привет! скоро не съм ви задавала въпросчета, хихик затова без да губя излишно време в празни приказки, пристъпвам към съществената част...

както си говорехме в един друг клуб с pp и стана дума за оформянето на тялото, според натрупаните емоции. знаете ли как се отразяват дълготрайно емоциите на тялото? а на психиката? къде мога да прочета нещо по въпроса (от Ошо или някой друг)?

и един последен по-конкретен въпрос, за който също стана дума в другия клуб: до какво може да доведе сдържането на сълзите? до преждевременно побеляване на косите, може би!? интересно ми е дали са правени подобни научни изследвания нъкъде, някога...

Редактирано от чepи на 03.06.05 08:02.

Побеляването на косите не е проблем. Поне аз за себе си не го чувствам като такъв.
Но виж, когато прекаленото задържане на сълзите доведе до вътрешно удавяне, тогава вече е лошо. Неслучайно на язовирите периодично им отпускат кранчето.

Ъхъ, виж в процесинг, ако искаш. Май цялата идея на течението е именно чистенето на такива неща.

Truth is as variable as all of the beings who seek it.

добре казано.

не, благодаря. не ми е по вкуса процесинга друга идея?

http://zashto-kak.hit.bg/kompleksi.htm

Луис Хей - "Излекувай живота си"

мерси за линка към книгата, но не ми се чете такава тематика. ако си чел/а книгата, би ли ми отговорил/а на поставените въпроси, според това което съветва афтора или според това, което ти смяташ за правилно?

Нямам никаква теория за физиологичните последици от задържането на сълзите, а и не мисля, че това е по-вредно от безброй други неща, които правим с тялото си. От психологическа гледна точка обаче, сдържането на сълзите е сдържане на емоции, а всички крайни и постоянни емоции намират проявление в нашето тяло. Горния линк не е книгата "Излекувай живота си", но там някъде най-отдолу са посочени обясненията на Луис Хей, ще ти дам пример как да го ползваш:
Пр.: Късогледа си, чудиш се на какво се дължи...
1.отиваш на страницата която ти посочих, кликаш на "Очи"
2.натискаш Ctrl+F , пишеш "късогледство" или "Луис Хей" и мини-търсачката те отвежда до съответното място в тази страница, другия вариант е да скролираш докато го намериш
3. четеш "Вероятна причина: Страх от бъдещето. Недоверие в това, което предстои."

Ами идей има много, но не виждам как мога да ги сбия в един пост. Ако искаш информация за готини(според мене, разбира се) книжки по въпроса казвай, но в няколко реда е смешно.

Truth is as variable as all of the beings who seek it.

Мила Чери,

Един път не попита тук как нещо си се отразява на Духа ... Не че има лошо да се интересуваш за връзката между емоции и тяло, но като не взимаш предвид останалите компоненти на човешката същност, нещата ще са винаги частични, непълни и повърхностни. Както като решаване на система от 2 уравнения с повече от 5 неизвестни.

Аналогично е и за сълзите (и тяхното сдържане) и (преждевременното) побеляване на косите. И двата процеса са просто повърхността/върха на айсберга/следствия на много други неща и опитът за корелиране на тези две следствия няма да те доведе до същността на процесите.

В този клуб са по резони върпоси от рода "Защо и кога АЗ плача?", "Защо АЗ си сдържам сълзите?", "Кои неща са довели до побеляването на косите ми?", "Приемам ли да плача пред други хора?", Приемам ли се с побеляла коса" и т.н.

Да не са ти побелели косите или си сдържаш плаченето?

More than friendly smile

..не се заяждам, само исках да те попитам, Миро, защо пишеш от известно време поздравите си на английски и какво е различното, което влагаш в тях ?

Маги, не е нужно да се обясняваш, че не се заяждаш .

Не бях забелязал, че "от известно време поздравите ми са на английски". Я вземи последните ми 20 постинга примерно (ДИРът предлага лесно тази възможност) и ми кажи в колко от тях съм поздравявал на английски.

Иначе съм съгласен, че понякога използвам изрази на други език, който е познат на мен и на човека към когото се обръщам (най-често това е английския, защото е просто най-популярен език). А причините са следните. Сменяйки езика, каниш/предразполагаш Вниманието на човека да РАЗГРАНИЧИ това, което му казваш сега от нещо предходно, както и да ПОДЧЕРТАЕШ въпросното изказването си. Понякога, също, на даден език има хубави специфични изрази подходящи за конкретния случай.

хехехех ама как ме разсмя само написах ти такъв подробен отговор, че като го прочетох и нямаше как да не се усмихна...Брейй, че в криво настроение седя напоследък...
то и затова такъв крив излезе въпросът, пък на мен ми беше само любопитно, защото ми направи впечатление по едно време и все се канех да те питам....и ей на...не се сдържах

мерси за пояснението!

мили Миро,

имам право и желание да питам каквото и когато си поискам по какъвто начин намеря за добре. не се опитвай да ме караш да правя нещата по твоя начин - нема да стане. информация за причините също няма да получиш с този плосък опит за провокация...

гуудбай

Не чувствай нито засегната, нито ограничена в желанията и правенията си, нито пък карана да правиш нещо специално. Просто отговорих на това, което попита. Ако в отговора ми е имало и въпросителни изречения, сама знаеш, че са били риторични . Макар и със скръбни чувства, ще гледаме да преживеем някак си незнанието на изключително ценната информация, която притежаваш .

Надявам се няма да приемеш като провокация и факта, че в други клубове биха се зарадвали много повече на въпроса ти и биха му обърнали нужното за теб внимание. Но, ако все пак усещаш, че нещо те провокира, може би не съм аз, а Животът около теб.

хмм...защо се оправдавам и закакво ???
....това само на себе си.....

при мен води до вяра в смеха и толерантността

това е прекрасно!

не е много логично, защото ако несъзнателно се сдържат винаги сълзите и на човек това не му прави впечатление, може и да му се отрази зле,

но ако вижда че е така - ще започне да се обръща към вяра в нещо смислено, стил, смях, разбирателство, толерантност и каквото друго измисли... тогава изглежда и логично, т.е. при мен идва дори логика в съзвучие с безсълзливата реалност

и аз влагам логика в сдържането на сълзите, но е различна от твоята. не плача външно, за да не нараня близките при раздялата, а вътрешно една буца ми засяда и само когато остана сама си наваксвам с реването...

по-добре би било да си зададеш въпроса кое те кара да плачеш и защо го правиш.причината е прекалената привързаност към нещата от живота и хилядите емоции свързани с това.ако погледнеш по-надълбоко в себе си,ще видиш как емоциите те карат да действаш по точно определен начин и ако не се поддаваш толкова на тях,няма да ти се налага въобще да плачеш и т.н.ако продължа с изказването си,няма как да разбереш.:)

знам много добре каква беше причината. запозната съм и с теоретичната част на емоционалното освобождаване, но не желая да го прилагам на практика. и не това беше въпроса ми, но както и да е, honeyyy...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите