тази сутрин / Религия и мистика / Ошо

7:10- цветната борса
трудно е да избираш цветя в тъмното. Особено ако се опитваш да натаманиш някакава цветова комбинация.... Обикалям и се опитвам да си представя какво виждам. "Букееетчета, киииитчици, клооончета-мооончета..."- за разлика от мен циганите са достатъчно будни:). Повъртявам се още десетина минути си се нарамвам с три наръча хризантеми- бяло, бордо, охра... задната седалка на колата определено "живва". И въздухът става съвсем различен- "ето, казвам си, намерих най-накрая нормална алтернатива на тези измислени ароматизатори..."- живото изтласква изветрелия "оушън брийз"....

7:43- пред жълтата къща
първа съм. Бавно и старателно паркирам. Сядам на стълбите пред вратата и зяпвам дърветата отсреща... Днес ще внимавам, обещавам си. Или поне ще опитам, пък да видим какво....

7:58 - в жълтата къща
загрявка, шегички, приятел с вратовръзка- коментираме как ли се прави "ху"- фазата в костюм и възможните траектории на вратовръзката.... преобличане и хорово духане на носове:))

І-ва фаза
преди да започнем коментирахме как и доколко различните движения на ръцете помагат дишането. За момент експериментирам с обсъдените варианти после оставям тялото да си движи както си знае- има си то свое мнение по въпроса. Влизам в ритъма на музиката, после забавям и дишам дълбоко, забързване- плитко и рязко... Опитвам се да наблюдавам ефекта от различните дишания и да не обръщам внимание на наболяващите ме синузи...

ІІ-ра фаза
Пак съм затворена... И е тъмно... Преди две седмици бях звяр в клетка близо до горящ огън, миналата- затворник в килия, сега.... Сега съм две аз. Едното се е завряло в най-тъмния ъгъл на някаква пещера, другото, протегнало слепешката ръце напред, с внимателни крачки се опитва да открие първото... Не искам да ме намират, искам да стоя на тъмно. Зад гърба ми скалата ми дава сигурност, тъмнината- спокойствие.... Излизай от там- опитвам се да убедя себе си- какво толкова има в тъмното, какво криеш? Излизай, хайде, дай ръка!...

тия размахващи движения с ръцете, дето ги правя всеки път- за момент ми хрумва, че са идеални за гонене на прилепи

аман с тая практичност

Разсейвам се за момент...., но усещам как с периферията държа тъмния ъгъл под око... Какво толкова има там... хайде, излез де... или поне кажи- какво има? Май забелязвам нещо, навеждам се, посягам, ноо другото ми аз е по -бързо- мята се като Ам-гъл и прибира в пазвата си.... какво прибра? Покажи де, а така почти го усетих, малко само ост....

ІІІ - фаза
...ава...Уф...
Време. Трябва ми време да изпълзя от пещерата...
ХУуу....
айде, всички вън. Всичко вън! ХУ!.... ще метем...

... ху... скок-подскок:)
Усещам присъствие...не, усещам присъствия.... в залата сме 7-8 човека, а аз усещам хиляди.... Изпълва ме увереност, че ако в този момент изкоча на улицата ще видя само подскачащи и "ху"-кащи хора. На нашата улица, в целия град, в държавата, на континента, в целия свят... звездите ху-кат, слънцето и то- ху. Брей, как се е разскачала тази вселена:)
Само по време на динамична медитация ми излизат такива усещания за всеобщност, цялостност.... Доста нехарактерно за мен усещане, впрочем. Пък сега чак ме дразни необходимостта да използвам първо лице единстено число... ееее, чак пък толкова

4. СТОП
Хайде, моля те, поне този път спри за малко... А така. Стой сега. Тука стой, не се отплесвай. Тука, тука... Като свършим трябва бързо да си тръгна, че пазаруване ме чака. И после ще седна да напиша една темичка за дира... Ама палачинките кога ще ги почна изобщо не знам. И стаята трябва да оправ... СТОП де! Млъкни! .... Бръм- бръм, дъра-бъра....Сега ще взема скоч и ще ти запуша устата. Не, не само устата, целия ще те овържа- гном гаден, дето ми дуднеш в главата през цялото време и не млъкваш.... ох. .. и аз не млъквам...

Добре, ок, СТОП е това, ето спирам... едно, две, триии... тия цветя дали няма да увехнат както ги метнах в колата... ми ако някой ги хареса и реши да ми разбие колата и да ги свие...ааааа, стига де!
....................................................................................................................................
....кой ми се усмихва? Някой ми се усмихва... отгоре, не, отляво и отдясно.... и отвсякъде... хъм, всичко ми се усмихва... една такава цялостна усмивка.... Брей, как ми се е нахилило всичко.... Как да не ти домилее. Я и аз да се усмихна, а така. И на хората в залата- усмих! Ей, не трябваше да си отварям очите! Нищо де, нали никой не видя.... сприиии!
....Какво? Да помоля за прошка? Ама кого? А, знам разбира се... по азбучен ред ли да почна или... (следва спонтанно изреждане на близки и далечни познати, роднини, колеги и всякакви други, с които съм брала ядове или пък съм се веселила прекалено през седмицата...). Прощавай, че ти се ядосах. Прощавай, че ти се засмях. Прощавай, че те натоварих с мои си очаквания..., че си позволих да те включа в мечтите си. Прощавай, че ти се навиках, че ти надувах главата с вицове, че изисквах.... Ми като съм почнала, я да поискам прошка и от планините, ветровете, облаците, езерата.... Моля за прошка. Най- покорно.

...
Егати стоп- фазата... пак не млъкнах за секунда... че и по носа се почесах по едно време...

Еми, какво сега... следващия път...

5.
Хъм. То май това дето трябва да го правя тука го свърших в предишната фаза...
както и да е....

А при вас как е динамичната медитация?

Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

В 6:45 звънва часовника. Обещал съм на една близка приятелка, която е до мен в леглото, да я заведа на Динамичната медитация. Някои мъже канят приятелките си на ресторант, кафе и прочие, но аз предпочитам на медитация. Имаме 30 минути за да се оправим и да сме на мястото на медитацията, което е недалеч (15 мин. пеша) от мястото, където сме в момента в центъра на София.

Спи ми се. Надали сме спали повече от 3-4 часа. А пък и тя държеше непременно да свърша. Жените не винаги разбират от великите даоски алхимии. Може би за добро. А час-два след Динамичната имам и тай чи Бутащи ръце с яки мъже, което напомня на нещо средно между борба и сумо. И все пак трябва да съм във форма, а в момента ми е добре в леглото. Прокрадва ми се мисълта, че ако тя се откаже, няма да настоявам и ето ми 2 часа сън-бонус без Динамична. Но тя ми казва "Нали отиваме" и прокрадваща се мисъл се изпарява.

Сутринта е свежа и топла, а София е тиха събота сутрин. Обичам, да съм в центъра на града в такива моменти и да се шлая сам. Сега обаче не съм сам, което не е проблем, но след малко започва Динамичната, та за по- сигурно взимаме такси. Не обичам да закъснявам за медитация.

Навреме сме. Здрасти-Здрасти. Доста от хората не ги познавам. Малко са останали тези, с които сме медитирали заедно преди години. Все пак виждам и познати лица и прегръдките се случват. Запознавам се с други. Някой ме пита "Ти ли си този Миро, който пише в ДИРа". Събираме към 20 човека и започваме без много офлянкване.

1ва фаза
Издишвам, издишвам, издишвам – бързо, дълбоко и хаотично. Отдавна вече не ми се спи и съм бодър, но издишвам корените на прокрадващата се мисъл от 6:45. Както и на всякакви други мисли. Въобще, каквото ми хрумне, издишвам/изкарвам го.

2ра фаза
Най-лесният начин да я започна е да се разтреса все едно съм бръкнал в контакта с 220 волта. След това другите движения и звуци идват постепенно от самосебе си. Ако баба ми ме беше видяла в този момент щеше да ме попита "Защо се правиш на маймуна?". Ту ми идва да си пляскам ръцете си шумно, ту да си пляскам тялото си, после идва един глух басов вой, после звукът се променя многократно, а движенията минават през какви ли не хаотични форми и единственото стабилно в тях е, че няма покой и ред. Ако баба ми искаше отговор, щях да й кажа "Кажи ми, така ли прави една маймуна? Маймуната е кротко добиче и не я обиждай с мен". И всяка мисъл я изкарвам с някакво движение или звук. Явно има.

По едно време хвърлям поглед на приятелката ми. Бях й говорил преди, но в последния момент я оставих да чуе обясненията от водещата. Виждам, я как се поклаща леко и почти спокойно ... За бога, не танцуваме блус! Заричам се, когато водя някого на Динамична да му набия в главата поне 5 пъти, че в първите 3 етапа човек трябва да се ОТДАДЕ на 100% в движението и звука. Всяка фибра и клетка да се завихрят и завибрират. И всяка идваща мисъл или чувство да бъдат веднага преобразувани в някакво движение и звук. Но вече е късно да й говоря или правя знаци... Поне да беше видяла останалите маймуни на около как тресяха стаята, но тя уставно прави всичко със затворени очи. Какво пък, приемам го. И ето ти още гориво за движенията ми.

3та фаза
Мантрата ху-ху-ху. Силно, до дъно и на всяко скачане.Фазата е десет минути. Сега на спокойствие изчислявам, че в тази фаза, трябва да съм скачал с вдигнати ръце и респективно викал 'ху' поне към хиляда пъти. Накрая пот ми се лее отвсякъде... На няколко пъти намалям темпото останал без сили, но след 10 сек. някакви нови резервоари на сила се отварят и пак продължавам с пълна пара.

4та фаза
Стоппппп. Дишам дълбоко и учестено. Замръзвам, но се олюлявам. Лека полека всичко утихва... Някоя и друга заблудила се мисъл прелита, но вижда, че главата е празна и бидейки й не уютно в такава атмосфера си отива след малко врънкане. Аз никого не гоня обаче. Ако искат и мислите да медитират с мен.

5та фаза
Музиката раздвижва тялото ми. Толкова е хубаво ... Как една фина музика може да раздвижи едно голямо тяло... А аз просто наблюдавам какво става.

6та фаза
Любимата ми фаза! Това е когато медитацията е свършила. Бързаме за Бутащите ръце и нямам много време за приказки с околните. А и определено не ми се приказва. Точно това е най-хубавото на тази 6та фаза, че вътре ставам тих ... С часове... Сядаме в едно кафене приятелката ми да изпие кафето си. Правя усилия да формулирам думи и да й обърна внимание на блусовото й поведение особено във 2рия етап. Тя не е съгласна и контрира откъде знам какво е било в нея в този етап ... Как да й го обясня ... Всъщност усещам я, че в момента вече е готова за 2рия етап. И Динамичната досега й е била като ордьовър за да се отвори. И ми говори надълго. А аз слушам. Дефазирали сме се. Но какво пък, случва се.

Забравих да кажа най-важното и редактирам сега мнението си. Чувствах се пълен със сила, бодър, тих и усмихнат. А само преди 2 часа беше доста по-различно. Колко хубаво, че вместо да спя още 2 часа отидох на Динамичната... Идва ми сега наум колко ли други неща проспивам. Добре, че Цялото се грижи да ме сръчка. Ах, това Цяло ...

Хубаво е, че някой в София се грижи да има всекидневно Ошо медитации. Благодаря на съответните хора. И ги прегръщам.

Теб, Су, също.