...Няма отделни стъпки, които мога да направя без повече пояснения...
уфф. има. значи. като ти се случи пак онова спомняне от което се оплака, не се отдръпвай ми се потопи в него, нека те "боли", ще бъдеш приятно изненадан че всъщност не може да стане кой-знае колко по-лошо. може да не успееш от първия път да го минеш целия спомен, просто друг път пак.
изконсумираш ли го целия (може и на части) повече няма да те занимава със себе си. сладкото е че подобни спомени, със същото съдържание, заминават заедно с него и когато опреш до тях ще "прегледаш" само други моменти, без тези които вече си "изчистил"

Има едно доста просто упражнение: говори. Разказвай своите истории. Разказвай ги на приятели, които са склонни да ги изслушат, на познати или на непознати, на камъните и тревите ако няма на кой; на колата си, на кучето или стайното си цвете, на някое дърво. Важното е да ги изказваш на глас и да се слушаш. Разказвай ги отново и отново, докато престанат да предизвикват в теб каквото и да е болезнено усещане.
Това е един от начините да освободиш затворената в случките енергия.

Ами пробвал съм. Ей така си говоря на нищото. След 4-5 минути ми изчезват думите. Само стоя и гледам като пукъл. Трябва да прилагам усилия, за да казвам нещо повече по-натам. Но не ми се връзват насилственото говорене и освобождаването.

Да, сещам се за какво говориш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, за викането, беше образно казано, че не намирам отговор. Не, че съм почнал да се провиквам, като ходя по улицата. Разбирам, че не ми е ясно точно каква е причината за тези усещания. Да стигна до себе си - това е голямата цел на доста мистични учения. И е доста голяма и далечна, за да я търся непосредствено. Имам определени усещания, които засега са най-важни за мен. Тяхното решаване пак е от големия път, но не е време да се оглеждам къде съм стигнал - в началото съм. И да гледам генерално, ще е най-малко празно самохвалство. Обобщенията няма да ми свършат работа в настоящия момент. Нужна ми е забележима промяна, дори и малка, за да имам желание да продължавам по този начин. Едва ли ще стане нещо, ако се старая да се отпусна/освободя като стискам зъби и правя каквото ме съветват. Големите неща са далееечна цел.
А това за клуб Кастанеда пък съвсем не го схващам. Гледам, има си някаква отборна закачка между двата клуба кой е по-по-най. Има и реакции, присъщи на ученици, не на разумни хора. Ама аз не рабирам от същината на тези неща и там си решавайте кой прав и кой крив.
Изглежда ми, че суетата не е отношение на способността да се видим сами, а да приемем това, което виждаме. Когато човек е доволен от себе си, мнението на околните е въпрос на любопитство - в най-силните случаи. Човек така може да стане и доволна свиня. Затова и казават "добре е, защото не знае колко е зле". Дали някой е станал човек или прасе, пак е въпрос на лично мнение на всеки, които оценява. Какъвто и да съм, сега искам да съм по-доволен от себе си.
Това с електроните ми хареса. Човек е щастлив, когато получава това, което иска. Като не знае какво иска, как ли ще се радва на каквото е получил ?

Имах предвид, че няма отделни стъпки в темата, посочена от Миро. Там бяха обобщени. Не, че по принцип няма. То, ако няма по принцип, за какво ли да питам.

Лелей, хвърли ме в джаза. Да измисля име на .. ъъъъ .. шкафа, и да му говоря в определено време !? Трябва много да се напия, че да го направя. Имам идеята, че важното е аз да говоря, а не някой да ме слуша. Нямам за цел някой да ме слуша. Говоренето е средство да подредя мислите си и аз да се чуя.
Контактът с добронамерен човек много помага. Но на кого ли му е приятно да слуша оплаквания ?
За растенията и аз съм чел, че реагират на музика, думи, дори и на мислите/намеренията към тях. За уреди не съм чул.

Съгласен съм, че описаните неща са следствие на внушени в детството отрицателни мнения. Дали човек е повече от травмите и усещанията си ? Ами, повече е, дори от всичкото, което успее да разбере за себе си. Ти се доверяваш на своето усещане и го следваш. За мен е трудно да разбера каква е причината за усещането. Ако трябва пряко да го следвам, значи много рядко да се виждам с хора. Този подход в случая не върви. Сега, това, интуицията да ме води, значи да стоя на място и да търся интуицията. Не става. Първо да намеря интуицията, т.е. себе си. Да, де, и аз това търся.
Какво мисля за гнева ли ? Забелязвам много гняв в себе си. Не заради нещо в ежедневието си. Дребните случки само правят вълнички, от които прелива чашата. Нямам и желание да крещя на околните. Пък и крещенето няма да премахне причината за гнева. Тренирах карате около година. Беше ми неловко да опитвам да направя удар с контакт в партньора. Не ме разтоварваше. Не съм намерил начин да изсипвам гнева си. Тичането ми помага за около час-два.

Извинявай ама нещо не ме разбираш! Значи намери пространство в което да изразяваш гнева, и виж какво седи отдолу. Значи за да се свържеш със себе си и с интуицията си първо трябва да махнеш всичко това което и пречи да се прояви. Когато си позволяваш да се разгневиш или да плачеш, ти виждаш какво има от долу. Обикновенно е някакъв страх. Ако имаш смелостта да приемеш страха и да си позволиш да го чувстваш, навлизаш в друг пласт болка, сълзи, уязвимост - изразяваш ги и под тях е твоето истинско същество. Когато обърнеш погледа навътре към твоите усещания, то става нещо като самонаблюдение. Вече не се идентифицираш с травмите а само ги разпознаваш и не им вярваш, не им даваш енергия. Необходимо е да приемеш твоите чувства, не да се бориш с тях, защото иначе никога не можеш да минеш отвъд. Това което мислиш че другите ти го причиняват или не ти позволяват нещо, или си мислиш че те си мислят определени неща за теб, всъщност си ти. Ти не си ги позволяваш, ти мислиш така за себе си. Свободата е вътрешно състояние! И това всичкото е твоето вътрешно малко дете, време е да му подадеш ръка и да го излекуваш! Но първо трябва да го приемеш, такова каквото е! Първо трябва да си кажеш едно голямо ДА. Да на страха, да на комплексите, да на гнева, на всичко и виж какво ще се случи........................