Интересувам се какъв е пътят в ученията, които отхвърлят практиката. Както и кое е практика и кое, не.

Не познавам учение, което да отхвърля практиката (под практика разбирам медитационни техники и други "номера")

Когато погледнеш на нещата "от птичи поглед", става ясно, че всеки е уникален израз на живота - и този, който стои на главата си в ширшасан, и този, който си пийва в бара. Къде тук има проблем?

Има, разбира се, разни учения, които дават рецепти за стигане до просветление чрез правене на нещо или чрез неправене на нищо. Всичко това ми се струва смехотворно - част от всеобщата вселенска веселба.

Проблем няма. Има обаче различно разбиране на смисъла на живота. Ясно е, че животът е даден да се живее, но някои уникати искат да заменят несигурността с удоволствие. И ползват различни средства за което.

Какво предлагаш тогава?

Именно.
Философът Кен Уилбър ги нарича "начини за хоризонтална транслация на реалността". Всеки човек си търси начин да преведе реалността във вид удобен за смилане, за безболезнено възприемане.
Това е част от човешката природа и си е в реда на нещата.

Защо трябва да предлагам нещо?

Нали няма да ме караш да те галя по главата за да се отпуснеш и да поприказваш?
Имаш отношение, кажи него. Докъде може да се стигне и как смяташ, може да стане?

Да знаеш, че това си е жив знак-да те довлекат точно в тоя клуб, при тоя Ошо (въпреки че напоследък има само Миро, ма поне името е останало).
Защото точно Ошо се занимава с тия номера-да ти измъква всички подпори изпод краката и всички сламки от ръцете.
Ауууу, ми сега? какво ще правим, ако наистина с практика и без практика все тая?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отговарям на въпроси според начина, по който са зададени. Както ги задаваш - тъй и отговарям.

Не предлагам на никого нищо. Не вярвам и в универсални рецепти. За да ме питаш по този начин, трябва да не си съвсем сигурен в това, което правиш. Нормално е. One never knows...

Ако питаш каква е моята история, ето го отговора:
След известно практикуване, стигнах до точката на безсмислие. Трудно ми е да обясня какво стана, но не можех да продължавам така. Има един момент, в който усещаш ясно цялата идиотщина на това да правиш нещо с цел да си загубиш егото. Преди време срещнах едно нетрадиционно определение за духовен път - той започва тогава, когато се усъмниш в наличието на деятел в теб. На извършител на действията, един вид.
Колкото по се съмняваш, толкова по-трудно е да правиш каквото и да е извън обикновената сфера на задоволяване на най-обикновени и практични нужди.

Това няма нищо общо с никакви учения - нито за правене, нито за неправене. То идва отвътре.
Ако дойде.

"Практика" е фотоапарат, значи, непрактика просто не е фотоапарат. Разбира се модела "Практика" може би вече не се произвежда, не знам, поне държавата в кйоято се произвеждаше вече не съществува.
От друга страна практиката е реализация на целеполагане, а всяко учение води до целеполагане в този който го изучава. Учение претендиращо, че не води до някакво целеполагане, всъщност би следвало да има претенциите, че ще бъде абсолютно неразбрано, но какво учение би било тогава?
Отговора на този въпрос, може би се крие във следният текст, намерен в дрейфваща върху континентална плоча празна бутилка:
"Днес той излезе на верандата, коят не беше веранда, а гаечен ключ рамер 52, който явно служеше за развиване на гайките на корабен винт, който от своя страна можеше да бъде просто парче шоколод паднало от устата на дете тичащо към пързалката, която се намираше, но друг път не можеше да бъде намерена, дори от цял батальон на градската полиция."

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Забравих за пътят. Пътят може да бъде неравен, павирам, застлан с добри намерения или такъв който води в задънена улица.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Не съм чувала досега за такова учение...Снощи се замислих по този въпрос, а междувременно мой близък човек, на когото вярвам, че знае защо практикува, потвърди това, до което съм достигнала самата аз.
Всяка практика е задължителен, необходим подготвителен труд, за да станем добри проводници на фините енергии, които са толкова мощни, че ако не сме подготвени можем да си навредим. Натоварванията и пречистването на енергийните канали става постепенно. Нервната ни система не би издържала натоварването...
"Всичко, в което се упражняваме ни подготвя да привикнем, изтласква постепенно ума с неговите емоции и реакции, за да остане съзнанието, което може да се изправи пред всичко и да приеме всичко."
Може да има хора, на които не е нужна вече такава практика, защото са постигнали състоянието на чистото приемане, но те вероятно знаят и как да го поддържат, пък и не вярвам да има праг, всеки се движи след някой друг преди него. Все е нужна някаква практика. Практика за мене е може би много по-широко понятие от обичайно влаганото. Приложението на всичко осъзнато - това най-вече за мене е практика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Изrpeв на 30.12.03 11:34.

Да, това е. - Да осъзнаеш илюзията на егото си и на всички свои така наречени "волеви" действия.
И цялата садхана е всичко, което може да те доведе до тази точка на покой.
А в този покой и празнота, казват, ставала експлозията на вътрешната ти същност.

Това е тотално предаване, отдаване, така нареченото "смирение".


Искам да ви предложа да прочетете нещо от Балсекар (съжалявам, че е на руски):

Вчера мы задавали вопрос: "Кто ищет и что?". Мы обнаружили, что этого "кто" просто не существует, кроме как в виде сгустка сияющей энергии, вибрирующей с невероятной скоростью в определенном режиме. И тогда "кто" рушится. "Что" это не нечто, что можно воспринимать посредством какого-либо из наших органов чувств, и потому оно также рушится. Без поддержки этих "кто" и "что" и сам поиск должен рухнуть! И поиск рушится в то ничто, в то чистое ноуменальное молчание, в котором нет ни ищущего, ни искомого и никакого поиска.

Сейчас мы поняли это на интеллектуальном уровне, но это легко и испытать в действительности, здесь и сейчас. Давайте попробуем. Я предлагаю закрыть глаза и расслабиться.

Я сказал: "расслабьтесь", я не говорил: "выпрямите свои спины". Сидите так, как вам удобно и просто расслабьтесь. Но вот что происходит. Как только нам говорят сделать что-то, даже расслабиться, первое, что мы делаем, это не расслабляемся. До этого вы были расслаблены, а тут внезапно выпрямляетесь. Это как раз в точности то, что происходит, когда вы ищете. Поиск продолжается постоянно, но никакого ищущего нет. Поиск происходит все время. Итак, просто закройте глаза и расслабьтесь - и поймите, что в действительности никакого "кто" нет. "Кто" - это лишь концепция в воображении. Нет никакого "кто" и нет никакого "что", которое следует искать. Когда вы действительно постигаете, не просто интеллектуально, а когда вы ощущаете это, чувствуете, что нет никакого "кто" и нет никакого "что", тогда вы испытываете то громадное ощущение отсутствия чего бы то ни было, громадное чувство полнейшей свободы, и вы переживаете настоящий момент, момент вечный. Фактически, вечный момент, настоящий момент является переживанием.

В этот момент нет никого, кто бы переживал что-либо. Все что есть - это переживание, которое являет собой настоящий момент, здесь и сейчас. И в этом вечном настоящем моменте нет никакого "я" и нет никакой протяженности во времени; нет ни прошлого, ни настоящего, ни будущего. И когда нет этого "я" и ощущения времени, все что есть - это молчание, в котором не может быть никакой концептуализации. Создание концепций целиком зависит от этого "я" и от времени. Если же нет никакого "я" и нет никакой протяженности во времени, тогда не может быть и концептуализации. Это настоящий момент, вечный момент. Любое переживание, которое мы "имеем", происходит лишь когда мы говорим об этом переживании. Когда мы говорим о переживании, оно находится во времени. Оно всегда в прошлом. Переживание возникает как событие в прошлом, когда мы думаем о нем, и только тогда, когда мы думаем о нем. Когда же переживание имеет место в действительности, нет никого, кто бы испытывал его. Любое переживание обязательно является безличностным переживанием. Это - безличностное событие, принимающее индивидуальность только тогда, когда "я" думает об этом переживании. Но само это переживание уже в прошлом.

Ти, драга, като прочете това и като го разбра, постигна ли това състояние, наречено Самадхи? Или май не става толкоз лесно?

Правилно, в случая ме интересува твоето виждане, искам да си обясня някои неща във връзка с твоето виждане на нещата. Най- просто казано, да те разбера, ако е до мен, имам Аза, от него повече здраве му кажи. :) Снощи, прочетох нещо от теб, помолих го да ми покаже за какво говориш и го усетих. Аза ми показа безпределната си форма, просто всичко се разшири и изчезнах, всичко изчезна. Не съм по обясненията, по принцип, затова няма да се опитвам. До тук те разбрах. Остава друго нещо, Аза ме подтиква да подготвям тялото, нещо подобно говори и Изгрев. Да се изчистват нервните канали и да се овладява тялото, което да стане достъпно за енергията на Аза. За его все още не ми е говорел и спрямо това не са ми ясни практики.
В крайна сметка, има постигнали изначалната си форма същества и те съветват да се правят практики, така го усещам и с вътрешните си сетива. Азът твърди, че човек може да живее само във физическто си тяло и животът му на земята да бъде напразен. Погледнато от него, няма никакво значение, понеже един път сам ми го каза, когато бях смазан от собствената си слабост - "Аз мога да те чакам милиарди години", въобще не се трогва от времето което ще чака. Но въпреки това чака и чака с огрома любов. Тогава ми предаде такава любов, че физическото тяло щеше да експлоадира, всяка клетка започна да вибрира, всяка клетка осъзнаваше, че е жива. Сърцето се отвори навътре...чак до клетките на тялото. Физическите тела на този етап на развитие не са годни да поемат това, затова трябва да се развият. Погледнато от физическият план към духовният, има голямо значение и това значение не сме го измислили хората, то е над нас, ние сме само изпълнители. Не търся логиката, нито отговорите, не ми трябват, имам си вътрешно нещо, което ми стига за винаги, но въпреки това живота в мен ме подтиква към действие. Идеята ми е, че не всяка практика касае егото и от него идва, понеже има нещо, към което този свят върви и това, което човек сторва със себе си, не е само за него, ние сме свързани на общ план, промяната във всеки поотделно, променя и светът. Не знам защо трябва да се променя, пуруша остава неизменен, от неговата перспектива не усетих разлика в нищо...и въпреки това...
Практиката винаги води до задънената улица, колко време ще се остане в нея, не е ясно, на мен ми трябваха години, но не се отказах и нещо стана. Всеки, който не се откаже и продължи, въпреки всичко, накрая не съжалява. Духовният ми път не е бил търсен, нито съм го искал, никакви деятели, извършители и действия не са ми били в главата, нищо не съм целял, просто си дойдох у дома. Не съм искал да постигам нещо, тези неща дойдоха после, защото ги пише по книгите, след това Аза се появи и книгите ги изоставих, заедно с надеждите им.
Това е моята история. Мястото на всяка история...е в историята. Те е умряла отдавна, предпочитам вместо да си говорим истории да общуваме директно, защото единственото истинско нещо е настоящето - мигът. Ако съумеем да направим от живота си един непрестанен миг...

Вероятно има и такива хора, на които да не им е нужна вече практика, дай боже всички да са на това ниво на осъзнаване. Мечтите обаче са лош заместител на действителността.

Не може за всеки да е еднакво, за един е все тая, за друг не, всяко тяло е различно, всяко осъзнаване е различно.
Не ме довлякоха, сам си го избрах клуба, че е по -спокойно.

За който има път...забрави да кажеш.

Да, случва се човек да сбърка действителността с представата си за действителността...очаквано с постигнато. Непреривната връзка с Аза/висшата ни същност/с Бога се поддържа, а то става с някаква практика, която да подготвя инструмента/тялото ни/ в изправност, за да провежда енергията, да приема светлината. Иисус се молеше, поддържаше връзка, та какво остава за нас? Така го усещам, така го казвам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз нямам нужда от телесна практика. Освен по мъничко и отвреме навреме. По няколко минути дневно.
Оммм няколко пъти ако я повторя добре и се пресищам, повече не ми трябва.
Даже мисля, че редовна практика ще ми отвори нарочно запушени неща, за да не се разкъсам от прекомерната енергия. Много малко ми трябва.
Лятото от 4-5 пъти кринг наум хванах страхотно разстройство и имах страхотни озарения.
Сега има една мантра, точица ми я даде по един повод-3-4 пъти и повече не мога да я казвам. Ако я кажа, ще потече страхотна смъртоносна направо енергия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пък аз снощи за сефте се усетих дух.
Всъщност то стана нещо друго...мислех си, докато си пафках, за идеята ми да ида да бачкам неквалифициран труд и си мислих, мислих и се усетих, че тая идея идва от нежеланието ми да бачкам с акъл. После изведнъж ми прищрака-не ща да бачкам с акъл, значи ми остава да бачкам с тяло. Това е посоката на желанието ми. Обаче изпускам нещо много важно-че има и дух.
Демек дали пък нежеланието да бачкам с акъл не води до извода, че трябва да бачкам с дух, а не с тяло, както се бях подала по утъпкания коловоз?
И в тоя момент усетих духа си и някак стъпих крачка назад. Просто усещането ми беше, че съм отстъпила малко назад, не наблюдавам света с вътрешния си поглед откъдето обикновено, а от по-назад...после все като се сетех, все се дърпах по-назад. по едно време това ми направи впечатление и изведнъж ми хрумна, че Хъбард имаше техника-Застани на метър зад главата си.
Нарекох духа тетан и установих, че съм прехвърлила съзнанието си в тетана.
Още не ми е ясно какво говоря....ама истина ти казвам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом практиката при теб се е получила спонтанно, тогава всичко е наред. Всеки човек е уникална експресия на чистото присъствие, а оттам нататък - както присъствието реши да го играе. Тук влиза и персонализирането, и привързаността към собствената история.

А това в теб, което иска да си обясни някои неща във връзка с моето виждане на нещата - знаеш ли кое е то? Знанието ти за нещата, което иска да доукрепи структурата си от знания. Докато съществува, ще има да си говориш с Аза.

А ти какво по-точно си чел от мен?

Не, доукрепяването на структората от знания ми е мотива, напротив разбирането на теб, ги разрушава. Нямам знание за нещата, защото това е процес, той тече постоянно.
Радвам се, че си поговорихме.

Е и тук ще се набъркам-не е вярно, че нямаш знания за нещата.
Специално за практиките, те са ти опорната точка, лостът, с който обръщаш земята.
Ненапразно говориш за тях, питаш кой какво практикува, на мен ми вадиш очите на няколко пъти, че нищо не правя. Всичко помня аз.
Май сега е дошло времето просто да ти бъде разрушен този последен стабилен, най-стабилен пристан-вярата в безусловността на практиката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също.

Прави каквото намериш за добре...това е най- прясната информация.

Говорете си.
Човек се опитва разговор да завърже, диалог да се получи, общуване така да се каже.
Вие го изолирате.
Говорете си и забравете за мен.
Честита ви Коледа! Ол дъ бест през новата 2004! Честит Свети Валентин, Баба Марта и Осми март! Христос воскресе!
Пфу!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Успокои ме направо. Щото аз пък смятам да се позанимавам с тенсегрити, след цял един живот лентяйство.

Не е лошо.

Що си вкисната?
Знаеш ли кога човек има зор диалог да се получи, разговор да завърже, общуване така да се каже?
Точно този зор за диалог процесинга не го ли процесва? Ми че той е едно от най-важните неща в окултизма, спиритуализма, психотерапията, духовното усъвършенстване и всички останали "изми" и "ствувания".

Ето това трябва да ти е интересно, а не съдържанието на безсмислиците, които тук си дрънкаме - мнения, хвърчащи на вятъра като перушинки пред буря.

Абе я да те питам аз тебе как се нарича състоянието когато чувстваш напрежение/тежест в горната част на главата или на челото в някои случаи.

Редактирано от searcher на 30.12.03 23:52.

Махмурлук.

Ааа, криеш, а?

Искаш да минеш всички с практика.

А ти знаеш ли какво става, когато човек е твърде сериозен?
нищо не става.
Така насериозно като се взимаш, си извън вселената и извън играта. Кел файда тогава, че не практикуваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много хора нямат собствен живот, живеят чужд живот, чужди философии и чужди идеи. В едно друго измерение име безброи светове, те са изградени от съзнанията, всеки си е създал свой свят. Не ти пожелавам тази гледка, не главата ще те заболи, ами не знам какво.

Светът около нас е илюзорен, както и хиляди други светове. Някои живеят в илюзорен свят нарочно, защото нямат далечен път и не бързат заникъде. И защото онова там е същото като това тук.

Но не можеш да ги съдиш само защото теб вятъра ще те завее надалече. И това пак няма де е твоя живот и твоя път, защото единствено вятъра притежава пътя на листата.

Не съдя, сакън.
По пътя на логиката ме притисна, но ти сигурен ли си, че чак толкова обобщаващо и лесно е всичко?

Я колко хора са се изказаки в Ошо клуба в една тема за няма и два дена … Не си спомням от доста време такова "стълпотворение". И понеже изпитвам топли чувства към всичките без изключение и понеже за някои утре е Нова Година, ще кажа и аз нещо .

PRN, темата за практикуването явно ти е близка на сърцето. Последния път, когато те видях тук пак беше по повод практикуване, но така и не разбрах защо тогава се "уплаши" да споделиш това което те вълнуваше. Радвам се на "смелостта" ти сега, която може би идва от повече съмнение от твоя страна за наличието на деятел в теб... Което пък може би е довело до рязко падане на стойността на Его коефициента ти... Апропо, доста често говориш за Его (макар и косвено) и предполагам, че това те вълнува? Но нали разбираш, че и този който се съмнява също е част от Егото ти. А пък задоволяването и на най-обикновените и практични нужди е също част от Практиката. Въобще, ако ти харесва да се съмняваш бъди цялостна и не пропускай нищо .

Изгрев, защо е необходимо твой близък да те ти потвърждава нещо толкова очевидно. Може би си се заразила от съмнението на PRN? Или по-скоро, НЕ си сигурна в нещо и търсиш потвърждение . Което обаче не може да дойде отвън.

Скъпата Натали няма да я коментирам, защото имам часовника на Джеймз Бонд и той ми показва нещо специално за нея . Но пък ще прегърна .

