Привет!
Имам някакъв проблем и търся съвет. Често ми се случва да се сетя за някаква минала случка, в която съм изглеждал .. глупаво. Дали съм постъпил така или пък на мен ми се е струвало - няма разлика. Може да е отпреди 1-5-10 г. Появява се неочаквано. Реакцията ми е като на на болезнено усещане. Не е физическа болка. По-скоро нещо като на упрек, вина. В пъвия момент не мога да го преодолея. Естествено, разбирам, че е минало, безсмислено, ненужно, но след няколко секунди. Разбирането не променя преживяването. Една ситуация може да се повтори отново, не отминава само с едно болезнено сещане.
Има ли там някакво упражнение за преодоляване на такова нещо ? Какво е това ? А зщо се получава така ?

говори с кайли в процесинг

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

Мерси. Ще ходя да питам в процесинг.

Хубаво е, че тези минали случки ти се появяват, защото в тях има блокирана енергия, която обикновено може и цял живот да си стои набутаната някъде в подсъзнанието и да ти отнема от потенциала ти. Докато сега си принуден да ги отработиш тези ситуации и да разтопиш въпросните "буци лед".

Практики за такова отработването има в много традиции и са принципно сходни. В тази тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами пресъздаването е много живо и само идва. Даже ми скача на врата и казва "Виж какво си направил. Нека ти е гадно". Това е моята емоционална оценка на отминала случка. Подозирам, че е проява на суетата ми. "Суетните жени искат да са красиви, суетните мъже искат да са умни". И Ошо, казваш, грешал. Но той се е усмихвал на това, пък мен ме боли. Грешките и глупостите са неизбежни. Учудва ме, че рационално давам една оценка, пък емоционално усещам противоположната, т.е лошата. Това разминаване много ме озадачава. Сега ще ходя да чета темата.

Боли те защото се идентифицираш с умността или глупостта ти. А те са ти само "дрехи"... Дай си сметка, че Цялото спокойно е можело да те роди в тялото (и с ума) на някой глупак или на някой гении. Хм, но това не променя принципно нещата.

Наблюдавай, когато си в глупави ситуации или когато си в умни такива (няма никаква принципна разлика между тях) и гледай КОЙ всъщност е там... Апропо, ситуациите, които си припомняш може да си чудесна практика, ако ги използваш. Все пак Цялото ти ги изпраща неслучайно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласен съм за "дрехите". Като разсъждение. Като преживяване е друго положението. Едно решение е отговорът на "как да се чувствам както мисля?". Не съм го намерил. "КОЙ всъщност е там.." ? Абе, викам "кой е , кой е ?", пък никой не отговаря.
Как могат да станат практика тези случки ? Темата "Прегледът" ми изглежда като генерална насока. Какво може да се направи. Няма отделни стъпки, които мога да направя без повече пояснения. Е, как да прегледам целия си живот, случка по случка ?
За жокера. Смея се и на неща, които ми изглеждат глупави или пък приятни - като гледам поведението на маймуйни, кокошки, малки деца. Весело ми е в такива случай, без да намеря точната причина. Един възможен отговор е, че виждам нещо глупаво в такова поведение и казвам за себе си "Ето, виждам тяхната глупост, значи съм по-умен и по-... ъъъ ... силен/напред от тях. И в същото време играя с малки деца и съм глупав/умен колкото тях, без да се замислям как изглеждам. И ми харесва. Ама то, суетата, е хитро нещо. ДРУГОТО още не съм го различил.

