви състояния на реалност директно. след което може да влиза във феномена и да ги анализира, рефлексира, облича в думи с цел споделяне. същото, без изключение, отнасям до вътрешното преживяване за любов (съгласна съм да отпаднат големите и малките букви, щото е излишно усложняване на нещата)
за феноменологичното и социалното. пробвай да напрвиш социологическо изследване и да вкараш феноменологичен апарат. или обратното. защитниците на двете парадигми ще ти скочат на гушата. има отворени съвремнни социолози, които могат да го напрвят, да, от висотата на интелектуалния си гений. евала, риспект. принципно всичко е едно и също, така е. каквото горе-това и долу и т.н. има много опити за това да се правят аналогии между физика и социални процеси, например. интересни са ми винаги, наистина, точно заради това, че търсят някакви универсални принципни. но засега западната наука ги разделя нещата. а източната ги събира. както ти каза - за жените по-присъщо е мълчанието и приемането, за мъжете - говоренето и завадяването на външния свят. във връзка с което и отношението към любовта според мен полово се различава. някой беше казал, че жените усвояват света през емоциите, докато мъжете - през духа. не че двата пола са лишени от другото, но такива са доминантите. може би има основания за това твърдение.
За да има избор, трябва да има поне две алтернативи. Когато няма алтернативи, си е сляпо следване, особено ако човек не съзнава, че няма избор
аммм, аз съм екзистенциалист като философски убеждения. с активна гражданска позиция смятам, че човешкостта минава през вземането на избор. невземането на избор е отказ от живеене. това е несъмнено моята гледна точка и е въпрос на избор
Каква е любовта на човек с Его? - Егоистична!
за съжаление тук опита ми показва същите резултати. това е преобладаващото състояние на нещата. мисля, че си прав. от друга страна - защо да е за съжаление, нещата просто са такива. егото не е това, което е - егото е шанса ни да минем отвъд. същото е и при егоистичната любов, мисля - шанс да минем в другата работата е там, че реалността е парадоксална, такова е нашето несъзнавано, такова е и полето / реалността на ноумена - там няма добро и зло, то просто е.
за чакрите и социоума...уф, ще карам накратко, че искам да изляза оттук има две книги, които можеш, ако искаш да погледнеш - "източно тяло - западен ум", това е основния източник. в него се представя психологична теория на човешкото развитие, обвързана с отварянето на чакрите - една по една, стъпка по стъпка
първа чакра е свързаността със земята и материалното, връзката ни с това тяло и този свят. там е и секса като репродуктивна способност. (идване в света, експанзия, мъжка енергия - ян)
способността за свързване идва на ниво втора чакра - което психоаналитично става на около 6 месеца / стадия на огледалото. но това не е все още вътрешно породеното преживяване за любов. (енергията е насочена навътре, женска чакра - ин)
следва трета чакра - развитието на егото - което ни свързва със социума. тук идва усвояването на езика като връзка с другите социални същества. тук идва намесата на бащата като онзи, който дава закона / пак социума (всичко е метафорично), идва себеутвърждението и разширяването на територията за обитаване (експанзия, мъжка чакра).
следва четвърта чакра - сърцето. това е женска, ин чакра, свързана с приемането на света през меката енергия на любовта. когато се говори за свързване със сърдечния център при преживяване на Любовта, се няма предвид обаче тази чакра. или поне не на плитко ниво, се има предвд свързването на дълбинно ниво с този аспект. както ти каза, има различн гледни точки за енергийните центрове. аз също много се чудя например как да тълкувам различните цветове, които виждам като енергия - според нитайската система за петте елемента или според цветовете на чакрите? мисля, че има още какво да откривам в тази насока. има една книга, 'ръце от сетлина' се казва, където говорят за цветовете, чакрите и т.н. и имат интегративен и практически подход. ако ти падне - погледни я.
та, в този случай, когато говорим за свързване с лщбовта, се има предвид дълбинно отваряне на четвърта чакра, което води към сърдечния тантиен, номер 2. това е алтруистична и nonconditional любов. ако човек е със задръстени от физическа и психическа плява чакри, не може да стигне до това преживяване. затова и много хора не разбират за какво става дума тук. те вървят по своя си път и рано или късно ще го разберат. това не е основание ние да искаме да ги променяме. този разговор тук е за хора, които имат конструктивен, а не егоистичен и разрушителен интерес, нали
и т.н. пета, шеста и прочие чакри отговарят на различни аспекти на психичното функциониране. има системи, които изкарват цнтровете нагоре до 10, не до 7 - връзка с космическите закони. всичко е въпрос на интерпретация.
интересна е едно изследване на социални психолози, Колман и Зелберг, които говорят за усвояването на различни гледни точки като маркер за лично развитие - вървят във времето по същия начин, както и тази перспектива, която тук ти развих. стигат дотам обаче, че това развитие е социално обусловено - ето мястото на твоята теза за социалността на феноменологияното преживяване. според тях на някои места хората в развитието си стигат до перспектива номер три (аллах е един и мохамед е неговия пророк), а на други - в индуизма например - стигат до перспектива номер седем, където има много и различни гледни точки за разбирането на един-единствен факт и тяхното съвместно разбиране не е проблем, а просто осветлява реалността.
стана много абстрактно, извинявай. аз може би дотук.
а, по отношение на личното ми преживяване. да, помня кога ми се отвори втория тантиен - сърдечния, помня какво беше преди това и че светът ми се промени с това отваряне. има още накъде да вървя в тази посока - реализирането на личността става на етапи, и в това реаизиране има периоди на регрес, които са просто част от пътя. важното е да си прощаваме и да не се отказваме.
темата, по която говори ми е екзистенциално интересна. защото не мога да говоря така обстоятелствено и спокойно в живото пространство за нея с толкова различни хора, които обаче имат някакви сходни - все пак - гледни точки към развитието. оставих се на любопитството си в нея да ме води и то ме отвлича доста от прагматичната ми реалност, така че вървя към затихване все пак, ще чета и пиша, както мога, благодаря предварително за включваанията!
любов и радост!
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 26.02.09 13:12.
| |
|
Тема
|
Re: разказите
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 26.02.09 13:33 |
|
|
Мила Видия, всички заедно ВЕЧЕ правим цяло произведение. Не е задължително то да е само под формата на новели или скайп разговори.
Чета внимателно това, което споделяш. Смея да кажа, че му и отговарям. Понякога без думи, понякога с нещо включено в разговорите ми с хората наоколо и което знам, че влезе дълбоко и в теб... Понякога и по друг начин...
Важното е общувайки цялостно с останалите, всеки да гледа дълбоко и в себе си. Вчера един наш приятел от пространството тук, който явно се е разсеял да гледа малко повече навън, ме попита съсвсем серизоно дали аз не пиша и с твоя ник. Чак ми беше трудно да му обясня противното. Макар, че знам, че и ти ще искаш да ме опровергаеш...
Любовта може да е безгранична, но ние като хора имаме нашите ограничения, които се отразяват на възпримането й. Ако ги нямаше тези ограничения, нямаше да има нужда от скайп, клубове и прочие. Нямаше да има нужда да ме питаш за това или онова, защото щеше да го знаеш. Но няма лошо в ограниченията, те ни карат да развиваме качества в нас за да отидем отвъд тях.
| |
|
Тема
|
Re: разказите
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
L.L. (златната жаба) |
| Публикувано | 26.02.09 13:49 |
|
|
Относно ограниченията... сякаш се опознаваме чрез тях. Не толкова развиваме, колкото откриваме себе си и света. Макар, че е и това може да е върос на терминология. Някак си няма да е интересно, ако никъде няма гранци за осъзнаване.
Поздрави и прегръдки и от мен!
| |
|
Тема
|
Re: разказите
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 26.02.09 13:50 |
|
|
Да,Шани-опровергавам те.Веднага!Защото съм сигурна,че всички,пишещи тук,с любов и за любов,сме седнали до източника си - 5см,под пъпа.Удивителна е прозрачноста на нета!Благодаря ти-с ЛЮБОВ!
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 26.02.09 13:53 |
|
|
Права си imprint, като начин на разговор, аз съм приел софисткия метод, но не и софистката нагласа. Наддумването е удоволствие за мен, но не и самоцел. А в някои случаи е задължително да се избягва.
Ще използвам нещо, което каза: Разбиране за любовта е свързано с разширяването (на възприятието). Колкото човек разширява възприятието си, т.е. минава отвъд границите на социализацията, толкова повече различните твърдо установени понятия се разпадат.
Поздравявам те за твоята способност да концептуализираш! Аз като един истински софист, ще се измъкна от научните обяснения, за да има някакво равновесие. Проблемът на науката е нейното ниво на абстракция в смисъл на отстраненост от личния опит. Хората се разглеждат като обекти, процесите се разглеждат като обективно протичащи, сиреч всичко се обяснява много добре, но липсва най-главното - как това да се приложи пряко към човешкия живот.
Така се получава, че лекарите, които разбират процесите в човешкото тяло, не са по-здрави от останалите хора, психолозите не могат да се справят със собствените си психични проблеми, а философите никога не живеят по начина описан в техните теории. Науката е отделена от човека - това е професия, която се практикува от 9.00 до 17.00. А после?
Имах кратък досег с различни методи, които са на ръба на науката и докосват различните духовни учения - ребъртинг и холотропно дишане. Друг е въпроса кой е първоизточника, но тая тема ще я прескочим, с цел чистота на примера, а не компрометиране. Тия методи са нагледен пример за частичност и откъснатост. Липсва цялостна завършеност, каквато притежават някои учения. Примерно тези методи се занимават с психиката, но не обръщат никакво внимание на соматиката. А те са неразривно свързани. Можеш да подлагаш един човек на безброй сеанси, но ако не промениш материята няма как да излекуваш психиката.
Това са само примери, въпросните методи не са ми интересни и не са предмет на темата.
Да се върнем на любовта.
Сигурна ли си, че в класическите санскритски текстове се говори за любов и нейната връзка с чакрите?
Напоследък се сблъсках с различни преводи на стари китайски текстове и се оказа, че много от понятията не са точни, но липсват по-подходящи. И така може нещо да се преведе като любов в смисъл и контекст, който няма много общо с това, което разбираме и изпитваме като любов.
Ето ти казваш алтруистична и nonconditional любов. Мога да кажа, че изпитвам подобно чувство, когато съм навън, отпусна се, спра мислите си, разтворя усещанията за личност и тяло и мина отвъд сетивните усещания. Тогава усещам всичко около мен. Бих могъл да кажа, че това е любов, но по-правилно ми звучи да го опиша като радост.
Ето още един парадокс - всеки иска любов, но за радостта никой нищо не казва. Ако човек се огледа, ще види една група от начумерени хора, които постоянно говорят за Любов, а не могат да се радват.
Някой тук беше написал, че думите не могат да опишат онази страна - те са създадени да опишат тази страна на нещата, социалната страна. И поради това няма много подходяща дума за безусловна радост. Има щастие, има любов, но къде има радост от това че сме тук в тоя прекрасен свят, в това чудно време?
Много хора мислят, че щом имам нещо против любовта, то аз съм студен човек, липсва ми емоционалност. Разчитам на логика и разум. Аз обаче зная, че съм емоционален човек, но предпочитам да насоча тази емоционалност не под формата на нужда от любов, а като радост от живота.
От известно време ходя пак на латино танци. Там има много клишета за страст и прочие. Но ако човек мине отвъд тях, може да се радва и да усети чистата радост от живота. Разбира се много хора не се наслаждават истински на танца, защото се грижат как изглеждат, защото са отишли да намерят Любов т.е. гадже. ;)))))
Във всяко нещо може да има радост, стига човек да го прави с желание и да не робува на клишета. А представата за Любовта е едно от най-големите и предизвикващи нещастие клишета!
___________
| |
|
Тема
|
новите пространства
[re: Aye!!!]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 26.02.09 13:58 |
|
|
Приеми "границите", за които те питам не като нещото, което те ограничава, а като пространството и посоката, която ти е интересно да изследваш и откриеш в себе си.
Сигурно усещаш в теб крайграничните райони между Познатото относно Ллюбовта и пространството, което е все още девствено в теб и нещо те тегли към него...
Като конкретен пример виж това, което ти сподели в една съседна тема като постигане на състояние на приемане, ако примерно неочаквано видиш любимия си с друга жена в много интимен контакт. Впрочем, ако Хуанджи не го интересува тантра погледа в споделянето на Джени, което всъщност го накара да пусне цяла тема, може тук да да влезем в него.
Що се отнася до моите граници, медитирам над усещането, което да вкарам в думи. Оформя се като една отделна тема, която може би ще пусна съвсем скоро. Знай, че това, което ще споделя там е началото, и това, което ми интересно е да навляза по-дълбоко в него...
| |
|
|
|
аз искам един красив любовен гуру от женски пол
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 26.02.09 14:09 |
|
|
да, грешката е вярна - казах 'суфист', имах предвид софист, но може би ти си един потенциален екстатичен суфи ?
ще пиша пак
любов и радост!
стъпка по стъпка
| |
|
|
|
Здравей приятелко:)
разбираш си ги ти някои аспекти на любовта гледам аз:)
имам предвид, че е възможно да изразходваш енергията преди човека, който я е събудил, да се е обърнал към теб
може ли малко да поясниш? За енергията на привличане ли говориш? тя винаги е будна според мен, а иначе ако си говориим за влюбване, по мое мнение то винаги е взаимно. Ако е само едностранчиво, това не е влюбване а някакво самонавиване и самовнушаване
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 26.02.09 14:57 |
|
|
ех, значи, как да не ти отговори човек. потока го обръща на потоп
Така се получава, че лекарите, които разбират процесите в човешкото тяло, не са по-здрави от останалите хора, психолозите не могат да се справят със собствените си психични проблеми, а философите никога не живеят по начина описан в техните теории. Науката е отделена от човека - това е професия, която се практикува от 9.00 до 17.00. А после?
за научния дискурс влязох в него само защото някой приплака за факти и обективност. по начало бягам от това, защото не вярвам в него. научният дискурс е студен и отблъскваш, нечовечен. истина има в субективното преживяване на нещата, там тази истина е истинска. другото са конвенции. ако изключим преживяването на ноумена. аз ползвам книгите за работата си. и развивам себе си - както за работата си, така и за себе си. най-вече за себе си исобственото си израстване. работата ми само се облагодетелства от това. така че моето работно време е горе-долу 24ч аз и сега съм на работа докато пиша (не на работното си място, а работя фактически) - понеже този интерес е за мен личен и професионален едновременно.
холотропно дишане или рибъртинг - два метода, които още не съм пробвала, но съм била на косъм да ги опитам. мислех, че правят синтез между психология и тяло... не?
аз имам интерес точно в тази посока. знам за хора, които правят синтез между душа и тяло и следя развитието им. моето професионално развитие върви в тази посока. аз гледам на тялото - както на своето, така и на чуждото - като на сома, одухотворено тяло, неотделена душа от тяло, с всичките му симптоми, знаци, общувания и страдания. паметта и душата в тялото - въплътени, втъкани едно в друга, по същство - едно: вълпътена душа, одухотворена материя. грижата за душата - през тялото и т.н. доста тантрическо, не е ли?
за класическите санскритски текстове нищо не мога да кажа. това е проблема на превода. затова има смисъл човек да си седи в една традиция и да я копа с оригиналните източници, и да бъде воден от автентични учители - точно заради проблема на превода и предаването на традицията. ама - какво да се прави, трябва да си живеем в ограниченията и да си ги приемаме фактите, които ни се поднасят винаги с едно наум
за радостта, joy of the heart любовта и латино танците
прекрасно е, че ходиш на танци! танците са естествен начин да се свържем с и да изразим радостта, която е в одухотвореното ни тяло. много е възможно като говориш за радост да става дума за естественото състояние на сърцето - непривързаната любов. мисля, че имаш основания. и аз мисля да открия нов танцов сезон скоро...
моят проблем е такъв. учителят ми казваше, че трябва да се стремим към емоционален баланс, че екстатичните емоции водят до дисбаланс, също както и негативните. което ни отдалечава от центъра и същността. обаче, аз познах екстатичната любов - извън мъжко-женските отношения, под форма на медитация. има противоречие в това и не знам как да го мисля. е, ясно е, че трябва да му се отдам медитативно, което и ще направя. но какво мислиш ти за това?
също. има много-много видове любов. почни от първите си отношения - по един начин обичаш майка си, по друг - баша си, по трети брат си, по четвърти - сестра си, всеки приятел - различно, шефа си или просто някой странник - също. по един начин обачаш да ходиш на кино или тетъар, а по друг - да бъдеш сред природата. във всичко това сърцето се радва, но по различен начин. заслужава си да има различни думи за това. но уви няма - и ние си смислим, че всичко е едно и също. а то не е.
радост в сърцето! :)
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 26.02.09 15:01.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 26.02.09 15:56 |
|
|
и мен не ме вълнува научния дискурс, но пък с кеф те чета. медиираш чудесно между световете едно е някой като мен да излъчва разбиранията си през анахата, та дирекно ВРЪЗ нечувствителното възприятие на друг , друго е да се е получило такова фино преливане, което да изкуши събеседника да разклати устоите си. не че не се случва да въздействам, но е предимно на хора, с все някакъв интуитивен опит. всъщност, лъжа - бръквала съм в съзнания на учЕни :)), ама става така - поглеждат за малко в ирационалната ми паничка, ахкат, пляскат се по челото и докато ги изпусна от поглед, пак са направили завой към "безопасното" на рациото . иначе обикновено гледам умно, когато някой разчита логически да го убедя в непроверяемите си по спекулативен път разбирания.
та ми е кеф да те чета и благодаря. личи си, че имаш силни лични преживявания, ама пък не си на нож и с Кант например
знаеш ли, пак да кажа - странно е как не съм обърнала внимание що за същества населяват виртуално (и със сърцата си) това клубче :-)
П.С. Ще ме извиниш, че влизам в разговора ви, да?
| |
|
Тема
|
Re: любовни явления
[re: konopr]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 26.02.09 15:58 |
|
|
я помисли пак! добре ли помниш мъжкия му еквивалент?
| |
|
Тема
|
Re: любовни явления
[re: konopr]
|
|
| Автор |
Mиpo () |
| Публикувано | 26.02.09 16:33 |
|
|
Преди доста години бях задал подобен въпрос на един приятел. Не че е любовен гуру, а просто имаше повече опит от мен. Това, което ми каза тогава и това, което усещам сега, доста се припокрива.
Кога съзнателно или подсъзнателно търсиш жена, ти не си центриран в себе си. Т.е. въобще не си центриран и това се усеща много лесно от жените, които в болшеството си съзнателно или не търсят центрирани мъже.
Когато тази центрираност ти се случи (поради контакт с друга жена, медитация или друго нещо) енергията ти, силата ти и финното ти излъчване се променят, което пък привлича жените.
Въобще, като спреш да търсиш нещо, то се появява само. Това е един важен окултен закон, който далеч не се отнся само за отношенията мъж-жена. Като разбрах това след една история с една жена, за която споменах по-нагоре, и ми стана много смешно "Когато исках да имам въпросните способности и все не се получаваше, а когато друго ми стана интересно и ... те се появиха без да съм ги искал. Все едно като пораснеш да ти попаднат цял набор от малки колички, които си искал да колекционираш като дете".
Така че ето ти още една причина за медитация и цигун. Но не забравяй, че ако ги правиш с цел да свалиш някоя мадама, това е също форма на нецентираност ще бъдеш "хванат".
| |
|
Тема
|
Re: новите пространства
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 26.02.09 16:36 |
|
|
ами още в другата тема споделих, че бих искала да имам приемането. ще рече - начално поне да медитирам върху варианти, които не съм усещала като лесни за мен. мнозина се сблъскват фронтално с подобни опитности и ги "приемат", без да ги приемат.
да казвам, че приемам нещо, не е достатъчно, нито пък да продължа връзка с човека, който съм засякла в подобна ситуация. и въпросът наистина не е да мечтая за подобна опитност - поне с моите вътрешни нужди това не съвпада, както писах и в другата тема - ако усещах подобна необходимост, тя би била нещо компенсаторно. да сме с някой, не означава че го притежаваме, съответно - не е задължително да се освобождаваме от чувството си за притежание чрез противоположност. виж, вътре в себе си - като нагласа и представа, е добре да сме се докоснали до всичко, с което можем да се сблъскаме в реала, да сме подготвени за любовта отвъд конкретните стадно приети за нормални отношения.
ако пък става дума, че искаме да споделим радостта от отношенията си с всичко и всички, ок, но има много начини.
в движение съм. и съм доста далеч от идеята, че всичко, което правим във връзка с любовта, е щампа. няма как да е така. поне аз се наблюдавам, за мен някои от заучените моменти са ясни, познавам и някои независими от модели пространства в себе си.
ми давай си темата, пък да видим :-)
и имам предложение - нека правим повече навлизания в различните форми. като наблюдавам живота си и приемайки го цялостно като практика, влизам в контакт с любовта по всякакви начини. имам наблюдения, свързани с работа, с приятели, роднини и пр. не само мъж-жена фрагментът владее темата . интересното е, че има хора, за които нещата са дотам. не са. няма как да са, любовта е, както си написал даденост, ние сме потопени в нея. колкото повече се депрограмираме, толкова повече ни изпълва.
@-}--
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 26.02.09 16:41 |
|
|
Аз ще почна от края. Спомена софисткия подход и сега ума ми припка да покаже всички маймунджилъци дето е научил.
Всичко е едно и също, и в същото време не е. Аз и ти сме отделни хора, със собствена съдба, собствено тяло, собствени желания, собствени търсения, собствен Път. И в същото време и аз и ти сме свързани. Не метафизично, нито религиозно, нито мистично и т.н. А по най-прекия начин - въздухът който аз дишам, го дишаш и ти. Водата която пия е минала през милиони други тела. Всеки е свързан със всеки. Сигурно връзката продължава и там, където още не съм стигнал. Но дори на това ниво, аз съм свързан с хората, които обичам, и с хората, които мразя. И с хора, които нигога не съм виждал; с животни и растения, с цялата планета; с цялата Вселена...
Това, което казваш за работата - вярно е. Налгало ми се е да използвам неща, които никога не съм и мислил, че имат връзка с работата ми. Както и обратното. Всичко е свързано, но и не е.
В отговор на:
моят проблем е такъв. учителят ми казваше, че трябва да се стремим към емоционален баланс, че екстатичните емоции водят до дисбаланс, също както и негативните. което ни отдалечава от центъра и същността. обаче, аз познах екстатичната любов - извън мъжко-женските отношения, под форма на медитация. има противоречие в това и не знам как да го мисля. е, ясно е, че трябва да му се отдам медитативно, което и ще направя. но какво мислиш ти за това?
От една гледна точка ти нямаш проблем. Проблем има Ума ти. Не зная какво практикуваш, но всяка практика, която ни извежда отвъд, която повишава нашата жизненост има за цел да премахне Ума от шефското място. И рано или късно Ума го разбира. Единственият начин да се бори с това е да създаде противоречие. В случая е намерил една реплика, която може да няма връзка с конкретната ситуация и я използва за да саботира твоите усещания, приятното усещане на тялото ти по време на практика, като противопоставя емоция/равновесие.
От друга гледна точка, може пък другата страна в теб, която винаги държи правилната посока, да те предупреждава, че залиташ по посока екстаз и удоволствие, като подменяш целта на заниманията си с безполезен хедонизъм. Това пак са номера на ума - да подмени целта, само че с приятно, но безполезно нещо.
За това се сещам. Може да има и друго. За мен критерият е следният - дали човек хаби или събира енергия. Ако ти се чувстваш добре, тялото ти се чувства добре, значи си на прав път. Ако обаче ти си екзалтирана, а имаш чувство, че тялото ти пречи, ежедневието ти се струва скучно и искаш да бягаш в разни екстатични изживявания, значи Ума се обажда.
Най-сигурно е в такива моменти човек да спре мислите, защото те са проводник на Ума. Тогава тялото само ще разбере. Тялото знае!
***
Беше написала 'стъпка по стъпка'. Да, това е начина - с малки стъпки и с много постоянство всеки ден, 24 часа в денонощието. Друг начин няма.
___________
Редактирано от mo32 на 26.02.09 16:43.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 26.02.09 17:26 |
|
|
Хей,imprint! Пак хвърли ръкавицата!Идеята за търсенето на корените на любовта и какво се случва с човека в развитието му чакра по чакра на мен лично,много ми допада.Няма значение дали медиците говорят за ендокринна система,или колко още марми-точки имаме,както и проекции на всеки орган върху телата ни,и дали имаме три мозъка-главен,гръбначен и коремен-приемам чакрата,като движещ сценарен ход в спектакъла на живота.Но ,както въввеки сценарий,трябва да има пролог,така нека той да бъде:
Медитацията и любовта
Медитацията по удивителен начин се съчетава с любовта. Потъвайки в медитация,разбираш,че целият живот пулсира във вибрация,която ние наричаме любов. Човешката любов е огледало на космическата любов,както и двигател на съществуването на жизнената сила(прана) и танца на енергията, известен като Лила, което значи игра на Бога. В човешко измерение секса става главният двигател на играта на Бога.Изследвайки сексуалната енергия ,човек се среща със същноста на живота и смърта.
Медицината на здравото тяло и ума, смята,че ако трябва да се излекува главата,тогава трябва да се работи с областа на половите органи.По същият начин,за да се излекуват половите органи е необходимо да се работи с главата. Духът отразява тялото, а главата- областа на слабините.Най-добрият начин да се отвори седма чакра,отговаряща за духовното просветление,е да се изучи първа чакра и да и се позволи да разкрие тайните си ,посредством медитацията.
Първо действие:
Муладхара
Няма да се спирам в описанието на тази чакра-има достатъчно казано по този повод.Предпочитам да мина директно към темата за
Освобождаване на застоялата се енергия от първа чакра
Основно действие,взето от практиката:
Повечето физически и психични заболявания са предизвикани от застоя на прана в сексуалният център.На хората са отсечени корените и това ги е довело към това ,че тяхното дърво на живота не може да се развива ,както следва. Героиня на расказа ми е жена с диагноза anorexia nervosa,която беше тъжно да гледаш виждайки как се топи изтощеното и тяло. Тя имаше мъж,но секса я дразнеше и не искаше да се занимава с това. Тя никога не беше изпитвала оргазъм,дори миеше гениталиите си с чувство за отвращение,за това дори не беше се опитвала да се занимава с мастурбация.Тя беше отхвърлила собственното си тяло.Всеки път,когато се хранеше,я мъчеха страшни колики,от което често и се повръщаше.Жената се интересуваше от духовния план на живота и я привличаха явления от нематериален план.
За да се намери източника на тази дисхармония и за да и се помогне да открие в себе си способност за самостоятелно излекуване ,тя беше подложена на Past life hypnosi.Водещата на медитацията и предложи да се отправи на пътешествие в собственото си тяло и с помоща на въображението да влезе в своят стомах. Жената се оказа в огромна пещера с олтар,където свещенник даваше човек в жертва.Целите стени бяха в кръв.Тя се доближи до него ,за да получи нареждания,но изведнъж разбра,че тя самата е този свещенник. Той каза: «Давайки тази жертва,аз се приближавам до Бога.Тя ще му хареса».Тогава водещата на медитацията го попита,има ли друг път да се приближи до Бога,и свещенника отговори: «Не, това е единственият път». Тогава водещата попита,има ли свещенника висша същност или душа,с която тя би могла да поговори. Да, имаше. Тогава,на духовно ниво,тя го попита,само чрез човешко жертвоприношение ли е възможно приближаването към Бог.И изведнъж жената почувства,че лети над цветна поляна.Тя видя двегодишно голо момиченце,лежащо в тревата.Детето,в блаженство се търкаляше в тревата,вдъхвайки аромата на цветята,попивайки с чистата си кожа слънчевата топлина и уханието на меката трева. Тялото на жената оживя от възторг.В това дете тя позна себе си.Те се сляха в едно цяло.
Изведнъж се появи майката на момиченцето и ужасно се разсърди.Тя напляска детето и каза,че не може да се прави така.Това е грях.Момиченцето няма да отиде в рая,ако постъпва по този начин.
Водещата на медитацията се обърна към духовното ниво на жената,за да помогне на детето да изкаже своята истина.И то каза на майката: « Аз съм вече в рая.Ти ме гониш от него.Махни се». Тогава жената получи катарзис и изхвърли гнева от целият си живот,който сдържаше потока на прана.Следващият път,водещата отново я накара да влезе в оная пещера.Оказа се,че тя е пълна със светлина,а свещенникът в нея танцува.Човешки жертвоприношения-нямаше. Няколко месеца след това жената силно се промени.Тя оправи здравето си,често се смееше и с удоволствие откриваше за себе си секса.
Това е един пример,за това,какво става с всеки човек под натиска на насилственото общество.Нас ни учат да се срамуваме от това,което се намира «от долу».така човек отсича себе си от корените си и препятства на екстатичния поток на жизнена сила.
Епилог
Нашата способност към оргазъм
Още одно заблуждение свързано с увереноста в това,че оргазма зависи от друг човек. Често хората мислят:«Не съм срещнал/а подходящия човек,затова не мога да изпитам оргазъм».Това не е така.Първо да изучим оргазма в тялото си,а след това ще можем да споделим тази изливаща се енергия с друг човек.Нека преди всичко,да кажем «да!» на своята жизнена сила,на корените, на нашето уникално дърво на живота.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
“Веселието е моята дреха,смехът е тялото на блаженството ми.Ще си построя дом ,там,където смехът предизвиква смърта,където любовта побеждава разсъдъка,където на трона седи- осъзнатоста.”
Бъдете здрави-един немаловажен аспект на любовта!
| |
|
Тема
|
Re: новите пространства
[re: Aye!!!]
|
|
| Автор |
L.L. (златната жаба) |
| Публикувано | 26.02.09 18:05 |
|
|
колкото повече се депрограмираме, толкова повече ни изпълва.
Това ми хареса.
В този смисъл любовта не е домогване до нещо или постижение, а по-скоро освобождаване от/на нещата от/с които сме се разграничили. Т.е. - себе си. И прилича на размотаване на кълбо от обвързаности - накрая остава само една нишка, която може да мине през игленото ухо (там, отдето минават камилите на път за рая).
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: Aye!!!]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 26.02.09 19:10 |
|
|
Здравей, Айе!
аз често изричам името ти, или нещо подобно - поне като енергиен заряд, макар и да нямам теб предвид
Видях те и аз преди време в друг форум - май беше в йога и си казах 'ха, харесва ми енергията, която извира' :) но тъй като не говоря езика, които йогите говорят, нямаше как да се засечем
Та ето сега - благодаря ти за топлите думи и добра среща!
сърдечно!
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 26.02.09 19:11 |
|
|
Само са справка. отговорът дойде още преди медитацията. каза 'просто стой близо до сърцето си' харесва ми, защото е тъй прост и го споделям, защото ми звучи универсален.
И в същото време и аз и ти сме свързани. Не метафизично, нито религиозно, нито мистично и т.н. А по най-прекия начин - въздухът който аз дишам, го дишаш и ти. Водата която пия е минала през милиони други тела. Всеки е свързан със всеки. Сигурно връзката продължава и там, където още не съм стигнал. Но дори на това ниво, аз съм свързан с хората, които обичам, и с хората, които мразя. И с хора, които нигога не съм виждал; с животни и растения, с цялата планета; с цялата Вселена...
благодаря ти за това! най-топла и сърдечна благодарност! проблема в ума и разделението от сърцето идва, когато забравим това.
любов и светлина!
стъпка по стъпка
Редактирано от imprint на 26.02.09 19:45.
| |
|
Тема
|
Re: любовни явления
[re: konopr]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 26.02.09 19:20 |
|
|
хм. какво ли виждаш?... плета се и аз като пиуе в къучища...
така че сега пояснението - ... каквото-такова понеже ме питаш...
говоря за онази енергия, която в определен момент привлича жените към теб. нали каза - когато я има, я има. когато я няма - я няма. просто,ако може метафорично да го обясня, когато се вклюбиш в някоя жена, правиш достъп до едно голямо депо в теб. депото на любовта. това пък депо черпи от космическото депо. когато си свързан с това депо - тогава има много обилно от тази енергя и жените, а мен ако питаш и не само те, го усещат. тя любовта струи наоколо и ти я излъчваш изобщо.
когато си откъснат от това депо, тогава просто го няма - нито за една, нито за много жени.
според мен номера е човек да се свързва с това депо - да си мести събирателната точка, да е винаги близо до сърцето си и т.н. както и да се казва това - така че да е винаги във връзка с любовта си. защото тя е това, което ни държи цели
...ам туй малко поетично и патетично стана, ама нема като как...
светлина!
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 26.02.09 19:32 |
|
|
Чак пък ръкавица! тия писания са ми израз на тревожността на раздяла (separation anxiety) - усещам приключването на темата ми и се чудя как да се измъкна на затваряне, та надувам дишането да се разпъне окончателния обем, и да се изчерпи принципа е като си тук - бъди тук на фул. като те няма - те няма. затуй начи...
хубав кейс. ако ти е удобно да кажеш - кой води сесията? много хубава работа!
за смеха и здравето - ееее, какво има да говорим! с хахахаха! - напред
по-здрави и на теб!
п.с. а ти, Видия, си наистина красива! за мен е привилегия и радост да си общувам с такъв поток като теб! х х х
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 26.02.09 19:46.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 26.02.09 19:48 |
|
|
Дамата се казва Ма Прем Кавееша,но преди няколко месеца,тя напусна този свят.А за измъкването-още едно клише-като ръкавицата-по английски .
Благодаря и на теб-само здрави!
