|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: Празно стихче
[re: opka]
|
|
Автор |
пpaзeн (непознат) |
Публикувано | 25.02.07 18:06 |
|
Добре, приближавам се по-близо до опашката ти. Толкова близо, че я усещам как потрепва леко. Това опашка на русалка ли е или само така ми се струва.
| |
Тема
|
Re: ад и рай
[re: SouLmaTe]
|
|
Автор | aз (Нерегистриран) |
Публикувано | 25.02.07 18:30 |
|
а що - има още олигофрени за изхранване.
те се подкрепят взаимно!
| |
Тема
|
Re: Орке,
[re: opka]
|
|
Автор |
Mиpo () |
Публикувано | 26.02.07 00:18 |
|
Let it go
| |
|
Ру...салка?... Ефирно, неуловимо, митично създание, което живее само в сънищата?.. Хм..
Да му се не видяло, къде ми отива маската, който се предполага, че трябва да всява респект?
Е, добре, не ти се струва, но само ако нямаш никакво съмнение!
И сега, русалка или не, обещах ти "ударна вълна" по разни неща, които се предполага, че те спъват, а обещанието си е обещание. Така, че - целя се в твоите предполагаеми 150гр с ето това:
Ти приближи се неусетно,
ръка протегна и почти...
ала дали не ми се струва,
че GSM-ът ти звъни? ;))
И някой в този миг те пита
"Къде е...?"(нещо си, нали...)
Така де - де си се заплеснал -
русалки разни и мечти -
ти нямаш ли си дом, семейство
и кой ще носи тук пари???
Една русалка съществува
в различно време и дали
ще стигнат сили да приемем
предизвикателството й?
Това е общо насочено стихче, не го приемай твърде конкретно, настроението е важно. А последното изречение не случайно е в 1л. мн.ч. - считам, че то касае "мен", колкото и "теб" - предизвикателството е не само за този, който открива русалка, но и за женското създание, което въплъщава тази... хм, роля.
| |
|
So, be it!
| |
Тема
|
Re: Празно стихче
[re: cилфидa]
|
|
Автор |
пpaзeн (непознат) |
Публикувано | 05.03.07 22:48 |
|
Безкраят ми е дом, семейство са ми същества най-различни, а пари ... домът и семейството се грижат.
Ако предизвикателството е лесно значи не е предизвикателство.Русалките са тук,а не в друго време. Даже има една пред мен сега, която може би ще ми даде GSMa си...
Благодаря за опашкта, кафето и чая. Дали се благодари за любовта.....
| |
|
Малко мутирах. Сори.
Когато се появи, трансформацията беше започнала - първо станах на пяна, а после се изпарих и отидох във въздуха, където е просторно и... студено.
Та на въпроса. Дали се благодари за любовта..... Да, но на реални, живи хора, които животът изпречва на пътя ти и с които свързваш разните виртуални русалкоподобия. ... Гледай какво стана, започнах, като Миро да ги сипя..... Дано вече си достатъчно празен, за да го понесеш.
Та, за моя GSM ли питаше? :)
| |
Тема
|
Re: Празно стихче
[re: icewind]
|
|
Автор |
ha! (пристрастен) |
Публикувано | 09.03.07 06:32 |
|
за твоя
не му го давай
тъй хубаво пишете
прекрасна - ужасна ... все тая ... резултатът е съсипващ
| |
Тема
|
Re: Празно стихче
[re: icewind]
|
|
Автор |
пpaзeн (непознат) |
Публикувано | 12.03.07 02:20 |
|
Живите хора също са виртуални. A виртуалните са живи. Що ти е да говориш като Миро като можеш да бъдеш себе си.
Попитах за GSM на едно създание което е сгушено от студения вятър и гледа звездите с широко отворени очи преди да се разтвори в тях.
| |
|
Сгушено от студения вятър създание? Я зарежи тоя филм.
За времето, което носех тази маска ми стана ясно, че тя определено не ми е удобна. Чувствам се далеч по-добре, когато съм самият леден вятър, а не някаква жалка, трепереща отрепка, чакаща някой герой да я стопли в самотата.
Може би едва сега ти нанасям истинския удар - по твоята романтичност от която не си празен, но извинявай за забавянето - отне ми малко време да разбера от какво точно не си празен.
Няма да намериш сгушено животинче при мен - по-скоро ще пукна от студ. Но няма -
Земята е с мен,
звездите - над мен,
а слънцето грее -
ден подир ден.
И даже вятърът
да е от посоки различни
не ме е страх -
имам кого да обичам!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
|
|
|