И докато Натали мисли и пресмята дали да приеме прегръдката, кой има право на такава дейност спрямо нея и какво ще й стане, ако се доближи до някого, който би могъл да я "изяде", съм сигурен, че пък Лия, ще приеме прегръдката веднага... Разгеле сме в клуб Ошо и говорим за практики – ето една чудесна такава за хората включили се в тази тема.

На Алфка ще й пожелая повече смелост. Смелост да говори за себе си, а не за нещо си друго ... Тогава няма да й се налага да осъзнава "илюзията на егото" (което е особено безсмислено). Апропо, при наличие на достатъчно количество от горната смелост, може да ми даде знак, за да й отговоря на някои нейни постинги в една моя тема, които оставих за времето когато ще е "готова" и няма да плаче като някое малко момиченце.

На Аконитин ще кажа, че една дума може да има няколко значения ... Въобще, в света има доста неща, които скъпия Аконитин не е и подозирал. И от него зависи дали да забоде главата си в пясъка или да използва очевидния си изследователски дух.

Лелята ще поздравя, че най-после след дългите "следобедни на чай" повече или по-малко безсмислени приказки се е насочила към нещо практично . Всъщност, не са били безсмислени приказките щом са я довели до това. При случай, че има вече достатъчно смелост да говори за себе си – всичките въпроси, които съм й задавал (и на които не е искала да отговори) си ги спомням много добре и ще й ги припомня, ако поиска. Ако пък не се чувства още готова, нека да прави повече тенсегрити – това обаче е като капка в морето на готовността ...

И накрая по темата на Хуанджи. Първият въпрос за разните учения "без практика" няма да го коментирам, защото всяко учение си има собствена терминология и не винаги "отхвърлянето на практиката" е лиса на такава .... Просто човек трябва да се потопи в съответното учение да види света от там ... По-важен е обаче втория въпрос "Що е практика". Обаче, най-важния въпрос не го видях и той е ЗА КАКВО ТИ Е ТАЗИ ПРАКТИКА?! За мен нещата почват от тук – практиката е средство, а не самоцел. И човек е хубаво да си изясни пред себе си за какво му е. От нещата, които си ми казал досега, Хуанджи, би трябвало да разбирам, че за теб е за да останеш НЕИЗМЕНЕН. Така ли е?

Сега по същество за ПРАКТИКАТА. Тя е ЯН качество. И естествено, че сама по себе си НЕ е балансирана и самостоятелно би довела до задънена улица. Та, практиката има смисъл, когато е балансирана със същото по големина ИН качество. И всъщност, истинската практика се ражда, когато класическата практика (като ЯН само) изчезне и бъде заменена с БАЛАНСИРАНА ИН-ЯН (тай-чи). И тогава и ходенето до тоалетна е практика (или лиса на такава, в зависимост от терминологията която искаш да използваш), и миенето на чинии ... та даже и писането в ДИРа.

Това което правиш в класическата ЯН практика е да вкараш повече БУДНОСТ в дадена част от физическото ти или по-фините ти тела. Когато съответните области са особено "твърди" и "тъмни" е нужно първоначално доста ЯН за да ги разтвориш ... Но след това подходът се променя и е нужно нещо доста различно... Което пък не изключва в един по-късен етап пак да се върнеш към ЯН, но по нов начин ... И разните учения са се "специализирали" в различни етапи от този Път и наблягат повече на едно или друго. И за това често изглеждат противоречиви ... Още повече индивидуалният път на всеки е различен и това което в даден момент е добро за мен не е необходимо да е непременно добро за теб и обратното. Просто всеки трябва да буден и да ВИЖДА сам за себе си. С подобаващата отговорност.

И за да не изписвам десетки страници по темата нека да дам само два конкретни примера. Първо - за ситуацията на повечето хора, които пишат в ДИРа. При тях няма нито много ЯН, нито много ИН. В глухата сивота са, която НЯМА нищо общо с баланса на ИН и ЯН, просто защото горните две качества не са развити при тях... А тема за ПРАКТИКАТА е интересна, но не виждам смисъл да я дискутира тук задълбочено, защото хората не знаят какво да питат и както обикновено се стига до "под крушата" ... Някой ще ми възрази, че ако не практикува друго то поне ДИРа практикува. Обаче няма да се съглася, защото не съответния човек практикува ДИРа, а най-често ДИРа практикува човека ...Но това е друга тема.

Вторият пример се отнася до тези, които са практикували вече нещо ежедневно поне няколко години. Другите, които не са правили това няма смисъл да четат натам, защото няма да разберат за какво става въпрос. Та, при практикуването се получава много често синдрома на "светлото бъдеще". Човек си казва "Ще направя тази практика още 100-1000-Х пъти и ПОСЛЕ какъв рай ще настане. Сега ще се помъча, но ПОСЛЕ ... ще усетя енергиите, ще правя чудеса, ще съм щастлив, ще... ще ...ще ". Но "послето" идва точно толкова, колкото и комунистическото светло бъдеще. Практиката има смисъл, когато всичкото става СЕГА, точно както се храниш за да си сит сега, а не след 1 месец. Но тогава класическата ЯН практика почва да се размива, защото тя ти става "удоволствие" – правиш я защото ти е кеф, ефектът е ТУК и СЕГА (което естество не изключа и друг дългосрочен ефект). И ако в един момент не ти харесва – не я правиш ...Свободен си да избереш ... Както усетиш... Наздраве.

Редактирано от Mиpo на 31.12.03 17:46.

Лесно е, що да не е лесно.
Пътят на просветления не е по труден от пътя на обикновенния човек.

Но дори говоренето за просветление размива нещата и пречи на чистото разбиране.

Привет Миро! Между две гозби реших да погледна кой какво е сготвил тук и ето те тебе... Драго ми е да те видя предновогодишно!

Не ми е било необходимо потвърждение, а казах междувременно беше потвърдено - има разлика и на тебе това ти е ясно, добре боравиш с българския език, доколкото съм забелязала. Да, не съм сигурна в абсолютно всичко. Ако при тебе това вече е факт, най-искрени поздравления!

Желая ти празнично, весело настроение и мирна, благодатна Нова година!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, не се вземам насериозно де....
Теб тъй ти се струва.
Отпиши ме ти мен. Гледай другите. И там вселената, играта, практиката, процесинга. Не ги разбирам аз тия работи...

Миро, благодаря за честта, която оказваш на скромната ми особа с мъдрите си напътствия.

Може и да е лесно, но ти видя ли, че е лесно?
Поздрави и весело посрещане.

Защи си мислиш, че тук пуснах темата. Не съм по обясненията и знам, че ще можеш да формулираш нещата по - добре от мен. Освн това да разръчкаш за да излезе нещо повече. Да, за мен, всяко нещо е практика, а това, което наричат липса на практика е ин-ската форма на практиката, защото е осъзнато. Няма практика, когато няма осъзнаване, но човек без осъзнаване не само практика няма, то и него го няма. Практикувам, защото така трябва, без да го коментирам, аз слушам себе си, не другите.
Непрактикуващите не разбраха, че от практиката не може да се избяга, както и от егото, с бягане и отричане не става, защото има ли будност, има практика, иначе тази будност няма да я има. А, тук не виждам заспали, напротив, за мен е чест да си говоря с толкова осъзнати хора, нищо, че не го казвам, нищо, че може за момент да поспорим. Никой не е по- важен от истината така, че засегнати и безучастни не трябва да има. Ние търсим истината, затова споделяме нещата, които сме видели.
Отдавна съм осъзнал, че силата на практиката е в момента, не в бъдеще.
Весело посрещане на поредният ден.

Не е важно дали се взимаш на сериозно, важно е с какво можеш да бъдеш полезен.
А, на сериозно се взимаш, но поне аз не ти забелязвам...не е нещо, което да нямам.
Честита Нова Година!

Това изказване и много високомерно, време е и ти да погледнеш себе си. Вие не сте по- важни от другите, не се заблуждавайте.

Виртуалният образ е нещо, за което могат да се направят много дълбокомъдри заключения.
Миро го умее, гледам че и двамата с Кайли също сте добри в това.
Честита!

Ама на живо не мога да доведа нещата до конфронтация, като ми видят милите очи и забрави за спор. Само тука остана, но във виртуала се обменя много по- трудно, май е нормално.
Кали е същата панта и на живо, тя не признава.
Миро не го познавам.
Казах ли ви, че съм чувал добри неща за вас? А, няма значение, е ми добре, няма значение. :)))
Наздраве!

Кое ти е трудно на теб?
Вятъра те носи, а ти се занимаваш с практики, за да придобиеш усещането че си реактивен самолет на собствена тяга.

Това че нещо е почнало да се случва с теб, не значи че е станало благодарение на качествата ти на пилот. Просто докато вятъра те е мятал из въздуха, те е сурнал покрай една стена, в една градина през нощта, тиха и ухайна....

На мен нищо не ми е трудно...поне от известно време.
Със самолета ми хареса. Не е станало благодарение на сегашните ми качества, не съм сигурен обаче, че не е на тези, който са пак мой но не са от сега. Нищо не се губи.

Първо Честита Новата Година! Нека да донесе удовлетворение на всички ваши желания и копнежи.

А това, за коено спорите тук е безсмислено, защото май не се разбира (с малки изключения), че не-практиката също е практика, ако е създадена от егото. Другото трябва да дойде от самосебе си и е израз на отчаянието и фрустрацията, които са неизменни в даден момент.

А Миро си е същия, с типичните дълги и нравоучителни постинги, от които прозира голямото му его. Да правиш характеристики на всеки и непрекъснато да даваш препоръки - за какво говори? Да можеше само да се погледне отстрани...! И ровенето в хорските преживявания, голямото любопитство...? Е, няма да те огрее да споделя с теб, пък и чуждите преживявания няма да ти послужат за нищо.

И един въпрос, върху който да помислиш: какво представляват твойте собствени преживявания и за какво служат? Ако за момент се освобидиш от тях, какво ще остане?


Май не трябваше да ти обръщавм толкова внимание с тоя постинг, ама карай. То е заради другите.

Честита и на теб!
Пожелавам ти по- малко цитати и повече собствен живот.

Привет, Изгрев. Няма човек, който да е сигурен в абсолютно всичко. И въобще не е нужно да гониш "абсолютност" в сигурността си. Предполагам, че ако ми разказваше за някоя рецепта на твоя баница, която си правила стотици пъти, нямаше да казваш че междувременно лелята ти Х ти е потвърдила, че еди как си баницата ставала по-добре... Самата идея за потвърждение показва, че човек още не е усетил целия контекст. Но в това няма нищо лошо – аз също има доста неща, в които не съм сигурен (т.е. не ги познавам достатъчно добре) и се стремя да ги опозная. Но, ако имам дадена половинчата опитност, и примерно Ошо, Беинса или някой друг е казал някъде "Да, това е добър знак и е потвърждение за нещо си" за мен това НЕ е потвърждение, а просто "едно на ум"... Потвърждението не може да дойде отвън, макар че отвън може да се получи косвена помощ за него.

Разгеле ми пожела разни неща и понеже днес сигурно много хора пожелават така на други хора – да ти споделя как усещам пожеланията. Пожеланията могат да се осъществят по 3 начина.

Първият е когато пожелаеш нещо на някого и зад думите ти има СИЛАТА да го осъществиш. Нали си спомняш за добрата и лошата фея от приказката за Спящата красавица... Има и други същества, които го могат това, но аз не съм от тях за сега и за това няма да говоря за това. Апропо, поради НЕВНИМАТЕЛНОТО боравене с думите, хората нямат тази способност.

Вторият смисъл на пожелаването е да ОБЪРНЕШ ВНИМАНИЕ на някого към нещо с твоето пожелание ... На езика на Дон Хуан – да му преместиш повече или по-малко събирателната точка. В думите ти може би няма нужната сила за да извършиш каквото и да е по първия начин, но има достатъчно енергия да осъществи нещо по-дребно, но все пак реално ...

Третият смисъл е просто да покажеш на някого, че си с него, че го обичаш, че го приемаш, че си му приятел ... Но за това не е нужно да се пожелават някакви големи неща, които твоите думи нямат сила да осъществят. На Нова година и на рождени дни хората си пожелават всяка година един на друг здраве, щастие, успехи и прочие (тези клубове не правят изключение) и въпреки това хората имат в изобилие от противоположното... И думите се ОБЕЗЦЕНЯВАТ и губят силата си (колкото и малка да са имали)!

Така че извини ме, че не мога да ти пожелая Честита Нова Година - просто усещам че не е в моите възможности да го осъществя това и знам че за да си честита цяла година ще зависи от теб... Но мога да ти се усмихна, да те прегърна макар и виртуално, и да ти пожелая да ти е честит този миг сега и нека сливайки се заедно да усетиш Цялото през мен!

"скромната ми особа", "мъдрите си напътствия", "благодаря за честта" ... ти си го написала това – виж дали има някакъв смисъл в него .

Ако това което ти казвам по една или друга причина не те интересува и си "пас" – просто не отговаряй нищо. Но ако решиш да кажеш нещо, ела по-"наблизо" и нека то да е по СЪЩЕСТВО.

Предположих защо си пуснал темата тук и нямаше да я приятелско от моя страна да не се включа по нея.

"Непрактикуващите не разбраха, че от практиката не може да се избяга, както и от егото" – да, това ми харесва и се присъединявам към него.

Не съм казал, че хората тук са заспали - друго определение използвах и естествено го потвърждавам. Който иска да изяви повече ИН и ЯН заедно – да заповяда.

Какво имаш предвид под "Никой не е по-важен от истината"? Как може някои да се сравнява с истината бидейки част от нея ...

Parvo Chestita vi 2004!

Bez praktika nischo ne moge da se postigne, edinstveno filosofstvaneto za Absolyta i duhovnite temi ne dava nischo. Saglasna sam sam, che samadhi, satori i t.n. (terminologijata ne e vagna) idvat sponntanno, no te v kraina smetka sa rezultat ot uporitata i nepreklonna praktika, a dali pri neinoto nalichie sche se projavjat i koga, tova ne e v naschia kontrol.
Razbira se chovek i bez praktika moge da ima osaznavane i da napredva. Stava vapros,che chrez praktikata chovek razviva energiinoto si tjalo, natrupva sila, otvarja se kam Duha, koeto s prazno filosofstvane ne stava.
Po otnoschenie na fizicheskite praktiki, te spored men sa mnogo vagni i trjabva da varvjat paralelno s vsichki duhovni praktiki. Chovek pone dokato e giv e sasvkupnost ot fizichesko tjalo, finni tela i duh i te si vlijajat.


Отдавна съм осъзнал, че силата на практиката е в момента, не в бъдеще.

Tova osaznavane mi dade straschno mnogo, bih kazala promeni v goljama stepen givota mi. Samo v nachaloto e trudno da se zapochne redovno edna praktika, v daden moment ne mogesch bez praktikata, a s vremeto se poluchava natrupvane i nai-neochakvani golemi rezultati ot neja.

Става дума за мъжки шовинизъмНе го бях осъзнала докато веднъж не си смених прякора в дира с мъжки.ВЕДНАГА И ДРАСТИЧНО се промени отношението! Мъжете започват да те взимат по-сериозно, жените почват да флиртуват с теб.Купона е,че мъжете започват да пробват да ти натискат бутоните, предполагайки че си мъж, ама ти понеже си жена нямаш тия бутони изобщо.И е ЩУР купон!
ПробвайВлез с пракор Иван например...или Джони и ще видиш как хуанджи ще снизходи да си говори с теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миро, ти си адски self-righteous!Общуването ти с другите наподобява това на професор със студенти-явно имаш дълбокото убеждение, че си в позицията да даваш оценки и да преценяваш кой къде е и къде трябва да бъде, и къде е бил....А пък това с "осмеляването" да се говори...Ами не винаги е въпрос на смелост.Понякога не ти се занимава.Понякога не смяташ,че има пред кого да разливаш бисер...понякога просто не са ти в референтната група клубарите...Понякога изобщо не те вълнува дискусията и нямаш какво да кажеш по нея или каквото имаш си казал ...
Абе защо изобщо, защо не си седнеш на задника, малко и не общуваш с хората от равна пзоиция, а не като някакъв вселенски екзаминатор и оценител?
Честита нова година!
И целувки!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Затрудни ме, признавам си. Явно имам недостиг от сила, за да проанализирам твоя анализ на едно мое искрено пожелание, което дойде спонтанно.

Истинските неща са прости, умът ни ги усложнява, разчепквайки ги и опитвайки се да разбере нещо повече...
Да имаме силата да възприемаме просто и естествено всичко около нас, защото то е едновременно и в нас!

Прегръдка и усмивка от мене!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хехеххехехе...иронийка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За теб е чест да си говориш с толкова осъзнати хора /=мъже/.Жените да ходят да варят супа от киселец!


Честита нова година и на тебе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пожеланието може да бъде възнамеряване на добро за другия.Като пожелаеш здраве, например, не значи че можеш да го направиш само ако си лекар и ТИ лично можеш да "изпълниш" пожеланието.Пожеланието е НАМЕРЕНИЕ за добри неща на другия.Ако имаш вързка с духа, ще се реализират пожеланията ти.И то не защото ти си ги реализирал.Аз забелязвам,че ми се реализират например...Ти дето все ми говориш за цялото и връзката с него , сега избведнъж ми казваш, че не ти се реализирали...Ма как така бе Миро?

п.п а в иронията на ПРН има истинност.Усети я.

ригоричен си много....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Който където и да се намира нека се чувства приветстван от мен с една прегръдка по ошовски! !

А на теб, скъпи Миро, две прегръдки!Щото отдавна не съм те виждала и ми стана драго да ме посрещнеш като домакин на клуба, хех!

Животът е практика, и практиката е начин на живот!

След като хората са в тази директория, значи са си задали въпроса за смисъла на живота, защо са на тази земя и разни други вълнуващи духа въпроси. А така се започва по духовния път - с четенето, натрупване на информация. После се пробват разни неща, докато намериш себе си, кое ти пасва - ЯН енергията се развихря. После се появява един период, който в аскезата се нарича "чувство за богооставеност", най-тъмно е преди разсъмване. И после ставаш безкомпромисно ежеминутен в наблюдението - мистични синхронности, интуиции, СТАВАШ ТУК и СЕГА! Реагираш на каквото Е, вярваш във Волята на Съществуването, пожеланията стават утвърдителни намерения, и нямаш никакви очаквания. В Живота СИ!

