Re: Сънуване / Религия и мистика / Ошо

В дискусията с Мо относно Хуан Ли и неговата даоска традиция се докоснахме до една важна тема, а именно за критериите при търсене и избор на духовни учители. Нормално е този избор да не е лесен, най-малкото поради факта, че търсещият опитвайки да оцени различните учители може да изглежда малко в положението на барон фон Мюнхаузен, който се опитва да се извади от блатото дърпайки се сам за собствената си глава.

Поне аз съм забелязал два принципни подхода в този избор. Единият е когато човек търси приоритетно някакво ВЪНШНО потвърждение, че този учител е добър и ще стане за него. Най-често котираните аргументи в такива случаи са:
- учителят (или по-добре някой друг) да е казал, че той е просветлен (т.е. "сигурен" )
- ако може и неговите учители и въобще цялата му традиция да е от просветлени (т.е. гарантирано качество)
- ако не е просветлен, то поне да е от именита религия или традиция, където все някой в дъното ще е просветлен и това би ни позволило да си отдъхнем в задаването на въпросите "става ли или не за учител"
- да има вече ученици просветлени ("ако при Х работи, то би трябвало и при мен")
- при липса на горното, това което се котира от въпросните търсещи е този учител да живее дълго
- да прави чудеса (т.е. нещо, което повечето хора не могат)
- да лекува чудодейно
- да изглежда много по-млад за възрастта си
- да има много последователи
- да е издал много книги
- да има много пари
- да е привлекателен за другия пол

Хората осланящи се приоритетно на такива външни критерии са най-често тези, които се опитват да достигнат до ДУХА чрез УМА. Всъщност тези хора са в особено трудно и направо мизерно състояние, защото са точно в ролята на немския барон. И най-често се разочароват след време от единия учител и намират по-силни аргументи за някой друг. И така до новото разочарование. Апропо, тези хора следвайки избраният от тях учител очакват нещо да се случва, което да им потвърди, че са на правилния път, защото нямат вътрешна увереност.

Другият начин е търсене на ДУХА чрез ДУХА. Естествено, този дух на търсещия няма да е много развит (ако беше, нямаше да търси), но пък точно това е предизвикателството с една малка свещичка да се намери Слънцето лутайки се из лабиринтите на пещерата на съзнанието ни.

Поне за мен вторият подход няма алтернатива. Духът може да бъде намерен само с дух. И за това е важна грижата (с внимание, практики и прочие) за тази малката свещичка. След време тя може да се превърне в по-голяма свещ... После във факла... И всяко напредване и намиране дава сила на свещиката. Даже и когато по една или друга причина пламъкът й намалее или даже угасне, търсещият пак може да научи нещо важно.

Когато човек търси Духа с духа си, умът не му е пречка, а слуга. И горецитираните аргументите могат разбира се да имат своята полезност. Но за разлика от първият подход, тяхното използване е ограничено и те не са преобладаващите и съществените.

Още по-важното при втория подход е това, което в някои окултни книги се нарича "Първата стъпка е на Бога, втората е от ученика". Т.е. тази малка свещичка първо е била запалена не от самосебе си, а от Външна сила.

Всеки може да си даде сметка, че първото му духовно пробуждане е станало независимо неговата воля и усилия... Един път обаче запалена, отговорността за тази свещичка му е поверена. Това не е безкрай, защото, както се казва "Трета стъпка също е от Бога". И едва след нея ученикът може да направи четвъртата... И т.н.

При цялото пътуване обаче именно Външната сила/Цялото/... му е компаса. Естествено, няма гаранции и няма сигурност. Освен тази да усеща, колкото и слабо/силно да е въпросния компас. И да се чувства центриран в себе си от това.

Да видим обаче и нещата малко по-практично. Аз поне съм бил с хора от различни духовни традиции, които сигурно общо погледнато покриват почти всичките критерии за външно "потвърждение". Но опитът ми досега показва, че тези критерии са се оказвали най-често трето/второ-степенни. Някой може да е от известна традиция с "потекло", но може да ми свърши много по-малко работа от неизвестни и уж незабележими иначе хора и случки с тях (примери ми се намират много).

Всъщност, най-фундаменталното е че от самото начало, когато за първи път се е запалила малката свещичка, човек има Учител. И той го съпровожда през живота му (кога по-ясно усещан, кога по-малко) създавайки му безброй ситуации за учене и срещайки го с много учители в плът и кръв...

Как е при вас? Кое ви движи в духовните ви търсения? И кои са критериите при избора ви на духовни учители, т.е. на хора, чийто методи, практики и съвети следвате за духовното ви развитие.