някъде Ошо беше писал...
за Зорба - Буда.

да живееш спонтанно и осъзнато..будно.
да живееш.
от там май се започвало.
да живееш спонтанно. освободено.
да живееш.
да живееш (оттеква ехото)
да живееш.

прегръщам ви...и ви желая много сили и смелост...за да живеете спонтанно и осъзнато.

нека се сетим...за малките неща в живота, за сухата баничка, за киселото мляко, за детската сълза, за изгрева, за аромантия въздух и буйния вятър.
Да се сетим за първата любов, целувка, да се сетим за първият училищен звънец. За морето буйното и мокро. за облаците палави и неуловими.
да се сетим за човека до нас. за приятелят който всеки ден ни носи. носи нашият кръст заедно с нас.
да се сетим за онези гладните - дечицата и жадните и тъжни майчини очи. нека се сетим за болката и мъката от многото войни по земята. нека се сетим.
че сме човеци. нека се сетим че в нас има сърца които туптят. и души които стенат от тъга и болка. нека се помолим за радост. за смирение.
нека живеем свободно.

Редактирано от тakъвkakъвтoe на 05.07.03 14:21.

Да бъде!

Дъгата

ех....това е трудно, много трудно....

не-две



тук където винаги е

но не и невъзможно.

тук където винаги е

ти успяваш ли?

В Едно



Дъгата