Скъпа Алфке, аз обаче в случая ти обръщам внимание ЛИЧНО на теб. Няма по-ценно от това, ако някой може да обърне внимание на някого друг… Но хората не обръщат внимание на себе си, та камо ли на някого друг. Теб, пък даже те й е страх да ти обърнат внимание. Не се притеснявай - ако моето внимание не ти харесва, просто не ми отговаряй и няма да ти "досаждам". Виж в темата за The Quest for Spiritual Orgasm си изписала неща, които са пример за учебник за хора, които не разбират "материята" там. Обаче, те виждам, че си се затворила в черупката си в защитна позиция и определено не е момента за активно отношение от моя страна, защото просто не си готова. И за това не ти отговарям там, чакайки малко повече смелост и готовност от твоя страна. Без ни най-малко да бързам.

Ако ти е трудно да разбереш дългите ми постинги, просто не ги чети. Виж за теб специално бях написал само 4 реда и се концентрирай върху тях и върху това което ти пиша сега. Другите неща са за други хора, които определено имат повече готовност.

Сега се опитай да разбереш най-важното. На мен лично не ми трябват твоите преживявани, нито тези на някого друг. Та на мен и моите не ми трябват и за това съм "оставил" някои от тях в ДИРа белким по-съобразителните се усетят да не се прилепват към своите. Разбираш ли, човек НЕ Е преживяванията си, а нещо далеч отвъд тях... Но ти, както и доста други хора тук сте се идентифицирали с тях и ги смятате за богатство. Според теб трябва да ме огрее голям късмет за да ми споделиш нещо. Според един друг човек трябвало да й заслужа доверието за това. А според трети, съм се хранел с тях ... И сте се вкопчили в тези "боклуци" като удавник за сламка. А аз просто ви казвам да ги изоставите, но вие си мислите, че искам да ви ограбя ... Интересно е че и трите говорите за Его, а точно него държите в ръцете си и не пускате. Все пак ваше право е да го стискате и само вие можете да видите един ден, че в ръцете ви няма нищо и са свободни за една прегръдка.

Умишлено не говоря сега за другите неща, където се омотаваш, защото ако разбереш горното, доста от останалото ще си дойде на фокус. И като ти харесва Ошо, ела на някоя негова медитация – слей се с хората там, отначалото сигурно ще ти е "странно", както не разбираш това което съм ти писал досега, но после ще ти хареса. Както ще ти хареса и да прегръщаш без да умуваш излишно. Ето ти сега една такава усмихната прегръдка от мен.

ЧНГ и на теб.
И не се аби с Миро, безнадежден е. Вервай ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бас държа, че този self-righteous аспект те възбужда най-много . Но това е друга тема и няма да я почвам сега. Забележи, че сега ти се държиш също като професор с мен и ми даваш акъл. Но аз няма нищо против това. В краката ти съм те и те слушам ...Поемам те .

Забележи също, че много добре знам какво правя и го правя не случайно. Сигурно има неща, които ти или някой други не разбират, но това не е задължително.

Ако няма какво да кажеш, не ти се занимава или не искаш да си хвърляш бисерите еди къде си – просто не го прави! Толкова е просто. А що се отнася до моите, позволи ми, скъпа аз да преценя къде да ги хвърля.

Не бъди толкова фиксирана в разбиранията си да общуваш с някого само като "равен с равен" – толкова е едностранно и праволинейно. Общувай ЦЯЛОСТНО! Така се получава оргазменият ефект в общуването ...

И накрая – защо не съм си седнал на задника – може би за да получа въпросните целувки от теб . Иначе само ЧНГ не ме грее никак.

Знам че темата за Пожеланията и респективно за Възнамеряването ти е болната тема. Иска ти се, бидейки чела Дон Хуан, да си възнамериш нещо със затворени очи и то да стане ... Но знаеш много добре, че все НЕ СТАВА! Бъди честна пред себе си и си го признай! Възнамеряването ти е ИМПОТЕНТНО! В момента, в който си го признаеш ще започнеш да си отваряш очите ... И ще разбереш, че не Възнамеряването е важното, а да си с ОТВОРЕНИ ОЧИ .

Позволи ми да познавам по-добре ПРН отколкото ти го възприемаш . Точно, както мнозина други хора надали ще разберат, това което ти казвам тук на теб, защото е в контекста на много други неща, за които не са в течение. Така, че приеми нещата, които й казвам може би без да ги разбираш. И не се впрягай, а дай още една целувка, защото още не съм започнал за питам Лия разни неща и сега тя е толкова сладострастна.

Брей да му се не види, това пък чудо не съм го очаквал. Наистина ли съм такъв?...не знаех...хуанджи на ченгела.
И жените включвам в това число и ги уважавам, ама сега си изпроси да те включа и теб в числото, въпреки, че не те познавам или поне не се сещам да сме си писали в дира.
Най- добри пожелания.

Знам.
Исках да кажа, че не сме толкова важни и следва да преглътнем самомнението си, когато става дума да научим нещо...даже и от жени.
За мен знанието е по- важно от гордостта ми, понеже много пъти се е случвало да се върна при някой и да му кажа, ти беше прав. Както и ти си бил прав за много неща, ето връщам се и го казвам.

С практикуващите се разбираме от въздуха.
Да, сега като ме питат колко практикувам, казвам - през целият ден. Самият живот е практика, независимо дали си правя упражненията или съм на работа. Всичко е практика.
Пожелавам ти тишина.

О, ти само нея не я мисли, по цял ден си говорим...и обикновенно ми набива кабелите, ама нали е наща, слушам.

А, не се смъмнявам в Кали, ама си е факт,че сте мъжки шовинсити!Да знаеш много се изненадах като открих тая работа...Не очаквах.Наивница съм значи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не Миро, никак не ми е импотентно възнамеряването.Даже работи по-добре отколкото би ми се искало понякога, щото като съм възнамерила разни работи преди 5 години и после съм ги забравила/т.е точно според теорията-пускане на намерението/ и те сега се осъществяват, когато вече съм си сменила мнението.Така беше с работата с наркомани.В 5ти курс в СУ си мечтаех с това да се занимавам..после се отказах..И сега познай какво правя година и половина?!Една година след това насред Бомбай възнамерих да ида в Канада и...знаем....Да плача ли да се смея ли...За отворените очи е вярно.Често има връзка между това колко са ти отворени очите и силата на намерението ти, но май не винаги...И човек се учи в процеса...
А темата за възманеряването и желанията не ми е болна.Никак.Просто ми е силно актуална.Само дето ти все се опитваш да изкараш това болно.И аз както винаги няма да се съглася с теб.

Целувката си я получаваш.Където си избереш.Аз съм сладострастна по рпирода.Това с Лия само не разбрах в какъв контекст беше...да ревнувам ли се очаква?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Писали сме си с други прякори.Даже с тебе беше експреимента с мъжкия прякор.Да ти кажа-драстична ралика!!! Човек понякога не си дава сметка за разни работи в себе си...Ама трябва да отбелжа,че ти си доста ралзичен от тогава...беше отдавна това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наглостта ти има своя чар, не може да се отрече!Но не ме кефи толкова self-righteous аспектът, а янският.Те имат общо, но не се припориват напълно.
Поемаш ме ти...

Когато общуваш по този етикетиращ начин, това няма начин да е цялостно.И оргазмът може да идва от чекията ти, но не е взаимно.Или ще е взаимно за тия, дето си падат по садо-мазо и харесват да са доминирани.

Равен с равен е единственият начин да общуваш качествно.Дори когато общуваш с малко дете или някой зависим от теб по някакъв начин.Не значи да пренебрегваш фактът ,че човекът е например по-малък и по-слаб, а за това как точно го правиш.Когато е снизходително не е общуване, а его игра.

За целувките ако ми се ще да ти ги лепна на задника ще ти покажа нежно,че такова ми е намерението и вярвам ще се обърнеш в подходящия момент.Недей да стоиш прав на катедрата, докато ме чакаш да те целуна, че ще хванеш разширени вени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

поредната изцепка потвърждение на думите ми
живей си както ти харесва...

Ще ти отговоря на друго място , че тук усещанията ми са...

Bez praktika e vid praktika,no nyama raznovidnosti

Ако е тъмно, свети, това от теб зависи. Никой не може да ти отнеме светлината, освен ти самата.
През голяма буря минах последните дни, какви гръмотевици, какви гръмове. Може и да не съм бил най- адекватен, случва се.
Ако имаш нещо, ще трябва да го загубиш. Това е твоят град, от всяка къща ще излизат пламъци и само руини ще останат, а ти ще трябва спокойно да се обърнеш и да си тръгнеш...тихо...

Мъжки сме, сакън.

Какво те притеснява, актуализирай профила ми и...стреляй сначала.

...да, ама на други им блести в очите

Сетих се нещо от Мевляна Джелаледин Руми:

"Бъдете заедно приятели,
не се разпръсквайте и спете.
Нашето приятелство е изградено
на това, че сме будни.
Воденичното колело приема водата,
върти се и пак я отдава, плачеки.
Така то остава в градината,
докато другото колело
търкаля се в сухото корито на река
и търси това,
което мисли, че желае.
Останете тук
с трепет във всекимомент,
като капчица живак.

