Попринцип не е трудно, ако човек е малко по-буден да си насочивниманието към каквото и да е, било то част от тялото или част от финните аспекти на съществуването.
Все неща присъстващи в дадения момент, към които можем да изберем да насочим вниманието си. Понякога вниманието ни може само да се насочи към нещо което не присъства в момента и по този начин да го създаде за дадения момент.
В почти всички случаи става въпрос за нещо което ни е познато и с което сме свикнали, най-много да ни направи впечатление че до сега не сме му обръщали внимание.

Има обаче една област която сякаш винаги седи в сянка. Тя е това което в дадения момент се намира между всички тези неща, към които можем да изберем да си насочим вниманието, но не е никое от тях. Тя много по-трудно може да ти привлече вниманието. Тя е самото нищо на чийто фон изпъкват нещата. Интересно ми е тези които са и обръщали внимание, какво ще кажат за нея?

За тези на които не им се е случвало, това е прекрасен повод да я потърсят. Понякога човек десетки години може да не обърне внимание на нещо докато не му го обърне някой друг.
А тази област е интересна, дори човек да е нямал опит в някакви медитативни практики, задържането на вниманието върху нея за 10-15 минути(това става най-лесно в покой), може да го накарат да изпита усещания, с които никога не се е сблъсквал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моето усещане е, че колкото повече вниманието ми е в мен, толкова повече усещам фона, за който говориш. И обратното, ако съм на повърхността си, това, което възприемам отсреща е също някаква повърхност само.

Горното важи с особена сила за възприятето на хора, но е също така вярано и за всякакви фонови дреболии. Всъщност, когато вниманието е в човек "виждането" му се променя качествено (все едно че има едно временно, миркоскоп, бинокъл, апарат за регнгеноскопия и т.н.) и вижда в дълбочина и в цялостност. И за това фона, който по-рано не е привличал вниманието става изведнъж видим... И всичко е интересно... И октриваш какви ли не нови ценни неща и усещания в ситуации, които си бил многократно преди това...

Да, тази област от нищо на фона на която изпъкват всички останали неща е дълбоко покрита в самите нас и представлява нашата същност, която не мога да нарека дори човешка същност...

Здравей, Конопе,

Ще ми бъде интересно как ти стигаш до тази област. При мен това се получава, когато 'слушам', а не когато гледам. Това е сякаш някакво пространство на вслушването. Тогава, ако очите ми са отворени, не фокусират и това, за което говориш, от фон излиза на преден план.

Друг начин, при който се сещам, че ми се получава, е някаква тиха медитация, която не правя често - т.е. в която нямам капана на рутината. Сещам се за един път, в който ми водиха вниманието в будистка релаксация - вниманието ти върви от върха на пръстите на единия крак по цялото тяло, страшно бавно, сантиметър по сантиметър, до върха на главата. Това може да продължи час. В един момент тялото ти изчезва, съществува само мястото от него, до което си стигнал и това, което ти наричаш 'нищо' изведнъж изпълва пространството във всичките сетива.

А обичайно това се получава в дълбока медитация, мисля. Тогава 'другото' излиза на преден план и вече обектите нямат значение в обичайния си вид.

Така изказано звучи прозаично. Но истината е, че това е пространство, в което има усещане за най-дълбока красота и блаженство, радостно спокойствие, любов. Интересно е как нищото е пълно с всичко това :)

Редактирано от жepaв на 13.02.09 18:03.

Здрасти
ще обясниш ли малко по подробно за будистката релаксация,стъпка по стъпка.

Хм. ам да обясня, ама какво повече?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от жepaв на 14.02.09 19:09.

За ''Хм. ам да обясня, ама какво повече?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди няколко месеца ми се появи един въпрос в главата.
Този въпрос беше породен от темата за Динамичните мудри,където вниманието ми се насочи към обяснението за самия процес или по-точно към изречението-процеса е от вън навътре,а не отвътре навън(нещо такова беше) и тогава си обясних по този начин рейки,където първо трябва да събудиш личностната енергия,за да използваш универсалната,т.е. процес първо от вътре навън и после отвън навътре.
Няколко дни след това възприемане ,съзнанието ми свърза този процес с друг процес-едно цяло със себе си-тяло,дух,душа.Това е отвътре навън и тогава ми просветна че другата част отвън навътре е всъщност да си едно цяло със всичко,т.е. едно цяло със Бог,със Създателя.
И въпроса който ми се въртеше е:Какво е да си Създателя и какво бих направил?
Реших че прекалено рано да го мисля този въпрос и както обикновено правя в такива случаи си го оставям въпросчето в главата,а решението ще дойде с течение на времето.
И преди 1-2 седмици дойде.Пак ми се появи въпроса от някакви размисли и за миг си представих че съм Бог и мога всичко което си помисля и остана другата част от въпроса-какво бих напривил?
Тогава погледнах навътре във главата си и видях едно безкрайно голямо нищо,една празнота и едновременно с това пълнота.
Празнота на излишните неща и пълнота на чувствата-щастие,спокойствие,мир,пълна задоволеност,божественост.
И тук е момента да БЛАГОДАРЯ на всички хора-от дира,приятели и т.н.,помогнали да се докосна до такова нещо.
човек може да се учи от всеки и от всичко, а ако няма какво да научи то може да си припомни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тогава ми просветна че другата част отвън навътре е всъщност да си едно цяло със всичко,т.е. едно цяло със Бог,със Създателя

Честито!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите