Интересувам се какъв е пътят в ученията, които отхвърлят практиката. Както и кое е практика и кое, не.

Не познавам учение, което да отхвърля практиката (под практика разбирам медитационни техники и други "номера")

Когато погледнеш на нещата "от птичи поглед", става ясно, че всеки е уникален израз на живота - и този, който стои на главата си в ширшасан, и този, който си пийва в бара. Къде тук има проблем?

Има, разбира се, разни учения, които дават рецепти за стигане до просветление чрез правене на нещо или чрез неправене на нищо. Всичко това ми се струва смехотворно - част от всеобщата вселенска веселба.

Проблем няма. Има обаче различно разбиране на смисъла на живота. Ясно е, че животът е даден да се живее, но някои уникати искат да заменят несигурността с удоволствие. И ползват различни средства за което.

Какво предлагаш тогава?

Именно.
Философът Кен Уилбър ги нарича "начини за хоризонтална транслация на реалността". Всеки човек си търси начин да преведе реалността във вид удобен за смилане, за безболезнено възприемане.
Това е част от човешката природа и си е в реда на нещата.

Защо трябва да предлагам нещо?

Нали няма да ме караш да те галя по главата за да се отпуснеш и да поприказваш?
Имаш отношение, кажи него. Докъде може да се стигне и как смяташ, може да стане?

Да знаеш, че това си е жив знак-да те довлекат точно в тоя клуб, при тоя Ошо (въпреки че напоследък има само Миро, ма поне името е останало).
Защото точно Ошо се занимава с тия номера-да ти измъква всички подпори изпод краката и всички сламки от ръцете.
Ауууу, ми сега? какво ще правим, ако наистина с практика и без практика все тая?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отговарям на въпроси според начина, по който са зададени. Както ги задаваш - тъй и отговарям.

Не предлагам на никого нищо. Не вярвам и в универсални рецепти. За да ме питаш по този начин, трябва да не си съвсем сигурен в това, което правиш. Нормално е. One never knows...

Ако питаш каква е моята история, ето го отговора:
След известно практикуване, стигнах до точката на безсмислие. Трудно ми е да обясня какво стана, но не можех да продължавам така. Има един момент, в който усещаш ясно цялата идиотщина на това да правиш нещо с цел да си загубиш егото. Преди време срещнах едно нетрадиционно определение за духовен път - той започва тогава, когато се усъмниш в наличието на деятел в теб. На извършител на действията, един вид.
Колкото по се съмняваш, толкова по-трудно е да правиш каквото и да е извън обикновената сфера на задоволяване на най-обикновени и практични нужди.

Това няма нищо общо с никакви учения - нито за правене, нито за неправене. То идва отвътре.
Ако дойде.

"Практика" е фотоапарат, значи, непрактика просто не е фотоапарат. Разбира се модела "Практика" може би вече не се произвежда, не знам, поне държавата в кйоято се произвеждаше вече не съществува.
От друга страна практиката е реализация на целеполагане, а всяко учение води до целеполагане в този който го изучава. Учение претендиращо, че не води до някакво целеполагане, всъщност би следвало да има претенциите, че ще бъде абсолютно неразбрано, но какво учение би било тогава?
Отговора на този въпрос, може би се крие във следният текст, намерен в дрейфваща върху континентална плоча празна бутилка:
"Днес той излезе на верандата, коят не беше веранда, а гаечен ключ рамер 52, който явно служеше за развиване на гайките на корабен винт, който от своя страна можеше да бъде просто парче шоколод паднало от устата на дете тичащо към пързалката, която се намираше, но друг път не можеше да бъде намерена, дори от цял батальон на градската полиция."

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена