Това се случи преди време. Една тъжна и самотна зима почти си беше отишла, правейки малко по малко място на зеленото и слънчевото... Стоях на една трамвайна спирка рано сутринта и като че ли за първи път виждах света около себе си. Живот, разбираш ли, имало го... и зеленото, и слънчевото... – там си били през цялото време, дишали, живеели, умирали, пък аз- като къртица, забита в себе си.
Та стоях си на тротоара, проглеждах и тогава видях охлюва. Някой беше изплюл бонбон на земята и един гол охлюв важно важно се отдалечаваше от него, явно с препълнен коремJ Толкова интересно ми стана, че забравих и за трамвай, и за къде бях тръгнала изобщо... Останахме само аз, охлюва и бонбона. Влажната диря показваше нагледно траекторията на охлюва- първо в една посока, после леко отклонение за да мине през бонбона, после продължил пътя си. Колко ли е щастлив този охлюв сега, мислех си, цял бонбон му паднал от небето и вече с добре натъпкан търбух доволен може да започне деня си. Този хубав пролетен ден!J
Бях събрала вниманието си изцяло върху охлюва, не виждах нищо и на десет сантиметра от него. Тогава в кадър влезе един мъжки крак и го смачка. Бляк!- и няма охлюв. Само едно красноречиво, размазано петно. Толкова бях шокирана, че за момент продължих да гледам тъпо петното, очаквайки може би, охлюва да изкочи от някъде и да каже “шегичкаJ”. После осъзнах какво се е случило и вперих най-обвинителния, гневен, мерзък, възмутен и т.н. поглед, на който бях способна, към УБИЕЦА... И какво да видя- един чичко, бързащ за работа, който изобщо не беше забелязал, че току що е отнел живота на един щастлив нахранен охлюв... После усети погледа ми, погледна надолу- видя “тленните останки”, повдигна си крака, погледна подметката отдолу.... и отиде да я избърше в тревата.

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

така става и с хората
не знаеш кога ще те смачка смъртта

Кое те накара да споделиш това?

все едни и същи въпроси задаваш на хората, не се ли усещаш?
какво те кара да си мислиш, чи си психолог?

момичето споделя нещо, а той тръгнал да я пита: какво те накара да споделиш?...егаси простотията

ти за нищо ли нямаш мнение?

Абе чудя се аз, много се чудя....
Дали наистина Миро толкова те ядосва, дали тоооолкова те изкарва от нерви, колкото показваш.... Като си помисля колко време и енергия трябва да отдели човек да виси в дира и да дебне всеки следващ постинг, че и да му отговаря подобаващо пиперливо:))
И си мисля, дали пък ти, small, си даваш сметка, че по този начин повече му помагаш, отколкото да му "показваш къде зимуват раците"...
И си мисля, че поради тази причина ти, small, всъщност си един много, много добър човек, дето така самоотвержено и стоически се стремиш да помагаш на ближните...

Все едно, всъщност...

Миро, това мислех да го разкажа още във вегетарианската тема, но анонимния ме "нарита" от там и реших да задържа:)
Снощи мислех да го добавя към меила, който ти писах, защото едното върви с другото, но после реших да го пусна като тема тук.
И престани да задаваш едни и същи въпроси, на хората им е скучно вече:) Пробвай с "как беше времето днес в София" примерно... Бъди гъвкав

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

приеми, че все едно не съм ти отговорил по-нагоре
забравих, че с Миро сте си от една копаня
оставям ви да си говорите тук, вместо по мейла

не си създавай илюзии, че Миро ме интересува и го следя,.. ще умра от сях
това, че съм тук, когато си пишете, не означава това..

хайде, оставям ви да се прегръщате
и без това няма за какво да се говори с вас, освен да се бъзика човек
хе-хе-хе

Мила, защо това ми е толкова познато? Не си ли го писала и по-рано или на друго мято?

Мила, иди се потръскай малко в жълтата къща, демек ти изпадне нещо. Или си съвсем празна чанта?

Ми има три варианта:
1. Разказала съм ти го наживо някога, някъде, ама знам ли те кой си всъщност- ти ще кажеш:)
2. Ти си чичкото, дето стъпка охлюва и за това ти е позната цялата история
3. Наистина съм го писала някъде по-рано, макар че мноооого се съмнявам, но от друга страна, ако съм толкова празна чанта, колкото предполагаш, едва ли ще има с какво да си спомням:)
Ама пък това за охлюва си го спомням, нищо че е станало толкова отдавна...

Празна чанта само с един охлюв в нея... И като го изтръскам и него в жълтата къща и край- с чисто ново начало ще се организирам:))

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

стой де, побъзикай ни още малко, какво толкова...

Виждаш ли сега, ако беше регистриран, можеше да се върнеш по-нагоре и да си изтриеш първия постинг- "все едно, че не си ми отговорил".... Да, но той си е там, че и в мойта глава стои също...

Не знам дали смъртта "смачква"... И дали наистина е толкова внезапна, неочаквана и т.н.
Все си мисля, че ако не си слагаме доброволно "капаци" като конете, ако не си завираме главите в пясъка като щраусите, ще сме доста по-наясно със състоянието на личния ни акаунт
Има разлика между това да нямаш информация за нещо и да отказваш да приемеш информацията за същото нещо...

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

Предполагам си ми отговорил по погреша, нали? Ако не, кажи за да ти отговоря. Няма страшно в един форум да си задаваме въпроси.

И даже да имаме различни гледни точки, след като медитираш, нищо не ти пречи да се усмихнеш.