Насърчена от главния подстрекател на клуба, предлагам на многоуважаемото ви внимание нова тема. Кажете кой е виновен за вашите неуспехи, страдания, лоши отношения. Имам едни подозрения, че темата много бързо ще се изчерпи, защото отговорът е ясен. Всеки сам си е виновен.
И все пак, защо, в случай че си признаваме този грях, продължаваме да не сме доволни от това или онова, защо се оплакваме, защо мрънкаме или псуваме. Защо страдаме?
Или пък съдбата ни е виновна? Или пък Господ ни подлага на изпитания? Или пък всички други са толкова тъпи, че не виждат как само ние сме правите и умните?
Кажете, споделете, напсувайте, ако желаете.
Аз да ви кажа честно, не бих се осмелила да поставям нови теми на многоуважаемото ви внимание (не смейте да търсите ирония тук, защото няма), ако не бях сигурна, че поне един човек ще ми отговори (за Миро става въпрос), защото тук никой не ме познава, а и аз никого не познавам. Надявам се това да не ни притеснява особено.

към осем часа тази сутрин, когато цял Люлин тръгва на работа, имах неблагоразумието бавно и спокойно да пресека една от оживените улици на квартала. С поведението си доста успешно попречих на един сънен шофьор да използва секундното затишие и да се включи в неспирния поток автомобили с подобаващ десен завой. С искрена злоба проследи небрежната ми походка, а в устата му разчетох доста пиперливи думички. За нула време ми тръсна цял чувал отрицателна енергия на главата. Ама аз бях на пешеходна пътека. В пълното си право да минавам оттам. И без задължение да тичам, за да освободя по- бързо улицата. Откъде- накъде този ще ме псува така безобразно? Не вижда ли, че съм в правото си? Аз ли съм виновна, че се е излюпил в последния момент и сега закъснява за работа?

Изобщо не мисля, че отговорите на въпросите ти са ясни. Ако бяха, нямаше да ги задаваш. И ми писна да чета из разни умни книги и разни умни хора да ми обясняват, че сама съм си виновна за гадориите, които ежедневно ми се случват! Ми не съм виновна. Не си ги правя сама. Не ги предизвиквам и на нищо не ме учат. Само ме карат да изпитвам все по- голямо и по- голямо недоумение.... Защото аз съм специална. Не съм като другите. Не съм в средната статистика. Не съм се появила на този свят просто ей така. Имам велика мисия тук. Дори не една, а две. Аз съм Добра и Бяла. И съм повече от другите! Не ми казвайте, че не е вярно- усещам го всеки ден, всеки момент, постоянно е пред сетивата ми, всичко в мен ми го повтаря като безкрайна мантра...

Така че- за всички лоши хора ще е по- добре много хубаво да си помислят, дали да ми причиняват неприятности в бъдеще. И не само хората- не ми е приятно да ме вали студен дъжд, особено когато е придружен от силен вятър, така че ако обича, да престане. Ако ще вали, да го прави, когато съм на сухо.... Какво толкова може да научи човек от гадното време? Нищо, освен някой нов илач против настинка... а той е абсолютно ненужен, ако не настиваш...
С две думи- лошите ще се каят някой ден... Че са ми причинили всичко, което са ми причинили или са about to... Защото моето величие ще бъде осъзнато- рано или късно.
Казах.

Always look at the bright side of your life...param....param-param-param

Злото е виновно за всичко.Прокрадва се в мислите ни и ни завладява.А ние дори не знаем, че е в нас.Отдаваме му се.

Точно там е загадката.Какво се крие в дъното на нещата.

Абе много добре те разбирам. Че нали и аз си мисля същите работи. Лошото е, че няма голяма файда (тази дума скоро не съм я писала), пък нали все искаме да ни е добре. И започнах да сменям тактиката. За себе си открих, че като спра да гледам под лупа чуждите кусури и да ги уголемявам, ами започна да си гледам осъдително своите, както и да си ги признавам, нещата взеха да се нареждат и работите ми взеха да вървят.
Пък за дъжда ще ти дам един съвет - започни да отглеждаш краставици и дъждът ще те радва, защото краставиците ти ще растат добре.

Господ на никого не изпраща изпитания. Той ни дава само възможности. Вместо да питаш - кой ми е крив, по-разумното е да попиташ - къде сбърках?
Вместо да виждаш лошото в другите, помъчи се да видиш доброто. Защото и в най-големия престъпник, има нещо добро. Вместо да казваш за войната в Израел и Палестина (само пример) - тази война никога няма да има край, помъчи се да кажеш - мирът е възможен във всеки един момент.
Всичко е начин на мислене. Всичко е начин на отношение.
И най-голямата грешка е когато мислиш по един начин, а действаш по друг.

Така е, така е. И аз това казвам. Че всеки сам си е крив и че не бива да гледаме само хубавото у себе си и лошото у другите, а и обратното. Да се помъчим да бъдем възможно най-обективни и първо у себе си да търсим причините за нещастията си.
Аз вярвам, че мирът в Израел и Палестина би бил възможен само при подобно мислене и отношение към нас и към другите. За съжаление не аз, а други хора трябва да повярват, че това е възможно и да имат воля да сложат край на това безумие.

Какво като не те познаваш никого тук и никой не те познава? Та, тогава е най-интересното, защото влизаш в Непознатото. Същото това Непознато, което има и в теб ... И взаимоотношението ти с едното Непознато може да ти свърши работа и при срещите ти с другото Непознато. И както виждаш не боли, а е даже по-скоро приятно. Гледай колко хора се изказаха преди докато се на туткам

Какво значи "неуспех", "страдание", "лоши отношения"? Да влезем в тези понятия, а? Аз като се гмуркам в тях и виждам, че неуспеха ми е всъщност в основата на успеха ми. Страданието е това което подготвя чувството на задоволство. Лошите отношения трасират пътя към добрите. Въобще, толкова са необходими, че не бих се отказал от тях.

От друга страна, влизайки още навътре, успеха, страданието и чудесните взаимоотношения са също в основата на нови неуспехи и страдания ... Баси (ти ми разреши), кое е успех и кое неуспех? Та те се преливат едно в друго... Направо са двете страни на едно и също нещо.

Анакин Скайлокър става Дарт Вейдър, но после именно същият Дарт Вейдър побеждава "лошия император" и върши работа. Виждам Тринити наоколо – да не се заблуждава, тя е изпратена заедно с колегите си именно от Матрицата за да я модернизират.

И проблемът не идва от успеха или неуспеха, а от привързването на човек към само едната страна (някой се привързват и към неуспеха). А човек се привързва към едно от двете, защото е тромавичък и негъвкав. Е това дето правим тук е точно да се ОГЪВКАВЯВАМЕ.

Струва ми се обаче по-продуктивно, вместо да говорим по-принцип, да видим всяко страдание и неуспех КОНКРЕТНО. Тъй де, упражнения за гъвкавост конкретно на стъпалата, на краката, кръста, на рамената, на шията и т.н. Виж колко хубаво й го каза на Су за дъжда и краставиците. Подозирам обаче, че тя ще каже, че не иска да отглежда краставици. Хм, ще отида да й кажа туй онуй.

А за що се отнася до разговора ни за парите от съседната тема, с твое позволение, ще повторя, че са много конкретно нещо (забележи, че не казвам хубави или лоши, а конкретни). И определено не са само хартийки, защото ти самата не би ги разменила срещу други по-хартиени хартийки. Парите са ПОКУПАТЕЛНА ВЪЗМОЖНОСТ относно ограничения, но не малък, брой МАТЕРИАЛНИ неща, които могат да се купят с тях. Може би не можеш да купиш с пари здраве, но ПОНЕ може да купиш лекарство. Материално за материално. Здравето обаче е нещо толкова комплексно и срещу него ще трябва да вложиш също комплексни неща, далеч нефизически. Обаче, мила Марги, ние с теб не сме на Луната, а сме на Земята. И парите си имат определена роля, и който не я разбере ще страда . Ама какво ти пука, нали страданието e основата на кефа . Но докато се извърви пътя ....

Ти не си ме доразбрал.
Трябва да се питаш така:
Желание: Искам пари. Защо искам пари?
Искам да имам "покупателна възможност" (казваш ти). А защо искаш да я имаш? За какво ще я използваш тази възможност?
Ами да имам материално срещу материално (пак казваш ти). Добре, какво ще ти донесе на теб това материално. Ето, ти казваш, че няма да е здраве, защото там се инвестира нематериално. Тогава какво? Като го занесеш у дома материалното, то как ще те накара да се почувстваш? - И ето там е отговора на въпроса какво ВСЪЩНОСТ искаш. Ти искаш да се чувстваш еди-как-си, това е твоето желание, а не конкретно притежанието на пари (освен, ако да си броиш парите и да ги слушаш как звънят, като оня балзаков герой, как му беше името, не ти носи усещане, което с друго не може да се замени).

А сега да се върна на темата. За гъвкавостта и привързването съм съгласна с теб. Ето нещо по-конкретно. Да говорим предимно за отношенията между хората, може би темата ми важи най-вече за тях, защото имаме пряко участие в събитията, за разлика от други нещастия (като например да станем жертва на непознат психопат). Не непременно лошите отношения водят до добри отношения. Даже бих казала, че в много случаи лошите отношения водят до още по-лоши отношения и могат да ескалират в какво ли не.
Аз например не искам да съм в лоши отношения с близките си, или със съседите си, или с колегите си. Ти казваш, че не би се отказал от лошите отношения.
Когато отношенията ти с някого не са добри или са на път да се влошат, ти не се ли чувстваш отговорен за това? За участието и за отговорността ми е мисълта, а не за равновесието, което вселената все търси.