Някои термини и понятия:

"Бхагван" - индийският термин за "Бог", (от санскрит.) - "свят человек", "Благословеният Единствен", ''the embodiment of God''. Някои го превеждат погрешно "този, който държи женските полови органи" "Master of the Vagina"
"Ошо" - "океански", "разтворен в океана", "Просветленият", "Океанът на Любовта".
"Аshram" (комуна) - индийското име на селище с ученици, живеещи със или близо до своя гуру.
"Ачария" (Acharya) - "учител, духовен учител".
"Нирвана" (от санскрит.) - "блаженство", озарение".
"Санясин" (sannyasin) - (традиц.) монах, който оставя семейството си и материалния свят; звание на ученик на Бхагван, получил посвещение в саняса (sannyas).
"neo-sanyassin" -"Бхагван разглежда тази традиция като негативна и ескаписка и издига свое собствено значение за санясин - човек, който приема и утвърждава живота, който участва активно и радостно. По мнението на Бхагван, санясин е човек, който не отрича семейството, обществото или имуществото, вместо това той се издига над своята его-привързаност, той отхвърля своите страсти и собственичеството по отношение на тях. Затова това движение е известно като неосанясини".
Rajneeshpuram ("Essence of Rajneesh").


ИСТОРИЯ

1931
Роден Чандра Мохан, в Kuchwada, Madhya Pradesh (Централна Индия) в семейството на привърженици на една от най-древната религия на Индия (Jain, чийто основоположник е Махавира). През първите три дни на живота си не ял нищо, с което завършил поста си от предишния си живот преди 700 г. - в това са убедени всичките му почитатели. Още като дете ходел зад погребалните шествия, вместо да играе с приятелите си; смъртта го ангажирала много.

1945
Юношата Чандра медитирал усилено, изпробвал всички медитативни техники, но се старал да не следва никакви традиции и, уповавайки се само на себе си, не желаел да има учител.

При рождението му бил направен хороскоп, според който щял да умре три пъти. Вече 14-годишен уведомил близките си и учителя си за предстоящата си смърт. Усамотил се. Уверен, че животът с всичките му тревоги, раздразнения и ДЕЛА ще си приключи, дълго лежал, обкръжен само от инсекти и влечуги. Години по-късно учел учениците си, че ако веднаж приемат смъртта, у тях ще се появи и дистанцията, ще могат да приемете всичко, но това усещане трябва те да развиват и укрепват в себе си. Останал жив, но "просветлението" от преживяното останало завинаги.

Позволявам си да се намеся, като искам да кажа едно единствено нещо - много често опитите да се превежда и особено да се тълкува нещо от чужд език са не само неточни, но и смислово коренно различни от значението на буквалния превод. Даже за една единствена дума има понякога много и различни думи като превод, а смислово могат да означават нещо, което е съвсем, съвсем друго.

Една грешка -Ошо е уважително обръщение от Японският Дзен будизъм.Така се обръщат учениците към учителя си.Не е океански или просветлен...

Иначе другото е така.

И какво трябва да значи това?Някакъв скрит подтекст ли трябва да се чете?

1947

Продължил да посещава редовно храма за медитация. Две години по-късно починало всеотдайно обичащото го момиче Шаши. Чувствителният и философски настроен Раджниш открил в скръбта си, че причината за нещастието се крие единствено в привързаността ни един към друг, към самото очакване, че другият ще ни даде щастие. Раджниш бил уверен, че този дуализъм, тази ограничаваща човека привързаност трябва да се превъзмогне: никой не може да те направи щастлив, тъй като щастието е в нас самите. (Последователите му вярват също, че двадесет и четири години по-късно момичето се преродило в германката Кристина Вулф (Ма Йога Вивек) и били неразделни - до момента, в който Вивек сложила край на живота си).

1953 Вече студент по философия, Чандра водел живот, който не съответствал на строгите аскетични норми на джайнизма, с който бил закърмен от детство. Когато напр. похапвал с приятели след залез слънце, винаги прекарвал нощта неспокойно (да не би в тъмното да е хапнал и насекомо, в което се е преродил напр. прадядо му). Тъй като при джайнизма няма покаяние, вътрешните си терзания Чандра разрешил с бунт против "суеверията" на религията на предците и всички останали религии. "Философията на живота", която изучавал в университета, му дала теоретична база за обосновка за това.

На поредната от предсказаните годишнини 21-годишният студент по философия получил окончателното си "просветление", своят последен опит със смъртта, след който сякаш се родил отново. Винаги медитиращ интензивно, изпитал и състоянието на отделяне на душата от тялото (с което по-късно експериментирал 6 пъти), Раджниш бил вече убеден, че тялото и духът са съвършено различни, отделно съществуваши неща, и че след като я е преживял, смъртта не съществува вече за него. Излекувал се от "болестта да подражаваш на Буда", не го било грижа за Бог или Нирвана. Изчезнало честолюбието му, нямал желание да постигне нищо. След толкова години на изтощителни медитации изпитал безполезността на усилията си: направил си всичко, което е по човешките сили, а пък нищо не се получава... Седем дни лежал "спокоен и центриран" и се наслаждавал на новото си състояние "битие без надежда": като няма надежда, как може да има безнадеждност, като те няма, как можеш да зависиш от самия себе си, като не се страхуваш, от кого можеш да се боиш?...

