Винаги ми е било странно какво толкова може да се говори за секс?
Просто защото не варвам, че има думи придаващи всичко изпитвано в любовния акт
и това което се случва по време на страстно съвкупление.
Но това което искам тук да напиша открито и свободно може би няма къде
другаде да споделя, може би дори и пред моята приятелка, която обичам
и не бих понесал факта да я нараня.
Искам да споделя нещо което се случи или случва с мен, нещо което никак вече не разбирам
и не мога да си обясня...
Аз съм млад, привлекателен мъж и доколкото разбирам доста жени биха се радвали да ме имат.
Е, няма идеални неща, затова пък аз самият съм малко по-затворен отколкото трябва и не съм
имал нито много приятели нито много приятелки още по малко пък жени в леглото...
Ще ви кажа направо какво ме тревожи:
Има моменти в които немога да правя нищо друго освен да мисля за секс.
Почти всяка жена която видия става героиня на моя мислен порно филм в който
естествено съм и аз.
Представям си всичко, което може да се види и по ХХЛ: как го правя с непозната,
как го правим с няколко мъже и една жена или аз с две чаровници в леглото,
представям си дори как във всичко това участва и моето момиче, как пред очите ми
го прави с друг, как си разменяме партньорите и го правим заедно и някак странно
но това още повече ме възбужда. Като се замисля, възбудата ми идва от мисълта
да си представя приятелката си стенеща от удоволствие от члена на друго момче...
Изведнъж осъзнавам, че не я ревнувам, че няма нищо лошо в секса, че даже почти
със сълзи на очи се радвам за нея и някак още повече и по-възвишено я обичам
и я чуствам по-близка от всякога, като двама истински приятели незабраняващи
си нищо! И че секса трябва да се утвърждава, а не да се забранява и
да се превръща в табу, че ако изпитваш страст към някого
или някоя няма нищо лошо в това да бъдете заедно и че човек трябва да събира
нежност отвсякъде където може, че това че си правил просто секс с друг/друга
и сте преживели нещо прекрасно не е нищо лошо, напротив, че в подобни моменти
се осъзнава и усеща смисъла на живота, че това дараява с живот!
Тогава, се чуствам някак в екстаз, невероятен екзстаз в който осъзнавам всички хора
като братя, като общи приятели, като хора с които сме си казали всичко и знаем
истината, знаем за секса и че признаваме че това си е нещо страхотно, като да отидеш
на лунапарк и да преживеш невероятни неща, тогава защо секса да се забранява, крие
или да се смята за нещо неморално, нали е нещо хубаво? Няма логика хубавите неща
да се забраняват!?
Чуствам или си мисля, че е прекрасно още тук и още сега да правиш секс с жена
в която усешаташ някакво привличане, нежност и желание. Все едно, че си и подарил
нещо хубаво, най-хубавото нещо на света! Тогава къде е е проблемът? И защо
да си създаваме изкуствени такива?
Искам да уточня, че мисля това не за онзи безпринципен механичен секс
наречен от селяните по за кратко чукане, а за секс със желание и двамата
да бъдат заедно, секс който води и двамата към върховно изживяване,
секс с едно дълбоко разбиране и благодарност един към друг, че са,
секс с нежност, страст и очарование!
И така, в подобни моменти си мисля, че ако всичко е протекло така,
то изневяра не може да има! Как може да е изневяра? Нали можеш да
изневериш само на човека когото обичаш? А ти го правиш с някой
когото наистина харесваш и чустваш приятелски близък! Значи не е изневяра,
не е изневяра към онова възвишено, невероятно, лудо и откачено усещане
наречено любов, нежност?!
Разбирам, че всеки човек е свободен да изпитва приятни емоции
когато, където и както си пожелае, че това съвсем не означава,
че е спрял да обича сериозния си партньор и че повече не е призвързан
към него! Съвсем не! Подобен род от мисли ме кара да си спомня сентенцията,
която доколкото си спомням, гласеше нещо от подобно на - ако мислиш,
че притежаваш нещо - пусни го! Ако се върне при теб, значи наистина
е твое, а ако не се върне, значи никога не е било твое!
И знаейки всичко това усещам, една много много много дълбока
връзка между мен и нея - момичето което истински обичам, знам,
че каквото и да се случи ние пак ще бъдем заедно и никога няма
