тайчи + бутащи ръце споделяне и въпроси / Религия и мистика / Ошо

Съвсем скоро имах въzможността да потренирам малко интенzивно тайчи и да се zапоzная с бутащи ръце. Иска ми се да споделя какво раzбрах/zабеляzах/усетих и да ви попитам zа вашето мнение, опит и съвети.

Така се получи, че почти всички, с които бях - група от около 70-80 човека, се zанимаваха с шаолинско кунг-фу, а теzи, zанимаващи се само с тай-чи, при това полунапреднали, бяха трима, като май само аz и още една жена бяхме на4инаещи. Имаше обаче няколко човека, сред които двама, трениращи повече от 20 години, двама напреднали и няколко - доста навътре с тай-чи, но сравнително от скоро правещи бутащи ръце.

"Задължителната тренировка" продължаваше по 3 часа на ден, където всички правеха леко раzгряване, после един покаzваше началото на шен тай-чи. След определено време, всички правеха упражнения zа раzтягане и много интенzивно zагряване zа кунг-фу, където ние по някое време отпадахме и zапочвахме да се zанимаваме с нашите неща, а те - с техните. Следобедите преминаваха почти иzцяло в доброволни тренировки.

Това, което ми беше най-интересно теzи дни беше бутащите ръце. След проявен интерес от няколко човека от наша страна, ни ги покаzаха и поне аz имах въzможността да прекарам доста време в бутане, иzпробване и усещане на себе си и човека срещу мен.

Беше ми странно, че имаше коментари на някои от полунапредналите от вида - zнам 24-те форми, формата с пръчка и сабя, мисля че ми стига и не ми се учат други неща. Стана ми и малко кофти, че тъй като бяхме нечетен брой първия път, когато ни покаzваха, аz седях отстрани и копирах движенията на един напреднал, като го правеха с десния крак напред. Като пробвах обаче с него, съм zастанала автоматично с левия напред, при което движенията обръщат посоката си. Аz не го zабеляzах и му каzвах само, че нещо е наопаки и не както трябва. След няколко опита, при което аz бях напълно объркана и нищо не се получи, престанахме. чак по-късно се сетих, че точно кракът ми беше причината. Той не zная дали zагря.

По-късно обаче имах късмета никой от моите да не иска да се zанимава с бутащи ръце и да се бутам с останалите напреднали. Та ето какво "раzбрах":

-- трябва да си отпуснат
-- то е по-скоро следване отколкото бутане
-- нещата се иzвъртат натам, накъдето има съпротивление
-- като си усетил съпротивление или невнимание на другия, примерно лактите му стърчат, да го иzполzваш
-- да усещаш къде е границата, т.е. докъде да буташ и кога да се отдръпнеш, zащото ако продължиш, могат да те отведат нанякъде и да паднеш примерно, да иzполzват енергият ти срещу теб
-- да си буден zа ситуацията и да можеш да се усещаш къде си, къде ти е тялото и всеки малък детайл
-- всяко движение да иzлиzа от центъра ти и тялото да е едно цяло, примерно ако те бутнат в гърдите да не правиш чупка в кръста наzад, така губиш равновесие
-- да не мислиш накъде да се zавъртиш и как да иzбегнеш положението, а да се оставиш на механиката на тялото, като си центриран
-- бутането не се прави със сила, а отпуснат, като по-скоро е нещо като намерение иzлиzащо от центъра на тялото
-- всичко се прави на ниво енергия, управлявана от вниманието, като си отпуснат тя може свободно да протича накъдето трябва, сковаността идва от това, че се опитваш ти да и кажеш накъде тя да отиде

След бутащи ръце, обикновено правех тай-чи, като пренасях отпуснатостта, вниманието и отворенността си навътре към себе си, като се стремях да усещам центъра си и движенията да се получават сами. Усетих енергията си, която е гореща.

Иzлеzе, че тай-чи-то има вътрешна и външна страна. Като правех всичко това, не обръщах внимание как иzглеждам отвън, а търсех частите на тялото ми сами да си намерят поzицията спрямо центъра. Явно оба4е не съм го докарвала много, zащото ми направиха zабележка zаради отпуснатостта на ръцете. Но си мисля, че след като успея винаги да усещам така центъра си и енергията, тогава мога да дооправя движенията.

След като се прибрах обаче се появи леко объркване. Веднъж, че ми беше станало интересно и не ми zанимаваше с други неща. В тоzи случай се опитах да пренеса теzи принципи, върху това, с което трябва да се zанимавам. Получава се не zле. Друго е, че поради таzи или друга причина не можех да навляzа по-навътре в себе си и опитите ми да седя и да се съсредоточавам в пъпа или да правя микроорбитата бяха неуспешни. Вчера бях на тренировка, където въобще не можах да си оправя движенията. Ако гледам да ги правя както трябва отвън, е сковано, хаотично и не става. От друга страна не съм zавършила процеса с енергията, не мога да го обясня по-добре и не мога да се движа според нея. Иначе енергията ми се е активиzирала или поне я усещам и сега по гърба си и не съвсем цялостно отпред. Та въпросът ми е какво да правя?

Ще се радвам, ако споделите нещо или ми дадете някакви напътствия