Така просветленият Раджниш завършил през 1957 г. университета с отличие, златен медал. Вече магистер на науките, преподавал сам философия в продължение на девет години и придобил известност като полемист и бунтовник. От края на 60-те години започнал да демонстрира своите собствени медитативни техники и организирал медитационни лагери на различни места в Индия.

давай натам с историята за Ошо- до края на живота му, или кажи къде мога да прочета.

Чели ли сте описанието на Ошо за собственото му преживяване на Просветление?
Искате ли да ви го пусна?

Я го пусни.... МНого ще ми е инетерсно да прочета думите с които е облякъл неизразимото...

Бих искала, ще ми е интересно.

Дъгата

20г. Ошо е пазил абсолютно мълчание за това невероятно мощно преживяване.
Описал го е със собствени думи, по-подробно от който и да е Буда до тогава.

"Спомням си съдбоносния ден 21 март 1953г.В течение на много години аз работих - работих над себе си, борех се, правех всичко, което може да се направи и нищо не ставаше. Излишното усилие беше бариера, излишната тежест пречеше, излишното желание и търсене беше грешка, но това не значи, че човек може да достигне без търсене. Търсенето е необходимо, но след това настъпва момент, когато търсенето трябва да бъде отхвърлено.Лодката е необходима за да се пресече реката, но след това настъпва момент, когато излизате от лодката и забравяте за нея и я оставяте зад себе си.Усилието е необходимо, без усилия нищо не е възможно. А също така, само с усилие - също нищо не е възможно.
Така, 7 дни преди 21март1953г.,аз прекратих работата над себе си.Настъпва момент, когата вие виждате цялото безсмислие на усилията.Вие сте направили всичко, което можете, и нищо се се случва.Направили сте всичко, което е по силите на човек. След това какво още можете да направите?В пълна безпомощност човек отхвърля всяко търсене.
И изведнъж търсенето се прекрати, изведнъж аз нищо не търсех, нищо не очаквах, не се надявах, че нещо ще се случи, а Това започна да се случва. Нова енергия възникваше от никъде.Тя не идваше от някакъв източник.Тя идваше от никъде и от всякъде.Тя беше в дърветата, и в камъните, и в небето, и в Слънцето, и във въздуха - тя беше навсякъде.А аз я търсех толкова тежко, а аз мислех, че тя е толкова далече. А тя беше до мен и толкова близко.
Седем дни аз живеех в истински безнадеждно и безпомощно състояние, но в същото време нещо се пробуждаше.Когата казвам "безнадеждно" аз просто имам предвид, че в този момент нямах надежда в себе си.Надеждата отсъстваше.Не казвам, че съм бил безнадежден и печален.Фактически аз бях щастлив, аз бях много спокоен, тих и събран, и центриран.Безнадежден, но в съвсем нов смисъл.Надеждата не съществуваше, така че как би могло да има безнадеждност?Те и двете изчезнаха.
Безнадеждността беше абсолютна и тотална.Надеждата изчезна заедно със своя двойник - безнадеждността.Това беше съвършено ново преживяване - битие без надежда.Това не беше негативно състояние...То беше абсолютно позитивно.Това беше не само отсъствие, присъствието също се усещаше. Нещо протичаше в мен, препълваше ме.
И когато казвам,че бях безпомощен, аз просто казвам, че бях без самия себе си, затова не можех да стоя на своя собствена почва...Аз бях в... бездънна бездна.Но нямаше страх, защото нямаше какво да защитавам, нямаше страх, защото нямаше от какво да се страхувам.
Тези седем дни бяха ужасна трансформация - тотална трансформация.А в последния ден присъствието на съвършено нова енергия, много светлина и ново наслаждение, станаха толкова интензивни, че това беше почти непоносимо, като че ли щях да се взривя, да полудея от блаженство. Стопявах се от блаженство и в същото време бях като вцепенен."

следва....

Съвсем скоро проведох такъв разговор-на мен ми казаха:
Когато стигнеш върха на планината, ще разбереш, че там няма нищо, освен онова, което си донесъл със себе си.
На което аз отговорих:
Да, обаче когато аз стигна върха на планината, аз самата няма да съм същата, както в подножието и. Ще съм проявила качества, които, преди да съм изкачила планината, е нямало как да бъдат проявени.
Та аналогичен случай и с усилието и неусилието. Всичко започва да идва само, но не и преди да си положил усилието....

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева