С Митко тук говорихме за подходите на човек, които иска да започне да тренира тай-чи (чуан). Сигурно има и други хора, на които тази тема би била интересна и ще споделя моя опит базирайки се на познаването ми на различни тай-чи школи в България и по широкия свят. Ще наблегна и на практическия аспект в нашите родни условия.

Човек може да се занимава с тай-чи с една или повече от следните цели:
1. Като бойно изкуство
2. Като релаксираща гимнастика/опознаване на (механиката) на тялото/за здраве/фитнес
3. Като медитация
4. Като цигун (работа с вътрешната енергия)
5. Опознаване на разни даоски принципи и философии и евентуалното им прилагане в ежедневния живот
Може да го прави и за социални контакти (не рядко срещано явление), но това е валидно за всички групови занимания и няма да се занимавам с него.

Та, както става очевидно и за незапознатите, тай-чи е доста комплексно, дълбоко и многообразно изкуство. И от това произтичат няколко неща. Първо, ако човек го интересува САМО ЕДИН от горните аспекти може би тай-чи не би било най-подходящото за него занимание (по-надолу ще обясня защо). Второ, силата на тай-чи е именно в комплексния подход и запознаването с един от горните аспекти подпомага развиването на останалите! Трето, понеже има много аспекти, очевидно е, че нещата не стават бързо. Но пък това е в сърцето на целия даоски подход – човек не бърза, градейки обаче добри основи, които един ден могат да се окажат безценни. И четвърто, нищо не пречи на практикуващия да се занимава по всеки един от горните аспекти и с други неща, а тай-чито да му е свързващия елемент. Получава се доста ефективно!

Сега ще разгледам малко по-подробно всеки един от горните 5 аспекта.

1. Бойно изкуство
Поставих на първо място този аспект, защото тай-чи чуан възниква именно като бойно изкуство и в основата си е точно такова. Ако трябва да бъдем точни, обаче, в съвременните условия, както в България, така и на Запад, тай-чи е преподавано далеч от това като ефективно бойно изкуство! Та, ако някой си търси относителни бързи методи за справяне в реални бойни условия (примерно самоотбрана на улицата) по-мъдро ще е да се насочи към някое друго занимание, примерно разни форми на бокс, ММА (Mixed Martial Arts) и т.н.

Нека не бъда разбран погрешно. Тай-чито, особено след достатъчно практикуване, би могло да му свърши също известна работа (в зависимост кой как го е тренирал). Но както предложих по-горе, нищо не пречи на желаещия да комбинира тай-чи с друго доста по-практично в тази насока бойно изкуство.

И накрая за този аспект, от всичките гореизброени страни на тай-чи, това е единствената, която е относително повече ЯН. И понеже тай-чи е баланс на ИН и ЯН, е от голямо значение човек да се занимае с този ЯН аспект! И ако това не е под форма на реален бой (което не е задължително), то поне като свободни Бутащи ръце, бойни приложения на различните движения от формата и евентуално спаринг.

2. Релаксираща гимнастика/опознаване на (механиката) на тялото/за здраве/фитнес
На практика в поне 95% от тай-чи школите (и в България разбира се), тай-чи ще бъде преподавано именно така за начинаещия! В края на краищата в това няма нищо лошо, особено като начало, където човек в продължение на доста месеци ще изучава някаква тай-чи форма (последователност от движения, които са свързани помежду си и отвън изглеждат като някакъв странен бавен танц). Но пък така ще научи колко много възможности и детайли има в тялото му ... Апропо, за това движенията са бавни за да се види всичкото това и за да може разните тай-чи принципи да влязат по-дълбоко в съзнанието на човек и евентуално да станат негово ежедневие.

Всъщност, основата на тай-чи е именно това човек да се научи да релаксира, да бъде гъвкав и буден (жив) едновременно. И за това се започва именно с ИН страната и този втори аспект е идеална и естествена среда за нея. Само да не забрави човек след Х години хубави ИН практики, че в тай-чи има и ЯН страна .

3. Медитация
Срещал съм не малко хора, които търсят да започнат да се занимават с тай-чи именно като медитация. Когато отидат при разните инструктори някои могат да остана учудени, че почти не се говори директно за медитация. Но това в немалко от случаите не е проблем, защото медитацията се СЛУЧВА като СЛЕДСТВИЕ. Това да намериш покой в движението е идеална медитация! Естествено, както казах неведнъж по-горе, нищо не пречи (даже е и желателно за харесващите този аспект) да комбинират тай-чи с най-различни други статични или пък динамични медитации.

4. Цигун (работа с вътрешната енергия)
Обикновено цигун е обратното на по-горе описания принцип, а именно сега е ДА НАМЕРИШ ДВИЖЕНИЕ В ПОКОЯ! Но понеже в даоските изкуства (и в живота също) ИН и ЯН се преливат непрекъснато едно в друго, няма проблем и е естествено човек да прави двете.

Само един едно важно уточнение, защото съм виждал стотици хора да не го разбират. Практикуването на тай-чи развива вътрешната енергия (чи/ци), но ако човек се надява и чака само с тай-чи форми да я усети тази енергия ще има да чака поне 10-15 години (и то при сериозна тренировка)! И това е така по-простата причина, защото с тай-чи формите се отварят ЕДНОВРЕМЕННО всичките енергийни канали в човешкото тяло и е естествено, че докато усетиш нещо над прага на възприятие ще има доста да чакаш и да практикуваш.

В пълна сила важи това, което казах обаче за по-горните аспекти. Човек може да практикува отделно други методи, които отварят, примерно, първо само двата основни енергийни канала (така наречената Микроорбита) и след това да продължи стъпка по стъпка към следващите. Тази симбиоза между статични цигун методи и динамично тай-чи е особено ефективна!! Защото тай-чито релаксира тялото и го огъвкавява, което дава "турбо" на цигуновия метод. А цигуновият метод от своя страна фокусира енергията в определени важни зони и канали, което дава възможност тя бъде усетена и движена/използвана в последствие и така цигуна се явява също "турбо" за тай-чи!

5. Опознаване на разни даоски принципи и философии и евентуалното им прилагане в ежедневния живот
Ако човек чете само даоски книжки (Лао Дзъ и прочие) и нищо не практикува, ще е най-често МНОГО ДАЛЕЧ от реалното разбиране на въпросните даоски принципи. А тай-чито е чудесен метод за въплъщаването им в реалността и в ежедневния живот. Просто, защото когато даден принцип попие във физическото тяло (а това става само след много и разнообразно практикуване) ще попие и в дълбочината на съзнанието и човек би видял примерно как "мекото може да побеждава твърдото", как "ин и ян се преливат непрекъснато", как "покоят ражда движение и движението покой" ...

В заключение пак да кажа, че горните 5 аспекта си помагат взаимно и са като 5те пръстта на една ръка. Но и с един пръст да започне човек пак е нещо и все ще му е от полза .

Спирам до тук споделяйки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря много Миро! Точно това беше което търсих да прочета.
А можеш ли да препоръчаш някоя книга за тай чи като за начинаещ. Знам че практиката е основното но аз съм любопитна личност и незнам нищо по въпроса освен малкото което съм чела в интернет.
Очаквам отговора ти ! А ти сигурно ще ме "застреляш" пак с някой подходящ отговор за който ще ми трябват поне 2 седмици да го осмисля
Всъщност това беше нашега. Нямам очаквания. Ако сметнеш за необходимо - тогава.

Здрасти отново Миро !
И аз като повечето тук искам да те питам нещо:
а между другото (това хрумно просто спонтанно) - ти защо участваш в тези форуми, в смисъл че освен "даване - получаване" сигурно има и други за теб причини; просто ми стана любопитно.
А това, което исках да питам е относно тази практика: "бяхме прави, с длани на ръцете насочени към пъпа (дланите са на разстояние 40 - 50 см от тялото). Колената съвсем леко сгънати, гръбначния стълб изправен .. Вниманието зад пъпа, навътре в тялото. И без мисли. Просто усещаш и наблюдаваш какво става в тази област (казва се Тан Тиен на китайски или Хара на японски). Правехме го по два пъти дневно по 30 мин. ........." Пробвам това упражнение от няколко дни. Това което ме притеснява е че страшно ми се натоварват колената и ме болят след това. Знам че тялото трябва да е много отпуснато - да, но като че ли цялата тежест отива там- в колената; абе просто усещам че нещо не е както трябва защото не ми е удобно в тази поза, не се чувствам естествено. Дали това е нещо с което трябва да свикна и след като свикна няма да му обръщам внимание или наистина тялото не трябва да се натоварва ? Къде трябва да бъде центъра на тежестта в тази поза?

Само да вметна, че Тай Дзи като бойно изкуство се е тренирало с едни хубави уредчета като двуметрови греди например. Не знам за много клубове у нас, които да подхождат по такъв начин. Само с форми не става - не е Тай Дзи, а гимнастика.

