|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: е как да не знаеш
[re: omotan]
|
|
Автор | пpъц (Нерегистриран) |
Публикувано | 11.07.07 00:17 |
|
| |
|
За мен например думите нямат никакво значение. Предавам и възприемам чувства. Което е нормално, предвид това, че вселената в основата си е чувствена.
В Мо например усетих специфична плътност в аджна и се опитах да го приведа на някакъв разбираем език.
Тогава можем да говорим за свиване на информацията. Ако под истина разбираш това, да държиш цялата картина, тогава можеш да свиеш и наситиш информацията до безкрай. Разархивирането на Упанишадите например води до стократно по- големи текстове и пак истината в тях остава неизказана.
Затова се казва, че ако енергията на разбирането, заложена в тях те проникне, тази информация ще предизвика взрив, при който нормалното ти същество ще се пропука...
| |
Тема
|
Re: иzкаz и енергия
[re: huanji]
|
|
Автор | Beдpocт (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.07.07 16:02 |
|
мдаамм...
- какво са думите (според мен, думите са patterns, които са отделени от цялото и могат да бъдат видяни като самостоятелни единици, т.е. могат да бъдат раzли4ени. По тая логика - муzиката е думи, цветовете са думи, всякакви символи са думи, вси4ко, което въzприемаме, а ние го правим посредством сетивата си, е думи. Т.е. ти самият, погледнато 4реz моите сетива си думи. Т.е. мога да те раzграни4а)
- какво са 4увствата (4увствата се полу4ават при вzаимодействието на това, което е вътре, с това, което е вън, на една дума с друга, на един цвят с друг. И свърzват моделите на моzъка, посредством сетивата с външния свят. Или ина4е каzано, 4увствата са напрежението при вzаимодействието. Затова може да се каже, 4е приемаме и предаваме 4увства, но те са по-скоро следствие от вzаимодействието.
Т.е. ако ти видиш една дума и иzполzваш друга дума в отговор, вzаимодействието между двете ще породи 4увство. Ако иzполzваш друга дума, ще имаш друго 4увство. Това оzна4ава, 4е думите имат zна4ение zа предаване на 4увството. Както примерно на погребение, не свирят весела муzика.
Сега, дали Мо ще те раzбере или няма, zависи доколко първо ти си успял да го усетиш как мисли/4увства, т.е. какви са му моделите на интерпретация на света. Ако искаш да му кажеш нещо и да те раzбере, то ти ще трябва да го кажеш 4реz моделите, които Мо раzбира. Ина4е 4увството няма да бъде предадено. А самите думи/модели сами по себе си нямат zна4ение. Дали под думи това ще са думите, като 4аст от ре4та, думите като zвуци, като цветове, като енергия, също няма zна4ение.
Затова си мисля, т.к. раzли4ните на4ини на предаване на 4увството са раzли4но ефективни, най-добре е да нау4иш хората да говорят на някой по-ефективен еzик. Какво правят у4ителите - вместо да се опитват да ти обясняват с помощта на ре4та нещо, те те у4ат на раzни техники, zа да можеш ти сам да усетиш, какво имат впредвид.
Но ние хората сме много странни. Абсолютно вси4ко, което правим в живота си иzлиzа 4е е просто да констатираме раzни неща и да ги иzраzяваме по раzни на4ини - това нари4аме иzкуство. Дори просветлението или там раzни нива на съzнание, стигаш до тях, zа да ги видиш/раzбереш/усетиш и...приложиш/иzраzиш някак си.....хм...
| |
|
Според мен е точно обратното, чувството е първично. Първично е по отношение даже на този свят...
По тази логика, музиката е чувства, цветовете са чувства и т.н.
При изказа има два типа хора - ментални и чувствени(сърдечни). Те си взаимодействат трудно, понеже не се разбират. Но на фона на стотиците езици и наречия...пак имат шанс.
Между другото не съм искал да ме разбира, нито да се обясняваме. Това си беше една спонтанна констатация и нищо повече.
| |
|
zнам, просто ми се говореше
| |
|
Знам, че ти се говори и го правиш добре.
Малко хора изразяват така свободно вътрешната си душевност. Макар да съществува една друга клопка, но това е нормално.
| |
|
Макар да съществува една друга клопка
ахам
| |
|
Не знам за вас, но аз обикновено имам енергия да се съсредоточа върху първите няколко изречения от нечие изказване.
Освен ако не се говори за секс, естествено Шегувам се, дори и тогава губя интерес, ако не се говори по нов, различен, непознат за мен начин.
Ако изказването е дълго и не ме грабва с нова и непозната информация (гледна точка), за да му отдам нужното внимание трябва да го чета на почивки.
Изводи:
1. Вниманието е променлива величина, зависеща от два фактора - вътрешен и външен.
2. Количеството на моята енергия е вътрешния фактор. Него сега не го разглеждам.
3. Количеството на енергията на пишещия е външния.
4. Количеството на енергия на външния фактор за мен се измерва с количеството нова информация, която е в състояние да предаде. Ако е в състояние да насити ВСЯКО изречение с духа на новото, ще грабне вниманието, дори да е роман.
И така...
| |
|
Действително има значение не само външната, но и вътрешната енергия. Систематизирано изглежда.
| |
Тема
|
Re: от начинаещ
[re: omotan]
|
|
Автор |
ha! (Непознат) |
Публикувано | 15.07.07 09:50 |
|
прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
|
|