Любовта, която ме МЪЧИ / Религия и мистика / Ошо

Един приятел имаше дълга връзка с едно момиче.Живееха заедно,обичаха се.След време той ми каза ,че вече я усещал "само като приятелка".Нямало я интригата,възбудата.И така скъса с нея,а тя мн. го обичаше.Следващите му връзки до една бяха с омъжени жени.
Разрови по надълбоко в теб и виж какви са твоите мотиви.Дали тази химия няма да изчезне ако Свилен напусне жена си и заживеете заедно?Живееки заедно, ще имаш възможноста да видиш неговите слаби страни както и той твоите,всеки има такива.Дали тогава няма да стане обикновен и достъпен като Димо?

Ошо говори за омъжени жени,но мисля ,че е същото за и за женени мъже.

Първият въпрос:
Любими Ошо, защо все се интересувам от омъжени жени?
У това няма нищо особено, болестта е широко разпространена и вече се е превърнала в епидемия. Има си причини. Милиони хора, както мъже, така и жени, се интересуват повече от семеен партньор. Преди всичко на неженения се гледа с подозрението, че никой не го е харесал и затова е свободен. Обратно, в очите на хората да си женен, означава, че си желан. Ти си така склонен да подражаваш, че не проявяваш самостоятелност дори в любовта. Ти си такъв род, че когато някой друг обича някого, само тогава се престрашаваш и ти. Ако човекът е сам и никой не е влюбен в него, ставаш подозрителен - сигурно този не става за нищо, иначе защо ще се лепне за тебе? Жененият човек е особено привлекателен за склонния към подражание.
Второ, хората обикновено обичат по-малко, защото знаят какво всъщност представлява любовта. Избива ги повече на състезание, отколкото на любов. "А, женен мъж! А, омъжена жена..." Изведнъж ти става интересно, понеже тук е скрита огромна възможност да се състезаваш. Войната на триъгълника може да се развихри. Жената не ти е съвсем под ръка, тряба ва да се бориш за нея.
Всъщност ти не се интересуваш от жената, а от самата борба за нея. Тук жената е най-обикновена стока, предмет. Можеш да се бориш за нея, да покажеш характер, твърдост. Можеш да изместиш съпруга, а това те кара да се чувстваш особено добре. Егото ти се радва, но тази радост няма много общо с любовта. Запомни: успееш ли веднъж да се справиш със съпруга, жената вече няма да те интересува. Проявявал си интерес към омъжената жена, нали? Сега вече тази жена е неомъжена и следователно неинтересна. Нуждата ти от борба ще те отведе другаде, при друг триъгьлник. Не, това не е любов.
В името на любовта се създава ревност, надпревара, нападателност, насилие. Искаш да докажеш себе си спрямо този или онзи мъж: "Хей, приятел, я погледни, взех ти жената!" А щом веднъж я вземеш, няма да се поинтересуваш от нея, понеже не тя е била обектът на желанието ти. Търсел си само победата.
Чувал съм...
Известен бизнесмен загубил жена си и погребението се превърнало в обществено събитие. Дошли всички известни личности на града, все познати на опечаления съпруг. Имало само един нспознат господин, а той изглеждал най-потресен от всички. Още преди крам на церемонията, той съвсем рухнал.
- Кой е онзи разплакан непознат? - попитал опечаленият съпруг.
- А - пощепнал някой. - Не знаете ли? Това е любовникът на жена ви.
Опечаленият се приближил до хлипащия господин, потупал го по гърба и казал:
- Горе главата, старче, не унивай! Пак ще се оженя!
Внимавай! Това е болест: да се влюбиш в семеен човек - мъж или жена. Вгледай се в мотивите. Това не е любов, нещо друго обработва ума ти, в твоето несъзнателно.
Още нещо: омъжената жена не е лесно достьпна. Това съшо стимулира желанието. Лесната достъпност убива желанието. Колкото по-трудно достъпна е една жена, толкова по-привлекателна става - можеш да я сънуваш, да мечтаеш за нея. В известни случаи тя никога не става реалност. Лесно и мислимо е да развиеш силно романтично чувство към омъжена жена - можеш безнаказано да играеш с фантазията си. Не е лесно да достигнеш до нея. Не се интересуваш от неомъжени жени, понеже те не създават условия за романтизъм, за неудовлетвореност на страстта. Щом се поинтересуваш от тях, те вече са готови, няма място за протакане. Няма го дългото, сладостно мъчително очакване.
