А. Лапин Любовь и секс / Религия и мистика / Ошо

Чета те и си мисля, по колко различен начин подхождаме към нещата...
Толкова са различни подходите ни, че не знам дали ще успеят да се пресекат някъде... И не става дума, за това, че единия е грешен, а другият не. Просто са различни. За мен ти имаш пълното право, и свободата да мислиш и действаш, каквото и както прецениш. Не съм живяла твоя живот, не съм била поставена в нещата, през които ти си минал, няма как да знам какво те е накарало да мислиш и действаш по този или по онзи начин.
Ни най-малка представа нямам, какво ценно мога да ти кажа... За мен важното, което не искам да пропусна в случая е, не че нещо ценно можеш да ми кажеш, а самият факт, че съществуваш и мога да си взаимодействам с теб.

...Можеш ли да прочетеш това, което ти пиша без никаква мисъл, без да търсиш факти, с които да ми докажеш, че нещо от това, което съм казала не е така, без дори да забелязваш думите... Да прочетеш това, което ти пиша, като чувство. Да няма нищо друго освен чувството. Ако успееш тогава вероятно ще разбереш, как аз подхождам към нещата...
Това, което ще ми кажеш, за да ми отговориш, се намира в моите думи, но можеш ли да минеш отвъд думите, можеш ли да прочетеш чувството, което стои зад тях?
За да разбереш, какво имам предвид, под различни подходи, въпреки че не знам до колко ще ти е интересно, (но след като използваш наблюдението, като метод...) ето как аз подхождам сега спрямо това, което си написал:
Осъзнавам, че по някаква причина нещата са се стекли така, че Цялото те е поставило на пътят ми.
Сега в този момент вниманието ми е насочено единствено и само към теб. Чета това, което си написал, без да мисля и просто го усещам. Отварям се изцяло и оставам, чувството, което идва от теб да влезе дълбоко в мен и наблюдавам движейки се из мен дали ще закачи нещо. Ако се бутне в нещо ще се появи емоция, може да ми стане тъжно, да се появи раздразнение, гняв, нетърпение, досада, или радост, да ми стане приятно и т.н. Можеш с пълно право да кажеш, че това си е жив егоизъм, защото взаимодействайки си с теб, аз те използвам съвсем буквално, за да видя къде е останало нещо и да си разчистя инвентара. Ако нещо се появи, го преглеждам и виждам къде е причината, за появата му. Ако е тихо и нищо не се е закачило се вглеждам в Цялото, зад теб. Това ми дава необходимата дистанция и мога да те видя като част от всичко, което се случва. Стоя срещу теб и усещам, че между нас има стена, която не знам как да премина. Виждам те през нея, но не мога да те достигна. И това поставя въпрос пред моята гъвкавост, какво бих могла да направя, за да премина през стената... защото е изключително усещането, когато се доближиш до някого... всеки човек е нещо уникално...
...Сега се появява друго чувство, че трябва да те карам да се смееш, защото когато се смееш си много по-отворен и достъпен. Когато спориш си „слагаш шлема и пускаш нашлемника”....

...Знаеш ли при писането ми тук се появяваха интересни за моята гъвкавост ситуации. Например, никога досега не съм писала в рими стихове или пък поезия, но за да мога да си взаимодействам с толкова емоционален човек като Любо, ми се наложи за по-малко от два часа да напиша дори и стихотворение, защото знаех, че само стиховете ще влязат дълбоко в него. По какъвто и друг начин да му разкажех историята, щеше да я интерпретира и нямаше да разбере за какво говоря. Разбира се това не му пречи, сега да я използва срещу мен, явно петте минути, в които ме обича са минали и в момента текат петте минути, в които ще ме обижда, а след това пак ще ме обича...