От дълго време се 4удя дали е наистина въzможно да няма Аz,в смисъл дори обраzа в огледалото може да не съм аz,тоzи който вър6и не6то в момента може да не съм аz,аz може и да съм примерно 3ма ду6и едновременно и пак остава някакво аz,zа сега съм на мнение 4е не може да няма аz и 4е Аz постоянно се мести,има ли несъгласни с мене?



3нам въпросите на всички отговори

А кой е този, който се чуди от дълго време? Въобще, кой е този, който върши всичкото, което ти вършиш? И един, и много Аза да са, според мен е по-важно да го/ги видиш ясно, отколкото да имаш някаква тяхна бройка на готово. А най-интересното е когато Азът погледне самия себе си и "змията си изяде опашката докрай".

Единственото реално нещо, което е неизменно в тоя изменчив свят е усещането `Аз Съм` аз съществувам. Всеки усеща собственото си битие. То е без образ и качества. Просто усещането за битие. Това си ти! То е чисто осъзнаване на битието, и когато го постигнеш пълно и дълбоко, се появява и блаженството. Това е то, много просто. Всеки го може, но всеки го иска и се стреми да пребивава в него.

Звучи толкова красиво, да се разтвориш, да премахнеш егото, да станеш Атман и др. Казват ни, че това е осъзнаването - и ни лъжат, понеже това е пътя към бавна и сигурна смърт.

'' Мы должны признать Реальность как ценное поле переживания, как поле
жизни и движения, иначе угасание эгоистической мотивации приводит к
неподвижности. Надо увидеть бесконечность процесса самореализации, и тогда
тяготение к Абсолюту потеряет смысл, потому что это превращенное тяготение
к завершенности, к остановке, к смерти.
Трунгпа много и правильно пишет о победе над борьбой, но победа над
борьбой не должна превращаться в победу над движением, так как
неподвижность живого противоестественна.
В конце концов стремление к абсолютности достижений (например,
просветления) - весьма утонченный вариант навязывания Реальности своего
представления о ней, ибо Реальность не знает ничего окончательного. Мы
только переходим из одной сферы активности в другую. Однако сам переход
требует настолько специфического усилия, что искушение "замереть" на
дороге бывает почти непреодолимым. Безмятежность неэгоистического
существования имеет собственную огромную инерцию. Необходимо
поддерживающее намерение, а оно происходит из четкого осознания
процессуальности как важнейшего атрибута самого сознания.
Например, животное, чтобы пережить зиму, впадает в спячку и открывает,
что спячка - состояние весьма удовлетворительное, ибо отсутствует боль,
голод, страх, борьба и т.п. Изначальное стремление проснуться в новой
весне забывается или даже кажется неуместным, нецелесообразным. И тогда
спячка постепенно переходит в кому, а затем - в смерть. Намерение быть
здесь и сейчас закрепляет, останавливает движение восприятия. "Мы просто
дышим и находимся здесь, - пишет Чогьям Трунгпа. - В этом есть нечто
весьма удовлетворяющее..." Разумеется, при такой установке точка сборки
(даже в том случае, когда фиксирующая ее сила практически равна нулю)
никуда не сдвигается, поскольку в ее неподвижности буддист находит "нечто
весьма удовлетворяющее".
Отсутствие сдвигов или движений точки сборки означает полное
прекращение трансформативных процессов.
Эгоистическое реагирование перестает работать даже при незначительном
углублении точки сборки, но специальное намерение консервировать имеющийся
в данный момент режим восприятия превращает умозрительную, идеологическую
аскезу в аскетизм энергетический - он останавливает любое движение точки
сборки, и энергетическое тело убежденного буддиста никогда не меняет своих
очертаний.
Форма сохранена вместе с клеткой, не позволяющей восприятию вырваться
наружу, за пределы привычного описания мира. Это заключение воспринимается
как "восхождение к Нирване", а любые спонтанные сдвиги восприятия - как
помехи, препятствующие этому желанному восхождению''



Дано четете руски, ако не ще ви го преведа.

Както виждам, ти под аz разбираш своя образ, представата за себе си като личност с определени черти, качества и определена форма. Но всичкото това е плод на твоя ум.
Ошо има една такава мисъл, че много хора и мъдреци са търсили ума (разбирай егото, личностния ти аз), но не са го намерили. Затова пък са намерили не-ума, не-аза.
(разбирай - намерили са Това, което е отвъд ума и отвъд дребния ти аз, който толкова се страхуваш че ще загубиш и какво ли си щял да правиш без него...:)))))))
Търси и ти и може да откриеш истината

Dobre qvno tvoq um e tvurde plituk che da shvane smisula na napisanoto.
Tam nqma v direkten plan nishto protiv edinstvoto na vselenata. Naprotiv cqlata ideologiq e nevedoma.

Tvoq ne-az ili nirvana s koito sa te omagiosali sa pulna apatiq i suzercavane na nishtoto. A nishtoto si e nishto. Obratno chovek moje da se razviva i da pripoznae uma kato instrument i bez da se obezlichava i da unishtojava neshto cenno .

A razvitieto e bezkraino i se izrazqva vuv vse po cqlostno osuznavane.Zapomni osuznavane a ne suzercavane na nishtoto. Osuznavane ima togava kogato ima qsno otdeleni obekt i subekt. Drugoto e sigurna smurt :)

ти си заблудения и тоя, който унищжава истинския си Аз, а живее с измислен фалшиф и илюзорен аз.
Не-ум не значи, че няма да имаш ум, глупако!

обект-субектите са мъртвило
това е двойнствения живот, който си е не-живот

има нещо, което е не-двойнственост, казва се Адвайта и с него се постига цялостност и истинския живот, който е вечен

ама че си заблудено говедо

Не съществува такова нещо като индивид или аз. То е измислица, плод на ума.
Помисли, ти не се раждаш с това, то идва после, някъде към 2-рата или 3-тата год. започваш да си създаваш образ за себе си и се идентифицираш с него и с името си `аз съм Иван`, както и с тялото си и с образа си в огледалото.

Когато човек започне да се замисля откъде идва това аз като отделна личност, вижда че то е нещо непостоянно и измислено.

Но от друга грудна точка, във всеки човек има това усещане за себе си, като Аз, което при никакви обстоятелства не може да загуби. Единствената действителност, неподлежаща на съмнение, единственото достъпно знание като факт е усещането `Аз съм`, усещането че съществуваш. Не можеш да кажеш `аз не съм` или мен ме няма, факта че го казваш, значи те има.
Това `Аз` е вечно, отражение на Бога (или на Съзнанието, казано по друг начин)

`Аз съм` като усещане че съществуваш присъства във всеки отделен човек, като отделно тяло със свой специфичен ум. Обаче когато знанието `Аз съм` се сменя с мисълта, че `Аз съм Иван` - тогава настъпва разрелението от теб и всичко останало и то започва да поражда борба, зависимости и страдания.

Освободи се от фалшивия образ за себе си чрез разбиране на процеса по който той се е създал.

Инкогнита, радвам се, че има един интелигентен човек с който може да се говори.
Ония животновъди по горе или са наркомани или пубертети дълбоко потънали в новото си его на сляти с бога :) Може би знаеш, че това е най опасната част.
Както и да е не споря, че дадени сегменти ое егото са фалшиви и в крайна сметка ненужни. Аз говоря за осъзнаването преди всичко забеляза ли ? Да напълното лишаване от его е смърт, понеже той напълно се слива с единната и безлична енергия - ако под освобождение се разбира тази плацикаща се безметежност, то за мен това е отказ от възприятие и изживяване!
Помни, че ти пак може да си свързана с тази изначална енергия и по същество си, но може и да запазиш осъзнаването си :)

''В отличие от традиционных религий, где внутренний конфликт частично снимался за счет передачи груза ответственности Богу или иному высшему существу (что можно было бы назвать своего рода духовной ортопедией), буддизм довел технику "растворения" эго до логического конца. Постулируя иллюзорность "я", он признал высшим достижением абсолютное угасание интенций субъекта (нирвана) и слияние с бескачественной пустотой бытия (шуньята). Метафизика, как всегда, сыграла с человеком злую шутку: она отвлекла его от подлинной проблемы, связанной со спецификой восприятия, превратила совокупность субъективных отношений в независимый факт самого существования и сосредоточила все силы адепта на достижении не-бытия, т.е. устранения субъекта из субъектно-объектного поля переживания. Цель, невозможная без уничтожения самого центра восприятия.