Много хора се интересуват не от любовта, а от чакането. Те твърдят, че чакането е много по-красиво от любовта. В известен смисъл това е така, защото докато чакаш, само проекти-раш. Това си е твоя мечта и ти можеш да я направиш точно толкова красива, колкото поискаш. Истинската жена би сложила край на изградената красота, на бляна. Хората се страхуват от истинската жена. Омъжената жена става по-нереална от истинската. Същото става и с женения мъж - той е далеч. Няма особени изгледи да встъпи в истински любовни отношения с теб.
Чувал съм...
Младеж отишъл при изключително мъдър старец и казал:
- Страдам от любов. Можеш ли да ми помогнеш?
Мъдрецът помислил известно време:
- За любовта съществува само еднн лек и това е женитбата. Ако и тя не помогне, край. Ожени се и ще бъдеш излекуван, повече никога няма да помислиш за любов!
Да, женитбата лекува с такава сигурност, по такъв абсолютен начин, че ако и тя не може да се справи с любовта ти, значи си неизлечим. Хубаво е да се влюбиш в омъжена жена, понеже тогава няма възможност за лечение - оставаш си болен от любов.
Има хора, които страшно се наслаждават на любовната си болест. Плачат, тръшкат се, очакват, фантазират, поетизират, четат, пишат поезия, рисуват, композират - все заместители. Истинската жена е опасна. Истинската жена вдъхва музика само когато е далече. Приближиш ли се до нея, ще видиш, че е прекалено истинска. Не е от приказките - ще трябва да се съобразяваш с нейната реалност. Когато жената се приближи до теб, тя става не само реална, но много бързо те измъква от изградената кула от слонова кост.
Във всички световни култури жената е представена като земя, а мъжът като небе. Жената е силно свързана със земята -тя гравитира около земното, по-земна е от мъжа, по-практична и прагматична. Тъкмо поради това няма велики жени поетеси, художнички, композиторки и пр. Те не си падат особено по полетите в небето. Вкопчват се в земята, проникват в нея, пускат корени в почвата и се възправят като силни дървеса. Мъжът прилича на птица. Когато един мъж се ожени, жена му го сваля на земята, въвежда го в практичния свят. Поетите не обичат женитбата. Те предпочитат винаги да са влюбени, болни от любов, не искат да се лекуват.
Хората се влюбват в омъжени жени - това е междинна спирка, трик. Могат да вярват, че са влюбени, но и да избегнат това състояние. Любовта създава голям страх, понеже е пре-дизвикателство, голямо предизвикателство. Трябва да растеш. Не можеш да си останеш инфантилен и незрял. Трябва да се оправяш с реалностите на живота. Твоите "велики поети" почти винаги са големи деца, незрели хора, които все още живеят в приказните страни на дететвото. Те не познават реалността, не й позволяват да проникне през булото на мечтата.
Жената е съвсем сигурен разрушител на илюзии. Самата тя не е илюзорна, тя е факт, истина. Ако искаш да вярваш, че си влюбен, а същевременно избягваш любовта, то най-добре е да се спреш на безопасен, сигурен вариант - на някоя омъжена жена или женен мъж. Това е голям номер, заблуда, самозаблуда.
Също и жените се страхуват да се влюбят в свободни мъже, понеже това води до обвързаност - обвързаност, която продължава без прекъсване 24 часа. При женените любовни обекти това обвързване не е така голямо. Няколко откраднати целувки, среща в тъмен ъгъл, сред страх от внезапно разкритие, все набързо. От това бързане никога не можеш да видиш каква е жената в нормалното си всекидневие. Виждаш, познаваш само изрисуваното лице. Превръщаш се в зрител на разигран фалшив спектакъл, но не и на истината.
Когато жената излезе от къщи с пазарска чанта в ръка, тя вече не е същата жена. Тя е почти различна личност - сега тя е домакиня, актьор с конкретна задача и роля. Жените са големи и даровити актриси. Вкъщи не изглеждат така красиви, докато навън красотата им разцъфва някак неестествено, те са пълни с радост, възторжени. Превръщат се в малки, кикотещи се мо-миченца, увлечени от играта на живота. Лицата им са различни, излъчват: очите им, гримът, поведението...
