Това се случи преди време. Една тъжна и самотна зима почти си беше отишла, правейки малко по малко място на зеленото и слънчевото... Стоях на една трамвайна спирка рано сутринта и като че ли за първи път виждах света около себе си. Живот, разбираш ли, имало го... и зеленото, и слънчевото... – там си били през цялото време, дишали, живеели, умирали, пък аз- като къртица, забита в себе си.
Та стоях си на тротоара, проглеждах и тогава видях охлюва. Някой беше изплюл бонбон на земята и един гол охлюв важно важно се отдалечаваше от него, явно с препълнен коремJ Толкова интересно ми стана, че забравих и за трамвай, и за къде бях тръгнала изобщо... Останахме само аз, охлюва и бонбона. Влажната диря показваше нагледно траекторията на охлюва- първо в една посока, после леко отклонение за да мине през бонбона, после продължил пътя си. Колко ли е щастлив този охлюв сега, мислех си, цял бонбон му паднал от небето и вече с добре натъпкан търбух доволен може да започне деня си. Този хубав пролетен ден!J
Бях събрала вниманието си изцяло върху охлюва, не виждах нищо и на десет сантиметра от него. Тогава в кадър влезе един мъжки крак и го смачка. Бляк!- и няма охлюв. Само едно красноречиво, размазано петно. Толкова бях шокирана, че за момент продължих да гледам тъпо петното, очаквайки може би, охлюва да изкочи от някъде и да каже “шегичкаJ”. После осъзнах какво се е случило и вперих най-обвинителния, гневен, мерзък, възмутен и т.н. поглед, на който бях способна, към УБИЕЦА... И какво да видя- един чичко, бързащ за работа, който изобщо не беше забелязал, че току що е отнел живота на един щастлив нахранен охлюв... После усети погледа ми, погледна надолу- видя “тленните останки”, повдигна си крака, погледна подметката отдолу.... и отиде да я избърше в тревата.

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

така става и с хората
не знаеш кога ще те смачка смъртта

Кое те накара да споделиш това?

все едни и същи въпроси задаваш на хората, не се ли усещаш?
какво те кара да си мислиш, чи си психолог?

момичето споделя нещо, а той тръгнал да я пита: какво те накара да споделиш?...егаси простотията

ти за нищо ли нямаш мнение?

Абе чудя се аз, много се чудя....
Дали наистина Миро толкова те ядосва, дали тоооолкова те изкарва от нерви, колкото показваш.... Като си помисля колко време и енергия трябва да отдели човек да виси в дира и да дебне всеки следващ постинг, че и да му отговаря подобаващо пиперливо:))
И си мисля, дали пък ти, small, си даваш сметка, че по този начин повече му помагаш, отколкото да му "показваш къде зимуват раците"...
И си мисля, че поради тази причина ти, small, всъщност си един много, много добър човек, дето така самоотвержено и стоически се стремиш да помагаш на ближните...

Все едно, всъщност...

Миро, това мислех да го разкажа още във вегетарианската тема, но анонимния ме "нарита" от там и реших да задържа:)
Снощи мислех да го добавя към меила, който ти писах, защото едното върви с другото, но после реших да го пусна като тема тук.
И престани да задаваш едни и същи въпроси, на хората им е скучно вече:) Пробвай с "как беше времето днес в София" примерно... Бъди гъвкав

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

приеми, че все едно не съм ти отговорил по-нагоре
забравих, че с Миро сте си от една копаня
оставям ви да си говорите тук, вместо по мейла

не си създавай илюзии, че Миро ме интересува и го следя,.. ще умра от сях
това, че съм тук, когато си пишете, не означава това..

хайде, оставям ви да се прегръщате
и без това няма за какво да се говори с вас, освен да се бъзика човек
хе-хе-хе

Мила, защо това ми е толкова познато? Не си ли го писала и по-рано или на друго мято?

Мила, иди се потръскай малко в жълтата къща, демек ти изпадне нещо. Или си съвсем празна чанта?

Ми има три варианта:
1. Разказала съм ти го наживо някога, някъде, ама знам ли те кой си всъщност- ти ще кажеш:)
2. Ти си чичкото, дето стъпка охлюва и за това ти е позната цялата история
3. Наистина съм го писала някъде по-рано, макар че мноооого се съмнявам, но от друга страна, ако съм толкова празна чанта, колкото предполагаш, едва ли ще има с какво да си спомням:)
Ама пък това за охлюва си го спомням, нищо че е станало толкова отдавна...

Празна чанта само с един охлюв в нея... И като го изтръскам и него в жълтата къща и край- с чисто ново начало ще се организирам:))

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

стой де, побъзикай ни още малко, какво толкова...

Виждаш ли сега, ако беше регистриран, можеше да се върнеш по-нагоре и да си изтриеш първия постинг- "все едно, че не си ми отговорил".... Да, но той си е там, че и в мойта глава стои също...

Не знам дали смъртта "смачква"... И дали наистина е толкова внезапна, неочаквана и т.н.
Все си мисля, че ако не си слагаме доброволно "капаци" като конете, ако не си завираме главите в пясъка като щраусите, ще сме доста по-наясно със състоянието на личния ни акаунт
Има разлика между това да нямаш информация за нещо и да отказваш да приемеш информацията за същото нещо...

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

Предполагам си ми отговорил по погреша, нали? Ако не, кажи за да ти отговоря. Няма страшно в един форум да си задаваме въпроси.

И даже да имаме различни гледни точки, след като медитираш, нищо не ти пречи да се усмихнеш.

Не знам защо, но се сетих, че във Франция се ядат охлюви. Жена ми ги прави доста вкусни с чесън, магданоз и прочие. Защо трябва да се размазват от разни разсеяни хора.

никой не яде голите охлюви
помисли

човек трябва да е безупречен спрямо останалите - да не ги огъва по себе си

а ти благодари ли на охлюва?...
щото за теб си е дал живота хайвана, а и в името на твоя опит...
не е ли хитро от страна на Вселената..,да използва нечия неизбежна смърт само за да ни посъбуди малко...
добър контраст е използвала Силата, издебвайки тебе, охлюва, а и онзи чичко псевдо-убиец...
а ти благодари ли на чичкото?...
или си му турнала дузина етикетчета с мрачно съдържание ...брррр...


...омммм...

привет май се казваше първо...
така че привет...
ама така, както си мисля ти требе да си някой дзвер-медитатор за да ми научиш името или си изпозвал алтернативен и малко по-лесен начин...
ако знаеш колко ми е интересна тая загадка...
както се види от профила ти, ти си във Франция че и женен си даже...
да не би да се познаваме някъде от преди...?май не а?:))
бих искал някои от твоите файлове, ако има чалъм естествено...
замислям флаширан проект "исторя за началото" и ша ми требе сценарииче някакво, а паралелно с него и материалчета...
е не казвай, че и това знаеше вече...(бъзикам се)...
ае до скоро...

...омммм...

Сигурно си права, че не се ядат физически. Но както омкара забеляза мъдро по-надолу, един размазан охлюв може да нахрани човек по-друг начин давайки му друга гледна точка. Не е ли вкусно един гол охлюв да ни срещне някъде из клубовете? Досега писах в съседната тема за хармонична постъпка ... Да му благодаря на този охлюв все пак. И не само с думи, ще гледам да наторя земята с тялото си за него, когато Главният счетоводител го прецени.

Ще ти обясня как става медитацията с името ти. Вярно че е малко напреднала ... Значи отивам първо в профила ти, взимам Кю номера ти, през Кюто виждам детайлите ти. Там виждам и името ти, което си оставил. Отнема около 10 секунди.

Ще ти изпратя всеки файл, който поискаш. Но няма да ти сместя труда се поровиш и ТИ да ми кажеш какво точно и защо го искаш. Иначе няма да имаш полза от него.

ми не съм им благодарила...
за охлюва не ми и беше хрумвало даже...

ти успяваш ли да благодариш на всички, които ти помагат?

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

ами....
всъщност не...не на всички...или поне не веднага...
твърде често съм зает с проблемите си...
нося ги като колибка на гърба си...
и не дай си боже някой да ме понастъпи малко...
злобен ставам...макар че принцим ми е да не злобея...
но после, с малко давност от страна на времето, нещата ми изглеждат по-различно...
в този смисъл и аз съм малко като тебе (и други могат да се включат, ако не им пречи егото разбира се...)
истина е че само когато ни "настъпят" ние имаме възможност да преживеем себе си като "добри".., като "прощаващи" ... или каквато там е ситуацията...
тогава защо забравяме да благодарим за възможността да пре-живеем себе си по този начин...???


...омммм...

привет батка...
хитряга си ти...
като стадо лисици...
ти си БГ Дон Хуан доколкото разбрах...
а той разбира ли от сънища...
визирам теб естествено...
и Паднал Ангел ли ти е приятел?
ае до скоро...

...омммм...

миро е като мъгла
това на моето ниво :-)

човек трябва да е безупречен спрямо останалите - да не ги огъва по себе си

Не Дон Хуан
Сбъркал си Х с Ж

какво забелязвам :-)))))))

човек трябва да е безупречен спрямо останалите - да не ги огъва по себе си

Мда, аз съм и Миро, и БГ Дон Хуан, и БГ Дон Жуан, и хитър като стадо лисици, побратим с Паднал Ангел, и разбирам от сънища. Което не значи, че знам всичко за сънищата и сънуването, нямам някои опитности на Паднал Ангел, понякога съм и глупав, фенките ми ме изоставят както виждаш в съседната тема, не мога да се изпарявам като Дон Хуан и се чудя понякога кой е този Миро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

привет again...
и tnx за файла...
питам те са съновничество, тъй като е наболяло то за мене напоследък...
от известно време (разбирай доста време) се опитвам да се озъзная в съня си...
сиреч да осъзная че сънувам...
някъде бях чел че абсурдните събития в съня напомнят, че имено това е сън...
ала за беля и най абсурдните събития в съня за мен са си напълно в реда на нещата...
например: наскоро, докато летях над сградите видях кон, който бе кацнал на един покрив и похапваше от прането на някакви си хорица...помислих си "бре, не хранят коня си добре, щом похапва от прането им добичето"...
а после като се събудих, казах си "и това ако не е абсурдно..."
а иначе сънувам доста ярко, та и твърде често даже...
и сънищата помня си, ала не ги записвам - може би това е грешчица една...
само един път съм осъзнавал че съм в съня си...
и мисля си че стана случайно, тъкмо докато заспивах...
озовах се в непрогледен мрак, държейки телефона си в ръка...
толкова бе необичайно че се уплаших и ми се прииска да се събудя...
и както бях изправен сред мрака ми хрумна, че ако се приведа в хоризонтална позиция ще се събудя...
с известни усиля успях и се събудих...
а от тогава нищо...
дали има хапче, пък било и то плацебо за тази ми болежка?...
поздрав най сърдечен...

...омммм...

Мда, разбирам те. За съжаление не съм Дон Хуан да давам магически решения, пък и самия той не е могъл да накара Кастанеда да се осъзнае веднага в съня си и на последния са му трябвали доста години. Та, без да се впускам в излишни филососфкси разсъждения, продължавай да НАБЛЮДАВАШ сънищата си. Не да ги тълкуваш външно, а да наблюдава корените на всяка една сцена (както знаеш, различни сцени се наслагват и за това, коня ти яде пране). Както и наблюдаваш Наблюдателя … Всъщност, поне на мен ми е интересно, как и защо нещо привлича и фокусира вниманието ми. И трудности при осъзнаването на съня идват от това, че нещо друго взима вниманието ни. И вниманието ще бъде взима от другото нещо, докато не е наясно с него или пък докато един друг център в теб не е по-конкурентно способен за него. И този последния център се развива с медитации.

Сърдечен поздрав и от мен