Re: един практичен случай / Религия и мистика / Ошо

Примерно, за момента което ми хрумва е че ведантистите (не влагам нищо пежортивно в този израз) повтарят многократно на ден "трябва да осъзнаеш (осъзная) това, трябва да осъзнаеш (осъзная) това ... ". Интересно, кой е критерия дали го осъзнават?

Критерият за правилното осъзнаване е „привързаността”. Ако при осъзнаването има привързаност, значи то страда от недостатъци. Тук има една малка тънкост, която се изпуска почти винаги но е много важна! По принцип не е възможно да се осъзнае без да има „привързаност” от някакъв вид. По скоро става въпрос за осъзнаване с максимално минимална привързаност. Това е индивидуално и зависи от момента също. Важното е човек да знае, да разбира че винаги проявява някаква привързаност и да има готовност да промени гледната точка.

Но за да сме съвсем конкретни, да вземем ситуацията от уводния ти постинг където споменаващ, че "нямаш подкрепата на Киро". Та се чудя за какво го споменаваш ни в клин, ни в ръкав този Киро? Никой от хората наоколо няма подкрепата на Киро (апропо, това ми звучи малко като Божията подкрепа), но все някак си е оправяме и без него и не ни е много грижа за него.

Всеки един модератор има подкрепата на Киро. Киро си е избрал модератори които да го слушат и с които да работи. Той е професионалист и това му е работата. Съвсем нормално. С Киро се счепкахме преди време и той си знае за какво става точно дума, ако изобщо си спомня нещо. Това беше дребен инцидент и едва ли му е направило впечатление от многото останала работа. Киро го споменавам, защото той тогава обясни че си имал своя визия за това как да се уреждат нещата в клуб йога. Киро не е специалист по йога. Можеше да направи опит да види какво ще стане с това което му предлагах. Той обаче ми отряза и предпочете да кара по неговият си стил. Не казвам кой е крив и кой е прав, но аз при това положение не можех повече да пиша в клуба. Затова казвам и сега, Киро си има негова визия и за мен е невъзможно да пиша в този клуб.

Аз имам намерение да споделя моите знания и моята опитност с хората. Това ми е намерението когато пиша в този клуб. Това ми е желанието. Дали съм прав в своето „знание” или не е въпрос който може да се обсъди и реши. Дали споделям това знание по правилният начин също не мога да кажа. Колко ми е опита, и колко ми са знанията не мога да кажа, но знам със сигурност че са повече от тези на Киро в областта на Йога, Веданта, Будизъм. И затова мисля че на Киро „визията” в това отношение е по лоша от моята. Ако се сравняваме с него в областта на компютрите той сигурно знае повече от мен. Нали това му е работата. Ако се сравнявам с теб в областта на физиката, ти сигурно знаеш повече от мен. Аз пък мисля че знам повече от вас в областта на Йога, Веданта и Будизъм.

И защо имаш ГЛУПАВИ желания? Какво ти пречи да ги осъзнаеш прилагайки към тях Веданта? Питам за да видя съвсем практично доколко е практичен този подход на стремеж на осъзнаване използвайки единствено приказки (думи) за осъзнаване.

Зависи от гледната точка. От абсолютна гледна точка всички желания са глупави. Всяко желание е една тъпотия, безсмислица. Тази гледна точка е необходима за да може човек да се „освободи” от мисълта че „трябва да постигне нещо на всяка цена”. Нищо не е абсолютно задължително в този свят, и може да се отречем от всичко.

От относителна гледна точка на индивида, желанията са степенувани. Едни са по разумни други са по глупави. От тази гледна точка човек трябва да действа в света. Той трябва да е разумен и да дава приоритет на по важното. Един път като се вземе решение и трябва да се действа и да се стреми човек да постигне онова което здравият му разум показва. И в същото време да има на ум абсолютната гледна точка и да е готов да се откаже дори от взетият курс ако се налага или се е появило по разумно решение.