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 26.02.09 20:30 |
|
|
просто стой близо до сърцето си
Добър отговор. Искрен
___________
| |
|
Тема
|
Re: любовни явления
[re: imprint]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 26.02.09 20:56 |
|
|
Понякога, когато сме магнетични, не сме всъщност в центъра си и не черпим от „космическото депо”. От наблюдения върху себе си го казвам и не само (eто защо някакви мачовизми при мъжете например, са ми минимум безразлични - не участвам в клишето просто). Та, в такива моменти може да станем енергийно лепкави, манипулативни, фатални , обсесивни. Отново по конкретни наблюдения съдя, че зареждайки се от въпросното депо (както много готино си дала сравнeние), пак привличаме към себе си, но тогава качеството на привличане/привличащ/привличащи се, е различно. Много примери могат да се дадат в двете посоки, като първата от един момент натам става безвъзвратно непривлекателна.
| |
|
Тема
|
Re: новите пространства
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 26.02.09 21:00 |
|
|
Най-силно ме вълнува депрограмирането, активирането на все повече будност. Процес, в който освобождаваме любов. Чела ли си нещо от Джон Бейнс? „Науката за любовта” или „Развитие на вътрешния свят”? Първата ме впечатли с детронирането на романтичния призрак, познат като „любов”, с честния поглед върху илюзията „Купидон” и прилежащото й магнетично опиянение (в края на което казваме „Любовта си отиде”). Ние сме абсолютно роботизирани в разбиранията си за любовта – научени сме или да смятаме, че няма такова нещо, или да затваряме „нещото” в рамките на временна експлозия. Разбира се, че има романтичен момент и разбира се, че губим почва под краката си, когато се влюбим, но това все още не е любовта в своя цялостен израз. А и защо се пресягаме все към един и същ любовен стереотип, чудно...
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
Aye!!! (@-}--) |
| Публикувано | 26.02.09 21:03 |
|
|
Да, видях как ай-каш , помислих, че мантруваш името ми и дойдох .
Благдаря, че материализира темата!
| |
|
Тема
|
Re: любовни явления
[re: Mиpo]
|
|
| Автор |
konopr () |
| Публикувано | 28.02.09 15:50 |
|
|
мда право в десетката, центрираността е доста важно нещо в тази сфера. Копнежа за жени определено нарушава психическото равновесие
сега обърнах внимание че когато се абстрахирам от този копнеж и се чувстам уравновесен въпреки неговото наличие(независимо какво е довело до това), женското внимание се засилва
Аз това винаги съм го знаел, обаче често въобще не ми е идвало наум да му обърна внимание(особено когато жената е много готина), въпросът е човек да се сети
а ти ме накара да му обърна повече внимание, мерси за което
| |
|
Тема
|
и музикални вдъхновения...
[re: imprint]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 28.02.09 18:51 |
|
|
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: и музикални вдъхновения...
[re: imprint]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 28.02.09 20:21 |
|
|
http://www.youtube.com/watch?v=bqMVeLBM0QE
http://www.youtube.com/watch?v=16uozeYFeKo
http://www.youtube.com/watch?v=agUTqhGdJc0&feature=related
----------------
ПС.остава да ходим и на едни и същи партита-садя по музикалния стил,/дишаш ми във врата/.Не мога да спра да обичам с уши,пък ккакто иска да ме критикува.Видия,означава-музика!
| |
|
Тема
|
Re: и музикални вдъхновения...
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 28.02.09 20:53 |
|
|
...ха-ха-ха, кой на кого какво зад врата викаш/видиш/чуваш, а?
а иначе това парче на мен ми е старо и много специално парче... не е заради стила, а е заради това конкретно едно-единствено такова
за партитата - няма много избор, ми се чини, така че нищо чудно и да са едни и същи. твоите кои са?
стъпка по стъпка
| |
|
Тема
|
Re: и музикални вдъхновения...
[re: imprint]
|
|
| Автор |
vidiya (непознат
) |
| Публикувано | 28.02.09 21:45 |
|
|
Ще ти прошепна на ушенце.Предпочитам тук да остана на репетицията на дир.версията "С широко затворени очи",макар и без разрешение на Кубрик.
Ето и ролите:
http://www.youtube.com/watch?v=VsKX5RO_OMA&feature=relatedРедактирано от vidiya на 28.02.09 22:12.
| |
|
Тема
|
Re: любовта в интернет
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
жepaв (феникс) |
| Публикувано | 03.03.09 12:41 |
|
|
Докато в съседната тема линията на разговора върви през филмите на ким кидук, предлагам и тук един филм - за любовта, интернет и изобщо едно ежедневното и странно, нежно човешко общуване :) нямам нужда да го обсъждаме с вас, просто го споделям. но ако на някой му се говори - защо пък не?
титрите ще намерите тук:
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: mo32]
|
|
| Автор |
imprint (познат) |
| Публикувано | 06.03.09 16:45 |
|
|
относно екстатичността и стоенето 'пуст/а'...
това явно ме човърка...
мимоходом се сетих за този текст, който много-много харесвам. специалният ми акцент е върху последните две изречения. ето го:
(предварително се извинявам, че не е на български. не мога сега да го превеждам, а пък не искам да лишавам англо-четящите от него...)
Message From the Hopi, People of Peace
5/1/03 - Hopi Elders
You have been telling people that this is the Eleventh Hour; now you
must go back and tell them this is The Hour.
And there are things to be considered:
Where are you living? What are you doing?
What are your relationships? Are you in the right relation?
Where is your water? Know your garden.
It is time to speak your Truth. Create your community.
Be good to each other. And do not look outside yourself for the leader.
This could be a good time!
There is a river flowing very fast. It is so great and so swift that there are those who will be afraid.
They will try to hold onto the shore. They will feel they are being torn apart, and they will suffer greatly.
Know the river has a destination. The Elders say we must let go of the shore, push off into the middle of the river,
keep our eyes open and our heads above water. See who is in there with you and celebrate.
