Ще ви предложа малко размисли, провокирани от Су и Ошо:))
По повад на търсенето и това, защо хората си приличат в мисленето...

Можем да намерим сходство между каквото си поискаме. Може да открием много думи, които са подабни и чрез различни асоциации да направим връзка. Но не трябва да забравяме, че това е сдамо игра и можем да загубим връзка с реалността.(което води до безумие)

Колкото повече потъваме в думите, толкова повече асоциаци откриваме. И така чрез измама и манипулация да създадем цяла философия. Но това е залъгване, пропиляване на енергия.

Всички си приличаме в мисленето поради сходството на човешкия ум. Духовно търсещия не приема това насериозно.
Умът действа така, че изхожда от някакво предварително мнение, идея. И през цялото време събира доказателства в полза на своето мнение, за да си докаже че е прав.

Противоположностите съществуват заедно и човек винаги намира това, което търси. Нашите разсъждения и изводи зависят от нашата представа за нещата. А в действетелност нещата са неутрални и умът трябва да заеме безпристрастна позиция.

Но умът е ум, защото е пълен с представи и затова ние винаги намираме точно това, което търсим.

Затова не започвайте от предварителната идея какво търсиш. Търсещият ум не търси нещо определено.
ПРОСТО ТЪРСИ! - Без всякакво предварително мнение и цел.


Играта на думи удовлетворява егото. Тази игра е интересна и забавна, но е безсмислена за духовно търсещия. Може да се създаде всякаква философия, с която да се обясни всичко, но тя ще е продукт само на нашето въображение.

Логиката е игра на въображението. За всичко могат да се намерят съвпадения и доказателства. Светът е толкова огромен и безкраен и всеки момент се случват толкова много неща, които са взаимосвързани..така че съвпаденията са неизбежни. И умът вижда това и се опитва да го интерпретира логически.

В крайна сметка къкво търси духовния търсач? Мислите, чувствата, волята за действие..всичко е в ума. Какво търси ума, когато се пита: "Кой съм аз?" - Той търси своя ИЗТОЧНИК. И този източник е някъде там, навътре в ума, откъдето идва енергията му.

Това е най-важното търсене - обръщането на ума навътре към себе си...

Благодаря

И все пак не може съвсем без думи, нали? Все някаква работа вършат, иначе нямаше да ги има...

За несериозното. Май не само играта на думи и логическите въртели на ума не трябва да се взимат насериозно... така е с повечето "неща наоколо". За мен са интересни и начините, по които това го усещам- голямо разнообразие има:)
Примерно купона, на който бях снощи. Принципно отдавна съм спряла с "активното купонясване"- скучно ми става някак си:). Но снощи бях на рожден ден на човек, когото много обичам и цяла седмица се настройвах купонджийски- за пиене, за нергеле, за флирт, за всичко. Еми изкарах 3-4 часа, опитах от всичко по малко, посмях се, накуфях се и т.н. и т.н.- пълна програма. Прибрах се късно и си легнах с мисълта за ставане по обяд придружено с махмурлук... Вместо това се събудих в 7.30 с ясна рекапитулация на цялата седмица- кое си е заслужавало вложената енергия и кое всъщност се оказва супер маловажно... Такъв един цялостен поглед върху важните неща, които заслужават концентрация и избистряне на това, кое е просто периферия, повърхност. Супер просто.... медитации, медитации, накрая един купон сложи нещата в ред:))

Така че, подкрепям те изцяло- търсене без излишни очаквания и с честа смяна на гледните точки- иначе пак фиксиране се получава...?!


...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

Да излезеш от тези плетеници и дебри на ума - аз го наричам "отлепяне". Защото се чувства лекота.
То е да чувстваш дистанция от всичко, което се случва. Това е, което ти си направила, като си се събудила, като един преглед.

Нали питаш какво си ти? -Ти си точно този страничен наблюдател. Той присъства винаги в теб. Но не коментира. Той е само мълчалив наблюдател. Но в мего има мъдрост и любов.
Това е мястото, където винаги можеш да се "върнеш в себе си", когато нещо те тревожи. Само там ще намериш покой, тиха радост, увереност.

не се хаби, няма да те разберат
тук търсят нещо друго..

Мда, като нищо може да не го разберем. И ако човекът го е страх от хабене, да се пести

Ошо, а и много хора говорят все за търсещият ум, но какво може да се каже за търсещият човек? Какво ли търси той?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aнaтoлий на 16.11.04 16:59.