Забравих за пътят. Пътят може да бъде неравен, павирам, застлан с добри намерения или такъв който води в задънена улица.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Не съм чувала досега за такова учение...Снощи се замислих по този въпрос, а междувременно мой близък човек, на когото вярвам, че знае защо практикува, потвърди това, до което съм достигнала самата аз.
Всяка практика е задължителен, необходим подготвителен труд, за да станем добри проводници на фините енергии, които са толкова мощни, че ако не сме подготвени можем да си навредим. Натоварванията и пречистването на енергийните канали става постепенно. Нервната ни система не би издържала натоварването...
"Всичко, в което се упражняваме ни подготвя да привикнем, изтласква постепенно ума с неговите емоции и реакции, за да остане съзнанието, което може да се изправи пред всичко и да приеме всичко."
Може да има хора, на които не е нужна вече такава практика, защото са постигнали състоянието на чистото приемане, но те вероятно знаят и как да го поддържат, пък и не вярвам да има праг, всеки се движи след някой друг преди него. Все е нужна някаква практика. Практика за мене е може би много по-широко понятие от обичайно влаганото. Приложението на всичко осъзнато - това най-вече за мене е практика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Изrpeв на 30.12.03 11:34.

Да, това е. - Да осъзнаеш илюзията на егото си и на всички свои така наречени "волеви" действия.
И цялата садхана е всичко, което може да те доведе до тази точка на покой.
А в този покой и празнота, казват, ставала експлозията на вътрешната ти същност.

Това е тотално предаване, отдаване, така нареченото "смирение".


Искам да ви предложа да прочетете нещо от Балсекар (съжалявам, че е на руски):

Вчера мы задавали вопрос: "Кто ищет и что?". Мы обнаружили, что этого "кто" просто не существует, кроме как в виде сгустка сияющей энергии, вибрирующей с невероятной скоростью в определенном режиме. И тогда "кто" рушится. "Что" это не нечто, что можно воспринимать посредством какого-либо из наших органов чувств, и потому оно также рушится. Без поддержки этих "кто" и "что" и сам поиск должен рухнуть! И поиск рушится в то ничто, в то чистое ноуменальное молчание, в котором нет ни ищущего, ни искомого и никакого поиска.

Сейчас мы поняли это на интеллектуальном уровне, но это легко и испытать в действительности, здесь и сейчас. Давайте попробуем. Я предлагаю закрыть глаза и расслабиться.

Я сказал: "расслабьтесь", я не говорил: "выпрямите свои спины". Сидите так, как вам удобно и просто расслабьтесь. Но вот что происходит. Как только нам говорят сделать что-то, даже расслабиться, первое, что мы делаем, это не расслабляемся. До этого вы были расслаблены, а тут внезапно выпрямляетесь. Это как раз в точности то, что происходит, когда вы ищете. Поиск продолжается постоянно, но никакого ищущего нет. Поиск происходит все время. Итак, просто закройте глаза и расслабьтесь - и поймите, что в действительности никакого "кто" нет. "Кто" - это лишь концепция в воображении. Нет никакого "кто" и нет никакого "что", которое следует искать. Когда вы действительно постигаете, не просто интеллектуально, а когда вы ощущаете это, чувствуете, что нет никакого "кто" и нет никакого "что", тогда вы испытываете то громадное ощущение отсутствия чего бы то ни было, громадное чувство полнейшей свободы, и вы переживаете настоящий момент, момент вечный. Фактически, вечный момент, настоящий момент является переживанием.

В этот момент нет никого, кто бы переживал что-либо. Все что есть - это переживание, которое являет собой настоящий момент, здесь и сейчас. И в этом вечном настоящем моменте нет никакого "я" и нет никакой протяженности во времени; нет ни прошлого, ни настоящего, ни будущего. И когда нет этого "я" и ощущения времени, все что есть - это молчание, в котором не может быть никакой концептуализации. Создание концепций целиком зависит от этого "я" и от времени. Если же нет никакого "я" и нет никакой протяженности во времени, тогда не может быть и концептуализации. Это настоящий момент, вечный момент. Любое переживание, которое мы "имеем", происходит лишь когда мы говорим об этом переживании. Когда мы говорим о переживании, оно находится во времени. Оно всегда в прошлом. Переживание возникает как событие в прошлом, когда мы думаем о нем, и только тогда, когда мы думаем о нем. Когда же переживание имеет место в действительности, нет никого, кто бы испытывал его. Любое переживание обязательно является безличностным переживанием. Это - безличностное событие, принимающее индивидуальность только тогда, когда "я" думает об этом переживании. Но само это переживание уже в прошлом.

Ти, драга, като прочете това и като го разбра, постигна ли това състояние, наречено Самадхи? Или май не става толкоз лесно?

Правилно, в случая ме интересува твоето виждане, искам да си обясня някои неща във връзка с твоето виждане на нещата. Най- просто казано, да те разбера, ако е до мен, имам Аза, от него повече здраве му кажи. :) Снощи, прочетох нещо от теб, помолих го да ми покаже за какво говориш и го усетих. Аза ми показа безпределната си форма, просто всичко се разшири и изчезнах, всичко изчезна. Не съм по обясненията, по принцип, затова няма да се опитвам. До тук те разбрах. Остава друго нещо, Аза ме подтиква да подготвям тялото, нещо подобно говори и Изгрев. Да се изчистват нервните канали и да се овладява тялото, което да стане достъпно за енергията на Аза. За его все още не ми е говорел и спрямо това не са ми ясни практики.
В крайна сметка, има постигнали изначалната си форма същества и те съветват да се правят практики, така го усещам и с вътрешните си сетива. Азът твърди, че човек може да живее само във физическто си тяло и животът му на земята да бъде напразен. Погледнато от него, няма никакво значение, понеже един път сам ми го каза, когато бях смазан от собствената си слабост - "Аз мога да те чакам милиарди години", въобще не се трогва от времето което ще чака. Но въпреки това чака и чака с огрома любов. Тогава ми предаде такава любов, че физическото тяло щеше да експлоадира, всяка клетка започна да вибрира, всяка клетка осъзнаваше, че е жива. Сърцето се отвори навътре...чак до клетките на тялото. Физическите тела на този етап на развитие не са годни да поемат това, затова трябва да се развият. Погледнато от физическият план към духовният, има голямо значение и това значение не сме го измислили хората, то е над нас, ние сме само изпълнители. Не търся логиката, нито отговорите, не ми трябват, имам си вътрешно нещо, което ми стига за винаги, но въпреки това живота в мен ме подтиква към действие. Идеята ми е, че не всяка практика касае егото и от него идва, понеже има нещо, към което този свят върви и това, което човек сторва със себе си, не е само за него, ние сме свързани на общ план, промяната във всеки поотделно, променя и светът. Не знам защо трябва да се променя, пуруша остава неизменен, от неговата перспектива не усетих разлика в нищо...и въпреки това...
Практиката винаги води до задънената улица, колко време ще се остане в нея, не е ясно, на мен ми трябваха години, но не се отказах и нещо стана. Всеки, който не се откаже и продължи, въпреки всичко, накрая не съжалява. Духовният ми път не е бил търсен, нито съм го искал, никакви деятели, извършители и действия не са ми били в главата, нищо не съм целял, просто си дойдох у дома. Не съм искал да постигам нещо, тези неща дойдоха после, защото ги пише по книгите, след това Аза се появи и книгите ги изоставих, заедно с надеждите им.
Това е моята история. Мястото на всяка история...е в историята. Те е умряла отдавна, предпочитам вместо да си говорим истории да общуваме директно, защото единственото истинско нещо е настоящето - мигът. Ако съумеем да направим от живота си един непрестанен миг...

Вероятно има и такива хора, на които да не им е нужна вече практика, дай боже всички да са на това ниво на осъзнаване. Мечтите обаче са лош заместител на действителността.

Не може за всеки да е еднакво, за един е все тая, за друг не, всяко тяло е различно, всяко осъзнаване е различно.
Не ме довлякоха, сам си го избрах клуба, че е по -спокойно.

За който има път...забрави да кажеш.

Да, случва се човек да сбърка действителността с представата си за действителността...очаквано с постигнато. Непреривната връзка с Аза/висшата ни същност/с Бога се поддържа, а то става с някаква практика, която да подготвя инструмента/тялото ни/ в изправност, за да провежда енергията, да приема светлината. Иисус се молеше, поддържаше връзка, та какво остава за нас? Така го усещам, така го казвам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз нямам нужда от телесна практика. Освен по мъничко и отвреме навреме. По няколко минути дневно.
Оммм няколко пъти ако я повторя добре и се пресищам, повече не ми трябва.
Даже мисля, че редовна практика ще ми отвори нарочно запушени неща, за да не се разкъсам от прекомерната енергия. Много малко ми трябва.
Лятото от 4-5 пъти кринг наум хванах страхотно разстройство и имах страхотни озарения.
Сега има една мантра, точица ми я даде по един повод-3-4 пъти и повече не мога да я казвам. Ако я кажа, ще потече страхотна смъртоносна направо енергия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите