Практиката. / Религия и мистика / Ошо

Я колко хора са се изказаки в Ошо клуба в една тема за няма и два дена …

Не си спомням от доста време такова "стълпотворение". И понеже изпитвам топли чувства към всичките без изключение и понеже за някои утре е Нова Година, ще кажа и аз нещо

.

PRN, темата за практикуването явно ти е близка на сърцето. Последния път, когато те видях тук пак беше по повод практикуване, но така и не разбрах защо тогава се "уплаши" да споделиш това което те вълнуваше. Радвам се на "смелостта" ти сега, която може би идва от повече съмнение от твоя страна за наличието на деятел в теб... Което пък може би е довело до рязко падане на стойността на Его коефициента ти... Апропо, доста често говориш за Его (макар и косвено) и предполагам, че това те вълнува? Но нали разбираш, че и този който се съмнява също е част от Егото ти. А пък задоволяването и на най-обикновените и практични нужди е също част от Практиката. Въобще, ако ти харесва да се съмняваш бъди цялостна и не пропускай нищо

.

Изгрев, защо е необходимо твой близък да те ти потвърждава нещо толкова очевидно. Може би си се заразила от съмнението на PRN? Или по-скоро, НЕ си сигурна в нещо и търсиш потвърждение

. Което обаче не може да дойде отвън.

Скъпата Натали няма да я коментирам, защото имам часовника на Джеймз Бонд и той ми показва нещо специално за нея

. Но пък ще прегърна

.

И докато Натали мисли и пресмята дали да приеме прегръдката, кой има право на такава дейност спрямо нея и какво ще й стане, ако се доближи до някого, който би могъл да я "изяде", съм сигурен, че пък Лия, ще приеме прегръдката веднага...

Разгеле сме в клуб Ошо и говорим за практики – ето една чудесна такава за хората включили се в тази тема.

На Алфка ще й пожелая повече смелост. Смелост да говори за себе си, а не за нещо си друго ... Тогава няма да й се налага да осъзнава "илюзията на егото" (което е особено безсмислено)

. Апропо, при наличие на достатъчно количество от горната смелост, може да ми даде знак, за да й отговоря на някои нейни постинги в една моя тема, които оставих за времето когато ще е "готова" и няма да плаче като някое малко момиченце.

На Аконитин ще кажа, че една дума може да има няколко значения ... Въобще, в света има доста неща, които скъпия Аконитин не е и подозирал. И от него зависи дали да забоде главата си в пясъка или да използва очевидния си изследователски дух.

Лелята ще поздравя, че най-после след дългите "следобедни на чай" повече или по-малко безсмислени приказки се е насочила към нещо практично

. Всъщност, не са били безсмислени приказките щом са я довели до това. При случай, че има вече достатъчно смелост да говори за себе си – всичките въпроси, които съм й задавал (и на които не е искала да отговори) си ги спомням много добре и ще й ги припомня, ако поиска. Ако пък не се чувства още готова, нека да прави повече тенсегрити – това обаче е като капка в морето на готовността ...

И накрая по темата на Хуанджи. Първият въпрос за разните учения "без практика" няма да го коментирам, защото всяко учение си има собствена терминология и не винаги "отхвърлянето на практиката" е лиса на такава .... Просто човек трябва да се потопи в съответното учение да види света от там ... По-важен е обаче втория въпрос "Що е практика". Обаче, най-важния въпрос не го видях и той е ЗА КАКВО ТИ Е ТАЗИ ПРАКТИКА?! За мен нещата почват от тук – практиката е средство, а не самоцел. И човек е хубаво да си изясни пред себе си за какво му е. От нещата, които си ми казал досега, Хуанджи, би трябвало да разбирам, че за теб е за да останеш НЕИЗМЕНЕН. Така ли е?

Сега по същество за ПРАКТИКАТА. Тя е ЯН качество. И естествено, че сама по себе си НЕ е балансирана и самостоятелно би довела до задънена улица. Та, практиката има смисъл, когато е балансирана със същото по големина ИН качество. И всъщност, истинската практика се ражда, когато класическата практика (като ЯН само) изчезне и бъде заменена с БАЛАНСИРАНА ИН-ЯН (тай-чи). И тогава и ходенето до тоалетна е практика (или лиса на такава, в зависимост от терминологията която искаш да използваш), и миенето на чинии ... та даже и писането в ДИРа.

Това което правиш в класическата ЯН практика е да вкараш повече БУДНОСТ в дадена част от физическото ти или по-фините ти тела. Когато съответните области са особено "твърди" и "тъмни" е нужно първоначално доста ЯН за да ги разтвориш ... Но след това подходът се променя и е нужно нещо доста различно... Което пък не изключва в един по-късен етап пак да се върнеш към ЯН, но по нов начин ... И разните учения са се "специализирали" в различни етапи от този Път и наблягат повече на едно или друго. И за това често изглеждат противоречиви ... Още повече индивидуалният път на всеки е различен и това което в даден момент е добро за мен не е необходимо да е непременно добро за теб и обратното. Просто всеки трябва да буден и да ВИЖДА сам за себе си. С подобаващата отговорност.

И за да не изписвам десетки страници по темата нека да дам само два конкретни примера. Първо - за ситуацията на повечето хора, които пишат в ДИРа. При тях няма нито много ЯН, нито много ИН. В глухата сивота са, която НЯМА нищо общо с баланса на ИН и ЯН, просто защото горните две качества не са развити при тях... А тема за ПРАКТИКАТА е интересна, но не виждам смисъл да я дискутира тук задълбочено, защото хората не знаят какво да питат и както обикновено се стига до "под крушата" ... Някой ще ми възрази, че ако не практикува друго то поне ДИРа практикува. Обаче няма да се съглася, защото не съответния човек практикува ДИРа, а най-често ДИРа практикува човека ...Но това е друга тема.

Вторият пример се отнася до тези, които са практикували вече нещо ежедневно поне няколко години. Другите, които не са правили това няма смисъл да четат натам, защото няма да разберат за какво става въпрос. Та, при практикуването се получава много често синдрома на "светлото бъдеще". Човек си казва "Ще направя тази практика още 100-1000-Х пъти и ПОСЛЕ какъв рай ще настане. Сега ще се помъча, но ПОСЛЕ ... ще усетя енергиите, ще правя чудеса, ще съм щастлив, ще... ще ...ще ". Но "послето" идва точно толкова, колкото и комунистическото светло бъдеще. Практиката има смисъл, когато всичкото става СЕГА, точно както се храниш за да си сит сега, а не след 1 месец. Но тогава класическата ЯН практика почва да се размива, защото тя ти става "удоволствие" – правиш я защото ти е кеф, ефектът е ТУК и СЕГА (което естество не изключа и друг дългосрочен ефект). И ако в един момент не ти харесва – не я правиш ...Свободен си да избереш ... Както усетиш... Наздраве.