Жената на плажа и жената в супермаркета са две коренно различни действителности. Животът с жена в непрекъснат 24-часов контакт е нещо много обикновено и така трябва. Ако обаче наистина обичаш някоя жена, ще трябва да я опознаеш истински. Любовта вирее само на действителна, неизмислена почва. Истинската любов означава да опознаеш действителната любима и да продължиш да я обичаш, да виждаш ясно дефектите, но това да не смути любовта ти. Любовта изисква невероятна сила.
Когато си с един човек 24 часа в денонощието, познаваш всичките му слабости - добрите му страни, но и лошите, блестящото и мрака. Целият човек се разстила пред тебе като на длан. Любовта е достатьчно силна да се осъществи и при вида на слабостите, ограниченията, уязвимостта на любимото човешко същество. Имагинерна любрв обаче съвсем не е достатъчна. С нея можеш да обичаш само в киното или литературата, в поезията - както се обича далечна, блестяща, но непозната звезда.
Истинската любов представлява съвсем различно измерение - тя означава влюбване в действителността. Да, действителността има дефекти, но това те стимулира за растеж. Всеки отделен дефект те тласка да го надхвърлиш. Когато двама души се обичат истински, те си помагат в израстването. Превръщат се в огледало за другия, взаимно се оглеждат. Помагат сн и се поддържат. В добри и лоши времена, в щастие и тъга, те са заедно, загрижени един за друг. Това е цялата философия на обвързването.
Ако съм с теб само когато си щастлнв, а те напускам в нещастие, за обвързване не може да става и дума - налице е чиста експлоатация. Ако съм с теб само когато преливаш, а те напускам, когато си в депресия, значи изобщо не съм с теб, не те обичам, обичам единствено себе си и собственото си наслаждение. Когато си в състояние да ме зарадваш, когато ми правиш добро - тогава съм с теб. Когато ми причиниш болка - изхвърлям те на боклука. Това не е любов, не е обвързване, не е преданост. Няма никакво уважение към личността на другия.
Не е трудно да обичаш жената на някой друг, понеже на него отреждаш пораждащата страдание реалност, а за себе си запазваш само сладките мечти. Чудесно разделение на труда -няма що! Това обаче е нечовешко. Любовта е нещо сериозно и изисква израстване, иначе що за любов е това!
Любовниците получават стимул един от друг във всяко отношение. Когато са заедно, постигат високи върхове на щастие. Отредени са им обаче и дълбоки пропасти от тъга. Разстоянието между щастие и тъга се увеличава - ето това е любов. Когато си сам, сълзите и плачовете нямат особена дълбочина. Не си ли забелязал? Когато си сам, всичко това е доста плитко:
Когато обаче плачеш заедно с любимия, се получава голяма дълбочина на преживяването, разкрива се ново измерение.
Сам можеш да се смееш, но смехът ти ще кънти на кухо. Ще прилича на нещо ненормално, на лудост - само лудите се смеят сами. Когато споделяш смеха си с някого, смехът придо-бива дълбочина, здраве. Можеш да се смееш и сам, но смехът ти няма да е особено дълбок - няма как. Споделен, той се спуща до най-изконните дълбини на твоето същество. Двама души могат да израснат в общуването си само когато са заедно във всички климатични условия - ден и нош, зиме и лете, независимо от промените в настроението.
Дьрвото се нуждае от всички климати и всички сезони. Да, то обича жаркото лято и ледената зима, радва се на зората, на слънчевите лъчи. Но само в тишината на нощта може да се затвори в себе си и да изпадне в дълбок сън. Дървото има нужда от тих, весел, радостен ден, но и от мрак и тъга в сивотата на облака, покрил небето. То расте от цялата тази диалектика.
Любовта е диалектика. Сам не можеш да израснеш. Винаги помни, че когато си влюбен, не бива да бягаш от отдадеността и оовързването. Потопи се изцяло в нея. Не се помайвай някъде из периферията, готов всеки момент да избягаш при първата трудност.
Любовта е и жертвоприношение. Трябва да пожертваш много... егото си, амбициите, уединението, тайните... Плитката романтична влюбеност не изисква никакви жертви, Без тях обаче няма израстване.
Любовта те променя почти изцяло, тя е ново раждане. Вече не си същият като преди - никога няма да бъдеш. Минал си през огън, пречистен си. Изисква се смелост.
Питаш: Защо все се интересувам от омъжени жени? Защото не си смел - искаш да избягаш от обвързването. Искаш да купиш любовта на ниска цена, на недостойна, нереално ниска цена.