Това го разбирам, просто дадох пример. Се пак какво се прави с тази допълнителна енергия ? За какво се складирва, ако не да се използва за нещо. Дай пример ?

Ами за какво използваш горивото в един автомобил? За да върви, нали? А ти исикаш да ти кажа и къде да отидеш. Това го решаваш ти.

Можеш да използваш енергията за каквото си пискаш във всекидневния или извън всекидневния живот. Ако можеш сънувай, ако искаш вдигай щанги...твоя си работа.

Аз пък си мислих че набавянето на енергия е проблема, а не използването й.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мо32 ти отговори по-горе съвсем точно и съм съгласен с него. Но понеже си нов и сигурно не знаеш контекста на последните постинги (за което никой не ти е виновен), просто копирах в тях един предишен отговор на мо32 от една съседна тема, където той НЕ използваше аргументи в изказването си. И се опитах да му покажа как според мен изглежда въпросния негов постинг отстрани и как, ако иска да използваме и тук аргументи, да се постарае да го направи и там.

Това което казваш е съвсем точно и не е нужно много будност за да се види колко много лисващи елементи има за да бъдат нещата наистина практични. Естествено, човек може да си измисля и фантазира липсващия контекст (както правят любителите на Междузвездни Войни, четящите Библията или пък Кастанеда), но сам разбираш до какво води това.

Chao Pi Ch’en (преведен на български Джао Бичън) не е автор на книгата, а нейният автор е Лю Куан Юй (Lu K’uan Yu) известен още като Чарлз Люк. Наистина той превежда текст на Chao Pi Ch’en, но в лисващия в българския превод подробен увод той самият признава колко му е било трудно на определени моменти в превода и не случайно в неговия оригинален превод от китайски на английски името му Lu K’uan Yu е с големи букви на първа страница като автор, а това на Chao Pi Ch’en е в обясненията някъде на вътрешните страници. Lu K’uan Yu е издал и други книги е важно да се знае, че той в основата си е чан и зен будист.

Въпросната му книга, която е издадена за първи път през 1970 г., е пионер в запознаването/въвеждането на Даоската Алхимия на Запад и като такава е чудесно средство. Но когато човек започне реално да се интересува от детайлите (т.е. как точно стават нещата) и се оказва, че те просто ЛИПСВАТ в книгата. Chao Pi Ch’en може би ги и е знаел, но така или иначе не ги е описал (нещо типично за китайския подход да се дава по-малко). А пък и те са толкова много, че надали биха му стигнали и 10 книги с описания...

Горното не е само мое мнение, а и на други реално практикуващи. Спомням си на един алхимичен семинар с Майкъл Уин ми се появи определена светлина при една от практиките и се сетих за думи от книгата, където се казваше, че ако тази светлина не е бъде закарана еди къде си щяло стане „лошо” (естествено, без никакви обяснения защо). Говорех после с Майкъл (между другото, други практикуващи се сещаха да питат за други неща от тази книга) и той каза, че не обръща внимание на това. Въобще в тази книга може да се конкурира с книгите на Кастанеда по това колко много уместни практични въпроси човек може да се зададат и никой не би могъл да отговори какво точно е искал да каже автора.

А що се отнася до превода на български, там бозата е пълна... Но понеже няма много други книги за даоска алхимия на български и понеже се намират сляпо вярващи хора и се получава като с всяка една друга духовна секта, която не се стреми да гледа нещата обективно и от различни гледни точки.

Така че аз я ползвам тази книга само за ОБЩИ идеи/насоки/принципи. А за реалните практични страни гледам да събера максимално информация от максимален брой практикуващи хора от максимален брой даоски и други системи и традиции.

Интересно, това е полезно да се знае, но ако се замислиш това не отрича тотално текста, просто го поставя под съмнение като точност.

Че не е точен ми се струва очевидно, затова и питах huanji за техниката, защото доколкото разбирам той му е отделил време и го е синтезирал, но пък и определено ми се струва, че наистина продължава от там където Чиа свършва от гледна точка на целите ми в момента. Значи не се смятам за експерт при Чиа, още по малко при Бичън(или преводача му), но както всеки усещам нещата по определен начин и се познавам достатъчно за да знам, че това усещане няма да се промени, колкото и да напрадвам. Просто ще го виждам от различни гледни точки.

Значи струва ми се, че Чиа трупа жизненост. Това е готино, то доколкото си спомням на някои места го казва и сам, това е много ценно и ако това го няма няма много как да има друго, но при книжката на Бичън(повече или по-малко) ми се струва, че тази жизненост се преработва в "присъствие"/елемент.