At this time in history, we are to take nothing personally--least of all, ourselves. For the moment that we do, our spiritual growth and journey come to a halt.
The time of the lone wolf is over. Gather yourselves!
Banish the word "struggle" from your attitude and your vocabulary. All that we do now must be done in a sacredmanner and in celebration.
We are the ones we have been waiting for.
"сияйно пусто отвъд"Редактирано от imprint на 06.03.09 16:49.
| |
|
Тема
|
Re: освбождаването на любовта
[re: imprint]
|
|
| Автор |
Beдpocт () |
| Публикувано | 07.03.09 18:14 |
|
|
Много е хубаво
Това най-ме впечатли:
At this time in history, we are to take nothing personally--least of all, ourselves.
То ми помага, когато блокирам. А блокирам, точно като си помисля, че аз съм тази, която трябва да се справя с нещата..
| |
|
|
|
Фактът, че Любовта не може да бъде осъзната от земното съзнание, доказва още веднъж извънземния произход на Любовта!
| |
|
Тема
|
Re: любов
[re: imprint]
|
|
| Автор |
mo32 (грозилчо) |
| Публикувано | 20.04.09 23:32 |
|
|
___________
| |
|
|
|
Няма любов.Всичко се основава на физическо привличане,от което по-късно произтича привързаността и навика.Да дадеш свобода на партньора да бъде такъв какъвто е.Да има право на личен живот,който ти да не обсебваш заради безмислена ревност,която може само да унищожи доверието и красотата,която имате между вас.Ревността произтича от страха да не загубим нещо,което ни принадлежи.Следователно не е възможно да ревнуваме човека до себе си.За съжаление в света в който живеем човекът е единственото същество,което е свободно да разполага със себе си и живота си както реши.
Любовтта такава каквато повечето хора вярват че е всъщност е заблуда наложена от поетите,музикантите,художниците,сценаристите...и т.н.С годините тя се е превърнала в средство за манипулиране на масите,независимо от целта с която се прави.
| |
|
|
|
Хубаво. И какво? Даваме ли свобода на партнъора си без да страдаме? Ревнуваме ли? Можем ли след физическо привличане да задържим свежестта на чувствата, без да произтича болка или скука от привързаност и навик? Какво е любовта за нас? Обичаме ли?
Всъщност..питам конкретно теб..
| |
|
|
|
Доста дискутирана тема,чел съм само няколко поста.Нека ти дам 1 мнение от човек,който не обича да чете и говори от личен опит.Сега ще опиша какво аз наричам Любов.По принцип не съм гледал да си дам обяснение на тази дума и не си спомням преди да съм се питал :какво е любовта?,
просто защото ми е изглеждала непозната територия или съм си оставял разгадаването й за удобния момент и по този начин съм избегнал предрасъдаците.
Просто се самонаблюдавах и когато усетих това върховно чувство и ми се подсказа,че това е божественото чувство наречено от хората-любов.
Самото чувство много се БЪРКА от хората,бъркат го с чувствата към любия,както четох в 1 пост делят любовта на 2-към други неща и към любия и т.н.
Всъщност няма разлика,любовта е еднаква към всичко,тя е една,няма разделения,просто се прибавят някои неща,т.е. в случея с любия се прибавя и секса,страста и т.н.
Ще се опитам да опиша максимално това чувство,макар че е трудно,защото думите са бедни за такова изживяване.
Любовта е най-върховното чувство(поне засега според мен,макар че навсякъде се казва така,ама не се знае какво може да стане по-нататък),то е сбор от други положителни чувства.
Получава се една смес от тези чувства,в тази смес всяко чувство си учавства умерено.
Сместа се състой от чистота,празнота,мир и спокойствие в съзнанието,желанията,тялото,вътрешно и външно
радост и щастие от това което си и където си и че си част от всичко това
благодарност за всяка изживяна секунда,минута...,за всичко което го има
да изпитваш безрезервна обич(любов) към всеки и всичко
да чувстваш всичко много близко до себе си,направо като част от теб,не че го притежаваш
пълна свобода към всичко,т.е.приемане на всичко
доброта
състрадание
А всичко това заедно води до изпълване
със самочувствие,че можеш да направиш абсолютно всичко каквото си поискаш,без никакви граници,
разширение,издигане сякаш всичко си готов да приемеш и да разбереш,няма тайни
смелост
излъчване,светлина
толкова много се изпълвам с това чувство любов че започвам да го изпращам на всеки за който се сетя,на всичко което видя,на блока,квартала,града,планетата и докъдето ми сърце иска
но това се изпитва без никакви примеси на отрицателни чувства и
без намеса на егото-величаене,високомерие,власт,слава,самоизтъкване....
предрасъдаци,предубеденост
Ами тва е общо взето
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от a6ooo на 11.05.09 02:10.</EM></FONT></P>Редактирано от a6ooo на 11.05.09 02:14.
| |
|
Тема
|
Re: ЛЮБОВ
[re: a6ooo]
|
|
| Автор |
mo32 (грозилчо) |
| Публикувано | 11.05.09 08:53 |
|
|
излъчване,светлина
Ето така ще решим енергийната криза
___________
| |
|
|
|
Обичаме рабира се. Лудо,безрасъдно и отчаяно ! Даваме ли свобода?Та ние просто нямаме друг избор.Няма ревност.Тя не може да съществува когато си готов да се откажеш от любимото същество във всеки един момент,в който то си поиска свободата обратно.А как може любовта да ти донесе скука? Ако това стане значи и тя си е отишла.Любовта е живот! Тя е всичко около нас и нас самите.Целият свят е създаден от нея и Страха.Всичко останало произтича от тях.Ние се раждаме свободни да изберем кое от тях ще следваме.
| |
|
|
|
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
| 
|
|
