Когато разберете че самите вие сте причината за всичко което ви си случва, за всичко, което чувствата - радост, тъга, добро или лошо, че вие създавате своя свят: рай или ад...когато разберете и приемете това, във вас ще започне една промяна.


Една известна притча на Ошо за ума:


В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.

Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.

След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо...
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино.
И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен?
...И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял.

Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият!
...И те го убили!


Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.

Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си - -той го тъче и върти, този вълшебен свят...а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.

Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.

А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да пракратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.

Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация - и тогава ще се разкрие нещо друго... - това, което стои зад ума и което умът скрива...

съвършенно..

всъщност, можеш да се сътвориш според най-високата си цел..

коя е най-високата ти цел.. ..

Смисълът на притчата не е да каже, че можеш да сътвориш себе си според твоя идеал. То всъщност всеки това прави или към това се стреми.
Смисълът е, че ти сам твориш своята вселена, в която живееш и тя е илюзия. - творение от и в ума.!!

Смисълът е: Щом ти твориш, значи можеш да спреш да твориш!
Ами сега се опитай да спреш да твориш, да спреш ума си да твори каквото и да е.
И тогава ще видиш... каквото ще видиш...
Истинското, Реалността

Страхотна притча и коменатар!

А ето и друга:

Сексуалното общуване води до определен вид "плюене", начало на живота на хората.
Съвсем не е чудно че тук,между зрителите има толкова много плювковци!
Те друго няма какво да правят....кьорат и плюят.
Недволните хора винаги имат проблеми в секса!
Ето затова, те имат проблеми в общуването не сам в секса, но и извън него.
Те затова плюят през устите си, щото имат задръжки в "другата"...интимната област....
Ето сега, Мулето ще ви даде примери и ще анализира неща,щоито вие сами може да проверите в живота си.
Това е повод, за да изразят недоволните си енергии.Този повод ще бъдат разсъждения и размисли, третиращи малко еретично процеса и подбудите за размножаването на хората.
Не съдете Мулето.....то е просто животно.То само се учи да разсъждава.
В основата на разсъжденията, стои цитат от един мъдрец:

"Една майка ражда дете и ние казваме ,че го е създала.Не!Зародишът на това дете е съществувал преди милиони години.Когато човек пусне една семка в нивата, той ли е създал тази семка?"

Това което хората казват не е вярно.
То е лъжа!
Вие от хората ли сте?
Ако сте от "хората", имате ограничено виждане на процесите, което виждане е фалшиво, невярно.
Как тогава може да приемате, че казаното и мисленото от вас е вярно?
Не е вярно.

"Една майка ражда дете и ние казваме ,че го е създала.Не!Зародишът на това дете е съществувал преди милиони години.Когато човек пусне една семка в нивата, той ли е създал тази семка?"

Майката е почвата, инкубатора...нищо повече.
Тя е условие за проявяване,донор...нищо повече.
Ако не хвърлиш семката ....кво ще прави тя?
Когато започнеш да се учиш от "донор"...от калта и почвата...от условията, ставаш условен....ограничен.
Само като влезеш в тоалетната на такива същества,можеш да разбереш от какви учители и донори са се учили!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човека по същия начин твори себе си, като си изгражда представа за себе си, но тя го поглъща и скрива истинската му същност.
А като спре да фантазира, да твори образи, истинската му същност ще се разкрие от самосебе си.

Това е заимствано от Рамакришна :

Един пътник седнал да си почине в сянката на голямо дърво.
Дървото било вълшебно, но той не знаел за това.
Той си помислил, че би било по добре да си почине в удобно легло,
отколкото да седи на земята.
В същата минута до него се появило легло.
Той се учудил, но легнал в него и се отдал на блажен отдих.
Но скоро нова мисъл се появила в ума му:
"Ако се сбъдва това, за което помисля,
то нека се появи млада слугиня,
и нека тя да гали моите уморени нозе."
В същата тази минута се появила млада слугиня
и започнала да гали нозете му,
като му доставяла неизразима радост.
Тогава той почуствал глад и помислил за ядене,
и веднага бил обкръжен от най-вкусна храна.
След като се наситил, се върнал в леглото,
но в същото време вече се било стъмнило,
И той изведнъж със страх си помислил,
че може да дойде тигър
и да наруши щастливия му живот.
И в същия миг се появил тигър,
вкопчил се в него и започнал да пие кръвта му.

Такава е съдбата на човека.
Ако той иска от Бога здраве, пари и слава,
желанията му се удовлетворяват поне частично,
но тогава той се плаши от тигъра,
който се е скрил зад тези дарове.
Този тигър е загубата на здравето, богатството и славата.
Няма нищо по-трудно от това да се освободиш от идеята за тялото.

Хареса ми най-горната приказка. Има едно учение, транссърфинг, ако се интересувате...ще разберете колко е вярно :)
А смисъла на приказката е да превърнем ума в инструмент - не да го унищожим в безсмислената нирвана - от там нататък придобива смисъл да се познаем като творци и да избираме реализация и осъществяване на нак-върховната си представа. Очевидно пътя който се открива е безкраен и достоен само за бог