Тоест ако много се занимаваш с Чиа ще имаш повече жизненост и енергия и ако човек усеща нещата ще те усети в повечето случаи светличък и изкрящ. Ако пък усеща нещата по добре ще усети твоя есенция в центъра която е доста малко променена от практиките на Чиа и светлина и изкрене около нея и тебе.
Това е готино, ако човек го търси, но на мене напоследък по важно ми е другото. Тази жизненост/светлина се преработва в концентрирана есенция на тебе.
Чиа я развива малко като споменава, че може да се изтегля от Тан Тиена при орбитата, но като цяло ми се струва, че през цялото време не стига центъра, приближава се много на моменти, но на мене ми се иска точно това да го развия доста повече, защото ако излъчването на някой се усеща светещо, бяло и неусетно от моя гледна точка тепърва ще трябва да гради собствената си есенция около него за да накрая да стане с присъствие на всички цветове.

Тогава ако го усетиш ще се усеща абсолютно обикновенно и нормално, просто много силно за което повечето хора по всяка вероятност няма и да си дават сметка.

Не знам дали ще го разбереш така написано, но ми се струва че ще можеш. Става въпрос само за усещания и цели.
Преди няколко месеца/година на мене основното ми беше точно жизненост и светлост и Чиа беше много по-удачен. Мисля че в момента не ми трябва повече жизненост трябва ми начин да преработвам останалата за да остава нещо постояно и ми се струва, че в онази книжката някъде дълбоко вътре идеята е тази.

Значи пак казвам че Чиа ми се струва изключително полезен, но за това което ми се иска в момента ме устройва и Бичън надграден над практиките на Чиа. Само Бичън ми се струва, че ще е кофти картинка, но смесено двамата ми се струва, доста удачно.

За въображението, ами знам ли. Един от основателите на златната зора казваше, че ако в продължение на две години всеки ден вървиш с някаква пръчка по 2 километра и след това правиш някакъв измислен ритуал над нея то на втората година с тази пръчка ще можеш да правиш чудеса.

Всичко е въпрос на това колко енергия му отделяш, мисля че ако имам няколко десетки години и хора нямащи досег с цивилизацията само с техники от междузвездни войни и заклинания от властелина на пръстените мога да ги науча да правят чудеса които дори и аз не мога, защото в системата ми от вярвания е вкарано, че са книги/филми и са измислици.
Важното е човек в какво вярва и колко от тази вяра е вложил в текста си.

За Бичън не се намесвам.

Заинтригува ме следното:

Един от основателите на златната зора казваше, че ако в продължение на две години всеки ден вървиш с някаква пръчка по 2 километра и след това правиш някакъв измислен ритуал над нея то на втората година с тази пръчка ще можеш да правиш чудеса.
Всичко е въпрос на това колко енергия му отделяш, мисля че ако имам няколко десетки години и хора нямащи досег с цивилизацията само с техники от междузвездни войни и заклинания от властелина на пръстените мога да ги науча да правят чудеса които дори и аз не мога, защото в системата ми от вярвания е вкарано, че са книги/филми и са измислици.
Важното е човек в какво вярва и колко от тази вяра е вложил в текста си.

И си прав и не си. Абсолютно вярно е, че човек има много по-големи възможности отколкото му показва интерпретателната система(възпитание, морал...). И за да ги развие, трябва да събори огромни стени от предразсъдъци в главата си.
Обаче си има природни(или както искаш ги наречи) закони, които ако не се познаваш, можеш със спомената пръчка да тръмбоваш като луд и пак нищо да не стане.
Затова следваме и системи, които са отнели, на тези преди нас, хиляди години за да ги систематизират. Иначе щяхме да ни пускат с едната вяра пък ние да правим чудеса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали?
Замисли се. Законите са това което считаш, че не може да се измени. В повечето случаи защото не си виждал да се изменя, или защото някой на който вярваш докато си бил дете ти е казал(или се е държал) все едно това нещо е абсолютно непоклатимо.

Нищо обаче на нашето ниво не е. Всеки закон е бил нарушаван. Най-малкото се сещам за децата в Китай, които огромно количество народ изследва и които правят работи като телепортация, минаване през стени и т.н. в доста добре наблюдавана обстановка. Не се шуми много около тях, защото никой не обича неща които не може да си обясни, но след като има толкова проверено нарушаване на всички физични закони как можем да ги считаме за закони?


От гледна точка на квантовата физика няма никакви закони, има само възможни реалности които се разгръщат от гледна точка на съзнанието на човека държащ СТ-то.