за нищо на света да се изоставим! В трудни или добри времена
всеки ще бъде при другия и ще го подкрепи с каквото може!
Че е готов да умре за него!
Е, както се казва, това е само половината от истината...
Съвсем рязко понякога, почти изведнъж дори и извън моя контрол,
мисленето ми превключва във съвсем друга, почти противоположна посока!
В подобен момент се вглеждам в жените около мен и разбирам, че никоя
не ме привлича сексуално, че техните тела някак не ме вълнуват, че отвъд тях
аз виждам техните грижи, техните болки, страхове и надежди които
някак са почти изписани на техните лица, черти и движения
и в моменти като тези към всички изпитвам някава дълбока обич,
загриженост и състрадание! Усещам, че някак ги разбирам или, че поне
това мога да направя, да проявя едно огромно разбиране....
Тогава виждам сексът колко е фалшиф, измамен и някак не най-важното на света.
Просто не мога да срещна жена, за която да кажа, че прелива от
енергия и жизненост, някоя която сякаш закачливо да ми каже: "Хей, чаровнико,
какво мислиш замен?". Дори и в жени със секси тела аз виждам едни
измъчени души, палещи цигара след цигара и опитващи се да преглъднат
поредния сух залък на живота и някак намиращи сетни сили да изгасят и този
ден като фас в случаен пепелник...
И ми става жал, и се чуствам безпомощен да им помогна, безвластен,
не можещ да промени нищо... въпреки, че и без думи ги разбирам...
и не изпитвам нищо друго совен това безгранично състрадание...
Дори и някоя или две или три да се съблекат пред мен голи
аз някак си мисля, че не мога да направя нищо освен да и кажа
"Хей, облечи се мила, всичко е наред, няма нужда от това"
и мога да ги прегърна и да им дам много много човешка топлота
но не мога да изпитам и капка влечение към секс...
Не знам дали описах всичко така както трябва и дали съм разбран правилно,
но в моменти като този нищо не може да ме накара да се възбудя и да
получа ерекция, камо ли да правя секс?!?!
Понякога си мисля дали не съм станал импотентен, въпреки, че знам, че
не е възможно...
Работата е там, че когато съм, да го наречем в състояние 1,
членът ми е по-твърд от камък и мога да правя секс
в продължение на часове без почивка между отделните еакулациии,
а в определни моменти остава така някак в едно вкаменено състояние
при което мога да се любя толкова време колкото си искам без да
свършвам и достигам оргазъм но в един непрестанен постоянен екстаз...
Но... но когато "превключа" в състояние 2, както го описах,
съм съвсем безпомощен в буквалния смисъл да думата...
Дори и да гледам порнофилм с часове, дори и някоя да се опитва да
ме възбужда, просто знам, че няма смисъл...
Но не в това е проблема...
Проблемът ми е, че не мога да различа, кой от двете състояния
е истинския и кой заблудата... кое е нормалното и кое е фалшът,
коя е реалността и коя е фантазията?
Когато съм в състояние 1 мога да извърша някой неща, за които
да съжелявам когато съм в настроение 2?!
Мисля, че съм си съвсем нормално интелигентно момче,
спортувам за да поддържам тялото си и не уптребявам стимуланти,
като кафе или цигари, най-много някое парче шоколад от време на време.
Не ям месо (не превръщам стомаха си в гробище).
И въпреки всичко много съм си жив и жизнен даже,
много рядко (в годината) получавам примерно главоболие
за да кажа, че въобще се оплаквам от нещо.
Имам си жизнени сили в излишък.
И въпреки всичко, какво мислите?
Хормони, психика или какво?
Защо става така?
От това мога да стана и много нещастен и много щастлив,
но кое е правилното?
Мислил съм си, че винаги ще усетя кое е правилно и кое не,
но тук съм абсолютно объркан!
Когато съм в състояние 1 (или 2) в мен няма и капка съмнение, че
да, това е, точно това което усещам сега е правилното!
А то може да се промени в следващия момент... и да мисля, че обратното
е вярно...
Работата е там, че съобразно настроението ми се определя и мнението ми
за хората, т.е. - ето, да всички харесват секса и го одобряват
гласно или не и всички ще завят, че съм прав! Или пък си мисля,
че на хората не им е до секс и дори да се правят, че го искат
всичко това е някаква маска, някаква черупка зад която стоят...
А това още повече ме обърква и може да ми усложни живота...
Какво става с мен?

