От дълго време се 4удя дали е наистина въzможно да няма Аz,в смисъл дори обраzа в огледалото може да не съм аz,тоzи който вър6и не6то в момента може да не съм аz,аz може и да съм примерно 3ма ду6и едновременно и пак остава някакво аz,zа сега съм на мнение 4е не може да няма аz и 4е Аz постоянно се мести,има ли несъгласни с мене?



3нам въпросите на всички отговори

А кой е този, който се чуди от дълго време? Въобще, кой е този, който върши всичкото, което ти вършиш? И един, и много Аза да са, според мен е по-важно да го/ги видиш ясно, отколкото да имаш някаква тяхна бройка на готово. А най-интересното е когато Азът погледне самия себе си и "змията си изяде опашката докрай".

Единственото реално нещо, което е неизменно в тоя изменчив свят е усещането `Аз Съм` аз съществувам. Всеки усеща собственото си битие. То е без образ и качества. Просто усещането за битие. Това си ти! То е чисто осъзнаване на битието, и когато го постигнеш пълно и дълбоко, се появява и блаженството. Това е то, много просто. Всеки го може, но всеки го иска и се стреми да пребивава в него.

Звучи толкова красиво, да се разтвориш, да премахнеш егото, да станеш Атман и др. Казват ни, че това е осъзнаването - и ни лъжат, понеже това е пътя към бавна и сигурна смърт.

'' Мы должны признать Реальность как ценное поле переживания, как поле
жизни и движения, иначе угасание эгоистической мотивации приводит к
неподвижности. Надо увидеть бесконечность процесса самореализации, и тогда
тяготение к Абсолюту потеряет смысл, потому что это превращенное тяготение
к завершенности, к остановке, к смерти.
Трунгпа много и правильно пишет о победе над борьбой, но победа над
борьбой не должна превращаться в победу над движением, так как
неподвижность живого противоестественна.
В конце концов стремление к абсолютности достижений (например,
просветления) - весьма утонченный вариант навязывания Реальности своего
представления о ней, ибо Реальность не знает ничего окончательного. Мы
только переходим из одной сферы активности в другую. Однако сам переход
требует настолько специфического усилия, что искушение "замереть" на
дороге бывает почти непреодолимым. Безмятежность неэгоистического
существования имеет собственную огромную инерцию. Необходимо
поддерживающее намерение, а оно происходит из четкого осознания
процессуальности как важнейшего атрибута самого сознания.
Например, животное, чтобы пережить зиму, впадает в спячку и открывает,
что спячка - состояние весьма удовлетворительное, ибо отсутствует боль,
голод, страх, борьба и т.п. Изначальное стремление проснуться в новой
весне забывается или даже кажется неуместным, нецелесообразным. И тогда
спячка постепенно переходит в кому, а затем - в смерть. Намерение быть
здесь и сейчас закрепляет, останавливает движение восприятия. "Мы просто
дышим и находимся здесь, - пишет Чогьям Трунгпа. - В этом есть нечто
весьма удовлетворяющее..." Разумеется, при такой установке точка сборки
(даже в том случае, когда фиксирующая ее сила практически равна нулю)
никуда не сдвигается, поскольку в ее неподвижности буддист находит "нечто
весьма удовлетворяющее".
Отсутствие сдвигов или движений точки сборки означает полное
прекращение трансформативных процессов.
Эгоистическое реагирование перестает работать даже при незначительном
углублении точки сборки, но специальное намерение консервировать имеющийся
в данный момент режим восприятия превращает умозрительную, идеологическую
аскезу в аскетизм энергетический - он останавливает любое движение точки
сборки, и энергетическое тело убежденного буддиста никогда не меняет своих
очертаний.
Форма сохранена вместе с клеткой, не позволяющей восприятию вырваться
наружу, за пределы привычного описания мира. Это заключение воспринимается
как "восхождение к Нирване", а любые спонтанные сдвиги восприятия - как
помехи, препятствующие этому желанному восхождению''



Дано четете руски, ако не ще ви го преведа.

Както виждам, ти под аz разбираш своя образ, представата за себе си като личност с определени черти, качества и определена форма. Но всичкото това е плод на твоя ум.
Ошо има една такава мисъл, че много хора и мъдреци са търсили ума (разбирай егото, личностния ти аз), но не са го намерили. Затова пък са намерили не-ума, не-аза.
(разбирай - намерили са Това, което е отвъд ума и отвъд дребния ти аз, който толкова се страхуваш че ще загубиш и какво ли си щял да правиш без него...:)))))))
Търси и ти и може да откриеш истината

Dobre qvno tvoq um e tvurde plituk che da shvane smisula na napisanoto.
Tam nqma v direkten plan nishto protiv edinstvoto na vselenata. Naprotiv cqlata ideologiq e nevedoma.

Tvoq ne-az ili nirvana s koito sa te omagiosali sa pulna apatiq i suzercavane na nishtoto. A nishtoto si e nishto. Obratno chovek moje da se razviva i da pripoznae uma kato instrument i bez da se obezlichava i da unishtojava neshto cenno .

A razvitieto e bezkraino i se izrazqva vuv vse po cqlostno osuznavane.Zapomni osuznavane a ne suzercavane na nishtoto. Osuznavane ima togava kogato ima qsno otdeleni obekt i subekt. Drugoto e sigurna smurt :)

ти си заблудения и тоя, който унищжава истинския си Аз, а живее с измислен фалшиф и илюзорен аз.
Не-ум не значи, че няма да имаш ум, глупако!

обект-субектите са мъртвило
това е двойнствения живот, който си е не-живот

има нещо, което е не-двойнственост, казва се Адвайта и с него се постига цялостност и истинския живот, който е вечен

ама че си заблудено говедо

Не съществува такова нещо като индивид или аз. То е измислица, плод на ума.
Помисли, ти не се раждаш с това, то идва после, някъде към 2-рата или 3-тата год. започваш да си създаваш образ за себе си и се идентифицираш с него и с името си `аз съм Иван`, както и с тялото си и с образа си в огледалото.

Когато човек започне да се замисля откъде идва това аз като отделна личност, вижда че то е нещо непостоянно и измислено.

Но от друга грудна точка, във всеки човек има това усещане за себе си, като Аз, което при никакви обстоятелства не може да загуби. Единствената действителност, неподлежаща на съмнение, единственото достъпно знание като факт е усещането `Аз съм`, усещането че съществуваш. Не можеш да кажеш `аз не съм` или мен ме няма, факта че го казваш, значи те има.
Това `Аз` е вечно, отражение на Бога (или на Съзнанието, казано по друг начин)

`Аз съм` като усещане че съществуваш присъства във всеки отделен човек, като отделно тяло със свой специфичен ум. Обаче когато знанието `Аз съм` се сменя с мисълта, че `Аз съм Иван` - тогава настъпва разрелението от теб и всичко останало и то започва да поражда борба, зависимости и страдания.

Освободи се от фалшивия образ за себе си чрез разбиране на процеса по който той се е създал.

Инкогнита, радвам се, че има един интелигентен човек с който може да се говори.
Ония животновъди по горе или са наркомани или пубертети дълбоко потънали в новото си его на сляти с бога :) Може би знаеш, че това е най опасната част.
Както и да е не споря, че дадени сегменти ое егото са фалшиви и в крайна сметка ненужни. Аз говоря за осъзнаването преди всичко забеляза ли ? Да напълното лишаване от его е смърт, понеже той напълно се слива с единната и безлична енергия - ако под освобождение се разбира тази плацикаща се безметежност, то за мен това е отказ от възприятие и изживяване!
Помни, че ти пак може да си свързана с тази изначална енергия и по същество си, но може и да запазиш осъзнаването си :)