Чудесно е!

Такива приказки трябва да се четат на децата, а и на възрастните.

Един ден майката влиза в кухнята и намира малката си дъщеричка на масата, разхвърляла фулмастери навсякъде, дълбоко вглъбена в картинката, която рисува. „Ау, я да видим какво рисуваш", казала майката. „Това е Бог, маме", отвърнало чаровното момиченце и погледнало с блестящи очи. „О, сладурано, това е толкова мило", казала майката, опитвайки се да бъде полезна. „Но знаеш ли, никой всъщност не знае със сигурност как изглежда Бога."
„Ами", изчуруликала малката, „ако само ме оставиш да свърша..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Един човек пътувал. Стигнал до голямо
езеро, на което единият бряг бил опасен
и страховит, а другият - сигурен и безо-
пасен. Нямало лодка, с която да достигне
отсрещния бряг. нито мост, по който да
премине. Човекът се замислил: „Това езе-
ро е голямо, брегът от тази страна е
опасен и ме обзема страх, но другият е
сигурен и безопасен. Няма лодка, с която
да се прехвърля до другия бряг, нито мост.
по който да премина. Добре ще е да събе-
ра дървета, клони и съчки и да направя
сал. с който да се добера до отвъдния
бряг, като си помагам с ръце и крака."
Тогава този човек, о, монаси, събрал дърве-
та, трева, листа, клони и си направил сал,
с който да премине на отвъдния бряг, ка-
то си помага с ръце и крака. Когато пре-
косил езерото, той си казал: „ Този сал ми
помогна много. С него успях безопасно да
премина на този бряг, като си помагах с
ръце и крака. Добре ще бъде да го взема със
себе си и да го нося на главата или на
гърба си навсякъде, където реша да ида."
Как мислите, о, монаси? Правилно ли е
постъпил този човек?
- Не, Повелителю.
- А как е трябвало да постъпи със сала?
Той е трябвало, след като премине на дру-
гия бряг. да си каже: „ Този сал ми послужи
добре. Благодарение на него се добрах до
безопасния бряг, като си помагах с ръце и
крака. Добре ще бъде да го оставя на брега
или във водата и да продължа пътя си."
Ето как е трябвало да постъпи този човек.
Така и аз, о, монаси, проповядвам учение,
което прилича на сала, то е предназначено
за преминаване, не за носене. А вие, о, мо-
наси, които разбирате, че учението е като
сала, трябва да се откажете дори от доб-
рите неща. а какво остава за лошите.





Carpe diem!

Белажки върху Втора история:

Характерът на втората история е неясен, както ще се убедите сами. Дали е част от политически трактат, притча или “библейски” текст не е ясно, всъщност възможно е представената история да е и запис или преразказ на действителни събития преживени и прерзказани от автора. За особеностите на изкуството на жителите на замръзналия свят не знаем нищо и поради това не можем да определим дали въпросния текст представлява някаква форма на художествено творчество или просто бюлетин на събития. Все пак, съдейки по текста можем да заключим, че жителите на този отдавна мъртъв свят са се вълнували от същото от което се вълнуваме и ние и са търсили същите отговори които търси и е търсило човечеството.

Грум влязъл в града без да бъде забелязан, въпреки дългото очакване и приготовленията, които гражданите подготвяли дълго за негото пристигане. Грум бил исприч и като такъв не можел да лъже. Всички очаквали да е красив или поне достолепен но видът му бил противоположен на очакваното, Грум бил грозен и с нелеп вид, каквато е и истината, която звучала от устата му.
Когато пристъпил по стълбите на Управлението и тихо се представил на обитаващите го настъпила суматоха. Церемонията по посрещането на Грум не предвиждала встъпването му в Управлението и затова настъпило объркване, но суматохата бързо утихнала, когато се появили Управляващите. Наобиколили Грум, гледали го и го преценявали по себе си, после го попитали:
- Грум, ти казваш само и единствено истината, кажи ни, кажи ни Истината.
- Истината – казал Грум, подсмихвайки се под мустак – е, че нито аз нито вие се намираме на мястото си.
Някой се изкикотил нервно от задните редици, но повечето погледи станали свъсени.
- Грум, ти казваш, че мястото ни не е тук, а къде е, след като сме най достойни за местата си? – попитали отново.
- Ако вие сте най достойни от градът, който представлявате, то срутете стените на Управлението, превърнете го в поляна и насядайте на нея.
- А какво да правин с недоволните. Ще ни разкъсат, ще ни обиждат и оплюват? - Попитали отново.
- Достойния човек не се бои от нищо, най малкото от хули и обиди. Но вие се страхувате от законите и не ги спазвате, затова ви хулят и обиждат.
- Ние правим законите и ги спазваме, защото закните са според нас. Не ги спазват тези които ни хулят и обиждат.– засмял се най възрастния между Управниците.
- За природните закони говорех, когато законите на хората, които вие правите, действат в една посока ще се проияви противоположно действие, като хули и обиди и неспазване. Всяко действие поражда противодействие, а това е природен закон.
- Но какво да правим?
- Направете закони за хората, които се уравновесяват, за да не ги уравновесява природата.
- Но как щом хората са тъй несъвършенни и не могат да ни разберат, за да има идеални закони трябва да има и идеални хора, които да живеят според тях? - Заоправдавали се Управниците.
- Законите са за това да уравновесяват несъвършенносто, ако всички бяха съвършенни нямаше да има нужда от закони, а щом вашите закони не могат да уравновесяват значи не са закони, а пътища за някой от Вас и бариери за друг.
- Но как тогава ще накараме хората да се стремят към съвършенство, ако създадем съвършенните закони? - упорствали.
Грум отново се засмял.
- Всяко съвършенство носи е белегът на близък край, дори може да се каже, че са две имена на едно и също нещо. Няма съвършенно състояние, освен покоя, а животът е непрестанно движение. Спре ли движението изчезва и живота...

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Имало едно време едно обикновено момиче, ама съвсем обикновено, но ...винаги има едно -но, то било и е много любознателно и отгоре на това смело. Е, няма как да научаваш и откриваш нови неща ако не си смел. Да, но случвало се да попадне в ситуации ,от които трудно се излиза, но смелостта и помагала често,но един път...само един път...
Тя се озовала в средата на голямо блато,с ужас вижадала как то сантиметър по сантимерър я поглъща и нищо не можело да се направи. Събрала цялата си смелост и кураж, всичките си сили и тези дори които не мислила, че има и се опитала да се измъкне,но...винагиима едно-но...не успявала. Викала на приятелите си и хората стоящи на брега на блатото но те и обърнали гръб. Защо?-тя не знаелаа и нямало време да се замисли. гледала с молещи очи към познати и непознати но виждала само подигравателни усмивки и хубавите им гърбове.
Погледнала слънцето и небето и си спомнила, че и останали само мечтите, в които вярвала, че са единственото място където може да се скрие,когато стане напечено. Помечтала си , безразсъдно и наивно, както винаги,как може все пакнякой да и помогне, тя била човека който помага и колкото и харесвало това, толкова мразила да и помагат и да се чувства безсилна...помечтала си...
И тогава...и само тогава....
видяла в далечината блестящо кълбо от прах, когато то са приближило, тя се загледала внимателно, забравила дори къде се намира и
О,невероятно!
От мъглата се появил смел конник, с блестящи допехи, силни ръце и горди очи
Не може да бъде-помислила си, но..винаги има едно-но,нали си спомняте, че тя харесвала мечтите, а и вярвала в невероятното и...
и си помислила
-Как можа да дойдеш точно сега, не съм гримирана, нямам прическа, виж на какво приличам, и къде съм се набутала...
-Красива си- казал рицаря на честта.
-О,- свела тя срамежливо поглед.
-Искаш ли да ти помогна?
-Не, казала тя,аз ще се справя сама-не искала поне за глезана да я мисли.
той се усмихнал нежно и уверено
-Дай ми ръка, аз ще ти помогна, не се страхувай ...
-Защо да го правиш?
-Защото ми харесва да помагам, чувствам се силен, а и не мога така да мина покрай теб ида не ти помогна-казал той, докато и подавал силната си ръка и я гледал с поглед вдъхващ доверие.
-Но аз цялата съм в кал-казала тя засрамено
-Не се притеснявай, ти трябва да си вярваш, ти си силна, красива си, умна си, просто в момента си в това положение, трябва да се харесваш, да си вярваш, да не те интересуват какво казват другите, дори да не те интерисувам аз...
-Красиви думи-казала тя и им повярвала
Подала си треперещата ръка, цялата в тиня, но..винаги има едно-но, честна искрена и приятелска, подала я с готовност и радост, така като се подава ръка на истински приятел и казала:
-Здравей, аз съм...няма значение и ти кой си, невероятно е че дойде...вярвам ти...да тръгваме...
Рицаря се усмихнал,на него това не му коствало нищо, хванал я смело и дръзко и спокойно я сложило себе си на седлото и бавно тръгнал по водата, с цялото достолепие на рицар на честта ...
Тя притихнала зад него се мъчила да повярва, че не сънува
Искаш ли да ти разкажа нещо докато стигнем до брега,за дане мислиш за глупости-казал мъдро той
-Искам-казала тя, толкова харесвам приказки
и той и разказал една вълшебна приказка...за принцове и принцеси

И един ден те стигнали брега там където е края на блатото и началото на сушата...
-Аз трябва да тръгвам сега-казал рицаря и се качил на коня си
-Не вярвах че съществуваш...и утре сигурно пак няма да вярвам, че те има, но никога няма да те забравя
-Вярвай в себе си-казал той
-Сега тръгвай-казал рицаря и се обърнал и яхнал коня и изчезнал на там от където се появил ...
тя ли?
Тя постояла още малко на брега загледана и неразбираща нищо, само с чувството, не, без чувства само с вяра
После и тя тръгнала с една сълза през рамо, объщала се няколко пъти с надежда назад, но него го нямало там и не искала да го има, той сега е някъде и помага на други, така е най-добе...
-Нека бъде там, с тези на които е нужен и тези които вярват в нереалното за да повярват в него, в рицаря на честта
Тя взе едно малко камъче и го хвърли в блатото...
-как можах да се набутам там?
-Но ако не бях...как щях да знам че невъзможните неща се случват с невероятните хора
Погледна още веднъж назад...
но той и каза винаги да гледа напред
-Разбира се, че беше прав
тя му беше признателна и затова което беше назад и никога няма да се върне и затова, че беше толкова умен да я остави да върви сама напред
Тя се усмихна през сълзи, с бърз жест ги изтри, уверено вдигна глава и тръгна,но.... без-но, този път нямаше -но...тръгна смело напред...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ДРАКОНИ



Пу-Сун-Лин



Превод от старокитайски: Бора Беливанова





На границата на района Бейцзе се спуснал дракон и влязъл в едно село. Движел се тежко, тромаво. Вмъкнал се в дома на един бивш чиновник. Вратата едва го побрала, цялата я запълнил и така влязъл. Вкъщи всички до един хукнали да бягат. Качили се на горния етаж и почнали да крещят и да шумят така, сякаш някой с топ стреля.
Тогава драконът излязъл. Реката била плитка, вода по-малко от две педи. Драконът нагазил, почнал да се върти и търкаля, цялото му тяло се покрило с кал и тиня. После с все сили скочил нагоре, но на не повече от две педи височина внезапно паднал. Свил се в тинята и стоял там три дни. По люспите му се събрали мухи.
Неочаквано рукнал пороен дъжд. Тогава драконът с гръм сесе издигнал към небето, отишъл си.



Студентът Фан с приятели се изкачил в планината Нюшан. Влезли всичките в един храм да се разходят и да го разгледат. Внезапно измежду гредите паднала една жълта тухла. Качили се горе да видят какво има и открили малка змия, тъничка като дъждовен червей.
Неочаквано змията се завъртяла един път и станала колкото пръст; завъртяла се още един път - станала колкото колан. Всички се сепнали, разбрали, че това е дракон, и се затичали надолу. Вече изминали половината път през планината, когато чули, че в храма протътнал гръм. Небето се покрило с черни облаци като с похлупак и един огромен дракон, виейки се, се издигнал нагоре и след известно време се изгубил.
А пък в село Сяосянгун, околия Чжанцю, една селянка била в полето, когато задухал силен вятър. Прах и пясък я зашибали по лицето. И тя усетила, че нещо й влязло в едното око, там сякаш попаднал житен осил.
Трила окото, издухвали й го, но нищо не помогнало.
Повдигнали клепача, огледали вътре внимателно - зеницата била здрава, нищо й нямало, но от вътрешната страна се виела една червена нишчица.
Някой казал:
- Това е спящ дракон.
Жената се разтревожила, уплашила се, вече си чакала смъртта.
Минали три месеца и нещо. Веднъж връхлетяла буря и пороен дъжд. Тогава внезапно проехтял страшен гръм, драконът разцепил очната орбита и излязъл, отишъл си.
А на жената не нанесъл ни най-малка вре-да
Юан Сюан-съ разказваше:
- В Сучжъу веднъж притъмняло, загърмяло много силно. Хората видели, че между облаците виси дракон, люспите му мърдат и се разтварят, а в ноктите си прехвърля човешка глава. Коси, вежди - всичко на главата се виждало ясно. След известно време драконът влязъл в облаците и изчезнал. А не се чуло да има някъде изгубена човешка глава.






(Пу-Сун-Лин (1640-1715 г.) е едно от необичайните явления в късната старокитайска литература. Наричали го "чиновника-фантазьор", който дръзва да пише за "забранените" по онова време теми в конфуцианската литературна традиция: чудеса, сила, безредици, духове, ирационални обрати. Несъмнено високо ерудиран и талантлив, Пу-Сун-Лин ни изненадва и днес с брилянтните си разкази.)