Здрасти Пуфи,

С книгите по тай-чи за начинаещи е сравнително лесно. Която и книга да вземеш общо взето би ти свършила работа, защото базовите неща и принципи са изказани повече или по-малко подробно навсякъде. Ако искаш да е на хартия и на български, отиди в съответните книжарници и ако има нещо за тай-чи (книгите на тази тема не са много) ще ти свърши работа като начало. Още повече, както си разбрала сигурно вече, нещата са комплексни, така че с една книга само няма да минеш и виж още няколко гледни (книжни) точки. Иначе в интернет има доста инфо (само напиши "тай чи" на кирилица или латиница и гледай ...). Може да видиш и на http://daobg.com сайта, там има разни статии, пък и дискусионни теми.

Това защо пиша тук е важен въпрос (човек винаги трябва да има идея защо прави нещо) и специално на него бях посветил една тема озаглавена "Защо пишем в този и съседните Клубове", която може да намериш в темата с линковете в профила ми. Може би тази тема трябва да я актуализирам някой ден, че мина доста време от тогава, но и сега има достатъчно отговори на твоя въпрос.

За болките в колената. Може да имаш напрежение в бедрата или евентуално глезените, които да отшумят до 1 седмица, но ако имаш в колената значи в стойката има определено нещо да се поправи. Сещам се няколко най-често срещани причини:

Едната е ако колената са ти много сгънати. Колената НЕ трябва да преминават мислената вертикална линия от пръстите на краката нагоре. Или по друг начин казано, трябва да може да си виждаш пръстите на краката (а не колената да ги крият). И ако това е проблемът при теб, прости намали сгъвката в колената, т.е. повдигни се малко.

Другата възможна причина е ако цялото ти тяло от краката нагоре (и особено таза) ти е наведено леко напред. Тогава центърът ти на тежестта ще се проектира не по средата между ходилата ти, а малко напред. Ако си опреш плътно гърба в стена будейки в стойката, опаката ти трябва също да опира стената.

Възможно е също от кръста нагоре тялото да ти наклонено назад и за да компенсира това, колената автоматически ще отидат напред.

Въобще, има много възможно комбинации и ако продължават болките е хубаво да спреш стоенето и най-добре е да ти види някой стойката, който има опит. Ако не намериш никой, аз ще съм през август за няколко седмици в София. Апропо, ако те снима някой в профил докато си в стойка и по снимка евентуално бих могъл да ти дам съвет.

Да не би вие да тренирате с тези двуметрови греди?

А иначе не е коректно да казваш, че едното не е тай-чи, а друго е, защото все някой ще ти покаже по тази логика, че и твоето не е ... Кой знае, на някои хора може да им харесва да правят тай-чи като гимнастика и просто го наречи тяхното тай-чи гимнастика.

Благодаря за пореден път за изчерпателният отговор!
Мисля че горе-долу започнах да усещам нещата! от тук нататък вече ще видим!

Стоенето което описаха предните пишещи се нарича- стоене в Стълб.
Коленете наистина болят доста. Първо тялото трябва да свикне с физиката и после постепенно се релаксира.
Таза трябва да бъде вкаран на пред, така че извивката на кръста да е права. Според мен това се имаше предвид с описанието на теста за разполагане на стената.
Стоенето в стълб е основно упражнение в Тайчи и Син И в Багуа е малко видоизмемено. Майсторите стоят в стълб по 3 , 5 и повече часа. с упорите всекидневна практика се появчва чувство за лекота и формата се прави много по-точно и релаксирани, като във вода. Cat=174&Board=osho&Number=1943815111&page=0&view=collapsed&what=showthreaded&sb=5&part=&vc=1#
Според мен начинаещия трябва да немери учител за да му покажат точната позиция.
Мога да пожелая само много упорита работа ( всеки ден ) и успехите ще дойдат.

Не че се заяждам, ама къде си ги виждал тия майстори, които стоели по толкова?! Въобще хората едни цифри разправят, дето никой не знае как са ги измислили, а пък откъде знаят какво ще постигнат стоейки в тая поза, ми е още по-чудно. За да знаеш какъв ще е ефекта на дадено упражнение, трябва вече да си го постигнал, нали? Макар че, може би си?

Nobody, преди стоях в стълба често. Повече от 2 часа в стълба не съм стоял, като си държа ръцете на височината на раменете. Свалям ги след първия час или след час и половина в добрия случай, оставям ги малко и пак ги вдигам. Щом аз мога толкова, значи може и повече. В един момент вече няма значение, че стоиш и само го правиш. Резултатите са много и различни. Едно от тях е отпускането на тялото, а като се случи то може да се усетят и други неща.

Поздрави