Пък и идеята за "закони" от гледна точка на нещо което да не можеш да преодолееш, я има само на запад и от две века, което глобално погледнато е нищо.
Преди това дори и тук са били the dark ages и всички "учени" са се занимавали с алхимия, инвокиране на демони и какво ли не друго.
Всички изградили съвременната наука са виждали нещата по съвсем друг начин, но както честичко си пиша просто са били орязани за да науката да не се меша на църквата. Това обаче е съвсем от скоро.

Училищата на Питагор както знаем са били със знак пентаграма и са изучавали петте елемнта като най-основното, Кеплер също ги изкарва дори свърза движението на планените с тях, Нютън цял живот рови в Библията за скрит код и вярва, че този код обяснява всичко което се е случило и ще се случи(оказва се прав, между другото), Аинщаин освен че изкарва, че всичко е енергия което доста променя стабилноста на всички закони, самия той казва че „Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.“ и т.н.

Въобще тези закони само ограничават, а всеки от тях е приет на доверие, защото човек не е виждал да го нарушават и му се струва ултра стабилен защото не го е подлагал на съмнение. Ако обаче се родиш в Индия например, всичките тези закони ще изглеждат по съвсем друг начин.

Накратко има закони, но са различни за всеки. Има и неща които са договорени между всички което се приемат с момента на раждане, но заедно с това е договорено и как тези неща да се нарушават. Няма ненарушим закон.
Според мене, разбира се.

Редактирано от BrandofAmber на 10.10.06 15:35.

Виж, нещата са прости. Човек ако обича знанието, пита - "Как?", ако обича себе си, се притеснява да попита, за да не излезе, че нещо не знае. Когато си готов, можеш спокойно да попиташ и ще ти кажа какво да правиш. Чак тогава можеш да вземеш отношение за Джао Бичън.

Естествено не става дума за напредналите неща, те са ми чиста фантастика, но началното ниво е нещо, което не съм срещал при никого. Бих казал, знанието, което е дадено за китайци е направо радикално. Друг въпрос е, че не познавам нито един, който да се е забил и да е медитирал върху трактата. За да разбера някои неща съм чел по сто пъти даден текст. Дори и да е грешно преведен, съм намерил какво значи и как се прилага. Освен това, съм изпробвал десетки варианти в най- дълбоки подробности, за да видя кой действа. При толкова емпиричен опит в продължение на 10 години, все нещо съм намерил за полезно. И в крайна сметка, продължавам да се надявам, да намеря хора, чиито его е по- малко от жаждата им за знание и да работят по въпроса. Първо, за да има с кого да си говоря и второ за да има по- голям шанс от успех в дадени практики.

Разбира се, нищо не пречи да пуснеш нещата, които са сгрешени, тук, за да се поуча от тях. Освен това, мога да ти кажа, кое съм разбрал погрешно и ще се поправя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смесвал съм ги в определени отношения.
Между другото, сещаш и се темата за упражненията Елен, Жерав и Костенурка, те са много подходящи към практиката на Джао.

Сблъсъка на Джао с Чия е точно в произхода на жизнеността. Според Джао, тази жизненост, за коята Чия говори е напълно негодна за алхимични цели и съм писал вече по въпроса. И понеже не може да се съхранява в тялото, тя ще го напусне. Освен това, Чия дава ли, че когато прага на насищане се повиши, жизнеността напсука тялото през ануса с газовете, носа и т.н. Затова съм скептичен към простото неякулиране, понеже съм го правил и съм забелязал, че жизнеността пак излиза. Даже мога да картографирам отделните моменти.

10х ще ги видя.
Това за напускането на жизненоста според мене е много основното. Обаче ако напуска така значи от моя гледна точка не можеш да я оползотвориш/интегрираш цялата.
Мисля че напуска нивото-на-жизненоста минус нивото-което-можеш да оползотвориш/превърнеш.
Напрактика ако излиза значи трябва да си вдигнеш нивото на оползотворяване/превръщане докато ги изравниш.

Затова си търся практики за превръщане, защото оползотворяването става чисто физически. Мисля че превръщането става и само с намерение, но практиките помагат.

Не знам къде си писал за това, не следя всички теми, но ако Бичън смята че е невъзможно да се преработва значи Бичън не ми върши работа, защото мислех че някъде напред в книжката точно това ще прави.
Определено смятам че може да се натрупва от нея всъщност ми се струва че е перфектен продукт затова поради което се кефя и на Чиа.

Всъщност струва ми се че всичкото това няма много значение. За всеки ще е различно, всеки го усеща спрямо целите си, а целите в повечето случай са различни дори и човек да не знае.