|
За да е освободена любовта, първо човек би трябвало да може да говори свободна за нея.
Миро, откога говорено за нещо дойде като първи признак за неговото познаване, изживяване и т.н.??? Според мен си поставил каруцата пред коня, но пък си дал чудесна илюстрация на механизма на социализация - говорене и създаване на предразсъдъци и очаквания за нещо, което не познаваш от личен опит.
а на тема любов си някаква пустиня
Нека не обиждаме пустинята. Там любовта са се родили едни от най-красивите .
Любовта и социализацията са две различни неща...
Грешиш. Социализацията определя представата на човек за всяко нещо. Любовта, като толкова ценена емоция, пък в още по-голяма степен: не само възпитанието, а литературата, поезията, киното, живописта, вестници, списания, Интернет.... Любовта е на всякъде и от всякъде й се дават определения.
Ето ти един пример в най-чист вид - деца отгледани от животни. Има описани, при това подробно доста такива случаи. Познай какво? Те изпитват базовите емоции като страх, любопитство, гняв, усещане за група (глутница), привързаност, но... ами няма да откриеш нито едно описание за Любов, такава, каквато уж естествено човек изпитва. Поинтересувай се, ще откриеш доста любопитни факти, не само в тая насока.
Струва ми се по-точния начин за говорене за любовта е нещо от сорта: "Да, влюбвал съм се....
Това е твоята представа, твоята гледна точка. Ако говорех по тоя начин, щяхме да сме на едно мнение и да се навиваме един друг, колко готина е любовта. За щастие не сме на едно мнение и можем да се възползваме от това да съберем две гледни точки.
Да беше започнал направо с това "много хора умират, защо да се живее?"
Comparaison n'est pas raison!! Никой не избира дали да живее - раждаме се не по наше желание, но можем да избираме своите възгледи. Стига да го осъзнаем.
Говориш в други теми за войнски начин на живот и разни толтекски принципи, а при първите трудности си готов да избягаш от собствения си живот.
Не мисля, че бягам от трудностите. Не виждам какво трудно има в това да следвам една социално утвърдена програма на живот - любов, брак, деца, работа, 1 път в годината почивка и бла-бла. Това го може всеки, една и съща песен с вариации. При това липсва всякакъв личен избор.
Първо любовта не е ценност, а твоя ДАДЕНОСТ. Както имаш ръце, очи и нос, така Природата е заложила и Любов в теб. Може да кажеш, че ръцете само се цапат, очите те разейват, а любовта пък ти пречи и да ги заключиш. Твое право е. А може да се опиташ да ги ИЗПОЛЗВАШ. Изборът е твой.
По-горе ти дадох пример за децата отгледани в Природата. Второ, мисля, че бъркаш стадния инстинкт и чувство за принадлежност с Любов. Едното ни е дадено от природата, защото като вид оцеляваме много по-лесно на групи, отколкото по отделно.
Любовта за която говориш не е даденост, а ценност. при това придобита в ранна детска възраст. Ето ти един друг пример от психологията - дете вижда родителите си да правят секс и свързва виковете на майка си като болка. По-късно разбира, че секса е и удоволствие и смесва болката с удоволствието. Това е едно съвсем опростено представяне на формирането на садо-мазо наклонностите. Нарочно давам такъв ярък пример.
Сега ще ти кажа, че всяка една реакция, която смятаме за своя, по отношение на Любовта - начина на разговор с жена, ласките, подхода и прочие са или копиране на модела на поведение, или опит за негово отрицание. Но едно е безспорно - те са заучени.
Знаеш ли какво е в чист вид? Това е кефа от секса. При жените той не е толкова гарантиран както при мъжете и поради това те толкова много говорят за Любов. Удоволствието от секса е природно дадено, защото е обвързано с инстинкта за оцеляване - гарантира че мъжът ще иска да прави секс, заради удоволствието, и так вида ще се продължи.
Хората са нещастни преследвайки любовта, защото я търсят някъде НАВЪН. Нещастни са, когато са повърхностни и половинчати... Когато нямат смелостта да влязат в тях и да се познаят... Всъщност, нещастни са, когато още не са познали Любовта.
Виждаш ли как сам си противоречиш - уж любовта беше естествена, пък сега хората виновни. Ми що не е така с гнева, любопитството, страха...?Те са естествени и човек ги изпитва без никакво усилие. Пък Любовта, която беше даденост от природата...
Не се безпокой, разговорът не е да се убеждаваме един друг в своите гледни точки. И двамата сме възрастни хора, със собствен живот, който живеем както разбираме. Ценното на подобни разговори е, че човек има възможност да види другата гледна точка. В случая с Любовта не ми е много интересно, защото съм бил и на двете позиции и им ги познавам. пробвал съм няколко пъти да защитавам подобна на твоята позиция, но не се забавлявам достатъчно, защото събеседниците ми са доста нескопосани при откриване на слабите страни на Любовта. Бе направо не си вярват като говорят, защото са изцяло въвлечени в подкрепа на Любовта.
Искам да кажа и още нещо - Когато човек има само позицията на Любовта, тогава няма алтернатива - или те обичат, или не те обичат; или си щастлив, или не си щастлив. Това ми напомня положението със секса - или еякулираш или не правиш секс. Няма алтернатива. Но и двамата знаем, че алтернатива има и тя, колкото и невероятно да звучи, е съвсем реална.
Представи си сега, че правиш същото, което правиш и в секса - любов, но без емоционална еякулация. С прости думи, причината Любовта да се проваля, е че нас ни учат че трябва да сме обичани. остави ги тия думи за отдаване, за безкористна любов и прочие. Има хора, които уж я 'практикуват' тая Любов, ама от позицията на саможертвата т.е. търсят съжаление и признание за тая си жертва в името на Лбовта. Дрън-дрън
Любовта се проваля, защото следва модела на егоизма - на мен да ми е добре или в най-добрия случай - танто за таратинто. Давам, ама какво ще получа? Заради това се проваля.
За разлика от секса и спирането на еякулацията, много трудно се практикува любов, но без его-еякулация, защото не е само да се научиш да управляваш един мускул. Трябва да преобърнеш цялата си личност и да изхвърлиш много неща, на които всеки е научен в най-ранна детска възраст, когато само е можел да наблюдава и да попива всичко.
Тоя път не ти давам отправни точки, а направо казвам какво мисля. Дано сега съм ти по-полезен като събеседник.
___________
|
[