P.S. постнато в клуб
Психология
Ошо
Йога

план за теб: (правиш го много бързо)
1. Кандидастваш за зелена карта
2. Получаваш зелена карта
3. Заминаваш за щатите
4. Работиш много
5. Намираш най-готината фирма за криогенно замразяване
6. Замразявяш се
7. Чакаш или каквото там се прави няколко стотин години
8. и си ти
не сме узрели още за такова нещо :)

Здравей,

Това, което споделяш е съвсем нормално и естествено. Както първата част, за глупостта на понятието "изневяра", така и втората част за двете състояния, в които влизаш. Сега, обаче, няма да влизам в подробни анализи – ако ти е интересно виж темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявам се, че се намесвам в мъжкия ви разговор.?

Но в друг клуб той казва,че от дълги години се занимава с йога, дишане, медитация и е вегетарианец.
Какво ще кажеш за това?

Редактирано от alfka на 06.10.03 14:55.

Сигурно са проблеми с чакрите.И аз съм ги имала, когато енергията се събуди.
Но по начина, по който е написано, малко ме съмнява всичко да е истина.

За гърления център -
Не усещаш ли някакво дразнене в гърлото, подобно на гъдел, което те кара да кашляш?
Без причина като настинка, запрашен въздух и др.


до писане

po skoro e kato nevazmognost da se izkaga.govorq govorq i mi svar6va glasa.i imam gelanie da se izkaga no ne moga vse edno imam topka v garloto.imam gelanie da govorq s 4asove o nqmam glas.no s napredvaneto mi stava vse po-lesno da se izkaga i vigdam 4e mnogo e napavana sistemata za govor i se e amortizirala s godinite ot nepravilno izpolzvane i sega govorq mnogo malko.taka e po-dobre.kato po4ine6te e silna otnovo.

Щом не можеш да говориш, пробвай да пееш тогава

Мисля, че съм си съвсем нормално интелигентно момче...






Поне към себе си бъди малко по-искрен.

Какво значи "тръгнат свободно със СОБСТВЕНИТЕ СИ КРАКА"?

Тука да не сме на лекции по ленинизъм-комунизъм.

Първо, редно е да се представя. Употребявам стимуланти, като кафе и цигари, по много дори и сега, посреднощ не мога да не пия кафе с цигара, така поддържам формата си (а тя е въпос на стил). Истината е, че нямам почти никакво свободно време (каквото и да означава това) и затова реших да удължа периода си на бодърстване, дори последното да доведе до преждевременен фатален изход било от рак, сърдечни заболявания или други болести за които днешната медицина твърди, че са свързани с употребата на гореизброените "Стимуланти", то ако се пресметне активната част от твоя и моя живот, ако не в повече, то поне ще сме с равен резултат. Не споменах, но обичам да ям месо, в крайна сметка стомахът ми не може да се превърне в гробище, в него нищо не се задържа за дълго.
Така, абе, все пак чудя си кой и защо ти забраня2ва секса и не мога да се сетя за нищо друго освен за възможността да имаш някакъв вроден генетически дефект, толкова тежък, че да накара лекарите ти да прибегнат до такава забрана, за да предотвратят евентуалните фатални последици за поколението ти. Тук, естествено, започвам да се чудя защо при това положение лекарите ти не са прибегнали до кастрация (ако положението е толкова тежко)?
Питаш и за това защо да не правим секс с когото си поискаме, без това да се приема за нещо негативно от другите. Би било добре да бъде така, ако човешката природа ни го позволяваше (по късно ще се върна на нея), но, уви, тя не ни го позволява, поради простия факт, че всеки е свободен да правио каквото си поиска, стига да не пречи на другите да правят и те каквото си поискат. Т.е. съжителството ни е вид договор целящ да устри ивсички страни, които участват в него. Там където има сблъсък на интереси са изведени определени норми, неспазването на които носи риск за отхвърлилият ги. Или в твоя случай ами точно по времето когато ти си си намерил друга партньорка, постоянната ти такава може да желае да се съвкуплява с теб, може да желае и заедно да хвърляте тухли върху преминаващите под някой надлез автомобили, илои каквото там може да иска да правите заедно, така нейните желания в случая ще влизат в противоречие с твоите (възможни са и други варианти на противоречие). Тези противоречия са неизгладими и са вътрешно присъщи на всяка система от индивиди, ако няма механизъм за потушаването им то взсаимовръзките в дадената система ще се разкъсат и в крайна сметка самата система ще престане да съществува. В случая с различните партньори такъв защитен механизъм е ревността и тя е нормалната реакция на даденият дразнител.
Съжалявам ако изглежда, че ти говоря като на имбецил, но в случая това е единственият подход, който смятам за правилен.
Споменаваш, че човек е свободен да изпитва приятни емоции, ако продълим така то би следвало, че човек е свободен да изпитва и неприятни емоции, но ще грешим и за двете. Никой не е свободен в изпитването на каквито и да е емции. Емоционалността е пределът на степените на свобода на хората.
Относно състоянията ти нищо не мога да кажа, освен чова, че съм чувал че някой мъже освен да "съжаляват и да влизат в положението на жените" се възхищават от тях, но това може да са само слухове или далечен спомен от още по далечно и невъзвратимо минало. В крайна сметка спри да си плащаш кабелната или поне по-малко гледай порно филми.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена