От известно време редовно посещавам този клуб и това, което ме изненадва е колко често попадам на злобни постинги. което трудно се връзва с представата ми за хора привлечени от Ошо (най-общо казано).
Не, че аз нямам проблеми с егото, но поне когато влизам в клуба ви, нагласата ми е друга - като за среща с добри приятели.
Дано не останете с впечатление че ви съдя, но наистина не разбирам защо хора, които очевидно харесват и четат Ошо толкова искат да се доказват, да оборват, да побеждават в спор, който нерядко водят сами.
Това пък ме кара да се замисля за себе си. Може би и аз само си мисля , че нещо съм научила. Сигурно и този постинг е само "храна за егото" ми! - Преценете вие.

А аз ви прегръщам -

Една абсолютно начинаеща

Бях го написала, ама нетът е скапан.
Принципно кажи-речи всичко, което пишем и говорим е или откровена глупост или храна за егото.
Имала ли си среща с Учител/Гуру?
Когато застанеш пред него, изведнъж всичките ти мъдри мисли и "мнения" се стопяват. (Виж, над полето за отговор пише "мнение"... а едно мнение е нищо повече от доказателство за човешката неспособност да прозрем истината...) Та, като застанеш пред Учителя, изведнъж започваш толкова ясно да виждаш, че нищо нямаш да дадеш и че произвеждаш само ШУМ в пространството на тишината...
Тъй че, в общи линии, злобни постинги или поучителни - все тая!

The girl with the broken smile.

Здравей Яна,

Не съм се срещала с учител, но когато чета Ошо се чувствам по същия начин.
Иска ми се да ти кажа, че се радвам за клуба ви. Когато "открих" Ошо бях толкова впечатлена и имах нужда да споделя с някого. Говорих с един много добър мой приятел (той и сега е такъв), но само като споменах думата учител и той стана ужасно подозрителен и ме попита дали това не е някаква секта.
Аз просто смених темата. Как да "разкажа" за Ошо на някой, който никога не го е чел. Лично аз не бих могла. Още повече, че аз самата (преди да прочета Ошо) не съм подозирала, че някой може да ме отведе толкова на дълбоко.
Както и да е ;)))
Почти забравих какво исках да кажа. Може би още веднъж - радвам се за този клуб!

Здрасти :)
Знаеш ли какво открих напоследък? Че човек трябва наистина да е много внимателен с кого какво споделя - ако хората не са готови да го приемат и не са достатъчно широко скроени, за да приемат теб в този контекст, можеш да си развалиш приятелството и дори - любовта.
Сега не ми се изпада в хипотетични спорове за "истинското" приятелство и "истинската" любов, които всичко приемали и т.н. Лесно е на книги, в живия живот засега е друго. Та, мисълта ми е... не бързай заникъде...
Много добре те разбирам. Човек е толкова въодушевен, грее му отвътре и иска всички да приобщи към това - новото, вълнуващото, което е открил. Само че това не е за всеки. То е като да си страхотен плувец, ама ако приятелят ти не умее да плува, как ще му разкажеш усещането на километри вътре в морето какво е...
Мда, спокойно :) всички сме били "сектанти" в един или друг момент. Аз бях много неприятно изненадана, че се оказах такава в очите на човек, който трябва да ме познава като петте пръста на ръката си... Извинявай, вероятно това няма нищо общо с твоя постинг, просто на мен ми бликна :)
От София ли си? Ако си - в Жълтата къща правят Ошо-медитации. Подробностите тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(======)

"Имала ли си среща с Учител/Гуру?
Когато застанеш пред него, изведнъж всичките ти мъдри мисли и "мнения" се стопяват. (Виж, над полето за отговор пише "мнение"... а едно мнение е нищо повече от доказателство за човешката неспособност да прозрем истината...) Та, като застанеш пред Учителя, изведнъж започваш толкова ясно да виждаш, че нищо нямаш да дадеш и че произвеждаш само ШУМ в пространството на тишината..."

хехе...това се полуЧава с всеки, на когото погледнеШ като на zнаеЩ Човек и с уважение, zаЩото самата мисъл, Че отсреЩа има такъв, те кара да си внимателен и да обмисляШ какво искаШ да кажеШ и zаЩо искаШ да го кажеШ, zаЩо всъобЩе искаШ да кажеШ неЩо и zаЩо въобЩе искаШ неЩо и кой иска... и това те води дълбоко, дълбоко (хаха освен ако не блокираШ от Чувсто zа малоценност или някоя друга умствена ШегиЧка)...и оставаШ праzен и си седиШ и се усмихваШ и ти е просто едно такова...дори не хубаво..ами никакво някакво..не zнам тоЧно...и става едно скуЧно....хахаха, ако другия оЧаква неЩо, ама това е друг въпрос...хахах. Само дето не е ефективно, ако искаШ да науЧиШ неЩо...или по-тоЧно толкова е ефективно, Че ако се оставиШ така....хехех....олЕ, намерих си нова техника....

Предварително искам да се извиня ако не съм се разровил достатъчно из клуба и евентуално да намеря отговор на това което искам да питам.

Къде в България има учители, така както може само един ошовист да разбира под понятието учител. За просветлени незнам дали въобще да питам, наистина бих се изненадал ако има ако не в България то поне някъде наблизо... оххх и аз не си представям какво точно искам да питам... абе кажете къде човек може да намери среда за израстване типично в ошовски стил, без репресии без ограничения...

Znaesh li smokche, ne si spomnqm nqkoi znaesht da me e karal da se chuvstvam po nachina koito Qna opisa. Mislq, che tq imashe predvid onova nivo na obshtuvane, onezi bezcenni migove v koito dumite ptosto otpadat. I ne samo zaradi tqhnoto nesuvutshenstvo, a nai-veche zaradi lipsata ti na potrebnost ot tqh. I ne zashtoto nqmash kakvo da kajesh (ili si se kompleksiral), a zashtoto nqmash jelanie da kazvash kakvoto i da e. Togava, kogato vsichki dumi sa izlishi i mogat samo da razrushat krasotata i suvurshenstvoto na miga.
Nikoga li ne si izpitval(a) neshto podobno, ako ne s uchitel (az samata ne sum se sreshtala s uchitel) to pone s nqkoi skap za teb chovek?

Blagodarq ti, Qna za hubavoto pojelanie!

Znaesh li, dalgo si mislih predi da ti pisha, zashtoto nqmah jelanie da te zanimavam sas sebe si, no v kraina smetka se uspokoih s tova, che ne si dlajna da mi otgovarqsh.
Az ne meditiram i naistina ne znam zashto. Moje bi zashtoto sum nepostoqnna, ili pak ne go iskam dostatachno. A moje bi zashtoto izobshto ne se spravqm.
No v sashtiq moment se chuvstvam dobre. Osho mi dade TOLKOVA MNOGO i sqkash za momenta tova mi e dostatachno. Prekarah dalgi godini v chetene na podobna "literatura" i tova che otkrih Osho ujasno me uspokoi. Mislq, che nqkoi den shte zapochna da meditiram, a moje bi prosto otlagam. NAISTINA ne znam.

Sega si davam smetka, che dori da iskash da mi otgovorish, nqma na kakvo :)

Ами да, всъЩност е раzлиЧно това, което описах и това, което ти каzваШ. Мисля, Че ги смесих двете. Но все пак, според мен, има връzка между тях и едното може да породи другото.

Това, което аz споменах е умствена игра. Самата нагласа, те кара по иzкуствен наЧин ( до колкото може да бъде такова неЩо иzкуствено ) да иzклъЧиШ една Част от себе си, която обикновено все се бърка, където не и е работата или просто, както Яна каzа, да усетиШ колко Шум правиШ. Като млъкнеШ и си готов да въzприемаШ по друг наЧин. Затова първо каzах, Че не е ефективен метод, zаЩото така не можеШ да питаШ конкретни неЩа по умствен наЧин - и сега zаЩо ме сърби лявото ухо, примерно. Но е много ефективен ако "уЧиШ" просто от примера, от беzмълвието, от това неЩо вътре в другия, което си говори с теб, пък ти дори нямаШ и представа какво ти каzва и как те променя. Затова е може би хубаво, да си всред осъzнати хора, zаЩото като помълЧиШ с тях или просто си с тях, вzемеШ Че прихванеШ неЩо. А като подхождаШ по тоzи наЧин към всеки, ти се уЧиШ от себе си и виждаШ себе си. ЗаЩото какъвто и да е на повърхността Човек, вътре е един и съЩ. С осъzнати хора, примерът zа нас би бил по-лесен, zаЩото те и на повърхността са такива. Но, според мен, само тоzи наЧин не е достатъЧен, zаЩото обикновеният Човек не е толкова осъzнат. И както всиЧки методи, те просто ни помагат да станем такива.

Това, zа което ти говориШ е много хубаво и е преживяване, което се слуЧва, беz да го искаме. Но се полуЧава, когато имаШ пълно доверие в другия, тогава има и пълно приемане и просто един прекрасен момент, който...zа който няма думи. В такъв момент не можеШ да се молиШ. Не можеШ и да си благодарна. Благодарна ставаШ после, след като премине и го осъzнаеШ. Не Че не иzлъЧваШ всиЧката таzи льбов, но е иzвън умствената представа zа льбов и преживяване.

Онzи метод може да те накара да вярваШ повеЧе в хората и от там да имаШ повеЧе такива красиви моменти. А налиЧието на такива моменти ти дава увереността, Че съЩествува такива неЩа и Че можеШ да вярваШ на хората. ЗаЩото с какво е раzлиЧен скъпият zа теб Човек от другия? Другия съЩо може да стане скъп zа теб...само ако му повярваШ и му се довериШ.