Мернах някъде репликата "истинските учители не правят ашрами".
Иска ми се да я разнищим, хм... други желаещи има ли?

На първо време какво е истински Учител и по какво се познава?
И защо "истинските Учители" (не) правят ашрами?

Аз ще си помисля и ще си помедитирам малко във ваната, пък после може и да споделя дали съм стигнала до някакви изводи...

:-)

Devotion frees.

Интересна тема.

Не знам защо, но от такъв начин на писане човек остава с впечетление че "истински учители" са хора, които са доста ограничени и не правят нищо, което "истинските ученици" намират за грешно като например да имат глупоста да строят ашрами или да си купуват коли.

Ако посмеят да не изпълнят изискванията биват изритвани от неофициалната гилдия на "истинските учители"(която интересно, но се оказва основата от "истинските ученици"), съответно биват плюени по интернет форуми и т.н. затова че не подхождат на стереотипа за истински учител, който учениците са си създали.

Не бих казал че е нелогично. При това положение лично според мене "истинските ученици" са си надули твърде много егото и доста ще се озорят да намерят учител в каквото и да било, но пък явно така се чустват по добре, което е основното в крайна сметка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уау, супермного ме кефи картинката в сигнатурата ти.

А това с учителите е толкова адски спорно, колкото докъде си стигнал в търсенето на себе си... Любимият ми въпрос е "откъде знаеш/знаем, че ХУ е просветлен?". Любимият ми отговор е "Така." или "Просто знам."

Обаче тази тема кански ме вълнува.
Защо имаме нужда от учители? "Нужда"-та нещо "лошо" ли е и означава ли, че не можем да се справим сами? А това на свой ред какво означава?

Някой от вас бил ли е в ашрам? Има ли желание да сподели... каквото му хрумне?

Най-много ме интересува мнението именно на онези, които имат някаква ясна идея какво/кой е истински учител и какво прави или не прави един такъв...

Devotion frees.

Много ми харесва какво казва Ошо по въпроса, а именно, че не може и дума да става за духовни взаимоотношения.

There're no rules

Той Ошо нещо казал, ама обикновено някъде в 600 книги е казал и точно обратното, а на всичкото отгпре личното ми наблюдение е, че от 50 човека 50 са разбрали различни неща. Тъй че нека да оставим Ошо настрана. Малко в стил Миро - вие как чувствате тези неща?

Devotion frees.

Знаех че някой ще каже именно това... както и да е. Казах това не защото го казва Ошо а защото го казвам аз, но разлика няма. Ашрами има защото има ученици, същото важи и за учителите, добре се знае, че не всички учители са истински и далеч не всички ученици стават за такива, друг е въпроса, че няма по какво да се определи това и че всеки вярва само на себе си в един или друг смисъл и твърде често се оказва, че не може дори и това. На практика нямам какво да кажа, има цветя в градини и саксии има и такива за които никой не знае. Целия жовот е ашрам и ние сме учителя в него, колко би ти струвало ако в този все още така материялистичен (не казвам материялен) свят се посветиш в издръжката на някой сънотворец само защото покрай него виждаш още сънуващи. Пак ще повторя Ошо независимо кой какво мисли, а именно че когато трябва учителя намира ученика... когато трябва. Независимо как изглежда това отстрани и далеч не е задължително учителя да е човек. Друг е въпроса че това се случва постоянно.

There're no rules

Редактирано от James на 13.10.05 12:58.

Не знам кои е (не)истински гуру... Както ми каза наскоро една приятелка "Няма фалшив гуру" или с други думи казано "за всеки влак си има пътници". Или още по-точно "щом някой те е привлякъл, значи е имало за какво да се учиш от него".

А ашрамът е практично място, което се създава около даден учител, с цел максимален брой желаещи да могат да се възползват от учителя. Ако Ошо си живееше в частния си апартамент, колко ли хора биха могли да го срещнат, слушат, прочетат... За мен лично е практично, ако има ашрами/центрове на съответните учители и ако някой ми харесва да отида при него за да го усетя и да се поуча.

Друг е въпроса, кой колко време има нужда да престоява в един ашрам и дали иска да го приеме като бягство от действителността. На мен лично не ми се устаноява в един фиксиран ашрам и за мен ашрам е Цялото. Но това не би ми попречило, ако Ошо беше да жив, да го посетя за известно време в неговия ашрам. Та въпрос на баланс е.

А на теб какво те привлече при учителя ти?

Това е трудно да се "дефинира" точно...
Вече съм споделяла за вътрешната тишина, която настъпва в полето около него. Може би първо това съм почувствала. Или пък ме е привлякло това, че съм си намерила твърде "достоен противник", че чак свръх силите ми... нали знаеш колко важно е това за мен Абе, демек, намерих си Майстора :) Има и много други неща, които ми е трудно да опиша, защото са в сферата на мълчанието. Усещането за интензивност, за вътрешно раздвижване, за генериране на сила, смелост, желание да се самоизследвам и самооткривам. Нещо съвсем ново, може би предчувствано (както си казахме в съседния клуб), нещо, за което дълго съм се готвила...

Във всеки случай за мен на този етап няма нищо по-плодотворно от това, което отнасям от ашрама в живота и започвам да го проверявам, отстоявам, разбирам. Въпреки усещането, че понякога съм напълно загубена. Нали за да се намериш, трябвало да се загубиш, казват :-)

"Нашите" ашрами са в малко по-особен вид, не като индийските... поради различни причини. Случват се 2-3 пъти в годината за по 10 дена и за мен това е едно благословено време. Сякаш съм кацнала на Марс. Там няма нищо и никой, което да ми е познато, да ме свързва с външния свят, аз дори отказвам да ходя до магазина да си напазарувам. Там има единствено това "мен", което изучавам и Духа, който ме води. Това е лукс в един свят, непрестранно изискващ, очакващ. Не трябва да съм хубава, не трябва да съм на кеф, не трябва да съм гладна в определено време, не трябва да ми се говори - каквато съм, такава. Всеки е благословено зает със себе си. И аз мога да си позволя от нищо да не се интересувам и с никого да не се чувствам обвързана. Просто да съм изцяло аут оф спейс, аут оф тайм.

Разбира се, това е възможно и "добро" поради сравнително кратките периоди, в които се случва. На ашрам енергиите около Учителя са толкова висококонцентрирани, че и да искаш, нямаш капацитет да се идентифицираш с нещата, в които иначе се вкопчваш. Просто е ясно (или поне на мен) за какво си там и би било кощунствено да не употребиш всяка секунда.
Но всъщност това време е крайно недостатъчно, за да преработиш уроците, а и мястото е неподходящо, за да ги преживееш. По-скоро ги събираш в куфара си и ги отнасяш в света, където те започват един по един да те провокират. И това е истинското осмисляне, прилагане, научаване, преживяване.

Ашрамът е възможно най-защитената среда, освободена от междуличностни взаимоотношения. Знаеш, че каквото и да ти се случва там, просто е окей. Никой не те осъжда, никой не те наблюдава, сякаш си зелено човече, защото всички знаят, че седят в една и съща лодка. И позволиш ли си дори миг на духовно високомерие, отплатата следва начаса свише. Там съществува една такава деликатна атмосфера на състрадание и уважение към процесите, които протичат във всеки един... Именно Ошо казваше, че в комуната има среща, но няма взаимоотношения...

За мен на този етап ашрамът е алхимичната лаборатория, а с добитото злато после излизам в света, за да го проверя в реални условия. Питам се дали това не е дефицит на установените ашрами. Дали не ставаш бебе в епруветка... или пък, напротив, имаш много по-голяма свобода да се посветиш на това, което наистина искаш за себе си. Може би някой ден и това ще имам възможността да изследвам и открия за себе си...

Това е моето преживяване, съвсем пряко и без никакви теории. Мисля, че започвам да разбирам защо толкова наблягаш на споделянето, а не на теоретичните разработки. Просто теорията не работи на практика. Само понякога се чудя дали тази експанзивност, която явно ми е присъща, не ми пречи да генерирам в себе си необходимата трансформационна енергия в тишина... Уф, това е една от много актуалните теми... но не й е тук мястото... темата за разединението...

Devotion frees.

наскоро zа у4ителите и у4ениците ми преz акъла ми мина не6то от ошо от което се с4упих от смях,а то е 4е винаги е имало достатъ4но у4ители,това което никога не е достигало са били у4ениците



3нам въпросите на всички отговори

Ха ха ха как да не се смея като виждам Яна какви дълги постинги пише От кога вече не те затормозяват? Почнахте да ви става ясен малко от малко Миро Дет се вика дойдохте на неговото