Знаеш ли, тези проблеми се коренят в детството. Когато родителите не са ни давали пълната си любов и подкрепа. Поставяли са ни условия, за да получим тяхното удобтение, за да ни кажат че сме добри. Аз преди също имах този проблем, не се обичах, постоянно исках нещо да променям в себе си, постоянни изисквания, мислех си че трябва да съм съвършенна, за да бъда достоина да получа любов. Постоянно исках да помагам, за да се чувствам "някоя". Исках да съм можещата и всичко знаещата, за да получа уважението на останалите, а когато бях тъжна и сломена се криех от целия свят, исках да оставам сама, за да не ме видят в това състояние, защото трябваше да бъда все силната и разбиращата, сякаш аз нямам право да се отпусна и да бъда малко дете, сякаш нямам право да плача и да чувствам. и си казвах нямали някои които да ме обича такава, каквато съм, да се отпусна да бъда себе си?
Е това което искаме от вън, трябва сами да си го дадем и си го позволих . Позволих си да ме боли, позволих си да си споделям чувствата пред другите и да бъда себе си, каквато и да сум без да се осъждам. Приех ги всичките тези работи за себе си, видях всъщност, колко съм била наранена от родителите си, колко е било наранено моето достоинство и уважение към мен самата. Но аз не съм това, това са моите травми, но аз съм много повече от това. И така започнах да не вярвам на мислите в главата, а да се доверявам на моето усещане и да го следвам и така започва истинското себепознание, не това което трябва да станеш, а това което си ти! Истината е в теб, само се вслушаи в нея. Когато съм гневна, удрям по възглавницата, когато ми се плаче- плача, когато искам да кажа на някого, че го обичам го казвам, просто каквото почувстваш прави, а не това което си мислиш. Просто малкото дете в нас е повярвало на това което е видяло в миналото, в детството, но сега сме вече големи хора и ние можем да се погрижим за това малко дете в нас, да му позволим да бъде себе си.
А ти позволяваш ли си да се разгневяваш, въобще какво мислиш за гнева?

Викането "кой е , кой е ?" не е за да ти отговаря някой, а за да ти насочи вниманието навътре в теб. Всъщност, като вниманието ти е достъчно насочено навътре, ще получиш отговора, защото ТИ ще бъдеш вътре.

Прав си, че темата за Прегледа е като генерална насока и с нея исках да обърна внимание на колегите от Кастанеда, че за да може човек ефективно да прави Преглед за минали събития е хубаво да развие първо будност в НАСТОЯЩИЯ момент. А това става с най-различни съвсем конкретни практики, които съм изброил като тип и които дискутираме тук в различни тема всяка една по отделно.

Иначе за Прегледа на целия живот нещата стават постепенно и започни първо с това, което най-силно възбужда някави чувства в теб (точно като това което ти споделяш). Останлите по-дребни неща ще си дойдат с времето от самосебе си.

Суетата е следствие на неспособността ни да се видим сами и за това търсим да се огледаме през очите на другите. Колкото повече се опознаваш и виждаш как стоят точно нещата в теб, толкова по-малко внимание обръщаш на суетата. Всъщност, сравнено с околните, ти имаш възможност да отидееш най-близо до центъра си... И усмивката се появява като си дадеш сметка, че може да гледаш директно нещата в теб вместо да търсиш нечие далееечно въшно мнение.

Ще ти дам една аналогия със структората на атома. Ако си представиш диаметъра на атомното ядро за 1 мм (върха на игла), то най-близкия електрон ще "кръжи" чак на 100 м разстояние. Обикновенно хората, когато са несъзнателни, се намират в "електронната обивика" на техните същности и общувайки си с други атоми (хора) биват въздействани от техните техните електрони, с които могат да образуват общи "електрони двойки" и разни други повърхностни структори. Така или иначе, и твоите, и другите електрони са все много отдалечени от ядрото ти и с епоявява "електронната" суета. Когато обаче си в ядрото си, мнението и на най-близкия външен електрон остава някъде далеч на повърхността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Прав си, че темата за Прегледа е като генерална насока и с нея исках да обърна внимание на колегите от Кастанеда, че за да може човек ефективно да прави Преглед за минали събития е хубаво да развие първо будност в НАСТОЯЩИЯ момент. А това става с най-различни съвсем конкретни практики, които съм изброил като тип и които дискутираме тук в различни тема всяка една по отделно.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите