Моля моля, за нищо. Пак заповядай.

Ако си гледала филма "Танцуващият с вълци" спомняш ли си как Кевин Костнер се сприятели с вълка?

Казах ти го в прав текст, събличам те. Обаче не защото имаш проблем или болест. Още по-малко, защото аз съм доктор, психоаналитик или не знам си какво си и ще те лекувам. Събличам те за да поканя да влезеш в морето за да си ИГРАЕМ там. Като децата ... Знаеш ли колко е приятно

С дрехи или маски, както ти ги наричаш, е малко неудобно. Гледай каква хубава колекция от палта от норки имаш по теб:
Ние повечето сме едни болни пациенти, с едни изподрани души ...
... и пред себе си не сме съвсем истински ...
Аз често се улавям, че правя онова, което хората или ситуацията очакват от мен...
Обществото ни наслагва толкова норми и калъпи, че е трудно да се измъкнеш от организираното лицемерие...
На теб не ти ли се е случвало да искаш да направиш нещо абсолютно шантаво, обаче обаче обаче обаче обаче обаче ....

Какво шантаво ти се иска да направиш, Марги?

Честно да ти призная не знам какво значи "безупречност" според Дон Хуан.Започнах да чета "Учението на дон Хуан", ама съм на първите страници още...

Онова което казваш по-надолу, да не се поддаваме на глезотията да си бъдем "себе си", "истински" и прочие много добре го разбирам, защото нали и аз това правя, щадя по някакъв начин хората, тъй като изричането на глас на очевидната истина едва ли ще е полезна някому. От друга страна пак хубаво го казваш онова, че има диванета дето "безупречността" (каквото и точно да означава) изисква да им натриеш носа. Но кажи ми ти какво се прави, когато си знаеш, че диванетата примерно са толкоз твърдоглави, че няма да вземат акъл каквото и както и да им кажеш. То аз добре я разбирам ЕОА, дето все иска да наритва някого, щото то някои хора от дума не разбират.

Аз никак не обичам да се вадят разни работи от контекста, да се правят разни насинени аргументации и после някой насреща му да почне да размахва други едни цитати, пак от контекста им извадени, и тия двамата (да отбележа само, че всеки здравата си е стиснал очите) упорито да развяват един срещу друг всеки своите аргументи и "доказателства", все едно, че са в съда и ей сега, ако не докажат колко те са прави, ще дойде някой и ще ги вкара зад решетките под хулите и дюдюканията на цялата зала, че даже за срамотите на всичките съдебни зали във вселената. Толкоз значи е важно да се види кой е по и най прав.

Пък ти като си се втренчил толкоз да търсиш аргументи, в които да се вкопчваш и с които да си подпираш теориите като с патерици, не усещаш ли, че нещо изпускаш. Като изпуснеш да схванеш какво точно другия е искал да каже, може и ти да си изпуснеш урокът, Поучителю Всеблаги.

Ами ето едно шантаво нещо което исках да направя и го направих - да ти натрия нослето любопитното.


Накрая трябва да уточня, че напълно възможно е аз да съм единия от онези по-горе и аз да не съм те разбрала напълно. Ма кво ми пука, ве. Земи ти да ма разбереш мене пък.

Ами, Марги, безупречността на ДХ е нещо такова, дето може да убие всякакво желание за философстване и търсене на "под вола теле".
Нали знаеш максимата "всяка идиотска постъпка има своето философско оправдание" Е ми, безупречността общо взето намалява до минимум идиотските постъпки.
Освен това е доста лесно за проумяване и доста сложно за постигане нещо, поради което доста хора си мислят че го правят.

Виж колко е просто: Да действаш безупречно означава да правиш всичко така, сякаш това е последното ти действие/мисъл/ на тази Земя, и в следващия момент вече няма да те има.

Пък за "диванетата" - е, опитите да правим невъзможни неща никога не престават.
Искам да кажа, че ако някой не разбира какво му казваш/не взема акъл/, то причините за това са от енергетично естество, и няма да те разбере, докато САМ не започне да излъчва на твоята честота. Но тогава пък няма смисъл да му го казваш, нали?

Много хубаво казано! Абе ще го прочета аз този Кастанеда най-накрая. Явно постепенно се настройвам на твоята честота, защото все по-малко неща, които казваш не са ми ясни.

Уф, то хубаво, ама на фона на общата идиотия, не мязат ли воините на идиоти? Малко нещо като Дон Кихот.
Аз днес примерно, ако видя някой нещастник да рови в контейнера, като последно действие, бих му дала цялата си заплата. Ама после как ще действам? Как ще си говоря с теб, ако съм дотам безупречна, че ми се прииска да си подаря компютъра на някое дете инвалид? Или, ще кажеш може би ти, туй не е безупречно?

Сигурно като прочета и аз Кастанеда, тези въпроси биха отпаднали, но малко ме е страх. Имам чувството, че ще заплувам в илюзорния свят на все по-информирания си, а може би и по-промит мозък, докато в същото време пак ще трябва да си решавам ежедневните проблеми с вибриращите на други честоти себеподобни (да не ги наричам идиоти хората, че и аз съм същата като тях).

Ние сме привързани към веригите си. Към аргументите си, както казва Дон Хуан (поне толкова успях да прочета). Истинският живот все ни дърпа във водовъртежа си, а някой идва и ти казва (бил той Ошо, Кастанеда или който и да е): не, това не е истинският живот, натам погледни, досега си бил сляп.

Аз например откривам истина навсякъде, изгубвам се и се намирам непрекъснато, както казваш ти - един гол разум или съзнание ли беше, дето все приема и отдава. Страх ме е обаче, че може накрая да загубя и малкото си здрав разум. Дали пък изобщо имам такъв?

Ако някой извънземен с друг вид интелект ни наблюдава и си води записки, ще види, че на физическо равнище и непросветлените и тези дето се имат за много осъзнати правим едни и същи неща. Каква е файдата да си много осъзнат? Ами, че аз например вече не искам да се самонаблюдавам, ама не мога да се спра. Искам пак да си действам спонтанно както едно време, като бях дете, да кажем. И да си страдам и да се радвам на общо основание. Защото, Хана, имам чувството, че избавяйки се от някои страдания чрез осъзнаване си отиват и по детински искрената и чиста радост от нещо си. Как се радват осъзнатите? Струва ми се, че тогава радостта е болка и болката радост. (я бързо осъзнатите да кажат)

Като ни е създал Господ, защо ни е създал със способността да се радваме, да плачем, да избухваме. За да се оттърваваме от даровете му ли? Да се тренираме един вид колко можем да се издигнем над себе си, че даже и над неговите идеи?
Чувствам се все по-тъпо. Ша зема да са спра...

Недей мило, не се спирай. Реви ако трябва.
Емоционалните осъзнавания, както казва ДХ са под път и над път. Идват и си отиват. Истинското осъзнаване идвало години по-късно.

Не знам какво да ти кажа. В смисъл не те познавам (че то аз иначе винаги знам какво да кажа)- интеллектуален, логичен, чувствен, интуитивен? Нещата могат да се кажат по много различни начини, но ние можем да ги разбираме само по нашия си.

Но не прави грешката да мислиш, че това което живееш не е "истинския" живот. Точно това е. Нямаш друго в момента.
А без "самоанализи" няма да се разминеш, като се е почнало...и не спира. ДХ му казва "дебнене" и има малко по-различен смисъл от разнищването. дебнене на себе си - с цел да си излавяш недостатъците, да се изненадваш, най-вече да променяш автоматизма с който минаваш през света, навиците. С една дума да си буден:-)))

Спокойно. Не бързай. Дай си време. Не искай всички отговори тук и сега. Защото човек дори не може да е сигурен че задава правилните въпроси, нали?

Безупречнността не е това, което си мислиш че си разбрала. Не е да си подариш компютъра или последните пари на някой бедняк. Това е просто само още една маска - тази възвишена самопредстава която имаме за себе си. Безупречността не е някаква морална категория, която да ти казва - това е добро и трябва да го направиш.
Но има време, ако е рекъл Духа, ще видиш сама какво е, остави го засега.

има едни 7 принципа в учението на ДХ, които се отнасят за взаимоотношенията ни със всичко наоколо.
Първия от тях гласи, че "воинът разучава добре бойното поле, преди да влезе в битка". Под "битка" се разбира кое да е действие. Не се втурва веднага да прави нещо в непозната ситуация, не изказва съждения без достатъчно информация, и пр.
Не бързай, опознай фронта, разузнай наоколо... и тогава решавай какво ще правиш:-))))

Натрий ми нослето! На твое разположение е и щом това си искала да го направиш, с удоволствие ти се оставям, защото те обичам .

У, тоя Миро, как си измисля и скалъпва аргументи и ги посинява после. Уууууууу!!! Съдът дава право на Марги, а Миро под дюдюкания е изпратен в зад вселенските решетки. Така му се пада.

А Марги е добра .

Кажи какво друго шантаво би искала да направиш?

Аааа, Хана аз много ще взема да загубя в тази неравностойна битка, щото знаеш тепърва ще чета Кастанеда. Не е честно.

То на тебе бойното поле може да ти е ясно, ама аз още не съм го проучила, така че ще изчаквам и ще се туткам докато се поизуча. Е, може и да си поревавам и да си се кефя междувременно. Нали разрешаваш?
Пък белким се осъзная и освестя някой ден и аз, което много би ме учудило, щото вече давам фира, какво остава за дъртите години.

Тя темата много се измести към Кастанеда. Някой тук ще рече, че му правим нелоялна конкуренция в клуба на Ошо.

Спирам. И без това много сгъстихме и стана тежичко.

Все едно че не съм те чула за дъртите години



П.П. Само да вметна, че това дето временно ще се оттеглиш, си е 4-я от ония принципи. А уж не ги знаеше, а?