Няма. Отивам да се облагородя малко и белким ашладисам някоя благородна слива. Пролет идва и жените приказват и мислят за глупости

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приятно ашладисване, воине!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Усещаш ли днес, 8ми март, като по-специален и празничен ден за теб в сравнение с вчера и онзи ден? И, ако да, защо?

Прегръдка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако трябва да съм честна ммммммм...........никак!

Харесва ми само еуфорията, вниманието на мъжете към жените, хората в такива дни успяват да си кажат само хубави неща, което ежедневието не позволява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво е да е честен човек. Всъщност, с доста стремящи се към будност жени съм разговарял за 8ми март и нито една не ми е казала, че усеща вътре в себе си този ден повече празничен от предходните или следващите дни...

Но пък много хора и от двата пола продължават механично и несъзнателно да компенсират на 8ми март нещо, което не правят през останалите дни. Всеки ден е чудесен повод за взаимно внимание (и себе-внимание) и ежедневието не е извинение за липсата им.

Не забравяй да подсетиш нежно и тактично мъжете, които те орозовяват (даряват с рози) и прегръщат само на 8ми март да не забравят да го правят и на 9ти и на 99ти. И най-важнотo, не забравяй и ти сама да се даряваш със същото това внимание всеки ден и миг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, но не разбрах кой е бил честен с теб-аз или другите, с които си разговарял?

Но пък много хора и от двата пола продължават механично и несъзнателно да компенсират на 8ми март нещо, което не правят през останалите дни. Всеки ден е чудесен повод за взаимно внимание (и себе-внимание) и ежедневието не е извинение за липсата им.


Знаеш много добре, че на практика това е трудно осъществимо.Затова се наслаждавам на моментното внимание и припомняне, че някой ме цени, а аз така и не съм го разбрала.Не бих се сърдила ако това внимание го няма целогодишно, поради факта, че и аз самата съм толкова погълната от собствения си живот, че забравям да поглеждам хората около мен с внимание, а не минавайки през тях и виждайки пак самата мен , отвъд тях.
Не знам дали изразих ясно тезата си, дано ме разбереш.

Що се отнася до даряването на внимание към самата мен, във всеки един миг, мисля, че тази област ще си остане винаги девствена в мен.
Има неща, които са такава бетонирана рутина, че и самовнушението няма да ми помогне да я разруша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...Знаеш много добре, че на практика това е трудно осъществимо...
...Що се отнася до даряването на внимание към самата мен, във всеки един миг, мисля, че тази област ще си остане винаги девствена в мен.
Има неща, които са такава бетонирана рутина, че и самовнушението няма да ми помогне да я разруша...


Мисли, мисли..може и да изми(ъ)тиш нещо..
Май ти доставят удоволствие подобни изказвания, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът, според мен, не е в старанието да не ги правя, а да ги осъзная като модели, до какво водят, на какво се крепят и да се разгранича от тях. И не само мисловно, а като реалност. Защото тук не става дума за самовнушение, нито пък всичите думи в клуба са някакви мисловни хубави неща, които нямат практическа подплатеност, а напротив. Осъзнавайки наистина какво съм, автоматично се ползвам със свободата на това, което съм.

Вчера се опитвах да свържа трите теми за болестите, навиците и твоя отговор в едно. Не успях да систематизирам навиците и не го пуснах. Но днес, като по чудо, намерих в книгата, която четях, нещо подобно.

- страх, гордост, агресия, самосъжаление, стремеж да се хванеш за нещо (..стремления к захвату), прехвърляне на отговорност??(перекладьвания ответственности на чужие плечи), осъждане на другите.

Според мен все вид оценки, следствие от липсата на истинска вяра/опитност на себе си...

Всичко това е представено като его, но според мен навиците са израз на егото и влизат в една от горните групи.