''В отличие от традиционных религий, где внутренний конфликт частично снимался за счет передачи груза ответственности Богу или иному высшему существу (что можно было бы назвать своего рода духовной ортопедией), буддизм довел технику "растворения" эго до логического конца. Постулируя иллюзорность "я", он признал высшим достижением абсолютное угасание интенций субъекта (нирвана) и слияние с бескачественной пустотой бытия (шуньята). Метафизика, как всегда, сыграла с человеком злую шутку: она отвлекла его от подлинной проблемы, связанной со спецификой восприятия, превратила совокупность субъективных отношений в независимый факт самого существования и сосредоточила все силы адепта на достижении не-бытия, т.е. устранения субъекта из субъектно-объектного поля переживания. Цель, невозможная без уничтожения самого центра восприятия.

Таким образом, трансформация эго, понимаемого метафизически, завершалась полным "угасанием" субъекта вообще, проще говоря - смертью. На этом пути адепты, конечно же, встречаются с вдохновляющими переживаниями легкости, освобождения, просветленности и спонтанности чувств, поскольку буддистская психотехника, последовательно избавляя человека от напряжений, дает ему избыток психической энергии и уменьшает фиксированность точки сборки. Здесь же, как и в ряде других мистических дисциплин, часто возникают необходимые условия для начала работы с измененными режимами восприятия, однако настойчивая устремленность ортодоксального буддиста к полной остановке переживаний, к абсолютной чистоте восприятия "здесь" и "сейчас", препятствует свободному движению перцептивного центра, а следовательно, блокирует доступ к сферам второго внимания. Таким образом, вместо энергетической трансформации буддист находит перцептивную неподвижность на фоне значительного расслабления аппарата эгоистического реагирования. Страдание в этом случае действительно исчезает; однако этой эмоциональной анестезией и завершаются все реальные достижения. С подобными примерами мы сталкиваемся в духовных практиках постоянно. Что же из этого следует?''

'' Като коментира съпротивата, на която се е натъкнал поради намиращите се в разрез с общоприетото свои възгледи за здравето, д-р Бърни С. Сийгъл, хирург от Йейл и автор на бестселъра Любов, медицина и чудеса, твърди, че причината е в пристрастеността на хората към техните убеждения *. Сийгъл казва, че затова, когато се опитваш да промениш убежденията на хората, те реагират като наркомани.
Изглежда в наблюдението на Сийгъл се съдържа голяма доза истина, особено като си припомним колко много велики прозрения и открития в историята на цивилизацията първоначално са били посрещнати с такова страстно отхвърляне. Ние сме пристрастени към нашите вярвания и се държим като наркомани, когато някой се опита да ни отнеме мощния опиум на нашите догми. ''

Е както се вижда, докато не промените цялостно светогледа си - оставате НАРКОМАНИ
И още нещо, вие които уж нямате его, притежавате онова най-лошото-префиненото его.Вашите адепти говорят за това, защо ли не ги чувате?
Вие казвате: "Ах колко съм отсранен как премахнах егото, сега съм като пясъка по пътя толкова ниско...Всъщност тази форма на его е най опасната

Не знам откъде взимаш цитатите си, но са с много объркани и неверни неща

Има една книжка, в която един известин майстор на адвайта разказва с много прости думи разликата между индивидуалност, личност (его) и висш Аз.
На руски е. Може да си я изтиглиш оттук:

http://book.ariom.ru/txt1071.html

Citata na ruski e ot Aleksei Ksendzuk ( nego ne go komentiram, poneje informaciqta ne e izcherpatelna)
Na bulgarski e ot Holografskata vselena - Deivid Bom , Karl Pribram - fizici, priznati...
Tvoite hora sa oniq s pritchite nali :)

Ксендзюк - не търси истината там и в нагуализма
за тях най-добре подхожда твоето определение за духовни нарковмани

Чел недочел и с мнение ? Странна работа са хората, в момента си роб на твоята си система на убеждения. Докато не си ''отвън'' как може да преценяваш кое какво е ? Просто отричаш всичко с помоща на презрения от тебе ум :)
В нагуализма се използват както наркотични растения (под контрол и с це) така и нефармакологични методи.

Този втори път за толтеките е основен - разбира се няма смисъл да убеждавам един привърженик на егрегор

кой е този е интересен въпрос,но винаги остава усе6тането съм,аз се 4удех за усе6тането не съм,абе объркана история особено когато не6тата запо4нат да се свеждат до логиката



3нам въпросите на всички отговори

ти каква смърт има6 предвид?



3нам въпросите на всички отговори

А по нататък 4овек може да запо4не да се замисля откъде идва и усе6тането аз съм



3нам въпросите на всички отговори

можеш да започнеш да си задаваш най-различни глупави въпроси
е, и отговори ли си на въпроса откъде идва `аз съм`?
щото, ако си го усетил това`аз съм` просто няма да си задаваш повече глупави въпроси от рода на този -откъде идва,
а ще знаеш, че въобще отникъде не идва, защото винаги е било и ще бъде,
неизменно и вечно

така, че ако имаш желание, а не само да ис приказваш празни приказки по клубовете,
просот усети `аз съм` в неговата дълбочина, без намесата на ума - друго не ти трябва