Таким образом, трансформация эго, понимаемого метафизически, завершалась полным "угасанием" субъекта вообще, проще говоря - смертью. На этом пути адепты, конечно же, встречаются с вдохновляющими переживаниями легкости, освобождения, просветленности и спонтанности чувств, поскольку буддистская психотехника, последовательно избавляя человека от напряжений, дает ему избыток психической энергии и уменьшает фиксированность точки сборки. Здесь же, как и в ряде других мистических дисциплин, часто возникают необходимые условия для начала работы с измененными режимами восприятия, однако настойчивая устремленность ортодоксального буддиста к полной остановке переживаний, к абсолютной чистоте восприятия "здесь" и "сейчас", препятствует свободному движению перцептивного центра, а следовательно, блокирует доступ к сферам второго внимания. Таким образом, вместо энергетической трансформации буддист находит перцептивную неподвижность на фоне значительного расслабления аппарата эгоистического реагирования. Страдание в этом случае действительно исчезает; однако этой эмоциональной анестезией и завершаются все реальные достижения. С подобными примерами мы сталкиваемся в духовных практиках постоянно. Что же из этого следует?''

'' Като коментира съпротивата, на която се е натъкнал поради намиращите се в разрез с общоприетото свои възгледи за здравето, д-р Бърни С. Сийгъл, хирург от Йейл и автор на бестселъра Любов, медицина и чудеса, твърди, че причината е в пристрастеността на хората към техните убеждения *. Сийгъл казва, че затова, когато се опитваш да промениш убежденията на хората, те реагират като наркомани.
Изглежда в наблюдението на Сийгъл се съдържа голяма доза истина, особено като си припомним колко много велики прозрения и открития в историята на цивилизацията първоначално са били посрещнати с такова страстно отхвърляне. Ние сме пристрастени към нашите вярвания и се държим като наркомани, когато някой се опита да ни отнеме мощния опиум на нашите догми. ''

Е както се вижда, докато не промените цялостно светогледа си - оставате НАРКОМАНИ
И още нещо, вие които уж нямате его, притежавате онова най-лошото-префиненото его.Вашите адепти говорят за това, защо ли не ги чувате?
Вие казвате: "Ах колко съм отсранен как премахнах егото, сега съм като пясъка по пътя толкова ниско...Всъщност тази форма на его е най опасната

Не знам откъде взимаш цитатите си, но са с много объркани и неверни неща

Има една книжка, в която един известин майстор на адвайта разказва с много прости думи разликата между индивидуалност, личност (его) и висш Аз.
На руски е. Може да си я изтиглиш оттук:

http://book.ariom.ru/txt1071.html

Citata na ruski e ot Aleksei Ksendzuk ( nego ne go komentiram, poneje informaciqta ne e izcherpatelna)
Na bulgarski e ot Holografskata vselena - Deivid Bom , Karl Pribram - fizici, priznati...
Tvoite hora sa oniq s pritchite nali :)

Ксендзюк - не търси истината там и в нагуализма
за тях най-добре подхожда твоето определение за духовни нарковмани

Чел недочел и с мнение ? Странна работа са хората, в момента си роб на твоята си система на убеждения. Докато не си ''отвън'' как може да преценяваш кое какво е ? Просто отричаш всичко с помоща на презрения от тебе ум :)
В нагуализма се използват както наркотични растения (под контрол и с це) така и нефармакологични методи.

Този втори път за толтеките е основен - разбира се няма смисъл да убеждавам един привърженик на егрегор

кой е този е интересен въпрос,но винаги остава усе6тането съм,аз се 4удех за усе6тането не съм,абе объркана история особено когато не6тата запо4нат да се свеждат до логиката



3нам въпросите на всички отговори

ти каква смърт има6 предвид?



3нам въпросите на всички отговори

А по нататък 4овек може да запо4не да се замисля откъде идва и усе6тането аз съм



3нам въпросите на всички отговори

можеш да започнеш да си задаваш най-различни глупави въпроси
е, и отговори ли си на въпроса откъде идва `аз съм`?
щото, ако си го усетил това`аз съм` просто няма да си задаваш повече глупави въпроси от рода на този -откъде идва,
а ще знаеш, че въобще отникъде не идва, защото винаги е било и ще бъде,
неизменно и вечно

така, че ако имаш желание, а не само да ис приказваш празни приказки по клубовете,
просот усети `аз съм` в неговата дълбочина, без намесата на ума - друго не ти трябва

аз постоянно се опитвам да го усетя в неговата дълбо4ина,ама тая дълбо4ина май е без дъно

Да, възможно е образа в огледалото да не си ти, както и да си трима души едновременно. Единственото което не е възможно за един обикновен човек е да преодолее огледалото на себеотразяването.

И въпреки че АЗ-а е измислен и нереален той си остава твоята единствена реалност. Въпроса е защо става така. Защо АЗ-а толкова яростно се опитва да се самофокусира.

Редактирано от searcher на 01.01.06 02:18.

ти борави6 със странни понятия.
Въпроса е защо става така. Защо АЗ-а толкова яростно се опитва да се самофокусира.

Какво то4но има6 предвид под "самофокусира"


с огледалото на себеотраzяването съ6то не те раzбрах,ама това zа самосфокусирането пове4е ми привли4а вниманието,сяка6 е по важно,а и оби4ам да си отговарям и да отговарям на интересни въпроси



3нам въпросите на всички отговори

"самофокусирато" е основното действие на Аз-а. То е като дишането. Ако не дишаш ще умреш, та така и АЗ-а.
Ако не се самофокусира той ще умре. Затова непрекъснато го прави, ден и нощ.

Аз-а използва готови модели.
Той взима тези модели от живота.
Той подражава на тези модели непрекъснато.

Например поведението сред хората е взет наготово модел. Дори писането във форуми е модел, а също и слагането на емотиконки.

Моделите могат да бъдат наречени още представи

АЗ-а има нужда от модели и представи. Той се чувства сигурен когато използва готови модели.

Не случайно човек може да полудее ако се озове на самотен остров. Там няма как да упражнява моделите на поведение, а след като няма как да ги упражнява той не може да се самофокусира.

Самофокусирането е непрестанното следване на модела. То създава чувството на сигурност. В крайна сметка АЗ-а прави това което би направила една експедиция на някаква непозната планета. Той създава база, огражда я срещу евентуални изненади и едва когато всичко изглежда сигурно започва да наднича навън, подчинявайки всичко ново на познатия модел.

Аz-a има много по голяма способност zа оцеляване от хлебарките и ако спре да се самосфокусира той няма да умре,а просто 6те бъде иzмислен нов модел,особенно ако аz-a е достатъ4но напомпан,особенно ако има на раzположение раzни философски понятия. Примерно моя аz е станал много напомпан и хитър и има не4ове6ка способносzт zа оцеляване.
Аz оба4е се бях zамислил zа по дълбокия аz,zа аz-a на присъствието,на който не му трябват модели



3нам въпросите на всички отговори

Има два вида АЗ. Единият е твоя истински АЗ, който води началото си от твоето съзнание и носи индивидуалността на това съзнание. А другия е натрапения АЗ, който е дяволският АЗ и обслужва чужди интереси.

И няма значение дали боравим с философски понятия, защото само и единствено искрения стремеж към разбиране води до желаните резултати.

Та... да се върнем на началото на темата където се гледаш в огледалото и където ти щукна идеята че може и да нямаш АЗ..

Ето това е изследователския дух и той не е свързан с философстването а със осъзнаването. Така че отиди пак при това огледало и се погледни. От огледалото ще те погледне фалшивия АЗ. Ще те погледне с недоверие и страх, защото няма да се познае в първия момент...

Така че пази се от неща които ти нямат доверие и не те приемат.

Има два вида АЗ. Единият е твоя истински АЗ, който води началото си от твоето съзнание и носи индивидуалността на това съзнание. А другия е натрапения АЗ, който е дяволският АЗ и обслужва чужди интереси.

Натрапеният Аz е натрапен от истинския Аz.


Това с огледалото,просто е била една ситуация в която съм усетил не6то,а самото усе6тане на това не6то,поглеждането, раzбирането,осмислянето както и други съпътства6ти не6та са си били просто 4аст от ситуацията,а Аz не съм бил таzи ситуация, но каквото и да става си оства едно финно Аz на zаден план или може да го наре4ем Съм и сега натам съм си насо4ил вниманието,ти какво може да сподели6 zа него? просто иzследователския дух не иска да миряса

А всъ6тност идеята zа липсата на Аz съ6то ми е натрапена, Ошо първи ми я натрапи и понеже се убеждавам от ли4ен опит, 4е в много не6та които е каzал има истина,ми стана интересно,zа6тото има не6та които о6те не съм усетил

3нам въпросите на всички отговори

Редактирано от konopar на 09.02.06 15:19.

Не е достатъчно да се поглеждаш в огледалото и да усещаш разни неща. Това е все още твърде далеч от знанието. Изследователския подход означава да експериментираш.

Когато си се погледнал в огледалото не си усетил липсата на АЗ, а си усетил че АЗ-а е измамен. Аз-а може да бъде всякакъв АЗ, а не точно тоя който те гледа от огледалото.

Проблема е че човек твърде много се придържа към вече изградения АЗ, но за да се върви напред е нужно да разрушиш този АЗ и да го изградиш отново. И трябва да го правиш толкова много пъти че накрая АЗ-а сам да престане да се самоизгражда тъй като ти вече ще знаеш напълно и безусловно че той е илюзорен.

Това е като приказката за хилядоглавата ламя на която трябва да отсечеш всички глави за да я победиш, само дето не е приказка, ами си е самата истина.

Много точно казано!
Searcher пробвал ли си живот в чужбина? Аз предимно това ме дръпна да отида да уча извън България. Започваш от нулата. Всичките неща, към които си се приспособил: Езика, Културата, Какво се казва когато ти кажат Благодаря, Излизанията всяка вечер по кръчми, пак Езика :) На всичкото отгоре живея с жена която е местна. И разговаряме на нейния език. Усещането е че все едно сме трима във връзката. :) Общо взето българското ми Аз умира бавно, и се ражда тукашното Аз, къде осъзнато къде не.

Да такава е природата на Аz-a и той винаги 6те се опитва да се самоиzгражда,винаги 6те има не6то което 6те се опитва да се превърне в аz.



3нам въпросите на всички отговори

Я пак си помисли пак дали наистина това те дърпа към чужбината или просто АЗ-а си намира оправдания за да вземе отново ръководната роля в живота ти. Да затвърди за сетен път господството и управлението си над теб. Като поредната поникнала глава на хилядоглавата ламя.

Иначе много похвална идея наистина. Една от многохилядните похвални идеи, които могат да се пръкнат от всеки обикновен АЗ с надеждата да го превърнат в "необикновен" АЗ.

Не беше само това, но е интересно преживяване Пък нали казват че, трябва да го изградиш аз-а за да го разбиеш.

Щом мислиш че имаш 1000г.

Имам предвид щом ти е интересно.

Много обичам някой да цака със заучени фрази от книги. И 10,000 години не стигат така...

Обичаш щото АЗ-а ти изобщо не е изчезнал и няма да изчезне, само дето ще му се иска все повече да оргиналничи.. Даже и на луната да отидеш и жена ти да е Луна-тичка АЗ-а ти ще си остане все същия.

Расте, расте и не старее. Аз-ова му работа

Обичаш щото АЗ-а ти изобщо не е изчезнал и няма да изчезне

че при тебе аz а да не е иzчеzнал?



3нам въпросите на всички отговори

konopar не си хаби думите, :)

аз очаквам някаква дискусия, някой да сподели опит или нещо свойо, но винаги насрещта ми се излива някаква агресия

може да започнем тема "Агресията в българските форуми" :)

поздрави

Пепи, според мен по-дълбока от темата за агресията е тази за ЕФЕКТИВНОСТТА. Поне аз бих приел, нещо да е агресивно спрямо мен, но да ми върши работа.

А що се отнася до дискусията ви със Сърчера (понеже с него сме говорили многократно), трябваше в самото начало да му зададете въпроса, която Ясен сега му зададе за неговия "аз". Сърчера ще изпише дисертации за чуждия "аз", но като стане въпрос за неговия (който най-добре би трябвало познава) и блокировката е пълна.

В кой град си в Щатите?

Никога на деля АЗ-а на чужд и мой. Това че говоря в стил "ти тряба.." те вкарва в заблуждение. Това се получава понеже АЗ-а възприема всичко като заплаха и поначало той никога не приема чужди авторитети.

Аз ти бях полезен като ти обясних че Аз-а ти само се прави на интересен като ходи да емигрирва под предлог че се "борил" със себе си, докато всъщност просто бяга от "глада, мизерията, безпрективността..." - все любимите страхове на АЗ-а.

Иначе можеше да емигрираш и в Индия, но ти си в USA ,нали?

Здрасти Миро,
Азът ми е в Сиракюз в университета и около него. И тук му е доста по мизерно от България.

Съгласен съм за "ефективността". Сега с риск да започна свещена война, защо в българските форуми, включително Астрология, Коли, в-к Дневник, Сега, да не говоря за Беинса Дуно и тн, тази агресия е в ОГРОМНИ количества? Няма я тази "ефективност", която я има в Гугъл и другите подобни форуми. Темите вървят в един и същ сценарий: Някой пита нещо, в повечето случай е нещо интересно, после някой отговаря нещо кратко, някой нещо по подробно и започват или псувни или изкавания от типа "Ти какво знаеш бе?" и т Някакви идеи?

Миро ти къде беше в Европа? И колко често се прибираш на година в България? От тук много далече изглейда родината.

Поздрави

Мда, така е в доста форуми. Днес писах в Кастанеда и там също е трудно на доста хора да напишат повече от 2-3 свързани смислени изречения по дадена тема. Но така е в живота като цяло. В много хора има агресия, неудовлетвореност от нещо и форумите са удобна форма да я изкарат. Особено като се пише анонимно и просто така за убиване на времето.

Аз гледам да търся единия процент ефективност и полезност в тези форуми. А останалите 99% ги приемам като цената за този процент. И тези безполезните не им обръщам много внимание. Впрочем, даже и в тях има някаква полза (поне в началото). Забавно е да ги пропускам като в тай-чи спаринг.

Иначе съм писал съм в Делфи, Електроника и други специализирани клубове тук и почти винаги непознати хора са ми давали ценни съвети и идеи.

Аз съм в околностите на Париж и София е само на 3 ч. път със самолет. Ходя си поне 1-2 пъти в годината. Последният път през август щяхме да се виждаме в София с Ясен-Конопкото, но той не успя да дойде в последния момент.

Що се отнася до носталгията по БГ, може да слушаш български (от България) интернет радио станции (БГ Радио, Дарик, Хоризонт...). Тук при нас има и БГ ТВ по сателита, а и в Щатите има ТВ България. Иначе най-доброто средство е да си дойдеш до БГ поне веднъж в годината и да постоиш поне 2-3 седмици. Минава бързо всякаква носталгия. Един приятел от Прага казваше, че на него му било достатъчно в такива моменти само да намине до автогарата, където идват в автобусите от България.

Иначе, най-добрият начин е да влезеш дълбоко в себе си и да медитираш. Няма да усетиш разлика дали си в твоята стая в БГ или на другия края на Земята. Аз в началото бях в една стая 9 м2, но ми беше толкова добре, просто, защото бях в мен си... И много хора са ме питали къде ми по-добре в България или във Франция. И винаги им отговарям, че ми е най-добре в мен си.

Като си идваш до България се обади и ще заформим някоя Ошо групичка.

Не, че говориш в стил "ти трябва", а не казваш какво прави ТВОЕТО СЪЩЕСТВО в различни ситуации. А именно това е интересното и полезното за другите. Ти примерно ядеш ли някога? И ако да, избираш ли храната си (примерно да е по-вкусна и хубава) или ядеш какво ти падне? Контакт с жени имаш ли? Или въобще с някакви близки хора?

Ако всичкото, което пишеш за Аз-а се отнася именно за твоя аз (може би е хубаво да видиш, че има такава определена разлика между твоя и на съседа ти), оставам с впечатление, че е много страхлив и почти параноичен. Хм, и все се опитва да си стигне опашката.

Светът, Сърче, може и да е другояче. И Аз-ът може да не е чак толкова черен. Но ти си знаеш и ако се чувстваш добре с твоя, прави както намериш за добре.

Не знаех че те интересува какво ям или дали имам контакти с жени.
Във всеки случай имам контакти с неорганични същества които също са женски, ако те интересува.
Ама ти понеже не вярваш в такива неща не виждам защо трябва да ти обяснявам по-подробно.

Отделно гледам да пиша в определени клубове в които обикновенно не се говори за ядене и за жени тъй като това не ми е интересна тема за разговор.
Ех, тоя Мирчо бе. Големи разбиващи въпроси задава.

Нямам намерение да те разбивам, нито да обсъждаме храните и жените, а да видя как точно твоя Аз се отнася към разни ежедневни неща. Много мило, че ми каза за неорганичните същества, но забележи, попитах те сега за отношението ти към органичните продукти и същества. Та?

Отделно може да кажеш какво следва от теорията ти за Аз-а, когато питаш някого за нещо и Аз-ът му си затваря очите и се стреми да игнорира въпроса?

Не игнорирам никакви въпроси. Просто не искам да изпадам в битовизъм.
Това че си решил да ме препитваш за да си докажеш едно или друго нещо не е мой проблем.

По-добре изследвай себе си, ако искаш да опознаеш и другите, щото АЗ-а е един и същ за всички.

Знам че АЗ-а ти много ще се успокои ако всички хора се окажат посредствени и слаби, точно като теб.

За форумите, агресията и процентите полезност ... няма какво друго да се добави.

За носталгията. Прав си да. Помага ако говориш с приятели от време на време. Когато живееш дълго време в чужбина остават само сериозните връзки и приятелства. В моя случай трябва да намина да видя от къде излитат самолетите

Преди малко правиш едно Кундалини, много е интересно да видиш как стреса си отива за малко от голямото тръскане

Съвсем определено ми се прави някоя Ошо група. Бях се запътил на Сатори или на групата с Девапат май месец в България, но по логистични причини няма да стане. Тук ходих в един Дзен Център. Хъмкаха Сърдечна-та сутра, която се комбинира с тишина, няколко молитви, бисквитка и чай.

Казаха ми за действащ Дзен манастир в Ithaca, където е Cornell University, където между другото има над 100 български студента, или поне така говорят. Интересно ми е да видя монасите...

АЗ-а те изпрати в чужбина.
АЗ-а определя приоритетите в живота ти.
АЗ-а ти казва кое е важно и кое не.
АЗ-а е извор на всичките ти благини.

Животът ти е празен щото си роб на АЗ-а.

Докато не се откажеш от "постиженията" на АЗ-а животът ти ще е празен, глупав и безсмислен.

Аууууум, открих, ти си преродения Ошо Или поне Аз-а му, който те кара да пишеш по форумите

Само един българин живял дълго иzвън България,може да се по4увства като турист в собствената си страна. Аz съм на мнение 4е 4е 4овек трябва да се прибира поне по 2 пъти в годината,zа6тото ефекта от само едно прибиране не е достатъ4ен. Като се прибере 4овек,малко или много си сменя "дрехите",аz примено ставам доста по друг като се прибера.
Аz тоzи път съм в по стабилна ситуация и zа раzлика от времетата които бяха преz август, сега мога да дам по4ти сигурна и то4на прогноzа 4е 6те се прибирам към средата на март и бих у4аствал в zаформянето на някоя Ошо групи4ка.



3нам въпросите на всички отговори

Редактирано от konopar на 24.02.06 15:09.

Мда, и аз гледам да си идвам поне веднъж на 8-10 месеца, но за март месец не знам... Ако се случи нещо, ще ти дам знак.

Напълно съм съгласен с теб. Затова е толкова трудно на човек да отговори на простия въпрос "Кой си ти", не какво правиш, не как се казваш а в действителност "Кой си ти". От това прозира, че наистина, човек се идентифицира с това което върши, как се казва, неговото тяло и т.н. но не съм срещал човек, който да отговори на този въпрос истински. Може пък аз да бъркам нещо, ако бъркам нека някой ме поправи, но мисля че има логика в това, което казвам.