И едно от мен, пак от Руми, но е на руски:

Притча о горошине, которая прыгает в кипящем котле

От старой притчи - притчи мудреца,
О юноша, не отвращай лица.
Горошина, вскипая на огне,
И прыгает и скачет в казане.
То вверх всплывет, то книзу устремится
И вопиет пред тем, как ей свариться:
"Ужель, хозяйка, ты меня купила, (... меня не любишь)
Чтоб мне на свете стало все постыло?"
Огня не убирая от котла,
Ей говорит хозяйка: "Я не зла,
Но ты должна немного повариться,
Чтоб получился суп, а не водица.
В котле с водой кипящей не спеша
Должна твоя очиститься душа.
Когда была ты молодой, зеленой,
Пила ты воду средь цветущих склонов.
Сильнее становясь день ото дня, (Копила силу ты ...)
Ты зрела не для этого ль огня?"

Само една малка забележка. Не е умът, който усложнява неща. А липсата на достатъчно СВЕТЛИНА в нас. Просто, когато я няма тази будност, остава само умът ... Но горкият не е той виновен, че му се възлагат такива непосилни задачи.

Така че е въпрос на МЕДИТАЦИЯ (а не на анализ) за да се вкара будност във всяка една наша активност, колкото и спонтанна и естествена да изглежда. Много от "спонтанните" ни дейности са просто така обусловени от ред социални фактори... И е особено забавно, ако видиш в различни страни как тези "естествености" са обусловени понякога доста различно, докато хората са едни и същи ...

Виж, как използваме различен език за да опишем едни и същи неща, в което няма нищо лошо. Аз бих казал, че НИЕ сме важни. Но под НИЕ разбирам нашия ЦЕНТЪР, това което ни свързва с Истината.

Бидейки практичен човек съм изследвал примерно гордостта и съм видял че не ми върши работа ... И ми е ненужна... Какво значение има аз, ти или Х ще каже къде е бутилката, която ще утоли жаждата ми? Важното е да пия от нея!

А пък, ако аз съм намерил бутилката на някого друг примерно, това просто значи, че по една или друга причина Цялото е решило чрез мен да каже нещо на въпросния човек. Как мога аз САМ да намеря бутилката без Цялото – абсурдно е. А пак най-смешното е че понякога намирането на някоя друга "неправилна" бутилка също върши работа ... Та чак човек може да откаже пиенето и да му секне жаждата ... И кой бил крив и кой прав е без значение ...

Виж нещата по друг ъгъл сега. Кой знае, може би понякога ДИРа да свърши повече работа от Кюто, иначе защо Господ ги е създал и двете .

Това възнамеряване, за което ми говориш е просто увод към едно друго съвсем РАЗЛИЧНО Възнамеряване, за което пък аз ти говоря. Виж разликата между двете. Първото е чудесно, но то идва от ТЕБ. От твоето Его. В Егото няма нищо лошо и е хубаво да се развие чрез такива възнамерявания. Но просто е ОГРАНИЧЕНО. Както и ефектът от възнамеряването НЕ идва веднага, а след Х време.

Докато това, за което аз ти говоря идва СЕГА и идва от Цялото. И сама разбираш, че това което идва от Цялото е милиони пъти по-мощно от това, което идва от един човек. Да ти дам един пример за да разбереш разликата. В тъмна къща сме с теб и искаме да излезем навън. С твоето възнамеряване ти ще се луташ в стаята докато достигнеш след Х време до някоя стена. После ще пробиваш тази стена 10 по Х време, после може да се окаже, че си пробила коридор към съседна също толкова тъмна стая ...Даже накрая може да излезеш навън след 100 по Х време, но може да се окаже, че и там е тъмна нощ ... Докато това, което аз ще направя е да ВИДЯ къде е врата и да мина през нея. Няма да се боря с Цялото да изляза където "аз искам", защото е ГЛУПАВО. Врата е поставена, точно там, където трябва да бъде! Не случайно!

А що се отнася до това с Лия, просто имах предвид, че само вие двете с нея сте "Ошовки" тук в Клуба (да ме простят, ако съм пропуснал някоя, но сигурно тя е само четяща Ошовка).

И от мен имаш реципрочна целувка.

Общуване на "равен с равен" ... Я да се гмурнем и да видим какво значи това ...

Медитирай просто над този израз "равен с равен" и виж кое първото нещо което ще видиш... Ще видиш СРАВНЕНИЕ! Ти се сравняваш с другия ...Мериш се с него. Колкото и субтилно и скрито да е. Познай от първия път кой прави това в теб!

"Равен с равен" значи "Аз не съм по-голям от теб, но И ТИ НЕ СИ ПО-ГОЛЯМ ОТ МЕН". Или "Уважавай моето Его и аз ще уважавам твоето". Що за качествено взаимоотношение е това??

Докато това, за което аз ти говоря е СПРИ ДА СЕ СРАВНЯВАШ!!! Бъди цялостна с човека и нека и наум не ти минава сравнение и дали някой е "повече" или "по-малко".

Като общуваш "равен с равен" ти не може да кажеш нищо на другия, защото той ти е равен ... Как можеш да изразиш активно отношение спрямо него? Невъзможно е. Нито пък той може да ти каже нещо на теб. Как ще приемеш нещо от равен на теб. И става една сивота, и няма развитие! Няма ИН-ЯН в действие.

Докато това което аз правя е да влизам в ролята на ЯН, но съм готов да бъда също така и в ролята на ИН. Мен не ме интересува ИНа или ЯНа самостоятелно, а Тай-Чито, т.е. техния БАЛАНС. Така, че ако някой иска да ми дава акъл да заповяда. Да ти кажа, че преди врем започнах да пиша в ДИРа, защото се надявах тайно да има по-смели ЯН в това отношение. Но не би ...

Така че оргазмичното взаимоотношение е да може да преливаш от ИН в ЯН и от ЯН в ИН ... И забрави за равенството, че се сещам за комунистическото равенство ...Само неравния си мисли за равенство ....Бъди ЦЯЛОСТНА въз взаимодействието си и друго ще си дойде от самосебе си.
(езикът знаеш за какво е ...)

С тази забележка не усетих да внесе допълнителна светлина към моето пожелание към тебе ...То май вече загуби доста от смисъла си, защото явно не почувства топлината, която бях вложила в него...не я пое, а я разсея в многото думи, с които реши да го облечеш, да го обясниш...

Само една усмивка понякога е достатъчна, за да стане по-светло и топло...дори не прегръдка...Често думите отнемат, не прибавят...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Изrpeв на 03.01.04 02:33.

Е именно заради това,което казваш новите магьосници са установили,че е добре да се възнамеряват абстрактни неща, а не конкретни, и е добре да не си воден от егото си.щото копаш,копаш и се окаже,че си изкопал коридор към мазето.
По времето ,когато си възнамерих наркоманите и Канада не бях установила това от собствен опит и следователно не го разбирах наистина.Е сега го разбирам.За това сега имам две основни намерения и гледам да се придържам към тях.Т.е когато стават катаклизми /както например сега/ се "моля" да се случи това, което ще ме отведе към намеренията ми, а не това,което в момента си мисля, че ще ме отвде там.Което не ми пречи да имам съвсем конкретни намерения от врме на време и не смятам да се отказвам от тях.След като ги има,значи съм на позиция да ги имам.Дали съм била права или не /ако има изобщо такова нещо/ ще се разбере някога.И ще се разбере след като мина през преживяването.

Обаче Миро, ако ти ВИЖДАШЕ толкова безпроблемно къде са ти вратите нямаше да имаме честта да си общуваме с тебе в тяло.щеше да си се възнесал във вечните ягодови полета да си лафиш с Ошо.Всички имаме различна способност да виждаме истината, според съзнателността си.Твойта е на добро ниво, но като страничен наблюдател мога да ти кажа,че има на къде да се развиваш още, преди да станеш прекалено съвършен за това измерение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Падре Мирони,отец от йезуитския орден "Светото просветелние", майстор по йезуитска реторика, подмяна на тезата други и порочни логически похвати.

Не само си бил такъв ами още си!

Става дума за това,че ти си терорист Миро!За кво ти разправям да прочетеш Селестинското пророчество.Там се говори какво правят в действителност хората,когато спорят /става дума особено за тези дето непрекъснато спорят и обясняват живота на другите/.Получават се енергийни игри и по-силният надделява и изсмуква енергията на другия.Нещо като отношенията "снаха -свекърва"-шаблона за това, не че всяко семейство е така.
Та идеята ми е,че това което правиш е в същност пауър гейм, а не нормална дискусия с игра на ин и ян.
Друго нещо-никога не съм те виждала в ИН позиция.Ако това което каваш беше вярно, все за една година щеше да си бил ИН.Пък ти се разхождаш като един голям еректирал ЯН и се чудиш на кого да го ......та ...що не пробваш тази нова позиция-ИН?Приятно еОбещавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миро-о-о-о!!
Слагай в кавички цитатите на Ошо!
Прегръдки

Скъпа Изгрев, ако пожеланието ти към мен е било от сърце, както разбирам, позволи ми да го използвам както намеря за добре. Естествено, ако не ти харесва какво правя с него, следващия път не ми го давай.

Използвам думи, защото те са изразното средство в ДИРа и защото ти си една от най-активните с тях в тези клубове. Ако смяташ, че ще ме разбереш само с усмивка или направо без думи, дай ми знак, и няма да използвам повече думи към теб.

Може да му стане по-топло на този, на когото му е студено... Но топлината не идва нито с прегръдки, нито с усмивки ... И не може да бъде отнета с думи ...

Да съм казал някъде, че съм "прекалено съвършен"?? Или пък поне "просто съвършен"? Забележи, че не ме интересува ни най-малко този аспект, нито това да ходя в някакви ягодови или боровинкови полета и да си лафя там с Ошо. Може би за теб, осъзнато или не, тези неща са от значение, но тогава те разсейват енергията ти.

Сигурно има доста неща, които не виждам сега. Толкова е естествено ... И за това именно ги осветявам... Но нито се придържам към някакви "намерения", нито се моля да става това или онова. Просто слушам и гледам ... Докато чуя и видя.

Кажи си честно – аз ли ти го вкарвам или ти си го вкарваш сама ? Да съм те насилвал да ми пишеш или отговаряш в тази или друга тема? Да съм насилвал някого да диалогира с мен? Да съм завързал някого за мен?

Една година ми отне да обясня на Натали, че като не й харесвам – да не ми пише. Не я насилвам и място в ДИРа колкото иска. Ти също й се смееше "хем боли, хем сърби", а сега влизаш в нейната роля.

Кажи, що се бориш с ЯНа ми??? Аз ли се разхождам или ти идваш да седнеш на него? И кой прави power game от това? Твоето възнамеряване ти харесва и нямаш въпроси по него – ОК. Няма да чуеш и дума от мен за него. На мен не ми е нужно да споря.

Това че не си ме видяла в ИН позиция значи просто, че не знаеш какво е ИН или че не виждаш. "ИН" значи да ЧУЕШ мнението на другия, а не да си пасивен като "дроб на ченгел". И ако го нямаше този ИН, никакъв ЯН не може да се роди на който би искала да седнеш... И точно заради този ИН, ти си сега тук.

Ако имаш твоя си концепция за ИН – сподели сега. Преди време те питах в една съседна тема точно това – какъв ти се иска да е Миро, но ти не поиска да кажеш нищо конкретно. Ето сега пак те слушам – разкажи подробно как ги виждаш тези отношения "равен с равен", какво трябва да променя в мен... Слушам те.

Записах си го в "тефтера", благодаря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре, тогава.
Просто от начина ти на общуване, който е доста нотационен и оставя впечатление на размахване на пръст, се правят други заключения.Не изглежда да има нещо дето не ти е ясно-поне със сигурност ти е напълно ясно какъв е "проблемът" на събеседника ти.
И именно с осветяването на чуждите "неразбирания"/според теб/ се занимаваш ти...не съм видяла да си осветил някое твое неразбиране.Голямата част от темите ти представляват: "я кажете какво мислите вие по този въпрос, да ви кажа аз после как е в действителност и междувременно да ви обясня какъв ви е проблемът"
На това му казвам - енергийни игри.
Ако слушаш ще чуеш...Ако не слушаш-пак ще чуеш ...може би малко по-късно или ще има малко по-солен привкус...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За това си прав.
Понятията са много разнообразни, за мен центъра е друго нещо, мястото, където егото се е вкопало. Но, тази тема е твърде общирна.

Ама Миро...както се казва-"нищо лично".Аз да съм казала, че не ми харесваш?С тия дето не ми харесват, не се занимавам изобщо.Нито пък имам впечатление,че нещо ми е биоло вкарано от към теб, някога.Натали имаше лична война с тебе и обида и гняв. Аз нямам..Ти си дирска особа тук и сега.И аз като друга дирска особа ти отговарям и дискутирам поведението ти.

Изобщо не евярно,че за да имаш ян трябва да имаш и ин.Ама изобщо!!!!По скоро за да има ин във вселената трябва да има и ян, и обратното.Но никак не е задължително в един човек да има баланс, равновесие или хармония на ин и ян.
Не те знам какъв баланс имаш на ин и ян.Виждам само това,което проявяваш тук.И то е агресивно.Съдържа надменност.Пртенция за всезапознатост.Арогантно е.

Аз не съм тук да те променям.Това си е твоя работа."Не ми се иска" да си никакъв.Какъвто искаш такъв бъди.Аз само коментирам каквото виждам и каквото ти си проявил в публичен форум за дискусии.Не бих дошла у вас да ти казвам как да се държиш или да коментирам проявата ти в личния ти живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има и още нещо в "Селестинското пророчество", че когато някой те притиска да ти вземе енергията, отвори сърцето и му я дай, тази енергия ще се върне при теб.

Знаеш ли, едно време мислих да си създам един друг ник и да се "критикувам" сам себе си – просто имаше толкова въпроси, които бих си задал по всичките теми, които съм изписал и които много рядко някои ми задаваше. А аз бях изписал всичките тези неща и с надеждата някои да ми ги зададе тези въпроси за да ги осветлим. А по всичките теми дискусиите стигаха "до под крушата"... Така или иначе разбираш, че би било шизофренично аз да си задавам въпроси . Пък няма и няма смисъл .

На никого не размахвам пръст - просто партнирам на хората, както би ми харесало да ми бъде партнирано на мен. Настъпвам де що видя опашки да се мотаят тъдява, но го правя съзнателно, премерено и без излишни чувства. Това е най-добрият начин човек да се освободи от тях. Казвам ти го от опит. И естествено, ако някои хване някоя моя опашка – кеф ми е. Но разбери, че това не е състезание или съревнование, а ПАРТНИРАНЕ. Ако беше тренирала тай-чи бутащи ръце или което и да е друго бойно изкуство, щеше да разбереш колко е важно да имаш партньор. И то такъв, който си разбира от "работата". На времето като тренирах с моите приятели в София, тялото ми се радваше при всяка среща с тях, въпреки, че биваше солидно бутано. Трябваше да ставам в 5 часа сутрин за да отида на другия край на града и след това целия да съм в синини ... Но бях изключително доволен, защото тялото ми се огъвкавяваше и събуждаше. Не ми е и хрумвало да наричам, хората които са ми партнирали "твърде ЯН", "агресивни" и прочие. Критерият беше ясен "Избутват ли те – нещо не е наред в ТЕБ и трябва да бъдеш по буден и гъвкав". Едно от момчетата беше 135 килограмово и малко невнимание и ме разнасяше като пръскачка из лозе... И няма по-ценно от това да се буташ с човек, които може да ти усети центъра и да ти покаже къде ТОЧНО си твърд! А мога да ти кажа че такива хора са толкова рядко ... Аз знам десетки хора, които са оплаквали или пък философствали, когато някой такъв човек ги е бутал и тези хора така си останаха ненаучени въпреки, че ще ти кажат че тренират тай чи от 15 години и им трябва още малко.

Така че гледай същността и ефекта, които се получава от това, което е правим. Ако някъде съм твърде ЯН или твърде ИН, няма по-лесно от това да ме поставиш на място с нужното действие, стига естествено да ме усетиш. А пак за моите действия, аз си нося отговорност и не мисли, че ми се иска да залитам в едната или другата посока.

Като казвам ЯН или ИН разбирам БАЛАНСИРАН такъв. Другото е прекален ЯН или прекален ИН. Това е на тай чи език.

"Арогантност", "агресивност" ... обаче върши работа ! А мен това ме интересува. Интересно, не си спомням в последните 10 години да съм нарекъл някого "арогантен". Пак ще се върна на тай чи бутащите ръце. Няма по-лесно да дестабилизираш арогантен или твърде ЯН човек. Ако има надменност в мен може да ме хванеш за нея и да ме разнасяш... Въобще, не ме коментирай само, ами ДЕЙСТВАЙ. И с детайли, ако обичаш. Хвани ме на тясно, pinpoint me. И пак ти казвам – това не е състезание, а партниране ... Става от самосебе си. Чувствай се поканена на танца. Не ти се сърдя, а напротив. Ако престоя ми тук не ме научи на нещо, значи не е бил много полезен .

И ако обичаш – опиши най-после, какво е това "общуване равен с равен". Виждаш ли като стигнем до най-интересната част – детайлите – и нищо. Глупаво е да наричаш някого само арогантен, егоист, такъв или онакъв. Ако забелязваш, аз никъде не го правя така. А показвам ДЕТАЙЛИТЕ !!! Така че пробвай и направи и ти така – вземи една ситуация и я освети. И да говорим конкретно. Другото са празни приказки, с които е пълен ДИРа (може би ще ме наречеш арогантен за последното твърдение – пробвай).

ОК
Просто споделям съмненията си, доколко наистина си съвсем съзнателен в това което правиш.
Ако си-чудесно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кажи здрасти.

Конкретно-ригоричният ти, наставнически начин на общуване е арогантен.За което ПРН ти отговори иронично, ти се направи на неразбрал и се опита да го изкараш нечий чужд проблем.

Конкретно и в детаили-маниерът ти на комуникация като цяло е именно такъв-"отворете се да споделяте, видяхте ли че не толкова страшно"/като че някой те е назначил за детска учителка тук/.След което започва някакъв коментар на това, което хората са казали в стил-критичен анализ на произведението.Този анализ не е груб.Просто е от позицията на всезнайство и на правото да даваш оценки на вътрешния свят на някого.Което аз наричам арогантност.Изхождаш твърде очевидно от позиция на превъзходство.
Това е-ако си отвориш коя да е от темите ще видиш този си маниер.Конкретно и в детаили.

Апропо, по горният ти постинг-ако си писал разни неща за които си очаквал някакво оспорване или дискусия-защо директно не повдигна въпроса ами поставяш ситуацията като: "дайте да видим ще има ли някой достаъчно умен да види слабостите в аргументацията или неясните моменти".С други думи -принцът снизходи да общува с тълпата, но няма никой на неговото ниво.

Когато съм говорила с теб по кю-то е имало ситуации, в които ти подхождаш с този всезнайно-критичен маниер и ме "обвиняваш" в нещо си и започваш да "поповядваш" неща, като че съм идиот.Когато те питам -защо изхождаш от позцията,че не ми е ясно това, следва едно от ухилените личица на кю-то...Или се пропуска това и се минава към следващ "аргумент". Аз се раздразвам и отделям нужната енергия за да ти разбия аргументацията, при което изведнъж ти пускаш всичко и казваш "ама аз се шегувам бе..."или "пробвам те".А до този момент, в който се оказва ,че се шегуваш си твърдял с цялата си жар как аз еди какво си... и имам нужда от еди какво си...и съм не знам каква си...И ИЗВЕДНЪЖ....хоп-шегичкааа.....Това Миро,е его-игра.И не ти вярвам ,че си съзнателен за нея.

Това ако не е арогантност не знам какво е.
Това пинпойнтинг.Работата е че ти си толкова хлъзгав,че мигновено подменяш тезата и се измъкваш /уж/ от всяка ситуация.А това се нарича защита на егото с всички средства.Защитавай си го, и то те защитава теб !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти бе хуанджи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ли ти е конкретиката? Според мен можеш още ... Но явно за прословутото "общуване равен с равен" няма смисъл да те питам повече, въпреки че ти зададох въпроса съвсем ясно няколко пъти и цялата дискусия сега тръгна от там и беше за това. И после защо да не се държа "наставнически" .

Защо трябва да се развълнувам, че ПРН се е изразила иронично?? Нейно право е да се изразява както иска – мен това не ме притеснява, нито пречи. Не видях въпрос в мнението й, нито нещо което да ми е интересно, нито някаква аргументация и за това не й отговарям. Какво според теб трябваше да направя? (забележи че това е въпрос към теб и като си започнала да ми задаваш въпроси, пробвай да отговориш конкретно и на моите). Апропо, половината ДИР е пълен със самостoятелни иронични забележки (или направо лиспа на отговор) на конкретно зададени въпроси. Това е най-лесното нещо, но това убива дискусиите и прави клубовете сиви и скучни! Няма по-лесно от това сега на твоя постинг да пусна само едно ухилено човече или някаква иронична фраза. Стотици дискусии съм видял да са замирали така ... И за да сме практични, виж как би могла да завърши настоящата:

Благодаря за съветите, о премъдра Р.../Х.../Т.../Ф... (извинявай, но не знам с кое име да се обърна тук). Покланям ти се. Ти си права.

Ако ти харесва този начин на общуване – спираме до тук. Ако не – чакам да го кажеш ЯСНО, да отгoвориш на въпросите ми дотук и продължавам натам по твоите коментари СТЪПКА ПО СТЪПКА за да не говорим общи приказки. The choice is yours.

Ако няма да го приемеш за насилие или арогантност бих те целунал.

Не, ти и отговори, но ПРН не ти отговори на отговораИ правилно направи, си мисля аз...А на въпросът ти, какво ти трябвало да направиш...ами нищо конкретно.Освен може би да се замислиш защо те иронизират.И защо и някой друг ти казва нещо в същата насока.А не да се чудиш как да изкараш това нечий чижд проблем.Ако стигнеш до извода,че все пак е нечий чужд проблем-прекрасно.:))Продължаваш в същия дух...

Това "можеш повече" е арогантно.Моля другарко....

Как да ме наричаш тук...ами с какъвто ник се обръщам към теб на такъв отговараш.Елементарно.Не разбирам какво точно демонстрираш с това изреждане на инициали-че знаеш много?Нещо да си чувал за етика?

Знам ти мнението за смяната на имената и не го споделям.


Няма нужда да ми се покланяш...аз смятам, че съм права така или иначе.С поведението си не ми доказваш обратното.

Отговорих ли на въпросите, Моля Другарко, и може ли да си седна сега?

Целувките ги обичам...зависи с каква емоция са естествено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наполеон Хил го е казал много добре това за целта и пътя. Човекът е бизнесмен, не просветлен и няма мераци за просветление. И го обяснява не абстрактно, а съвсем конкретно.
Ако искаш да стигнеш до хладилника, трябва да възнамериш да стигнеш там. Ако искаш да извършиш конкретни стъпки, трябва да ги възнамериш, но да не очакваш, че ще те заведат до хладилника.
И казва-ако кажа на жена ми да ми донесе сандвич с шунка от хладилника, трябва просто да и кажа да го направи. Ако обаче и кажа-стани, направи 5 крачки направо, после завий наляво, после направи три крачки и завий надясно и отвори вратата на хладилника да ми вземеш сандвич, надали ще ям. Първо, защото тя надали ще седи на моето кресло, от което съм изчислил пътя, второ-нейните стъпки са по-малки от моите и т.н.
Така че ние можем да избираме между два варианта-да искаме да стигнем някъде и да не знаем предварително как; и да искаме да извършим определени действия и да не знаем резултата. Двете обаче накуп не стават.

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Мирко, ти нито чуваш, нито виждаш, не лъжи.
Ти виждаш и чуваш само бръмбарите в главата си, дето Ошо им вика майя.
На всяко гърне си мерудия в тоя клуб и на всяка дупка-член.
Като почнеш да се изживяваш като учител и просветител и се не сещаш, че си едно обикновено човече с твърде нерегулирани сексуални мераци.
И не задавай коани на девойчето. С теб е невъзможно да се говори като равен с равен, защото нивото ти на разбиране е сведено до нула, така че от тая гледна точка си едно нищо, с теб диалог не може да се води. А самочувствието ти на знаещ е изхвърчало та е ударило божието чело и продължава нагоре. Та от тая гледна точка и бог не ти е равен и не може да се мери с теб.

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Постой още малко права, моето момиче и ако обичаш довърши отговора си.

Попитах те харесва ли ти да се общува в ДИРа с ЕДИНИЧНИ иронични бележки. Забележи къде поставям ударението – не на това да се използва ироничен тон (използвай го колкото искаш), а на това да не казваш НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ИРОНИЯ (която сама по себе си е полезна за малките деца, но на мен лично ми е скучна).

В случай, че ти харесва този начин на общуване – избери си една произволна иронична реплика от ДИРа и я приеми като мой отговор на твоя постинг (ако искаш вземи и фразата на ПРН). Ако обаче тази САМОСТОЯТЕЛНА иронична (или "арогантна", или "критикуваща"...) реплика НЕ ти е достатъчна, искам да чуя ясно твоето мнение по въпроса! След което би имало смисъл да напиша повече по всичко останало.

Скъпа Натали,

Виж как ме излагаш пред Нестинарката . Тъкмо й казах, че успя накрая да спреш да ми обръщаш внимание (защото в мен няма нищо интересно за теб) и ти се изложи като Власите накрая на Дунава ... Става същото като с отказването на цигарите ти.

Та, нали всичките тези неща си ми ги казала вече многократно! Защо се повтаряш??? Като съм такъв, какъвто ме описваш защо ми пишеш - какво му е полезното на това? Само едно обяснение ми идва на ум – спомняш си приказката за мечката и ловеца. Още повече, че самата ти казваш, че съм за "всяка дупка-член в този Клуб" и идваш към мен... Кажи сега не е ли това потвърждение! В този контекст, ако само прегръдки са ти недостатъчни – може да уредим и нещо друго. Все пак приятелите в края накрайщата.

Ха ха-да не би да намекваш, че твоите думи следва да са закон за мен? Е, бая се изхвърли тоя път пу пу пу да не ти е уроки, че рядко ти се случва.

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Драго ми е.
Ей, това е.

Ако знаеш колко навреме и намясто ми идва това...

Хем уж го знам...

Ама явно...камбаната пак бие за мен

мерси!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Fire walker на 04.01.04 20:59.

Ами, моля другарко.....

Нямам претенции как някой избира да общува.Ако смисълът и емоцията ,която има да изрази се побира в единична, иронична забележка-чудесно.Никого не ръчкам да общува,за разлика от теб.
Може и да греша, но за мен реакция от рода на ПРН-овата означава ,че твоята надменност и поучитленост е забелязана, не е приета позитивно /т.е човекът не тип жертва, която се кефи да има някой да и размахва пръст и да я наставлява/, но не е и агресивен та да ти каже нещо за роднините ти по пряка линия, нито пък се вълнува от превъзпитанието ти та да си прави труда да ти обяснява за какво става дума.С две думи-they couldn't care less.
Ако това е смисълът-то тази единична, иртонична забележка е точното.
Ако е друг-то и изразното средство е друго.И може да включва дискусия, спор, конфликт или каквото и да е....
Не виждам защо ти е нужно да знаеш какво е моето отношение към единичните, иронични забележки.Нима твоите рекации се определят от нечии очаквания?Моите не се.Ако искам да ти кажа нещо ще го кажа независимо от твоето предпочитание.
Така че, моля те, дръж се естествено.Не се съобразявай с мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

злобничко и подпоясно, малко, беше тва, бе Мирко...що така?нямаш други средства ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък как се учудваш, като че е извършил нещо непредсказуемо.
Кой не знае за Миро,
кой не е слушал за него...
от него за него...

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Аз те питам за нещо съвсем друго, но явно не ме разбираш... Да спрем дотук.

Ми задай си въпроса разбираемо /за мен/ тогава.Ако искаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите